31.08.2022г.

     Дали реакцията на Запада в Украйна е на път да се провали?
Войните не винаги се решават на бойното поле. Колкото и смело украинските войници да защитават родината си от руската инвазия, техният героизъм няма да е достатъчен без непрекъснатата военна и финансова подкрепа от Запада. Американските и европейските лидери досега стояха твърдо зад Украйна. Общественото внимание обаче започва да намалява. Най–важната битка за Украйна в крайна сметка може да се проведе в домовете, улиците и площадите в цяла Европа.
Украинската администрация показа майсторски клас по връзки с обществеността. Президентът Владимир Зеленски се превърна в медийна сензация, превръщайки се за една нощ от дълбоко непопулярен политик в образец на военен лидер за нашето време. Правителството му използва всеки трик в учебника, за да поддържа интереса на света. Но след шест месеца на конфликта се прокрадва "информационна умора". Първите страници на европейските медии харчат повече мастило за разходите за живот, отколкото за военните операции. Проучванията на общественото мнение показват, че цените на енергията плашат повече хората, отколкото руските ядрени оръжия.
Едва ли е изненадващо. Европа се радва на безпрецедентен период на просперитет в продължение на много поколения. С изключение на Югославия, на континента не е имало въоръжен конфликт от близо 80 години. Малцината, които помнят какво е необходимо, за да спечелиш война, живеят в домове за възрастни хора.
Нашите противници знаят това. Москва твърди, че западните санкции нямат значително въздействие. Това не е вярно. Руската икономика понася сериозни щети, нараствайки с всеки изминал месец. И все пак руските лидери се надяват, че Западът ще се справи с трудностите по–зле от собствената им страна, където една четвърт от домакинствата все още нямат достъп до вътрешна тоалетна (което е изключително важно за изхода на войната).
И са прави да мислят така. Почти не минава ден без "газова криза" в заглавията. Нищо чудно, че общественото настроение в Европа се установява дълбоко в територията на гибелта и мрака.

Германия разполага с три месеца, за да се спаси от зимна газова криза 

Лидерите изглежда правят всичко възможно да поддържат морала висок. Борис Джонсън похвали "героичната борба за свобода" на украинския народ, добавяйки, че Владимир Путин не може "да се размине с насилственото придобиване на огромни парчета от друга държава". Френският президент Еманюел Макрон твърди, че прави "всичко, за да не победи Русия, за да може Украйна да защити територията си". И никой не го каза по–откровено от Кая Каллас, министър–председателят на Естония : "Да се изправим срещу тиранията има цена за всички нас. Бензинът може да е скъп, но свободата е безценна".
Това са благородни и верни послания. Те [лидерите] обаче се самозаблуждават в осигуряването на дългосрочна подкрепа за украинската кауза.
Първоначално шокът от войната на европейска земя обедини Запада по безпрецедентен начин. Проучване на "Евробарометър" от април/май показа, че осем от десет граждани на ЕС подкрепят санкциите, наложени на Русия. Но дори и тогава тази подкрепа не е разпределена равномерно, достигайки само 57 на сто в Словакия, 54 на сто в Кипър и 44 на сто в България.
Това беше през пролетта, когато сметките за енергия бяха ниски. Бързо напред към юли и картината значително се променя. Докато огромните 82 процента от германците подкрепяха твърда позиция срещу Русия през май, два месеца по–късно 47 процента смятат, че санкциите нараняват повече собствената им страна.
Можете да си представите обществените настроения в Словакия, Кипър, България и други страни от ЕС, чиято покупателна способност не отговаря на германските стандарти. Проучване от юли разкри, че седем от десет чехи

са загрижени за цените на енергията. В Гърция половината от населението изостава със сметките си за енергия.
Представянето на нарастващите разходи за живот като необходима цена за украинската свобода е сигурна рецепта за проблеми. Обръщането към стойността на независимостта работи, когато собствената ни независимост е застрашена. Но колкото и отблъскващи да намирате руските действия в Украйна, шансовете са, че благополучието на вашето семейство все още е по–важно за вас от свободата на непознатите в Харков.
През зимата притесненията може да се превърнат в отчаяние, забавените плащания в дългове. Междувременно войната ще се проточи, допълнително размивайки първоначалния шок на западната публика към леко смутено безразличие. Домашните проблеми задължително ще преобладават, както винаги.
Единственият начин да се запази обществената подкрепа за Украйна е да се подчертае, че освобождаването от руските ресурси е стратегическа необходимост за цяла Европа. Русия се превърна в недвусмислено враждебна нация; оставането на неговата [на злото жоже] милост означава огромна заплаха за националната сигурност на всяка европейска демокрация. Преминаването към алтернативни доставчици и произтичащите от това трудности е преди всичко далновидна борба за нашата собствена независимост.
Някои лидери се опитват да изпращат това послание от време на време. Това не е достатъчно. Европейските правителства трябва да възприемат последователен, фокусиран подход към комуникацията, ако не искат обществената подкрепа за Украйна да ерозира отвъд точката, от която няма връщане. В продължение на много години нашата политика беше пълна с търговци и болезнена липса на държавници. Сега виждаме държавническа мъдрост, но маркетингът силно липсва.
Владимир Путин може да е готов да продължи агресията си през зимата, когато нарастващите разходи за живот ще свият още повече проукраинския ентусиазъм на Запада. И все пак на хоризонта се задава още по–голям риск. Смес от военни, икономически и климатични причини може да принуди ръката на Путин да обяви "победа", да укрепи териториалните придобивки в южната и източната част на Украйна и да прекрати руските операции.
Украйна никога не би могла да приеме такъв резултат, особено загубата на по–голямата част от крайбрежието си. След това публичният образ на конфликта може бързо да се промени, като руската пропаганда представя украинците като войнолюбци, саботиращи мирните усилия на Кремъл.
Ако този сценарий се превърне в реалност, преди западната публика да приеме, че санкциите срещу руските ресурси съществуват заради нас самите, нищо няма да ги убеди да продължат да жертват пари и комфорт в подкрепа на Украйна. Правителствата ще бъдат изправени пред нарастващ натиск да "нормализират" отношенията с Русия. Тези, които се съпротивляват, могат да бъдат заменени от политици, приятелски настроени към Кремъл.
Накратко, Русия ще спечели. Путин ще докаже, че е възможно да откраднеш част от друга държава и да ти се размине.
Написано от Йозеф Буска, чешки писател

Наполеончик и неговият наставник 

https://www.spectator.co.uk/writer/josef-bouska
https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-08-01/germany-heading-to-gas-emergency-with-russia-keeping-nord-stream-flows-reduced
https://www.seznamzpravy.cz/clanek/regiony-zpravy-praha-pruzkum-v-pripade-dalsiho-rustu-cen-energii-planuje-setrit-osm-z-10-domacnosti-210023

се водят от „овчари“ от Вашингтон и „шофьори“ от Киев.

Какво от това?

Онези, чиито предци някога са отишли в Йерусалим за Божи гроб и са успели да обиколят и завладеят планетата с малки дървени ветроходи, днес спорят за броя на половете, след като са станали напълно зависими от мненията на жителите на собствения си открит континент. Градовете им са пълни с потомци на сарацините.

И все пак те не знаят как да живеят без съдържанието на руските недра по такъв начин, че да поддържат обичайното си ниво на комфорт. Русия ще постигне своето в Украйна, но икономическите бури няма да стихнат. Европейският съюз не е жизнеспособен, това е един от очевидните изводи от санкционната война, отприщена от европейските атентатори самоубийци. Да си припомним.

Дегенерати.

ще си варят бирицита в бъдеще на дърва.

В крайна сметка техните ръководни политици ще паднат от власт без изключение.

Падат вече, падат.

Като преди столетия.
Да се върнем към оригинала.

Боже, Боже.
Но да изгориш живи руснаци заключени в Одеса, това се размина на укро-нацистите за цели ОСЕМ години. Защо? Западът падна под античовешка власт. Заедно с нас.

Така е. За буржоазията престъпление е, когато се заграби чужда собственост. Но когато друг го извършва. Когато съм аз, не е престъпчение. Чуждият човешки живот за буржоата няма значение – справка колониализма.