28.08.2022г.

     От либерастията на Запад има целенасочено унищожаване на културата, а с това и на разумния човек, твърди Агния Кренгел във "Фонд стратегической культуры".
През 2012 година спектакълът на Литовския национален драматичен театър "За представата за лицето на Божия син", поставен от италианския режисьор Ромео Кастелучи, се отличава с "творческа находка". По време на постановката на сцената има двама актьори : единият играе ролята на възрастен баща, страдащ от дрисня, другият – синът, който се грижи за баща си през цялото представление. Действието се развива на фона на репродукция на лицето на Христос от картината на Антонело де Месина "Спасителят на света". По средата на представлението, когато бащата и синът напускат сцената, кафява течност, подобна на човешки екскременти (лайна), се разлива върху лицето на Христос на потоци.

Сцена от театралната постановка 

Отвратителното богохулство възмути обществото, дори преди премиерата във Вилнюс имаше протести, представлението беше осъдено от някои литовски политици, които призоваха за бойкот, но представлението все пак беше показано.
А предизвикващият гадене спектакъл е показван в много театри в Европа.

Серджо Скарлатела като любящо внимателния син в "За представата за лицето на Божия син" 

"Трябва да потиснете усмивката : шоу, което е загрижено обсебено за движенията на червата, представено като част от експерименталния фестивал Spill. Но въпреки всички предварителни предупреждения за шок–ужас от фекалното претоварване на шоуто, открих, че съм леко отегчен, отколкото морално възмутен от едночасовата продукция на Ромео Кастелучи, коментира представлението Майкъл Билингтън в The Guardian.
Ситуацията е доста фундаментална. В девствена бяла италианска квартира син се грижи за баща си, който има сериозна инконтиненция; и първоначално има нещо трогателно в готовността на сина да разчисти бъркотията на баща си, да изхвърли памперсите му и с любов да почисти дупето му. Но преобръщането на ролите, при което синът става родител–защитник, а бащата се връща към второто детство, е очевидно и действието застоява от повторение, разказва сюжета на спектакъла автора на статията.
През последния четвърт час шоуто става наистина спорно. В задната част на сцената има увеличено изображение на лицето на Исус от картина на Антонело де Месина. След като синът, който разчиства лайната, се качи и целуна устните на портрета с вик "Исус, Исус", гигантското, подобно на мембрана платно започва да се тресе и да се извива и в крайна сметка да бъде разкъсвано от сенчести фигури, очевидно размахващи ножове и горелки. Докато лицето се разтваря, виждаме огромни букви, които обявяват, че "Вие не сте моят пастир". Но накрая думата "Не" изчезва и прожектиран образът на Исус се връща, само че този път с екскрементален поток, изливащ се от дясната му очна кухина".
Това не е единствената модерна духовна храна на западняците.
Публиката беше нахранена и със спектакъла "Пикник на Голгота" от аржентинския режисьор Родриго Гарсия, при което хиляди католици излязоха на протест по улиците. Гарсия представя християнската иконография в образи на ужас, той сравнява Христос с терорист. "Без християнофобия", "Не пипайте моя Христос! ", "Франция е християнска държава и трябва да остане такава" – с такива плакати протестираха католиците. Франция обаче май вече не е християнска държава … .

Пиесата вече предизвика протести в Париж, съобщава BBC News 

Призовавайки за сдържаност, католическият архиепископ на Тулуза каза, че пиесата "осквернява вярата на много вярващи". Авторът ѝ, роден в Аржентина, казва, че намира за "здравословно", когато хората заемат позиция.
Друг високопоставен католически духовник, епископ Доминик Рей от Фрежус–Тулон, осъди това, което според него е изобразяването на Христос от Гарсия като "луд, куче, пироман, месия на СПИН, дяволска курва, не по–добър от терорист".
"Намирам за здравословно да видя хората да заемат позиция и да кажат, че не им харесва, дори ако това, което показвам, е само отражение на онова, което е пред очите ни всеки ден, но никой не желае да го види", цитира автора френският вестник La Depeche.
Но всички шокиращи демонстрации на деструдо (термин от психоанализата, желанието за самоунищожение) бяха надминати от богохулната постановка на пиесата "Тялото на Христос" в театър "Хитирио" (в Атина) през същата 2012 година. Режисирана е от албанския режисьор Лаертес Василиу; Исус и апостолите са представени в пиесата и поставени като хомосексуалисти. Около триста души се опитаха да влязат в театъра, за да попречат на премиерата, но полицията ги прогони със сълзотворен газ. Сблъсъците между гръцки християни и полицията се повториха няколко пъти, след което постановката беше свалена от репертоара. Заличават се нормите, размиват се границите между доброто и злото, моралното и неморалното. На режисьорите в "християнска" Европа вече постоянно им идва на ум да изследват границите на позволеното в областта на вярата.
За нравствена се счита "толерастията", което не е нищо повече от култ на толерантност към злото, който замени културата. "Толерастия" се набива и в детските глави. Пример : Театрална постановка на "Пепеляшка" в Минеаполис е отменена "след внимателно обмисляне и с постоянен ангажимент към многообразието, равенството и включването на малцинствата" (неподходящо за "толерастите" е, че пиесата включва 98% бели актьори). Ами ако децата си помислят, че в стара западноевропейска приказка не може да е иначе? А това означава, че с възрастта няма да повярват във възможността за съществуването на черна Анна Болейн, черна Анна Каренина, черна Маргарет Анжуйска и други исторически личности и литературни персонажи, които толерастки са длъжни да почернеят?!
Или ето още един пример : Директорът на театралния център "Олни" в Мериленд, Марсия Милгром Додж, избра за ролята на Красавицата в "Красавицата и звяра" чернокожа моделка с "положително тяло" (патологично затлъстяване), която се хвалеше на всеки ъгъл, че е лесбийка. Толерастия!

Театрална постановка на "Красавицата и звяра" в театралния център "Олни" в Мериленд, Съединени щати. Красавицата е вдясно 

На 25 август шекспировия театър «Глобус» в Лондон представи спектакъл с "небинарната" (не жена, не мъж) Жана д"Арк. В анонса на пиесата френската героиня е спомената с местоименията "те" и "тях". Пиесата е написана от някой си Чарли Джоузефин, също небинарен, хм, човек. Франк Фуреди, почетен професор по социология в университета в Кент, каза, че подобна интерпретация "не отговаря на историческата реалност, тя е ограбване на историята с цел легитимиране на случващото се тук и сега". Но какво означава история, изкуство, култура, литература, демография, когато "куиър общността" прокарва своя фетиш – така нареченото джендър разнообразие! 

В Оксфордския университет (най–старият на Британските острови) музикалната нотация и класическата музика бяха обявени за "расистки". Според британския The Telegraph някои преподаватели смятат, че университетската учебна програма насърчава "идеите за превъзходство на бялата раса" : твърде много Моцарт и Бетовен, които не само са били бели, но и цинично композирали музика в "периода на робството". Предлага се ученето на клавиатура или дирижиране да не е задължително, защото всичко това "се концентрира върху бялата европейска музика", която е "пропаганда на бялата хегемония" и може да причини голям дискомфорт на учениците с различен цвят на кожата. В същото време се предлага да се премахне музикалната нотация от учебната програма, тъй като учителите обръщат твърде много внимание на европейското музикално наследство и "бялата култура". Оксфорд обмисля да наблегне повече на "не евроцентричните" музикални традиции като хип–хоп, джаз и "африканска музика и музика на африканската диаспора".
Един идиотизъм следва друг. Северното училище за модерни танци, което е част от Лондонската консерватория за танци и драма, предефинира "елитарната форма на изкуство" : "Това е много специфична форма, изградена върху специфичните идеи на белите европейци и форми на тялото, които често отблъскват млади хора, които не отговарят на този естетически идеал", – казва ръководителят на бакалавърския отдел на консерваторията Франческа Маккарти. Тя също не харесва половите различия в терминологията : "балерина" за жените и "танцьор" за мъжете: трябва да се използват неутрални по отношение на пола термини, както и местоимението "те".
"Германски издател изтегля книгите за Винету на фона на спор за расови стереотипи", изнася отново The Guardian. Става въпрос за издателството "Ravensburger Verlag", което по този начин реагира на разразилия се дебат относно изобразяването на индианския характер в детските книги – издателството е обвинено в расизъм и културно присвояване.

Пиер Брис като Винету, 1963 година 

Романите на Карл Май са толкова популярни, че дори нацистите се въздържат да ги забранят, въпреки опасенията относно начина, по който се възприемат като противоречащи на техните расови идеали, като прославят цветнокожите. Говори се, че дори Адолф Хитлер им е бил фен.
Но разгорещеният дебат в социалните медии по–специално обвини книгите за Винету в възпроизвеждане на расистки стереотипи, произхождащи от колониализма, както и в културно присвояване в изобразяването на черти на коренното население на САЩ.

Героят от моето детство, великият Гойко Митич. Най–добрият индианец на всички времена 

"Снимали сме много пъти в България. Снимали сме на Камчия, на Балчик, към Бургас. Много снимки сме направили в България – чудесна природа. Това също е помагало да ги използваме като индиански терени", споделя актьорът пред БНТ.
"Джоко Росич? Как да не го знам! Знам го. Ние сме снимали филм за германската телевизия. Мисля по Карл Май. Бяхме на река Амударя … към Афганистан. Много хубав човек беше Джоко Росич", спомня си сърбинът за своя също легендарен у нас сънародник.

И днес на осемдесет и две 

Целият този шабаш отдавна не е отделен "изблик" на глупост и мракобесие. На Запад има целенасочено унищожаване на културата, а с това и на разумния човек.

https://www.fondsk.ru/news/2022/08/24/samounichtozhenie-zapadnoj-kultury-57018.html
https://www.theguardian.com/stage/2011/apr/22/concept-of-the-face-review
https://www.bbc.com/news/world-europe-15752989
https://www.theguardian.com/world/2022/aug/23/german-publisher-ravensburger-verlag-pulls-winnetou-books-racial-stereotyping-row
https://bnt.bg/bg/a/ekskluzivno-aktort-legenda-goyko-mitich

на Запада е от естетическа гледна точка по-скоро расистка, базирана на колониализма антикултура.
A върха на антикултурата са американските музикални и филмови буламачи.

Плъх си, защото триеш коментари. Нарочно пиша тук, защото говедаров също е путински отпадък, но никога не трие коментари като теб и го поздравявам за това.

А Гойко Митич наистина е велик. "Бели вълци", "Следата на Сокола", "Синовете на Великата мечка", "Оцеола",,Текумзе"," Улцана"," Кръвни братя", " Апахи", има и още.

Западната култура е Велика, но се изражда. Както всяко нещо.

Не си точен с квалификацията "путински отпадък". Аз съм неформален задочен съветник на Владимир Владимирович. Каквото му предпиша и той го прави.
И за "путински плъх" не си прав. Плъховете се крият в подземията на "Азовстал" и Киев.

Да, в моето детство индианците бяха на голяма почит – книгите за индианци не се задържаха в селската библиотека – предаваха се от ръка на ръка.

Твоите коментари могат да се равняват по художествената си стойност само с писанията по стените на гаровите кенефи.
Известно е на всички тук менталното ти състояние, което е лечимо единствено с фекалните таблетки на Центъра Гомновоз. И с умерени дози *малце кютек*.

На млади години ме вдъхнови да се занимавам и с културизъм. По едно време Гойко имаше съвместен филм с Дийн Рийд. Мисля, че филмът се казваше "Кръвни братя". Дийн Рийд умря млад и причината за смъртта му така и не бе изяснена.

Имаше един виц за Гойко Митич. Той спасява от смърт бледолика красавица при сражение между индианците и белите. И я пита: "А сега, какво ще правим?" Едно циганче седнало на първия ред в киното се провиква: "Да го духа, бате Гойко!"

Свети,
защо ограничаваш полето за творчески изяви само до гаровите нужници?
В градинката между Централна баня, ЦУМ и Джамията в столицата има нужник, отдавна затворен, който като гост на София съм посещавал. И там хатърковци се изявяваха.
"Фъ"–таблетките са по–ефикасни, когато се приемат от лайняната ръка на бае Коста.

Да, помня го и Дийн Рид. Имам негова плоча.

Нали ти оня ден се обяви против триенето на коментари бе, малоумна маймуно? Не ме докосвай, че вониш на отпадъчните продукти на храносмилателната система на Бай Коста. Съвсем коректен коментар написах одеве на оня изрод ив, който плюеше пак по Америка, че била водила 15 войни, че от 1918 СССР е водил 42 войни, има подробен списък в нета. Но го е изтрил, защото е точно плъх.

Безмозъчен цървул, който се прави на ботуша на Наполеон. Мишка, дето иска да я вземат за орел.

Не се нерви бе, чоджум!
Съединените щати и Евроколхозът полека–лека дават фира. Трябва да свикваш.

Забелязвам у теб влиянието на бае Коста от Центъра "GOMNOVOZ". Не е на добро.