Прочетен: 996 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2022 07:41
"Последна среща за този творчески сезон с вашия любим седмичен аналлизатор, общественик, публицист и историк Петър Стоянович", размазва се Лапацалото "отново в събота сутрин в нашето студио".
Тази последна среща е знаменателна. Знаменателна, защото в "Живите архиви" показват главата на "духовно репресираното" при социализма семейство Стоянович.
Потомците на изисканата фамилия, имали нещастието да пребивават насилствено в условията на реален социализъм, са били принудени да съжителстват и да се съобразяват в едно общество с разни пролетарски каскети, които даже и държали цялата власт над населението.
"На 7–ми август 1972–ра година телевизионните зрители гледат интервю на кинокритика Иван Стоянович с Катя Паскалева", съобщава говорителят.
"Другарко Паскалева", отронва противното обръщение Стоянович.
Кинокритикът Иван Стоянович, баща на "духовно репресираните" при социализма братя Петър и Димитър, в ефира на Първа програма на българската социалистическа телевизия в кулминацията на тоталитаризма, когато насилствено се подстригваха дългокосите мъже и се слагаха печати на бедрата на късополите жени – 1972 година
Преди време в главата ми бяха възникнали разни идеи относно "професията" културолог, които сега подсъзнателно се пренесоха и към "професията" кинокритик и въобще към критиците в литературата и изкуството.
На времето имаше един театрален критик Владимир Каракашев, чиито изяви по телевизията винаги ме разсмиваха.
Почти нищо не разбирах при представянето на филми от Александър Грозев и Атанас Свиленов. От последния съм запомнил израза "историко–мистико" като пример за нещо мъгляво и неясно изказано, тоест интелигентски префърцунено.
Докато се ровех из Интернета за кинокритиците, научих, че имало и "киновед".
Въобще гилдията на критиците в културата си изкарва прехраната на гърба на художествено–творческата интелигенция, както наричаха при социализма производителите на продукти в областта на културата – литературата, изкуствата – кино, театър, живопис и прочие.
Кинокритикът Иван Стоянович интервюира актрисата Катя Паскалева по повод участието ѝ на ХVIII международен филмов фестивал в Карлови Вари, където е представен българския киношедьовър "Козият рог"
"Аз се радвам, че сте в блестящо настроение и записа, който ще ви пуснем също ще ви накара да бъдете в такова настроение", радва се още в началото на предаването Лапацалото.
Само че, след като видя родителят си по социалистическата телевизия, "блестящото" настроение на гостът помръкна, той видимо се изнерви, обърна се на другата страна
и на думите "Прекрасни спомени, прекрасни съкровища от златния фонд на телевизията и тук с много емоция, ви срещнахме с вашия баща" на водещия, през зъби саркастично му отвърна :
"Да. Ти да видиш. Спомени придавят гръд. Както казваше поета. Сега нема да почна да се умилявам от началото. Накрая вече, преди да ви целуна. На тръгване".
И това му саркастично настроение се отразява върху целия коментар на кадрите от "Живите архиви" – "Аз така разбирам демократичния избор на лятна почивка. В края на краищата можеш да си избереш маршрут "А" и маршрут "Б". Едното е от лявата страна на хълма, другото от дясната страна на хълма, в средата трактора". Така коментира труда на бригадирите, прокарващи път от Петрохан до връх Ком, който труд освен това е и "ангария, принудителен, неплатен труд без капка смисъл, некачествен труд (това го признават и до сега всички), загуба на време и усилия, обучаване на хората в тоталитаризъм, създаване на роби".
Бригадите в които съм участвал като ученик и студент винаги са били платени. Баща ми е участвал доброволно като бригадир в строежа на жп линията Перник–Волуяк.
А да се говори за некачествен труд е клевета, защото бригадирските обекти са налице в приватизационните списъци, в пътната мрежа на България и административната карта.
Аз лично не съм бил от най–съзнателните бригадири, но имаше трудолюбиви младежи, особено момичета, които изкарваха прилична заплата в КК "Република" град Свищов.
"Всяка младост преглъща по–лесно, нали като помна, какво ядяхме и видяхме в казармата, като помна с какви анцузи тичахме едно време в училище, младостта прощава всичко" е обяснението на професора за търпението на младите хора при социализма.
Една пролет по Великден, по времето на Костов, като пътувах за село, видях творчески земеделски труд в демократични капиталистически обществени условия – мъжът се беше впрегнал и теглеше плуга, а жената държеше дръжките и така браздеха градината.
Но тогава, по времето на Костов имахме "нещо, което кризисно трябва да се свърши, нещо, което да се напъне цялата нация, да", както се изразява Стоянович, тогава се полагаха основите на капитализма. И нацията се напъваше.
"Един филм като "Козият рог" успя да направи световен удар, въпреки че не беше особено долюбван, че беше критикуван от ЦК. По една пълна случайност, между другото …", след като издадат спомените на бащата за отношението на тоталитарната власт към филма, ще видим "за каква култура [при социализма] става въпрос", изкарва яда си на ЦК на БКП гостът.
И през цялото време Лапацалото се хили на "остроумията" стояновичи като пача.
https://bnt.bg/news/politichesko-prezarezhdane-bozhidar-bozhanov-aleksandar-simov-nikolai-hajigenov-308592news.html
Тагове:
Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
- Цици!
:)))
Така де. Арестантът е готов да каже и други неща в тази посока.
Компотите си ги правехме в къщи и не сме слагали арсен. Работил съм в консервен комбинат и не съм забелязъл в консервите да слагат химикали (консерванти и прочие), като в днешните.
Като студент около мен е имало двама доносници, за което се досетих по поведението им чак при демокрацията, което не ми е пречело да си говоря свободно.
Сега ужасът съпътства нашето ежедневие, не при социализма.
Катастрофи, убийства, наркотици, алкохол, обири, побоища, стрелби, взривове и прочие весели събития.