Във връзка със 140 годишнината от рождението на поета Теодор Траянов

15 януари 1882 година, Митко Културата спретна в предаването си по БНТ разговор с литературния историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик професор Михаил Неделчев.
Още в началото разговорът започва разочароващо за водещия, защото професор Неделчев не потвърждава версията за "насилствената, чудовищна смърт на поета", натрапена от Митко още със започването на предаването. Такава смърт могат да причинят само органите на народната власт разбира се, изхождайки от идеологическото кредо на Митко Културата.
В последните седмици преди смъртта си на 30 януари 1945 година поетът е бил тежко болен от рак. "Малко преди смъртта си, той говори само на немски", казва професор Неделчев, при което Митко саркастично вмята : "Това много радва новата власт". Просташко бих казал.
И се започнаха едни превземки от миткова страна, вижте колко съм интелигентен?!
"Не, не, знам. Аз ги сравнявам [с Николай Лилиев] по това, че не се чете лесно [Траянов]. Трябва да натрупаш обща култура, мъдрост, години". Които Митко, без годините, е натрупал.
"Стихотворения, които всички ние знаем наизуст", казва Неделчев, което водещият Митко незабавно опровергава. "Всички ние, надали. Но наистина би трябвало, би трябвало да знаеме", измеква той. И показва книжката на Траянов "Български балади", за която казва : "Най-важното … Един шедьовър във всяко едно отношение". Предполага се, че не цитира чужди думи, а мнението е лично негово. Следователно е чел баладите. Следователно е проникнал в трудната за четене поезия на Теодор Траянов. Следователно е интелигентен.
Следователно е почти равен интелектуално на поета, щом го разбира. И завършва разговора с "крайно безсрамната му и тъжна за нас смърт", от което е видно, че държи да се утвърждава в обществото версията за "зловещата" съпричастност на Народната милиция едва ли не в убийство на поета, което много му се иска. А Теодор Траянов почива от рак.
Като символист, Теодор Траянов не се вписва в критериите на социалистическия реализъм. Но аз знам за поета от Пазарджик Теодор Траянов още като ученик. Предполагам от списанието "Родна реч", за което баща ми ме беше абонирал. Важното е, че поетът–символист не е бил изхвърлен от българската поезия при социализма.
Във всяко свое предаване водещият се размазва от самосъзнанието за принадлежността си към културния елит на нацията, което ниво в момента е доста принизено към политиката.
Правя сравнение с излъчването, което имаше Петър Увалиев – спокоен, предразполагащ и разтварящ те в себе си и това на Димитър Стоянович – личи си посредственото и изкуствено конструираното държане на последния.
Недопустимо е за един интелектуалец да "мека" и да употребява като определения "готино, страхотно, страшно, ужасно" и прочие думи от речника на плеймейтките и чалгарите.
Това говори за беден речник, тоест за малко прочетени книги от интелектуалеца.
Господин Стоянович е буржоа, каквито са били и неговите деди и прадеди.
Димитър Стоянович, по негово признание, се дразнел, когато го наричали Митко, което на мен ми е смешно и глупаво. Затова колежката му Александра Гюзелева се обръщат към него с Дими. Което "Дими" ми изглежда по естествено като обръщение към жена, както на брат ми шуреят нарича моята жена Димитринка – Дима и Дими. "На вкус и цвет товарищей нет".
Макар и буржоа, Митко Културата е интелигентен, което го прави симпатичен, за разлика от новобогаташите парвенюта, които юркат джипките си с висока скорост по улици и пътища.

https://bnt.bg/news/140-godini-ot-rozhdenieto-na-teodor-trayanov-302665news.html?v=312922