Прочетен: 2243 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2022 19:03
"Западните политици загубиха съвестта си", пише в «Деловая газета Взгляд» поетът и публицист Игор Караулов. И ни припомня циникът Шарл Морис дьо Талейран, изявявал се в подходящата за персоната му област политиката и дипломацията, който е убеден, че "Езикът е даден на човека, за да скрива мислите си" и предупреждава имащите намерение да стават политици : "Пазете се от първия порив на душата – защото той обикновено е най–благороден"
Научаваме че мисълта "Следователно, казвам аз, това е доста ограничена политика, да се представя тази страна или това, което означава, като вечни съюзници или постоянни врагове на Англия. Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме" е изказана от Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън в реч в Палатата на общините на 1 март 1848 година. И от тази реч се ражда парафразата : "Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси".
Научих и нещо ново за мен. Феликс Лудвиг Йохан Фридрих, принц на Шварценберг, той и Министър–президент на Австрийската империя, бил казал лежерно : "Ще изненадаме [Австрийската империя] света с нашата неблагодарност" по повод присъединяването ѝ към коалицията срещу Руската империя по време на Кримската война, след като преди това Руската империя спасява Австрийската империя като потушава въстанието в Унгария.
Във версията на Ото фон Бисмарк мисълта е : "Ще изненадаме Европа с нашата неблагодарност" (оригиналът е на френски).
Но едно е отдавна "вкаменената" история, а друго е съвременността, в която политиката се прави не от легендарни личности и не от абстрактни "Лондон" и "Берлин", "Белия дом" и "Елисейския дворец", а от живи хора. Освен държавни дела, те имат и лично ежедневие. Възможно ли е в едно демократично общество, където всяка биография е рентгенова, да се прави кариера чрез лична непочтеност, лъжа, кражба?, разсъждава авторът.
Западните политици – концентрация на липсваща съвест
Например ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси явно е добър човек. Всеотдаен съпруг, нежен баща на осем деца. И така този достоен съпруг и специалист се втурна към атомната електроцентрала в Запорожие, тревожейки се за нейната безопасност. Той много искаше да разбере кой обстрелва гарата, окупирана от руските войски. Е, дойде и погледна. Показаха му следи от обстрел, показаха фрагменти от боеприпаси, разказаха всичко. И след известно време той представи доклад, който се свеждаше до безпомощното изявление : "Те стреляха …" В такава безлична форма. Не че той изобщо не е имал съвест, но това беше точно достатъчно, за да не обвинява руската страна конкретно за обстрела. Нека, казва той, всеки да си мисли каквото си иска, за да не се обидят привържениците на принципа "руснаците са обстрелвали".
Схема на районите в АЕЦ "Запорожие" обстрелвани от Въоръжените сили на Украйна
След посещението си, на Девети септември генералният директор призовал : "Затова настоявам за незабавно спиране на всички обстрели в района. Само това ще гарантира безопасността на оперативния персонал и ще позволи възстановяване на електрозахранването на Енергодар и Запорожката АЕЦ".
Кого призовава Гроси към "спиране на всички обстрели в района" не е ясно. Политически коректно се премълчава, че това са Въоръжените сили на Украйна.
Рафаел Гроси, 6–ти генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), обяснява как руснаците обстрелват окупираната от тях АЕЦ "Запорожие"
Този принцип, който беше приложен за първи път от украинските националисти през 2014 година и тогава изглеждаше като крайна проява на нечестност, до каквато цивилизован човек не може да падне, днес се е превърнал в общоевропейска практика, разпространявайки се като епидемия от етичен СПИН, лишавайки човек от имунитет към подлостта, пише Караулов.
Затова Еманюел Макрон, човек по–малко срамежлив от Гроси, нарече изтеглянето на руските военни от АЕЦ "Запорожие" единственият начин да се спре обстрелът. А Макрон е женен за учителката си! Не можеше ли тя да му даде частен урок по човечност или поне по логика?
Германският канцлер Олаф Шолц също е добър човек. От редово работническо семейство, в младостта си той се бори срещу капитализма. Вярно, че няма деца, но догодина ще празнува сребърна сватба. И този Шолц казва : "Русия под ръководството на Путин се превърна в нарушител на договорите и дълго време не изпълнява задълженията си по тях … Русия вече не е надежден партньор в енергийните доставки".
Този човек има ли съвест? Чуждестранни компании анулираха хиляди договори с Русия поради санкции, включително договори, необходими за поддръжка на тръбопроводи. Стотици милиарди наши долари и евро бяха замразени, тоест откраднати от чужди банки. Но по някаква политико–идеологическа причина Русия е ненадежден икономически партньор.
Бих добавил – Евроколхозниците съзнателно се отказват от руския нефт и газ.
На теория почтените хора трябва да остракират такива негодници, около тях трябва да се образува пустиня. Но не, те продължават да се усмихват и да се ръкуват, остават лидери и пример за младите. Е, може би все още, както в миналите векове, не трябва да очакваме добросъвестност от политиците?
Такова е буржоазното политическо лицемерие.
Има обаче и други примери. Например, историята на износа на украинско зърно. Русия изобщо няма интерес от обогатяване на страната, която воюва с нея. Русия можеше да удари пристанищни съоръжения, да унищожи силози. Но руските политици имат съвест. Затова те се вслушаха в аргументите : развиващите се страни, особено африканските, са заплашени от глад, тази заплаха трябва да бъде предотвратена на всяка цена, а това не може да стане без украинско зърно. И Русия се съгласи на зърнената сделка, която Западът опорочи.
Както каза Владимир Путин на Източния икономически форум, само два кораба със зърно бяха изпратени в развиващите се страни, докато десетки други кораби пристигнаха в Европа. Оказва се, че за пореден път западните политици се показаха като безскрупулни хора. Криейки се зад загрижеността си за гладуващите африканци, те присвоиха украинското зърно за себе си – "това, което виждаме, е поредната нагла измама. И не става въпрос за нас, това е измама на международната общност, измама на партньорите в Африка, в други страни, които имат остра нужда от храна, това е просто измама, грубо и арогантно отношение към тези партньори, в името на които се предполага, че е направено всичко това", изтъква Владимир Владимирович. В "16.09 07:01 - © Гешефт" писах за появата на украинско зърно у нас.
А може би не трябва да се осланяме на съвестта, а да разчитаме на международното право? След всичко, което научихме и видяхме за международното право, подобен призив би изглеждал наивен. От десетилетия международното право се изразява в правото на силния. И какво може да устои на силата? Само съвестта. Ако водещите страни винаги бяха изхождали от съображения на съвестта, историята можеше да поеме по съвсем различен път. Да, ама не!
Реториката на западните правителства и още повече на световните хуманитарни организации, които са под техен контрол, е пълна с препратки към съвестта, състраданието, милостта. Народът на Южен Судан страдаше, което означава, че беше необходимо да се изтръгне тази територия от Судан и всеки, който не съчувстваше на тези страдания, настояваше за принципа на териториалната цялост, беше смятан за безчувствен глупак. Народът рохинга в Мианмар, непознат за лаика, страда, което означава, че е необходимо да се окаже натиск върху властите на тази страна по всякакъв възможен начин. И който намекне, че говорим за суверенна държава, бива заклеймяван като лош, зъл човек.
Но когато възниква въпросът за правото на руснаците на техния език и култура в балтийските страни – веднага всички световни съвести стават сухи юристи : казват, нищо не може да се направи за суверенитета, такъв е законът. Или руснаците в Донбас търсят самоопределение – и точно там териториалната цялост на Украйна се оказва най–висшата ценност и дори светиня на международното право, сякаш просто няма примери с Южен Судан, Източен Тимор, Еритрея, да не говорим за Косово. Е, имайте съвест! Уви, когато става въпрос за интересите на руснаците, съвестта на представителите на "цивилизования свят" е изключена.
Крайно време е буржоазният Запад – Западна Европа и Съединените щати – да престанем да наричаме "цивилизования свят", защото подлостта, наглостта и лицемерието не са признаци за цивилизованост.
https://vz.ru/opinions/2022/9/12/1176360.html
https://www.fondsk.ru/news/2022/09/03/tajny-zaporozhskoj-aes-57103.html
Тагове:
Марин Райков: Не съдете Гладстон само по...
АМБАЗОНИЯ - СТРАНА ПРИЗРАК
Например Зельоной е съвестно забогатял И именно тази му съвест го кара да жертва Украйна Да оправдае забогатяването си в нейно име!
22.09.2022 03:36
Маркс и Енгелс подчертават прогресивната рола на капиталистическата обществено–икономическа форчация пред феодалната.