03.09.2022г.

     The Spectator е седмично британско консервативно списание за политика, култура и актуални събития.  Публикувано е за първи път през юли 1828 година, което го прави най–старото седмично списание в света. Списанието е основано през тази година от шотландския журналист Робърт Стивън Ринтул

Та списанието публикувало статията "Санкциите работят – каквото и да казва Путин".
Да видим какво казва в статията си Оуен Матюс :
Не вярвайте на приказките на Владимир Путин. Руската икономика не е наред. След като западните санкции застрашават до 40 процента от БВП на страната, уверенията на Путин за икономически завой на Изток са измама. И неговото оръжие – доставките на газ за Европа – е финансовият еквивалент на това да си пристегнеш жилетката на самоубийца.
Това приблизително е посланието на голямо ново проучване, публикувано миналата седмица от Yale School of Management за въздействието на санкциите върху Русия. Йейл, работещ с екип от международни икономисти, надхвърли стената от руско объркване и използва данни от реалния свят от търговци на дребно, търговци на енергия и инвеститори, за да разкрие картина, много различна от розовия образ, представен от Путин на икономическия форум в Санкт Петербург през юни :
"Икономическият блицкриг срещу Русия никога не е имал никакви шансове за успех", каза той пред публика, включваща делегация от талибаните. "Като нашите предци, ние ще разрешим всеки проблем; цялата хилядолетна история на нашата страна говори за това … Мрачните прогнози за бъдещето на руската икономика не се сбъднаха".
Проучването на Йейл предоставя първия изчерпателен набор от данни, които доказват, че Путин абсолютно греши. Да започнем с откровените лъжи. Много западни коментатори се хванаха за очевидната стабилност на рублата и относителното здраве на фондовия пазар – референтният MOEX Russia Stock Index е надолу само с 50 процента – като доказателство, че руската икономика изживява санкциите относително невредима.
Всъщност и двата показателя са умишлено манипулирани. След избухването на войната всяка компания в Русия, получаваща приходи в чуждестранна валута, е била принудена да конвертира 80 процента от тях в рубли, изкривявайки пазара в полза на рублата. Само малка част от предвоенните обеми рубли действително се търгуват и след това повечето са условни долари, а не реални. Както посочва проучването на Йейл, възникнал е паралелен черен пазар, където действителните долари в брой се търгуват с до 100 процента надценка спрямо официалния курс : връщане към съветската система от официални и неофициални обменни курсове.
Що се отнася до фондовия пазар, реалността е, че на чуждестранните акционери е забранено да затварят позициите си – ефективно поддържайки пазара в подобно на гробницата на Ленин състояние на спряна анимация. Дори и с тези мерки за контрол, сред най–зле представящите се единични акции са тези на "Роснефт" и "Газпром", руските държавни петролни и газови гиганти, някога перлата в короната на икономиката на страната.
Сега за митовете. През юни западните информационни агенции съобщиха, че нарастващите цени компенсират намаления обем на износа на Русия. "Дори и някои страни да спрат или постепенно да преустановят покупките на енергия, приходите на Русия от нефт и газ ще бъдат около 285 милиарда долара тази година", пише Bloomberg. "Това би надхвърлило числото от 2021 година с повече от една пета. "Но според проучването на Йейл, статистиката на руското правителство е била внимателно скалъпена лъжа, лъжливо проектираща относително стабилни числа от март за бъдещето ѝ, докато ключовите икономически индекси се свличаха; подбрани числа, за да прикрият истинския мащаб на разгръщащата се катастрофа. Ако погледнете реалните пазарни данни за действително търгуваните обеми нефт и газ, до май приходите от руски енергиен износ са спаднали до 14,9 милиарда долара, по–малко от половината от това, което е спечелено през първия месец след инвазията.
Има две причини за този срив. Едната е, че Китай, който се предполага, че е последният голям международен съюзник на Русия, безмилостно настоява за огромна отстъпка от руския петрол. (Пекин направи същото с Иран – това е едно от предимствата да бъде купувачът от последна инстанция, нарушаващ санкциите) Суровият петрол Brent и Urals, които от десетилетия се търгуват почти на паритет, радикално се раздвоиха до края на март, като суровият петрол Urals се продава на дребно с отстъпка от $35 за барел. Освен това доставката на руски петрол от Новоросийск стана много по–скъпа поради санкциите, които усложняват морското и товарното застраховане, както и плащанията.

Джо Байдън и Мохамед бин Салман на 16 юли 2022 година (Getty Images)

Нещо се разминават. Дружбата между Джо Байдън и Мохамед бин Салман не личи на фотото. За тази "дружба" съм писал и скоро пак ще пиша.

А ето една също така отразяваща реалността снимка

Джо Байдън си хвана значителна критика, защото се обърна към саудитския владетел Мохамед бин Салман, за да моли ОПЕК да увеличи производството и да "стабилизира" – тоест да понижи – цените на петрола. Но дори и малък спад на световните цени би бил пагубен за Русия. Проучване на Saudi Aramco от 2019 година установи, че Русия е едно от най–скъпите места в света за производство на петрол : около 42 долара за барел за проекти на сушата и 44 долара за офшорни проекти – в сравнение със само 17 долара за саудитски суров петрол. Спад от $15 на текущата цена, плюс продължаващата отстъпка за суровия петрол Urals, ще тласне печалбите от повечето руски петрол под нулата.

Списанието не пропуска да се подиграе нескопосано и глупаво с Владимир Путин

Другата причина за срива на енергийните приходи на страната е странният факт, че Путин ефективно е избрал да санкционира собствения си газ, като намали доставките за Европа. Миналия месец Фарид Закария написа във Washington Post, че "сега е ясно, че икономическата война срещу Русия не работи толкова добре, колкото хората си мислеха, че ще работи", и нарече западните санкции "беззъби", защото не включват газ. Той правилно посочи, че Западът всъщност не е готов да води тотална икономическа война срещу Русия, тъй като ключови страни остават приковани към програми за зелена енергия, които необяснимо изключват ядрената енергия. (Германия, например, затвори три от останалите си шест атомни електроцентрали преди началото на войната).
Сега обаче Путин реши този проблем, като се санкционира. От юни "Газпром" прекъсна Полша, Латвия, Литва и Финландия и намали потоците към Германия през "Северен поток–1". Само приятелски настроената към Путин Унгария все още получава пълен удар – повторение на газовата дипломация на моркова и тоягата, която Кремъл има спорадично разположени от 2007 година насам. Във видеоконференция с високопоставени енергийни и икономически служители през април тази година Путин подчерта, че е от съществено значение за Русия "постепенно да пренасочим нашия износ към бързо развиващите се пазари на Юга и Изтока. За да постигнем това, трябва да определим ключовите инфраструктурни съоръжения и да започнем изграждането им в близко бъдеще".
И все пак, както посочват авторите на доклада от Йейл, плановете на Путин за "Поворот на восток" – завъртане на изток – нямат икономически или практически смисъл. През 2021 година Русия е изнесла само 16,5 милиарда кубически метра (bcm) газ за Китай в сравнение със 170 bcm за Европа. Понастоящем най–западното руско газово находище с тръбопроводна връзка с Китай чрез тръбопровода "Силата на Сибир–1" е Чаянда, на около 2400 километра северно от Пекин, с максимален прогнозен годишен капацитет от едва 25 милиарда кубически метра, а след това едва до 2025 година. Други газови находища като Ковитка, Сахалин и Хабаровск скоро трябва да бъдат свързани със "Силата на Сибир" – но дори когато цялата далекоизточна газова мрежа бъде завършена, нейният капацитет все още ще бъде по–нисък от този на един от тръбопроводите на Русия, свързващи Европа, 55 bcm "Северен поток–1".
Проектираният тръбопровод от 50 милиарда кубични метра на година "Силата на Сибир–2" ще свърже полуостров Ямал в Арктика с Китай чрез 2800 км тръба, минаваща през Сибир и Монголия. Но това засега остава план на хартия. И кой ще го финансира? Не "Газпром", отрязан от санкциите да набира международно финансиране и да купува западно оборудване. В очакване на "мащабни капиталови разходи", компанията предприе безпрецедентната стъпка през април за спиране на дивидентите за първи път от 30 години.
Следователно предложената от Путин „опорна точка“ зависи изцяло от парите на Пекин. Стойността от $45 милиарда за "Силата на Сибир–1", завършен през 2014 година, беше изцяло финансирана от Китай. Но въпреки привидната дипломатическа подкрепа от страна на Пекин за Москва, заплахата от американски санкции върху техните глобални операции накара много водещи китайски банки като ICBC, "Новата банка за развитие" и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции да изтеглят всички кредити и финансиране от Русия. Китайските енергийни гиганти като "Sinochem" също спряха всички инвестиции в Руската федерация и съвместни предприятия.
Някои китайски компании остават активни в Русия – но само тези, които нямат операции извън Русия и Китай и затова нямат какво да губят от международните санкции. Това оставя само китайската държава като кредитор от последна инстанция за масивна парична инжекция в проекта "Силата на Сибир–2" – и тази подкрепа ще дойде с голяма политическа цена. Русия се смята за основен икономически партньор на Пекин, но истината е, че Русия е едва 11–ият най–важен пазар за Китай, купувайки китайски стоки и суровини за 72,69 милиарда долара годишно. За разлика от това, САЩ са купили на стойност 506 милиарда долара през 2021–ва.
Саймън Дженкинс твърди в The Guardian, че исторически санкциите са имали малък или никакъв ефект върху промяната на поведението на режимите. Това е легитимен дебат и остава открит въпрос. Но колкото и да не се съгласявам с моя мъдър приятел, той фактически греши, когато казва, че настоящите санкции срещу Русия са "неефективни" и "най–необмислената и контрапродуктивна политика в новата международна история". Старите санкции наистина бяха неефективни – но новите, които включват нефт и газ, очевидно хапят силно.
Според проучването на Йейл оттеглянето на повече от 1000 международни компании в резултат на инвазията на Путин ще засегне до 40 процента от БВП на Русия. Сривът на вноса опустоши зависещите от външни технологии автомобилна, авиационна и оръжейна промишленост. Индикаторите за брутната вътрешна добавена стойност на Русия са спаднали с 62% в строителния сектор, 55% в селското стопанство и 25% в индустрията. "Въпреки заблудите на Путин за самодостатъчност и заместване на вноса, руското местно производство е в пълен застой без капацитет да замени изгубените бизнеси, продукти и талант", се казва в проучването на Йейл. "Финансите на Кремъл са в много, много по–лоши черти, отколкото обикновено се разбира".
За доказателства не търсете повече от неотдавнашното признание на министъра на финансите Антон Силуанов, че руският държавен бюджет вероятно ще бъде в дефицит тази година в размер, еквивалентен на 2 процента от БВП – празнина, която той предложи да се затвори чрез пълно изтегляне на една трета от националния бюджет на Русия Фонд за богатство.

Министърът на финансите на Русия Антон Силуанов – глобалист и либераст (Getty Images)

За да помогне за покриване на дефицита, паричното предлагане на Русия също се удвои между февруари и юни. Инфлацията официално тласка 20 процента, но в някои сектори на търговията на дребно, като електрониката, е по–близо до 60 процента, според реалните данни за продажбите. Руските валутни резерви са намалели със 75 милиарда долара от началото на войната в Украйна. И докато преките разходи от конфликта са държавна тайна, уебсайтът за военни новини SOFREP изчислява, че Кремъл отделя около 900 милиона долара на ден.
Финалът на тази война ще бъде битка между оръжия и газ. Путин залага, че икономическата болка от спирането на газа ще прекъсне западната подкрепа за Украйна, преди западните оръжия да сломят армията му. Но санкциите отвориха друг икономически фронт, където Русия страда много повече, отколкото се смяташе досега. Путин може и да отрича тази икономическа болка. Но илюзията си има цена. Икономическата криза скоро ще се превърне в политическа.

https://www.spectator.co.uk/article/sanctions-are-working--whatever-putin-says

Статията е публикувана на 6–август. Следователно в най–добрия случай е писана през юли. Тоест обхваща пет месеца след началото на Специалната военна операция на РФ в Украйна.
Това фондов пазар, курсове на валутите по чейнджбюрата, дивиденти, черен пазар и прочие финансови показатели нямат никакво значение за военновременната икономика на Руската федерация. И големият дефект на това проучване е, че работи със същата методология и понятия, по която "анализира" всички капиталистически икономики. Вместо да погледнат собствената си потъваща икономика буржоата от Запад се нагледали на Руската федерация.
Имам силно съмнение относно достоверността на източниците им на икономическо–финансова информация. Едва ли руските държавни учреждения и статистика размятат отчети насам–натам. Особено за стратегически важните отрасли. Че обвиняват руското правителство
и в лъжа. Руските отчети били "внимателно скалъпена лъжа". Откъде тогава знаят истината?
Високите цени на нефта и газа нямало да компенсират намалелите продажби. Китай не купувал количествата газ и нефт, които се обявяват официално и изнудвал за цените.
Едва ли има външен наблюдател, който да има поглед за ставащото между Русия и Китай.
Квалифицирането на Китай като "последният голям международен съюзник на Русия" говори за некомпетентността на автора на статията. Китай не е последен и не е съюзник. Китай е търговски и военен партньор. Между Руската федерация и Китайската народна република няма сключван съюзнически договор. Между тях има единомислие относно световния ред.
Освен това Русия има и други търговски партньори и политически поддръжници по света.
Авторът някак си за удобство на повествованието пропуска БРИКС, Индия, Иран, Африка. 
Прекратени били чуждестранните инвестиции. Голям праз. Федерацията има възможностите да  се развива със собствени сили, както вече са го правили. Важно е поддържането и развитието на производството.
Тези дни италианският Corriere della Sera  написа

: "Затоплянето на климата наказва някои райони на Земята, но улеснява Москва, чието производство се увеличава … Русия има земеделие, което е направо здраво и тази година ще достигне рекорден износ на пшеница … По време на президентството на Путин Русия преживя грандиозно възраждане на своето селскостопанско производство … Селското стопанство е "тайният триумф" на Путин".
"Затоплянето" на климата разбира се е продукт от работата на Службата по управление на Климата на Руската федерация, защото още през 2003–та година Владимир Владимирович постави задачата : «Повишаване на температурата с два или три градуса не би било лошо за скандинавска страна като Русия. Ще харчим по–малко за кожи и зърнените култури ще растат».
А британският The Guardian News вчера написа под тази снимка :

Въпреки намаляващите обеми на износа на петрол от Русия, приходите от износ на петрол през юни се увеличиха със 700 милиона долара спрямо май поради по–високите цени. Снимка : Bloomberg / Getty Images

Колективният Запад да не плаче на чужд гроб, защото руснаците са свикнали и на малко. На еврозадниците тепърва им предстои да заслабват. Доказано е, че западняците имат погрешна представа за Русия и руснаците и ще има да се чудят, а "учудването е мъдростта на глупака".
В края на краищата времето ще покаже дали "Икономическата криза скоро ще се превърне в политическа". Скоро ще е, твърди списанието. Да сме здрави и живи да дочакаме да видим.

https://www.corriere.it/oriente-occidente-federico-rampini/22_agosto_28/cosi-putin-ha-portato-russia-primo-posto-esportatori-grano-1b34b28a-26ef-11ed-8b26-cee290e763d3.shtml
https://www.theguardian.com/business/2022/sep/02/g7-poised-to-agree-plan-to-impose-price-cap-on-russian-oil

Основно оръжие и цел на пропагандата е манипулирането на съзнанието на масите... Мнозина се хващат, понеже повечето хора са лековерни, наивни или глупави...

Така, де. Пропагандата е предназначена за плиткоумните.

чиято цел е да изкара путинизма и рашизма нещо хубаво, след като е нов стадий на хитлеризма. Само около 20% вярват на путинската пропаганда и всъщност от нея няма никаква полза.

Бабо Яго, печенето на живи хора богоугодно деяние ли е? Щото укрофашистите го практикуват. А те са хора хуманисти.

Едно е ясно със сигурност - тече световна шахматна партия.
А руснаците са силни в шаха!

Шахмат, покер, белот – все ги избива на игри.

В руската рулетка също са силни.