Ограничената специална санитарна хуманитарна операция на Руската федерация по демилитаризация, денацификация, деНАТОфикация, дезинсекция, дератизация, дезинфекция, обезпаразитяване на Украйна и дедоларизация на световната икономика измести фокуса на западните политици от Беларус към Незалежната и съвсем попари ищаха на беларуската опозиция да събаря Батька Лукашенко от власт. То стана вече и съвсем невъзможно.
Обаче интригите вътре в опозиционните среди се вихрят, както винаги е било в затворените и отиващи към безвремието политически общества.
Има претенденти за "короната" на Светлана Тихановска, пише във "Фонд стратегической культуры" Всеволод Шимов, старши научен сътрудник в Центъра за белоруски изследвания към Института за Европа на Руската академия на науките, кандидат на политическите науки, съветник на президента на Руската асоциация за балтийски изследвания.
На 10–11 юли в Берлин се проведе "II Форум на демократичните сили на Беларус". Под този силен знак се направи поредната среща на беларуските политически емигранти – онези, които през 2020 година предизвикаха Александър Лукашенко, но загубиха и сега са принудени да търкат европейските прагове, продавайки овехтялата стока "насърчаването на демокрацията в Беларус". Но при така създалата се на Запад военновременна обстановка мющерии няма.
Събитието, въпреки патоса, с който беше организирано, събра малко участници. Дойдоха около 170 души, още стотина се появиха онлайн. Имаше украинска делегация в знак, че "украинците разбират разликата между диктаторския режим и беларусите, които представляват демократичната общност".
Заверата на беларуските опозиционери щеше да мине напълно незабелязано, ако не беше фактът, че в редовете на политическата емиграция зрее тих бунт срещу Светлана Тихановска като основен представител на тази политическа тайфа.

Светлана Тихановска едвам удържа първенството сред опозицията 

Основно внимание привлече изказването на Вадим Прокопиев, който се нахвърли върху водещата роля на Тихановска и предложи да се децентрализира ръководството в редиците на опозицията.
От децентрализация в ръководството към децентрализация на финансовите средства.
За това ще да е вътрешноопозиционният натиск.
Прокопиев стана известен през 2020–та година с видеоклипове, в които напада Лукашенко под маската на политически мачо. Още преди август 2020–та година напусна Беларус, превръщайки се във виртуален герой. Впоследствие той се опита да ръководи едно от беларуските наемни формирования в Украйна, но бързо загуби интерес към това (все още рисково начинание). Прокопиев обаче не остави желанието да играе ролята на един от лидерите на беларуската опозиция. И в атаките срещу Тихановска той изрази мнението на много опозиционери, които бяха недоволни от сегашното състояние на нещата.
Светлана Тихановска е случаен участник в политиката. През 2020 година, след ареста на нейния съпруг Сергей, който придоби известност чрез улични дейности и се опита да се кандидатира за президент, Тихановска стана негов "заместник". След ареста на друг опозиционен кандидат Виктор Бабарико, беларуската опозиция се обедини около Тихановска като единен кандидат. Предполагаше се, че ако спечели, тя ще стане техническа фигура, която ще организира "честни и демократични" избори, след което ще изчезне.
Ха-ха-ха! Виж ти какви интриги се плетат в демократичните опозиционни беларуски среди.
Кулисие, задкулисие, кукловоди, преходни фигури, подставени лица, сиви кардинали – нещо съвсем типично за буржоазната демокрация.
Въпреки това, след доброволното бягство на Тихановска от Беларус, маската на "избрания президент", чиято победа Лукашенко уж открадна, се залепи здраво за нея за пред западните куратори, които вярват в съчинения сценарий.
Първоначално сценарият включваше формирането на "правителство зад граница" около Тихановска, призната от "цивилизования и демократичен свят" в противовес на "диктатора Лукашенко". Тихановска беше приета във високи европейски кабинети, западни лидери се срещнаха с нея, а самата тя "по президентски" написа редовни обръщения и възвания към беларуския народ. Политическите технолози положиха значителни усилия, за да направят повече или по-малко от ограничената домакиня, която не знае как да се държи публично, респектабилна фигура. И Тихановска се превърна в основния получател на финансова помощ от Запада, а авантаджии, лекета и всякакви лепки се присламчиха към нейния "офис".
Не след дълго проектът "Президент Тихановска" бързо стигна до задънена улица. Разклащане на ситуацията в Беларус с негова помощ не се получи. Тихановска продължава да бъде приемана на Запад като "лидер на демократична Беларус", но вече на всички е ясно, че тя не може да повлияе на нищо. И тук други претенденти, които преди това бяха готови да се примирят с лидерството на Тихановска в името на "общата победа", отново вдигнаха глави, придърпвайки одеялото върху себе си.
Но нито Прокопиев, който не може да излезе от образа си на шоумен, нито Латушко, който се опита да създаде структура, конкурираща се с Тихановска ("народното антикризисно управление"), могат да претендират за позицията на "втора Тихановска", затова са принудени да следват фарватера на "президента на Света".
Засега, като пълномощен представител на "демократичната беларуска общност", Тихановска (или по–скоро офисът ѝ) решава редица проблеми на беларуската емиграция, включително положението на беларуските "волонтири" и "доброволци" в Украйна. По–специално, с участието на "офисът на Тихановска" се удаде да се предотврати депортирането от Украйна по искане на Минск на редица беларуси.
Докато "Офисът Тихановска" разполага с финансови средства, въпреки слабостта ѝ като политик, конкурентна алтернатива за нея няма.
Засега нищо не заплашва короната на "Президента на Света", още повече, че "короната" е картонена.

https://www.fondsk.ru/news/2022/07/16/kto-pretenduet-na-koronu-svetlany-tihanovskoj-56703.html