13.09.2022г.

     Джеймс Суит е президент на Американската историческа асоциация. Позицията му не е официална, а публична. И ако не е главен историк на страната, то е най-уважаваният историк в Съединените щати. В момента този човек е преследван от демократите (либерастите). Преследван заради защитата на професията си.
В тази връзка Джеймс Суит публикувал в сайта на Асоциацията "Перспективи към историята : новинарското списание на Американската историческа асоциация" статия със заглавие "Историята история ли е? Политики на идентичност и телеологии на настоящето" 

Бележка на автора (19 август 2022 година)
Преди двадесет години на тези страници Лин Хънт спори "срещу презентизма". Тя изрази съжаление за намаляващия интерес на историците към теми преди 20–ти век, както и за нарастващата ни склонност да тълкуваме миналото през призмата на настоящето. Хънт предупреди, че този нарастващ презентизъм заплашва да "ни извади от бизнеса като историци". Ако историята не е нещо повече от "краткосрочна . . . политика на идентичност, дефинирана от настоящи опасения", няма ли студентите да бъдат по–добре обслужени, като вместо това вземат дипломи по социология, политически науки или етнически изследвания?
Тълкуване "миналото през призмата на настоящето" е болест сред историците, стара, колкото е стара самата наука. А сред блоговите историци е под формата на епидемия.
За разказвачите на истории, особено с тяхно участие, е допустимо. За професионалите – не.
Дисциплината не обърна внимание на предупреждението на Хънт. Днес нашите интерпретации на близкото минало се сриват в познатите термини на съвременните дебати, оставяйки малко място за новаторските, контраинтуитивни интерпретации.
Тази тенденция към презентизъм не е ограничена до историците от близкото минало; цялата дисциплина се клати в тази посока, включително намаляващо малцинство, работещо в предмодерни области.
Ако не четем миналото през призмата на съвременните въпроси на социалната справедливост – раса, пол, сексуалност, национализъм, капитализъм – правим ли история, която има значение?
Тази нова история често пренебрегва ценностите и нравите на хората в техните собствени времена, както и промените във времето, неутрализирайки експертния опит, който разделя историците от тази в други дисциплини.
Тази нова история накара местните училищни настоятелства да протестират срещу характеризирането на Вашингтон, Джеферсън и Мадисън като непатриотични собственици на "лагери за принудителен труд". Консервативните законодатели решиха, че ако това е историята на робството, която се преподава в училищата, темата изобщо не трябва да се преподава. За тях оспорването на позицията на Основателите като вечни трибуни на свободата беше "расово разделение".
Това не е анализ на идеите на хората в тяхното време, нито процес на промяна в него.

Президентът на Американската историческа асоциация Джеймс Суит 

Холивуд не трябва да се придържа към методите на историците повече от журналистите или екскурзоводите, но лошата история ражда лоша политика.
Заличаването на съучастието на африканските империи и крале в търговията с роби в името на политическото единство е неприятно, подобно на опитите на десните консерватори да изтрият робството от училищните програми в Съединените щати, също заради единството.
Ако историята е само онези истории от миналото, които потвърждават настоящите политически позиции, всякакъв вид политически интерпретации и импровизации могат да претендират за историческа експертиза.
Това не е история; това е дилетантство.
Твърде много американци са свикнали с идеята за историята като чанта с доказателства, за да изразят политическите си позиции.
И в България е така. Нароиха се псевдопатриотически политически партии на гърба на историята, експлоатиращи я за користни политически цели. Като ВМРО например.
Настоящето отдавна се прокрадва върху нашата дисциплина. Правенето на история с почтеност изисква от нас да интерпретираме елементи от миналото не през оптиката на настоящето, а в световете на нашите исторически актьори.
Историческите въпроси често произтичат от настоящи проблеми, но миналото прекъсва, предизвиква и противоречи на настоящето по непредвидими начини. Историята не е евристичен инструмент за артикулиране на идеално въображаемо бъдеще. По–скоро това е начин за изучаване на разхвърляния, неравномерен процес на промяна във времето. Когато съкращаваме или оформяме историята, за да оправдаем, вместо да информираме съвременните политически позиции, ние не само подкопаваме дисциплината, но застрашаваме самата ѝ цялост, казва в заключение Джеймс Суит.

https://www.historians.org/publications-and-directories/perspectives-on-history/september-2022/is-history-history-identity-politics-and-teleologies-of-the-present

В статията си Суит споменава "Проект 1619"

, дългосрочно журналистическо начинание, разработено от Никол Хана–Джоунс, автор в The New York Times и The New York Times Magazine, според което историята на Съединените щати не започва с Декларацията за независимост от 4 юли 1776 година, а с появата на първия негър роб на американска земя през 1619–та година, което е част от усилията на либерастите да унищожат своята държава с нейната истинска история и култура, като ги заменят с чисто нови и задължителни "човешки ценности". Тоест, нацията е имала бащи–основатели, които са направили или казали много добри и умни неща, но сега те по известни причини (робството) трябва да бъдат официално мразени, като се започне от гимназията. И нагласете историческата наука към тази омраза.
Така нагласяват историческата наука към омразата и самозваните историци русофоби.
Премълчава се от либерастите обаче, че основните търговци на роби тогава са били тогавашните крале на Дахомей и съседните територии, които правели добри пари от продажбата на своите сънародници в чужбина. Фактите са си факти.
Дмитрий Косирев в «Радонеж.ру» обаче смята, че Джеймс Суит не е прав и се обосновава така : Да защитиш своята наука и професия е нормално, но историята винаги е свързана с настоящето. Винаги ще търсим – и ще намираме – в миналото практически съвети за това как да и как да не се държат цели нации или техните лидери в ситуации, които са абсурдно подобни на днешните. Основното тук е, че не само в САЩ, а изобщо навсякъде и по всяко време историята не е за миналото, тя е нещо изключително остро и актуално за настоящия момент. Затова съществува историята, затова тя винаги ще бъде основната от хуманитарните науки, тоест науките за човека, неговата страна, неговата култура и неговото битие.
През миналия век беше публикувана една абсолютно брилянтна класическа книга, наречена "Апологията на историята, или занаятът на историка". Авторът е френският специалист по Средновековието Марк Блок, който не е имал време да види книгата си отпечатана (той е екзекутиран от германците през 1944 година като участник в Съпротивата). Книгата се състои почти изцяло от забележителни цитати, можете да изберете всякакви. Например за факта, че историята не е да съди хората от миналото (както правят либерастите), а да ги разбира :
"Непознаването на миналото неизбежно води до неразбиране на настоящето. Но може би опитите да се разбере миналото са също толкова безполезни, ако не си представите настоящето". И няколко страници по–късно отново за същото : "Непознаването на миналото не само вреди на познаването на настоящето, но застрашава всеки опит за действие в настоящето".
И накрая, за това как работи историкът :
"Текстовете или археологическите находки, външно дори най–ясните и податливи, говорят само когато знаете как да ги попитате". И вие трябва да питате, като сте специалист, но също така трябва да го правите, разбирайки добре, че хората не са гении и вземат решения в суматоха и по погрешка : "Като четете други книги по история, може да си помислите, че човечеството се състои изцяло от логично действащи хора, за които няма ни най–малко колебание в причините за действията им".
Което всъщност не е така.
Човекът на знанието, специалистът, който притежава маса от факти и технологии за тяхната обработка, е най–лошият враг на либералите. Защото такъв човек е съдник на техните неистови идеи за премахване на човешките общества като такива. Единственият проблем е, че историците, като всички учени, спорят яростно помежду си. Затова задължение на политическата класа е да им даде възможност да продължат да спорят, отрязвайки от тези дискусии неграмотните и злонамерените. Тогава страните имат шанс да изградят своята история по–нататък.
От последните думи на Дмитрий Косирев правя извода, че либерастите са прости хора, а либерастията е обществена простотия.

https://radonezh.ru/2022/09/02/dmitriy-kosyrev-glavnogo-istorika-ssha-zatravili-za-zashchitu-istoricheskoy-nauki

"склонност да тълкуваме миналото през призмата на настоящето.." само "склонност"? Цялото световно НАСИЛИЕ е впрегнато в тази посока!

Да. Напълно уместна забележка. Но склонността на интелигентния човек да се изразява "меко", насърчава простака.

Като се замисля за бащите и дедите на евро-КОЛХОЗНИЯ СЪВЕЦКИ съюз и се сещам за:...
Абе вие, що се не сещате/ или се сещате след размисъл, кът мен, че:
Дедите на днешните тъпоумни вождове на ЕС и Нато, са всъщност РОБОВЛАДЕЛЦИТЕ, КОЛЕГИ НА НАШИТЕ ВИЗАНТИЙСКИ И ТУРСКИ РОБОВЛАДЕЛЦИ...
АНГЛИЯ И ФРАНЦИЯ, ИСПАНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ, БЕЛГИЯ, ДАНИЯ И ХОЛАНДИЯ ИЗБИХА МИЛИОНИ АФРИКАНИ ОТ ГИБРАЛТАР ДО ДОБРА НАДЕЖДА.
ПОСЛЕ СЪЩИТЕ ИЗБИХА МИЛИОНИ В ЮЖНА И СЕВРНА АМЕРИКА, АВСТРАЛИЯ, НОВА ЗЕЛАНДИЯ. УБИВАХА, ПРОДАВАХА ГИ ЕДНИ НА ДРУГИ...
СЪЗДАДОХА ИЗКУСТВЕНИЯ ДОМИНАТ САЩ. КОЙТО ГИ ОГЛАВИ В ПИРАМИДАТА РОБИЗЪМ, КОЛОНИАЛИЗЪМ, ГЛОБАЛИЗЪМ ЕСС, НАТО, САЩ - черешката на пирамидата.

Същите са, наследниците на палачите на България.

днес са новите фашисти.

Да, те са.

За мен те са голямо достижение на демокрацията. Загубим ли и това ще дойде само терор.

Самата либерастия е терор над здравомислието.

Пак ще кажа, че историята не бива да се политизира, не бива да е подчинена на идеологически пристрастия... Защото тогава се получават груби манипулации, спекулации, идиотщини. Историкът се превръща в слуга на политическите сили или в роб на разни мании...

Историята е наука за обществото и няма как да избяга съвсем от политиката.

Защото се пише от политиците- победители!
Или по поръчка от тях!
Затова нашата история е шантава и трябва да се изследва като някакви химическа реакция или съединение Сега, загряват ли вече някои, моето основно предимство в работата ми в историята, като изследовател, естествено!

Само два пъти сме победители в Новата история- При Съединението с последвалата война и в Балканската война! Пардон и в Междусъюзническата, в която ни е записана служебна загура, а другите две победи са анулирани!?
И трите нагло и безпардонно!

Хубав ден, Краси!

Историята трябва да отразява процесите сред народните маси и как те са използвани от водачите. Защото обратното не е вярно – водачите да тикат народните маси. Когато народът, не отделни недоволни глезльовци, се съпротивлява на властта, независимо от формите на съпротива, значи властта осъществява насилие над народа. Когато народът подкрепя водача, водачът е Велик.
Ти като човек на природните науки имаш по безпристрастен поглед върху историческите събития. Изследователите сред блоговите историци са малцина, но и те според мен страдат от разни политически съображения.

За някои здравомислие е всички да мислят като товарищ Путин. За други - да се кланяме на Сащ. А Истината е винаги парадоксална. При нея здравомислие няма!

Кой как мисли не е критерии за здравомислие.
Критерий за здравомислие е практическият успех.

Защото има гениални теоретици и бездарни практици и обратно.

Става въпрос за успеха на идеите, мислите в практиката. Не непременно за успех на носителят им.