Във ФСК Валентин Катасонов е публикувал забележителната статия "Валутният цех на Русия трябва да е руски!", което ме навява на мисълта, че "Валутният цех на България трябва да е български!". Защото не е. И не само български, а изключително държавна собственост.
От статията се разбира, че "присъствието на руската държава в златодобива сега е нулево, а трябва да бъде 100 процента". И у нас е така 

Понятието "валутен цех на родината" възниква естествено в Съветския съюз в началото на 30–те години, когато съветското ръководство решава да увеличат добива на благородния метал. Планира се златото да се използва за продажба на световния пазар, за да се печели чуждестранна валута. Не е изключено използването на благородния метал директно като валута на плащане по договори. И накрая, добитото злато може да попълни държавния златен резерв. В СССР започва индустриализацията и има остър недостиг на валута за плащане на вноса на машини и оборудване за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи предприятия. Валутата очевидно не е била достатъчна.
Добивът на злато в Съветския съюз е наречен "валутен цех" не без причина. Съветското законодателство разглежда жълтия метал като валутна стойност. В света извън СССР и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) съществува валутна система злато–долар, решението за създаване на която е взето на конференцията в Бретън–Уудс през 1944 година. Златото беше предмет на разпоредбите на държавния валутен монопол, установен в СССР още преди войната. Те предвиждат концентрацията на цялото злато, добито в страната в трезорите на Държавната банка на СССР, Банката за външна търговия (Внешторгбанк) и Министерството на финансите на СССР, забранен е износа на злато в чужбина (в допълнение към износа на стоки по каналите на Внешторгбанк и Всесъюзната външнотърговска асоциация "Союзювелирторг"), силно ограничена е циркулацията на злато в страната 

Сега компаниите, които добиват злато в България са четири на брой според вестник 24 Часа :
"Дънди Прешъс Металс Челопеч", "Дънди Прешъс Металс Крумовград", "Асарел – Медет" в Панагюрище и "Горубсо – Кърджали". В новоразработваното находище "Обичник" през март 2021 година Velocity Minerals открива над 156 хиляди тройунции злато.
В Интернета чета статии възхваляващи "Дънди Прешъс Металс", колко полезни били за България и как пълнели държавния бюджет. Направо да се размажеш от умиление.
"България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността ѝ има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ". Така започва статията "Ограбват ли златните концесии България? в Tavex.bg"

, в която авторът задава въпроси, между които е и въпросът : "Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди?". "Защото не знае и не може. През 1994 година държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила хазната на НРБ / БКП от 1954 година, е пред ликвидация. Защото държавата не намира пазари за концентрата, нито инвестира в модернизацията му, нито търси нови запаси", е отговора. Та кое предприятие в България през 1994 година в резултат на демократичните парламенти и правителства не беше пред ликвидация с цел приватизация на безценица? И спасението дошло през 2004 година, когато "фалиралата отново мина бива закупена от "Дънди Прешъс Металс". Така е, но това не означава, че собственикът работи само на ползу роду, както ни внушава статията. Само това "НРБ / БКП" и изречението "през 80–те години са се добивали по около 2 тона годишно злато, с които НРБ редовно е покривала дълговете си към СССР" е достатъчно да компрометира обективността на статията.
"ДПМ Челопеч" е най-големият платец на концесионни такси – през 2015 година плаща 13,8 милиона лева или 18,5% от всички концесии в страната, които като сметнем излиза, че са 74,59 милиона лева. Работил съм в предприятие, което плащаше концесионни вноски и мога да кажа, че за страната 74,59 милиона лева е мижава сума. Ние само за една келява кариера за варовик плащахме по 1800 лева месечно без да достигнем количеството добиван материал, върху който се изчисляваше концесионната вноска. А при "ДПМ" и другите става въпрос за злато. Освен това концесии се плащат не само при добив на полезни изкопаеми.
През същата година "ДПМ Челопеч" внася в държавните фондове, под формата на данъци, такси и осигуровки, допълнителни около 50 милиона лева, продължава хвалбата.
А завършекът на статията е трепач : Звучи парадоксално, но е факт – колкото повече се развива добивът, толкова повече растат запасите. На теория рудник Челопеч трябва да бъде изчерпан през 2029 година. На практика, той никога в 60–годишната си история не е имал запаси за повече от 15–20 години напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още. Намират, защото го има. Не е пораснало от нищото.
Няма данни днес природата да създава минерални залежи, ама нейсе, щом Боян Рашев казва.
Реката в моето родно село е златоносна и съм наблюдавал като дете работата по промиването на пясъка. Един такъв златотърсач ни показа злато с размерите на царевично зърно и каза, че си е осигурил дохода за един месец.
Засега у нас няма условия за одържавяване добива на злато, но такива трябва да се създават.

"А, злато? Жълто, лъскаво, скъпо злато?
Ей толкова превръща черния в бял,
И грозен в хубав, долен в благороден,
Страхлив във смел, стар в млад и зъл в добър.
*          *          *
Крадци издига и им дава титли,
Поклони, чест, сенаторски кресла;
Женихи води на сбабени вдовици.
*          *          *
Проклет метал,
Държанка обща на човешкия род!"
Шекспирт, "Тимон от Атина"  

https://www.fondsk.ru/news/2022/06/08/valutnyj-ceh-rossii-dolzhen-byt-rossijskim-56383.html
https://www.24chasa.bg/novini/article/7631292
https://tavex.bg/kak-dobiv-na-zlato-pravi-bulgaria-po-bogata/
https://tavex.bg/zlatnite-koncesii-na-bulgaria/