Стрелбата с две оръжия, по едно във всяка ръка, се нарича «македонска стрелба».
Из романа на Владимир Богомолов "Август четиридесет и четвърта", издание на издателство  "Христо Г. Данов", 1975 година

: "Таманцев се приближаваше към огъня с бърза гъвкава походка така леко и бодро, сякаш цял ден бе спал някъде наблизо и едва събудил се, бърза за вечеря. Андрей си помисли, че сега, или след вечеря, Таманцев освен това на всяка цена ще тренира най–малко половин час задържане със сила, "люлеене на махало" ("Люлеене на махало" не е само движение, то следва да се определи като най-радикално действие и поведение по време на бързи огневи контакти при силово задържане. Включва и мигновено грабване на оръжието, и умението още от първите секунди да се задействува факторът отвличане на вниманието, нервност, а ако това е възможно и действието на слънцето в моменталните безпогрешни реакции на разните действия на противника, и изпреварващото бързо придвижване под обстрел финт–игра, и снайперистка точност на попаденията в крайниците при македонска стрелба, "изключване на крайниците" и непрекъснатия психологически натиск до края на силовото задържане. Чрез "люлеенето на махало" се постига залавяне на жив, силен, добре въоръжен и оказващ активна съпротива противник – бележки на  Владимир Богомолов".
Авторът на романа говори за "македонска стрелба" практикувана от бойците на СМЕРШ.
Из учебника на Алексей Потапов "Методи за стрелба от пистолет. Практика на СМЕРШ", Москва, 2001, АИР–ПРЕСС : "На разстояние до 100 м със стрелба "по македонски" може ефективно да се порази противникът и да бъде притиснат към земята с насочен огън. Стрелбата "по македонски" в движение се осъществява с преплетени стъпки. Ако трябва в движение да се стреля "по македонски" по цел, която бяга в една посока с вас, работете по нея като по неподвижна цел. Ако целта и стрелецът се движат в различни посоки, ще бъде по–лесно да насочите мерника напред по движението на целта, ако тялото се завърти чрез преплетени стъпки, отколкото ако го направите, стоейки на едно място. Методът на стрелбата "по македонски" е неоценим за оперативния работник, който заради секретната си дейност не бива да носи автомат. Той е бил широко разпространен и сред нашите хора от спецслужбите, и сред немците. Той се е прилагал до времето, в което е имало възможност човек да притежава втори пистолет …
Стрелба от два пистолета по внезапни странични цели. С такава стрелба може мигновено и ефективно да бъдат поразени цели, възникнали отстрани на стрелеца. Потренирайте при два пистолета последователно да взимате положение за стрелба по цели, появяващи се внезапно отдясно и отляво. Отначало ще ви бъде необичайно, но след това ще разберете, че имайки две дула, да се стреля по този начин по внезапни странични цели е по–бързо, по–добре и по–резултатно, отколкото да се въртите настрани с един пистолет.
Стрелба по бягащи цели
Правила за водене на насрещен дуел не съществуват. Вашият противник няма да остава на място – той ще притичва, ще бяга от вашия куршум със скокове и премятания, с прескачане от прикритие към прикритие, стреляйки от място и при придвижването. Той няма да иска да е жива мишена. Но за вас той ще е просто цел, която трябва да "утрепете" за най–кратко време, иначе той ще "утрепе" вас. При огнева престрелка никой не стои на едно място. Затова стрелбата по бягащи цели е най–прилаганият вид на огневи действия в такива условия. Всъщност, това е основният метод на тактическата оперативна стрелба. Затова техниката на стрелбата по движещи се цели в съвършенство владееха офицерите от царската контраразведка и от жандармерията, сътрудниците на НКВД, на СМЕРШ, на тактическото и на разузнаването в дълбочина. Не по–лошо от тях стреляха офицерите от немския абвер и гестапо, а също – агентите на английските, италианските и унгарските спецслужби. Жестоката необходимост извеждаше майсторството на стрелбата до ранга на високо изкуство. В онези сложни времена това бе въпрос на живот и смърт. Боят за поразяване протича много бързо. Служителят на спецслужбите, въвлечен в насрещен дуел, на всяка крачка е трябвало да стреля с пистолет по цел, мярнала се за миг в процепите между листата или в лабиринта на развалините, и скрила се тутакси. И за него този миг е бил достатъчен, за да "се залепи" за движението на целта и да пусне уверено куршума именно в тази точка, където той би поразил бягащия противник. Сега такъв стрелец биха го смятали за супермен. За начинаещия стрелец е невъзможно да порази целта, без да се прицелва (все едно дали бавно или мълниеносно)".

Стрелбата по македонски – Създават я войводите ни в Македония, овладяват я в съвършенство "вълкодавите" от контраразведката СМЕРШ 

На 19 април 1943 година Съветът на народните комисари на СССР учредява СМЕРШ (Смърт на шпионите; Смерть шпионов). Тази уникална военна организация и днес предизвиква люти спорове. Но това, за което никой не спори, е нейното огромно значение и това, че се ръководи лично от Сталин.
През 1974 година се появява уникалният роман "Август четиридесет и четвърта" на писателя Владимир Богомолов (1924-2003), преведен на десетки езици, в който със силата на писателското си въображение, но и на множество супер секретни дотогава документи, авторът разкрива какво всъщност е бил СМЕРШ. Богомолов разкрива премълчаваното дотогава, а и днес – че СМЕРШ се занимава преди всичко с обезвреждане и залавяне на шпиони, диверсанти и предатели, с две думи разследва терористичната и подривната дейност в Червената армия.
Документалният роман на Богомолов излезе в няколко големи тиража и в България. И порази българските читатели с едно кратко твърдение, нечувано от никого дотогава – най–висшето умение на бойците на СМЕРШ, е било … стрелбата по македонски!
За пръв път за това умение руснаците разбират по време Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година от доброволци от Македония. Веднага в руската царска армия е въведена македонската стрелба. Но масово специалните органи, не само на СССР, но и на ред други европейски и задокеански служби, ще я изучават и овладяват, след като Владо Черноземски (Величко Керин, 1897–1934) застрелва в Марсилия сръбския крал Александър на 9 октомври 1934 година.

https://duma.bg/i-sme-dali-oshte-neshto-na-rusiya-i-sveta-strelbata-po-makedonski-n164664?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2861
https://bg-bg.facebook.com/216936321732067/posts/4023764741049187/