03.08.2022г.

     На 13–16 юли в предградието на Йоханесбург Боксбург се проведе 15–ят конгрес на Комунистическата партия на Южна Африка (КПЮА)

Миналата година комунистическата партия отпразнува своята 100–годишнина, което означава, че е създадена през 1921 година, тоест под влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция.

Депутати на конгреса 
КПЮА е участник в управляващата страната коалиция, която включва също Африканския национален конгрес (АНК) и Федерацията на синдикатите (КОСАТУ). Връзката между трите най–големи политически сили на страната е дълга и силна.
Практически всички президенти на АНК (от Нелсън Мандела до Джейкъб Зума) са били членове на Комунистическата партия. Вярно е, че между АНК и КПЮА настъпи охлаждане, когато, връщайки се от първото си пътуване на запад, президентът Нелсън Мандела заяви, че страната трябва да се откаже от идеята за изграждане на социализъм, тъй като това може да им струва пълно унищожаване на икономиката. След това Западът се влюби в Мандела и основните лидери на АНК изоставиха членството си в КПЮА (по–точно те не го потвърдиха).
Това е било през 90–те години, когато Мандела е президент, а Западът беше силен.
Сега е друго време и в света веят други политически ветрове. Други страни задават дневния ред на човечеството. Сили и влияние набира многополюсният световен ред.
Съюзът на АНК, КПЮА и Синдикатите обаче се запази и ролята на Комунистическата партия остава значителна. Решението на много социално–икономически въпроси зависи от позицията на КПЮА, въпреки че през последните години Комунистическата партия някак си се отдалечи от вземането на решения. Това беше отбелязано на проведения Конгрес и отчетено като политическа грешка.
Какви са основните резултати от Конгреса? Първо, сменено е партийното ръководство. Второ, бяха взети решения по най–важните въпроси на политическия и социално–икономическия живот на страната. Трето, бяха взети решения по въпросите на външната политика, включително по отношение на Руската федерация.

Авторът на статията във "Фонд стратегической культуры" Александър Мезяев с новоизбрания генерален секретар на КПЮА Соли Мапайла
55–годишният Соли Мапайла е бивш член на бойното крило на АНК «Умконто ве сизве». Той дълго време е първи заместник–генерален секретар в КПЮА на Острие Нзиманде. Соли е избран на новата позиция безалтернативно, което говори за неговата единодушна подкрепа от партийните организации на всички провинции на страната.
Основните разглеждани на Конгреса въпроси са социално-икономическите. Икономиката на Южна Африка винаги е била отличена с висока степен на капиталова концентрация. И от средата на 90–те години процесът на формиране на националния финансов капитал започна тясно обвързан с глобалния капитал. Ако през 1994 година финансовият сектор дава само 6,5% от БВП, сега той вече заема една четвърт от БВП на страната. Комунистическата партия на Южна Африка вижда в това една от основните опасности от по–нататъшното развитие и рязко се противи срещу формирането на "див" капитализъм. В средата на 90–те години в Южна Африка започва изпълнението на програмата за икономическо овластяване на негрите  (Black Economic Empowerment – ВЕЕ), което се определя като "африканизацията" на южноафриканския капитализъм, традиционно "бял". Подобна политика обаче не решава основните проблеми на страната – бедност, безработица, социална несправедливост. Като най–важната задача на страната се разглежда създаването на широк ляв фронт, който да се превърне в движещата сила на нов радикален етап на Националната демократична революция, основните задачи на която са въпросите за изграждането на социалистическо общество.
"Изостанала" Африка си поставя за задача преход към социалистическо общество, а ние в европейска България рупаме увяхнали евроатлантически ценности и се оригваме на прокиш.
"Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани", казва евангелистът Матей в 20:16-20.
Ние бяхме сред избраните и от глупост се отказахме.
Основният въпрос на съвременните международни отношения в политическия доклад на Централния комитет на КПЮА се нарича "НАТО–Украйна / Руска криза". В доклада се посочва, че въоръженият конфликт в Украйна е «прокси-война», чиито корени идват от 1997 година, когато Съединените щати и техните западни съюзници започнаха да прокарват ред, базиран на техните правила. В същото време, претендирайки за анализ на международната ситуация от гледна точка на теорията на империализма, докладът съдържа следния пасаж : "Настоящият геополитически конфликт не възниква между капитализма и социализма, а между западния империализъм и руския национализъм" (Политически доклад, 15-ти Национален конгрес на Южноафриканската комунистическа партия // Документ 15 Конгрес на Комунистическата партия на Южна Африка;13-16 юли, 2022 година, страница 50).
В доклада се посочва, че съпротивата на империалистическата външна политика на Запада е в интерес на руската работническа класа, а "въвличането ѝ в политиката на авторитарния национализъм" не е обективно в неин интерес. Тоест, политическият доклад на Централния комитет на КПЮА е с двойствен характер : от разбиране на същността на западния империализъм до пълно неразбиране на същността на позицията на Руската федерация.
С лъкатушене, с грешки, ама вървят по собствен път, който сами си определят, съобразно с националния интерес. Разискват проблемите с научни марксистко–ленински понятия.
Заслужава да се отбележи речта на президента на страната Сирил Рамафоса в частта ѝ по "руския въпрос". На Конгреса на Комунистическата партия Рамафоса присъства като ръководител на Африканския национален конгрес с приветствие от старши партньора в управляващата коалиция.

Президентът на АНК и страната Сирил Рамафоса (вдясно) на Конгреса на Комунистическата партия на Южна Африка
Авторът на тази статия, казва за себе си Александър Мезяев, се оказа в Залата на Конгреса и фиксира следните думи на президента на южноафриканската държава. Първо, президентът на Южна Африка потвърди, че в Украйна има конфликт между НАТО и Русия. Второ, той каза, че отказът на Южна Африка да осъди Русия ѝ е причинило "заплахи и изнудване". И трето, той каза, че въпреки тези заплахи позицията на Южна Африка срещу Русия няма да се промени. Свидетелствам : Залата аплодира особено силно точно това изявление по "руския въпрос", което е важно да се подчертае, като се има предвид антируската кампания, отприщена в медиите на Южна Африка. На 27 юли руското министерство на външните работи публикува съобщение за редица "фалшиви" публикации в южноафриканската преса

Проблемът с антируската истерия, вилнееща в южноафриканските медии, се дължи на факта, че цялата преса на страната е опозиционна. В Южна Африка няма нито един правителствен вестник. Видимото разнообразие от средства за информация е фалшива картина. Всички вестници принадлежат към компрадорския "бял" монополистичен капитал (Comprador White Monopolistic Capital), който от своя страна се контролира от глобалния финансов капитал (който е уловил страната по този начин, както е посочено подробно в политическия доклад на Централния комитет на Комунистическата партия на Южна Африка).
Сега в Йоханесбург започва още едно важно политическо събитие на годината – политическата конференция на АНК. Няма съмнение, че "руският въпрос" ще бъде основният въпрос в развитието на външната политика на чуждестранната партия (и оттам и правителството). За резултатите от тази конференция – в следващия доклад.

https://www.fondsk.ru/news/2022/07/29/uzhnaja-afrika-i-rossija-k-formirovaniu-vneshnepoliticheskoj-pozicii-56808.html

класически компартии по света се създават около края на ПСВ вследствие на силното излъчване, което оказва Октомврийската революция, най-често като отцепване на левите крила на съществуващи социалдемократически или социалистически партии.

Идеята е жива.

Там, където условията позволяват - става с жертви и без жертви. Никой не си дава всичките авоари на ниско-стоящия пред себе си. И никой ниско-стоящ не може да вземе всичките авоари на друг, ако не му приложи Предложение за доброволно отказване от авоарите си. Може да се опише и с по красиви слова, процеса на Делото.
Опитът у нас, съпоставен с опита в Русия ми създават усещането за обяснение на кардинален проблем. Свързан с постоянното израждане на кадрите във времевото пространство...
Тоест, към 90% от внуците и правнуците на замесените в установеното комунистическо управление достигат да тип душевно развитие, което ги тласка към "реформи", които водят до капиталистически провокации и преврати...
Тези, които уж трябва да са стожери, са всъщност вътрешните и реални гробокопачи на реализираната идея от дядовците им идея...
Примерно: Андрей Луканов, у нас е това което бяха Горбачев и Елцин в Русия. Луканов зави на дясно, към капитализма, изменяйки на идеята на Карло и Тодор Луканови, татко му и дядо му. А то и дядо му имаше някакви ужасни колебания относно Въстанието 1923...

Луканов си беше агент на us–американците.
Няма доброволно отказване. Мнозинството приема закон за национализация.

След премахването на апартейда през 1994 година в южноафриканската политика доминира лявата партия Африкански национален конгрес (АНК), която обикновено получава 60 – 70% от гласовете (65,9% през 2009). Основната опозиционна партия е центристкият Демократичен алианс, който управлява в провинция Западен Кейп, но на последните федерални избори получава около 15% от гласовете (16,7% през 2009). Дясната Нова национална партия, наследник на Националната партия, установила режима на апартейд, се саморазпуска през 2005 година, като депутатите ѝ във федералния парламент преминават в парламентарната група на АНК.

Други по-големи политически партии са Конгресът на народа (7,4% от гласовете на общите избори през 2009), отцепил се от АНК през 2008 година, и Партия на свободата „Инката“ (4,6% от гласовете през 2009), която има последователи главно сред зулусите.

Що се отнася до динамична информация като резултати от избори, на Уикипедията не може да се вярва.

Навремето ЮАР беше световна сила. Днес е невзрачна страна.

Каквато си я уредят жителите, такава ще е.