05.05.2022г.

     Проиграл ли е Маркс битката с капитализма, както ни внушава картинката? 

Не е! Маркс не е проиграл битката с капитализма. Маркс теоретически размаза капитализма във фундаменталния си труд "Капиталът" и други свои произведения.
Надявал се е това да стане и практически – при Революциите от 1848-ма година







, но историческите обстоятелства не са се стекли благоприятно към Социалистическа революция.
Затова пък Ленин е допълнил и материализирал марксовата теория на практика.
Отговор на картинката може да се даде като се прочете написаното от Маркс за капитализма и се сравни със съвременната наша действителност –
– "… като увеличаваме произволно количеството на парите, били те книжни или металически, ние не увеличаваме производството, тоест действителното богатство …"
Това правят днес Съединените щати – печатат пари и понеже доларът все още е резервна световна валута, още могат да си купуват стоки от останалия свят, който ги произвежда. Но на това се вижда краят. Китай настъпва от една страна, Руската федерация настъпва от друга страна, търговските им партньори настъпват от трета страна.
– "Ако парите, според Ожие, се раждат "с кървави петна на едната буза", то новороденият капитал изпуска кръв и мръсотия от всичките си пори, от главата до петите.
– Капиталът е мъртъв труд, който както вампир оживява само когато изсмуква жив труд и живее толкова по-пълно, колкото повече жив труд поглъща".
И се насочва натам, където живият труд е по-евтин – от САЩ към Китай и Югоизточна Азия; от Западна Европа към Източна Европа.
– "… стоката … е винаги готова да разменя не само душата си, но и тялото си с всяка друга стока, дори ако тя е още по-непривлекателна и от Мариторна".
Съвременното буржоазно общество е изключително потребителско общество.
– "Твърдението, че интересите на капитала и интересите на труда са едни и същи, в действителност значи само следното : капитал и наемен труд са две страни на едно и също отношение. Едната обуславя другата, тъй както лихварят и прахосникът се обуславят взаимно. Докато наемният работник е наемен работник, съдбата му зависи от капитала. Това е прехвалената общност на интересите на работника и капиталиста".
Тази басня ни я разказват днес българските капиталисти. Има даже Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който участват държавата, синдикалните организации и капиталистите, който регулира отношенията между капитала и труда в посока подчинение на последния.
– "Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба.
– Човек, който не разполага със свободно време и целият живот на когото – без да се вземат под внимание чисто физическите прекъсвания за сън, ядене и така нататък – отива в труд за капиталиста, стои по-ниско от товарно животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изражда и духовно затъпява. А при това цялата история на съвременната индустрия свидетелствува, че капиталът, ако не бъде обуздан, ще се стреми безогледно и безмилостно да доведе цялата работническа класа до това ниво на крайна деградация".
Не е ли същото в съвременните Съединени щати? Работи се на две или три работни места; набиват се хамбургери за икономия на време, четат се само комикси и се гледа затъпяваща телевизия. Това се пренесе и у нас. Мой познат, който в началото на демокрацията като директор в голямо металургично предприятие посети Съединените щати, ми е казвал за точно такова състояние на наемния работник там.
– "В капиталистическото общество се създава свободно време за една класа чрез превръщането на целия живот на масите в работно време.
– Както в религията над човека господствува произведението на неговата собствена глава, така в капиталистическото производство над него господствува произведението на неговите собствени ръце".
Не създава ли буржоазното общество стоков фетишизъм? Създава! Стоката и нейното консумиране е същността на това общество. Консумация, повече консумация е девизът му. Черни петъци. Примоции. Разпродажби. Натрапваща се досадна реклама за "евтини" стоки.
– "… общо взето социалните реформи никога не могат да бъдат реализирани чрез слабостта на силните; те трябва да бъдат и ще бъдат реализирани чрез силата на слабите".
Всички социални отстъпки от страна на капиталистическата класа са направени в резултат на борбата на наемните работници – осемчасов работен ден, повишаване на заплащането, болнични, осигуровки и прочие.
– "Конфликтите, които възникват от самите условия на буржоазното общество, трябва да бъдат преодолени в борба, те не могат да бъдат отстранени с помощта на фантазията".
– "Там, където класовата борба се отхвърля като нещо непривлекателно и "грубо", там като основа ва социализма остават само "истинското човеколюбие" и празните фрази за "справедливост".
Такъв е днешният буржоазен "социализъм" на Партията на европейските социалисти, водена от опортюниста Станишев. И призивите политиците да се обединят е глупав израз на неговата политическа импотентност.
– "… капиталистите, които проявяват толкова малко братски чувства при взаимната конкуренция помежду си, образуват в същото време истинско масонско братство в борбата си с работническата класа като цяло".
Фантазиите за класов мир се насаждат от буржоазията на народите с десетилетия с променлив успех. "Окупирай Уол Стрийт" и движението на "Жълтите жилетки" са форма на класова борба, макар и слаба. И въобще днес наемните работници за вързани здраво с веригите на кредитите, особено в САЩ, където животът на кредит е масово явление.

Източник : Карл Маркс, Фридрих Енгелс – Мисли и афоризми 

То и ако у нас се прекъснат с елементарен народен акт ежедневно смуканите от жълтите павета финансови потоци, нещата ще тръгнат в правилната посока.
:)))

Народният акт е дебела неокастрена дряновица.