14.09.2022г.

     На 11–ти септември се навършиха 160 години от раждането на Великия О. Хенри.
Зад литературния псевдоним О. Хенри се крие Уилям Сидни Портър и с това име е бил фармацевт, банкер, журналист, чертожник, певец, музикант и … затворник.
Невероятна и непредсказуема личност, която може с еднаква сила да ви затрогне и размисли, или да ви разсмее. Удивителният му талант на разказвач е наистина поразителен. Владее еднакво добре всички похвати за провокация на съзнанието.

US–Американският писател О. Хенри (1862–1910) 

С О. Хенри се запознах още през 60–години на миналия век чрез един негов разказ публикуван в списание "Космос". Не си спомням името на разказа, не успях да го открия и в Интернет, но в него се разказваше за млад човек, който след любовно разочарование намерил утеха като посланик на екзотичен остров. Всички жители на острова ходели боси.
Един следобед, както се изтягал в хамака му хрумнало, какъв голям пазар за обувки представляват босоногите островитяни. И решил да действа. Написал писмо до познат в родината си търговец на обувки, който доставил стока. Минали дни, седмици, но търговията не вървяла. Никой от местните жители не си купувал обувки.
Търсейки изход от безизходната ситуация го осенила гениална идея. Веднага поръчал пратка от бодила бабини зъби 

През нощта разхвърлял бодилите по улиците на столицата.
Че като започнало едно търсене на обувки от местните, направили състояние с приятеля си.
По телевизията даваха и руска филмова версия на разказа "Вождът на червенокожите".
И затова, когато през 1977 година видях книгата

в книжарницата, без колебание си я купих. Бях очарован от майсторството на писателя.
Никога не може да се забрави разказ като "Даровете на влъхвите" или култовата реплика на Додсън Акулата от "Пътища" : "Боливар не може да носи двама".
През злополучната 1891 година започва работа в Националната банка в Остин с длъжност касиер – отправна точка към куп житейски неприятности, но и към славата.
Три години Уил Портър е прилежен чиновник, печели сносно, за да лекува съпругата си Ейтол, и дори замисля издаването на собствен вестник – стара негова мечта. Тя се осъществява най–сетне през март 1894, когато купува една износена печатарска машина и правата над скандалното вестниче "Айкънокласт" ("Иконоборец").
Заедно със съдружника си Джеймз Крейн почва да издава седмичния вестник "Ролинг Стоун" ("Търкалящ се камък"), продължил да излиза почти година. Забележителното е, че цялото съдържание на вестника е негово дело. Там за първи път се появяват изненадващо добри образци на кратка проза, които все още никому не правят впечатление. Работоспособността, с която той успява да съчетае задълженията си в банката с работата по вестника, е вече указание за огромната му воля и енергия на творец, така успешно защитени по–късно. Бедите обаче не закъсняват – начинанието е застрашено от банкрут, Портър се свързва с тъмни личности и сключва тъмни сделки, додето най–сетне посяга и на суми от касата на банката. Искрено смятащ да възстанови липсите, той за нещастие не успява да се отърве от федералния ревизор, който предава делото за начет в съда.
Междувременно, очаквайки процеса, той се опитва да инжектира с нови сделки умиращия "Ролинг стоун", но вестникът не издържа. Съдебните заседатели решават, че Портър не е виновен и, почувствувал се свободен, той с готовност приема предложението да стане кореспондент на излизащия в Хюстън "Поуст", премества се в този град и пише за вестника  миниатюри в областта на социалната сатира, по–дълги хумористични разкази и рисува политически карикатури. На следващата година делото му се възобновява и полицията в Хюстън го арестува, за да го пусне отново срещу гаранция от 2000 долара. Този път Уил Портър знае, че само добрата воля на приятелите му няма да помогне, и прави може би най–голямата си грешка – избягва и се укрива от властите.
Вместо да се върне в Хюстън, заминава за Ню Орлеанс, откъдето се озовава в Хондурас и както гласят непроверените и досега легенди, обикаля цяла Латинска Америка. Безгрижието му там, скиталчеството и кроежите да повика при себе си Ейтол и детето скоро свършват – застига го вест, че Ейтол е на смъртен одър. С набързо (и за кой ли път) събран заем той се връща за нейното погребение и макар най–сетне списание "Маклюър" да е приело един от разказите му за печат, в 1898 година Портър отново е изправен пред съда, за да чуе, че е осъден (с утежнение поради бягството) на пет години затвор – последният етап от живота му преди известността.
През април същата година дотогавашният Уилям Сидни Портър влиза в щатския Охайски затвор в Кълъмбъс като затворник № 30664, за да излезе оттам като О. Хенри – писателят, най–популярният разказвач в Америка, довчерашният дрогерист, чертожник, карикатурист, банков касиер и вестникар Уилям Сидни Портър.
Защото в затвора се извършва метаморфозата, извършва се решаващото пречупване на отношението у американските издатели към един глас, който оттогава нататък ще стане синоним на американския разказ изобщо. Сравнителното спокойствие, което получава като аптекар на затвора през нощните смени, му дава възможност дълго и старателно да изпробва стила си – най–напред в поредица писма до дъщеря си Маргарет и след това в четиринайсет разкажа – първите, които носят непогрешимия белег "О. Хенри". Затворът се оказва предпоследната голяма житейска школа за О. Хенри – темите и сюжетите, почерпени оттам, дълго след това се явяват в разказите му. Трите години (освободен предсрочно за добро поведение), прекарани под № 30664, правят името му четено и търсено и написаните в килията разкази тутакси се отпечатват в тиражи, каквито само най–големите американски списания могат си позволят.
За нас, неговите читатели, О. Хенри остави огромно наследство. Остави ни разкази за редовите американци в края на 19–ти и началото на 20–ти век — разкази човечни, смешни, винаги уверено написани, с ясна посока, достъпни за извънредно широка публика и все пак необикновени – и като конструкция, и като език, много "по–грамотни" от неговия персонаж, издаващи тънък усет за композиция, езикови обрати и богата култура.
Изразът "бананова република" е негово изобретение ? О. Хенри го употребява за пръв път, като название на бедните латиноамерикански страни в тропическия регион. Оттам насетне този израз се употребява често в политиката и за други региони по света, които нямат нищо общо с географското понятие, но са политически зависими от Съединените щати.
"Мене ме тревожи само едно : да не ми се изпомачкат пурите в джоба на жилетката, когато целият се натъпча с двайсетачки", притеснява се Портър и препоръча :
"Глупаци има всякакви, но моля не ставайте, докато не бъдете повикани поименно".

https://chitanka.info/book/232.htmlx

Много любим автор!
Уникален разказвач и душеприказчик!
Благодаря за това припомняне! :)))

След което купувах за подарък и с успех още два пъти същото издание. Подборката е чудесна, великолепна! Наскоро се насладих на съкратен оригинал, "Selected stories", 1977, на Прогрес-Москва- с много полезни коментари, исторически бележки и обяснения.

Всичко хубаво.

Велик!

https://www.
sandacite.
bg
/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%be%d1%81-%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d0%bd-100-%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2-1962/

написа, едно хубаво...послание, и ти..

Някои автори пишат книги - живи души, способни да преобърнат живота на човека. Други, стават за нивелиране на гардероби.
:)))

Полезен архив, но нито годината помня, нито броя.

Грешиш, драга!
Всички мои послания са хубави и добри и добронамерени.

Ха-ха-ха!
Поредна култова мисъл от теб.

Отличен разказвач! Чел съм сборник с негови разкази... Помня "Изгубената рецепта"...

Да, такъв е!

Никога не дотягат. А току-виж нещо може и да ти хареса.

И фабулата те завладява и държи в напрежение.

Да.