Прочетен: 16389 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2022 08:03
Злобните и отмъстителни либерасти, глобалисти и соросоиди не спират да ръфат задника на Владимир Владимирович, който им бръкна не в гъзовете, защото те всичките са педераси и това им харесва, а в кесиите и в мръсните им душички.
"Ние ще представим книга, която няма нищо общо с това [празника на София], нарича се "Всички са свободни" на [някой си] Михаил Зигар, едно изключително четиво … наистина една впечатляваща книга … прекрасна", започва предаването си Митко Културата в петък.
Дори бил сигурен, че книгата ще ни достави удоволствие.
Айде, моля, моля! Повечето не сме психодесни путинофоби, либерасти и соросоиди.
"Всички са свободни" от [някой си] Михаил Зигар
То от представянето на книгата, а и от подзаглавието на корицата става ясно, че съдържанието ѝ не може да се приеме като културно събитие, ама нали е повод за атака срещу Владимир Путин, Митко пространно я пропагандира. Дори ни я представя като по–важно за нас събитие от книгата "Бленувана София" на Тони Николов.
"Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо", пише на корицата.
Е това "обърка", обяснява кого обслужва книгата. Това са враговете, външни и вътрешни, на Русия и руския народ, на които Владимир Владимирович наистина "обърка" задоволяването на интересите им за сметка на руския народ.
Книгата, доста дебела, 448 броя страници, при Митко представя Красимир Лозанов.
"Книгата е за периода 95–96–та година, краят на първия мандат на Елцин като президент на Руската федерация", разказва Лозанов, което обаче на пречи на Митко постоянно да ни навира в ушите името и злите дела на Путин. Затова често прекъсва госта си и взема думата. Толкова е обсебен от Владимир Владимирович, че дори по едно време вместо Елцин казва Путин, та се налага гостът да го поправя. "И Путин, разбира се", обаче настоява Митко и продължава : "Защо идва Путин, нали? Това е всъщност голямата въпросителна, която той [авторът] много деликатно за мен подхвърля на читателя".
95–та и 96–та година били години на "вкопчена борба за демокрация, която просветените руски среди искат да запазят, демократичния път на Русия … но тази битка за демокрация на всяка цена ще доведе една такава фигура, която днес управлява Русия и се превръща в нещо много, много тъмно", изказва се пространно Митко.
"Защо е толкова интересен този период [95–та и 96–та година] … тогава е било като че ли последната възможност Русия да избере дали ще поеме по релсите, по този коловоз към авторитарната държава или ще реализира този макар и символичен, но все пак реално съществуващ потенциал за демократично развитие", обяснява гостът.
От разказа на Красимир Лозанов става ясно, че "Икономическите реформи, които се случват (по това време в Руската федерация), става въпрос за ваучерната приватизация, залогови аукциони (аукциони за акции), либерализацията на цените, сами по себе си не създават демокрация".
Оказа се, че и у нас не създадоха демокрация. А толкова вярвахме на Ричард Ран и Рон Ът.
И от това, заключава правилно Митко, "… първите години от управлението на Путин се считаха за най–добрите години в новата история на Русия, защото бяха разчистени именно тези миазми, именно тия авгиеви обори, бяха прогонени едни олигарси … ".
"Най–интересното което е, че той 99–та година август месец, когато е посочен, в това посочване участва и Глеб Павловски, той е посочен като компромисен вариант, като най–лесната политическа плячка, най–лесната за преборване фигура, като антитеза на Примаков, който по това време започва да засилва своя политически рейтинг", разказва Лозанов.
Евгений Максимович Примаков, политикът, когото Путин изключително уважава
А го уважава, защото Примаков поставя началото на политиката, която днес Владимир Владимирович налага с ирония и сарказъм на "хегемона" : Най–известното събитие, свързано с Примаков и твърдо включено в политическия лексикон като общ исторически епизод, е "обратът над Атлантика" ("Примката на Примаков"). На 24 март 1999 година председателят на руското правителство пътува за официално посещение в Съединените щати, но след като научава по време на полета, когато вече е над Атлантическия океан, за решението на НАТО да бомбардира Югославия, той нарежда на пилота обратен завой и се връща в Москва. Това събитие, според разпространените оценки на официалните руски политолози, влиза в историята като "обръщането на Русия към многовекторна външна политика", "началото на възраждането на руската държавност и първата демонстрация пред света, че не може да се говори с Русия от позиция на силата".
"Емблематична фигура за журналистиката на съвременна Русия, изрично искам да подчертая, че това е човек, който още февруари месец напусна Русия. Това е човека, който още на следващия ден след войната посмя да публикува покана за отворено писмо на интелектуалци от различни културни сегменти срещу войната. Това е човека, който първи взе за руска медия интервю от президента Зеленски, още през март месец. Това е човека, който шест години беше главен директор на опозиционния телевизионен канал "Дъжд", с много богато професионално минало като военен кореспондент в горещи точки, преподавател в МГИМО", казва за автора на книгата Лозанов и продължава с хвалби. "Една форма на Гришам, само че стъпила на реални факти", добавя Митко us–американска връзка в майсторството при писането на Михаил Зигар.
Ясно! За мирогледа на човека Михаил Зигар.
Митко изтъква чувството за хумор на Зигар, "в тази книга има места, на които човек цвили от смях" и кой знае защо завършва с "Щяхме да се смеем, ако не се налагаше да плачем".
По какви причини има да плаче Митко? Да не би заради успехите на Владимир Путин?
Впечатлението ми е, че Михаил Зигар е писател–фалшификатор и манипулатор на историческата истина, смесвайки умело истина и измислица, макар и в по–малка степен, като Виктор Суворов и Виктор Пелевин.
https://bnt.bg/news/knigata-vsichki-sa-svobodni-na-mihail-zigar-309777news.html
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2,_%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Тагове:
© Без да го изрича, със СВО Путин рече :...
© Поредната санкционна жертва на Държавн...
18.09.2022 08:27
Авторът според мене е евреин-Загар
Видиш ли странна, нетипична за страната фамилия, почти сигурно е на евреин По този начин земонстрират презрението си към страната, в която живеят!
Няколко примера, набързо-Зеленски, Горбачом, Софиянски-
И са абонирани за властта!? Официално , у нас има 1500 евреи
Ака се прегледат архивите, ще се види ,че през годините поне половината от тях са били депутати, най- малко В СССР, в Сталиновото политбюро само трима са били неевреи И единият е Сталин За него също е имало съмнение ,че е евреин от сирийският остран Джуга! Джугашвили е единствената такава фамилия в Грузия!
Където е властта -има пари-много- И евреи!
Дядя резинова жопа,
пълното щастие е близо и ще настъпи когато бъде унищожен последния заблуден, който не те слуша с уважението, което заслужаваш!!! Молодец!!!
На него му е през кура.
Фурнаджийски лопати очукани.
18.09.2022 14:16
:)))
но сега се сещам че през отсъствието ми са умрели още руснаци във войната
а това е прекрасно
жалко, че не умират бг комуняги, а трябва
НЯКОЙ ОТ ВАС РУСНАЦИТЕ В БЛОГА УМРЯЛ ЛИ Е ДОКАТО МЕ НЯМАШЕ
АКО НЕ - ЖАЛКО
Човек, каквото пожелава, това го постига.
Не ти го желая, а късмет. Защото на комшията прасето бе здраво, но по Коледа извади лош късмет.
:)))
Претрепа се човечецът.