Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2022 20:01 - © «Колективният Запад» изчезва пред очите ни
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 2053 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 27.05.2022 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
27.05.2022г.

image
     За "колективния Запад", който аз наричам целокупен, се чува непрекъснато.
"Колективният Запад" наложи санкции, "колективният Запад" обяви война, "колективният Запад" това, "колективният Запад" онова … Преди време (около десет години) се водеха безкрайни разговори за "златния милиард", като правило, от нашите професионални глобалисти. Според техните представи "златният милиард", този проклет потомък на колониалните империи, блестеше в центъра на света с континент на ситост и претоварване, а около него безнадеждно страдаха пет милиарда нещастни представители на третия свят.
Сега всички тези оплаквания на глобалистите изглеждат изключително абсурдни. Вече изобщо няма "златен милиард". Европа – този замъглен почти неразличим свят, чиито критерии за специалност и селективност абсолютно не се спазват – тихо изсъхва и умира, а икономическият център на света бързо се премества към Тихоокеанския регион, където се развиват нарастващите икономики на Индия, Китай и други азиатски страни и набират сила. От друга страна Бразилия, Австралия, Турция и Саудитска Арабия се утвърждават все по-смело. Либералите обичат да се шегуват за Русия като голяма бензиностанция. Но защо тогава Европа се превръща в химера пред очите ни? Просто кафене за сираци, с цена, която се покачва всеки ден, залепнала за тази бензиностанция. През следващите тридесет години нито една европейска държава няма да е в десетте най-добри икономики в света (освен може би Англия с владенията, но Англия не е Европа).
И къде са тези глобалистки мъдреци днес, които ни проглушиха ушите със своя "златен милиард"? Те невъзмутимо продължават да пеят вечната си песен, вече за "колективния Запад". За щастие паметта на днешния лаик е толкова кратка, че в понеделник той вече не си спомня какви неделни токшоута се изсипаха в ушите му. Нов ден, нова песен. Какво обаче се случи? Къде отиде прословутият "златен милиард?".
И не отиде никъде. Той никога не е съществувал. Това беше симулакрум, чийто златен прах криеше триста или четиристотин наистина свръхбогати семейства, които натрупаха лъвския дял от световния БВП. Това наистина беше и е. За всичко останало … Оказа се, че обичайното двукрако стадо е доста взаимозаменяемо. И под непрекъснатото мълчание за "златния милиард" пъргави служители просто смениха дневния ред и знаците. Подготовка за нова смяна на обстановката. И в следващия акт на представлението европейското стадо набързо беше разменено за арабско–африканско, а американското за латиноамериканско. Операцията все още се развива успешно и е към своя край, така че след десетина–петнадесет години бялото население ще бъде малцинство както в Америка, така и малко по-късно в Европа. Оставяйки от "златния милиард" само златния прах, който идеолозите на "колективния Запад" пуснаха в очите ни.
Нещо подобно се случва днес със самия "колективен Запад". От една страна, ни се казва за безпрецедентната консолидация на западния свят пред лицето на "руската агресия" и "руската опасност". От друга страна … А консолидацията, извинете, кой? Естеството на това, което виждаме, се промени много, много през последните десетилетия. Няма повече добър стар Запад, няма добра стара Европа. А консолидацията, за която патетично ни казват, е консолидация на наднационални елити и световни медии, тоест няколко хиляди топ мениджъри, обслужващи същите 200–300 супербогати семейства. Но къде отиде добрата стара Европа? Добрият стар Запад?
Днес Европа е в сянката на Съединените американски щати, принудена от слабостта си.
Нека се разберем. Всичко започна не от вчера. За да не оперираме с твърде дълбоки перспективи, нека кажем следното : Западът престана да бъде това, което беше и това, което го виждахме, в същото време, когато се разпадна и СССР. Смъртта на СССР стана едновременно началото на края на западния свят, стара Европа. Тази Европа, която, когато нейният съперник СССР отпадна, вече нямаше нужда от господарите на света.
В стария двуполюсен свят Европа имаше роля. Това трябваше да бъде противовес на блока на Варшавския договор. Точно както Западен Берлин беше витрина на западния свят пред източния си съсед, така и стара Европа беше онзи "бюфет с кристал", с който човекът от Изтока трябваше да бъде омагьосван, за да прогледне. Но след рухването на социалистическия свят вече нямаше нужда от витрина. Дойде време за деконструкция – както старата Европа, така и прословутия ѝ "милиард". Днес деконструкцията е към своя край и пред очите ни се появява страшната реалност на това, което е останало от старата цивилизация и стара Европа.
И не би ли било по-подходящо, против Хънтингтън, да се признае реалността на една-единствена цивилизация, другото по Хънтингтън са само култури, изградена от една велика култура, принуждаваща целия свят да живее по нейните закони? Да, разбира се, говорим за европейската християнска цивилизация, която в началото на 16–17 век рязко промени курса си, втурна се по пътя на техническия прогрес, постепенно улавяйки целия свят без изключение във водовъртежа си.
И така, старият Запад, старата цивилизация, която беше централен носител на нашия техногенен свят, вече не съществува. Западът изчезва пред очите ни толкова бързо, колкото изчезна "златният милиард". Вече няма старо общество, изградено върху обща култура, няма колективна памет. Просто конгломерат от етажни собственостти, обвързани от режим на тоталитарна демокрация и либерална диктатура. Само конспирация на глобалните елити – и цунами от ново варварство, идващо към нас от страната на последните звезди на Запада, наводнявайки светове, култури и континенти по пътя. И да, трябва да говорим и да крещим за това. И построете бариерни стени. И в същото време помислете как да наречем това, което сега е надвиснало над нас като безумен глинен Голем
image
, и това, което така несръчно наричаме "колективен Запад" 
image

Изключителна слабост на статията е не споменаването на "Залезът на Запада" от Освалд Шпенглер. Непростим е такъв пропуск в писание за разпадането на Запада.

https://vz.ru/opinions/2022/5/18/1158831.html




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. mt46 - ...
27.05.2022 22:48
Едва ли ще изчезне... Може да се трансформира, да се преустрои...
цитирай
2. kvg55 - До 1. mt46
27.05.2022 23:20
Изчезва съдържанието, формата остава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5755197
Постинги: 2808
Коментари: 25797
Гласове: 34178
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031