Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2022 19:01 - © Когато не се познава обективното развитие IV
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 588 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 26.02.2022 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
26.02.2022г.

     продължение от предходния постинг. Край!
Ехо на историята
За мнозина този особен момент в международния ред предвещава идването на нова студена война, водена от засилващото се съперничество между Пекин и Вашингтон. Но по-добра, макар и все още напрегната, историческа аналогия може да се намери в "Двадесетгодишната криза" – напрегнатия период между Първата и Втората световна война, когато демокрациите са изправени пред множество натиск, включително Голямата депресия, реакционния консерватизъм, революционния социализъм, и нарастващото международно напрежение.
Либералните демокрации изглеждаха безуправляеми, вътрешно разделени и като цяло неспособни да се справят с предизвикателството. Те се бореха да се адаптират към глобализиращите се технологични сили, включително нови средства за масова комуникация, които нелибералните сили биха могли да използват умело в своя полза. Международната миграция подклажда нативизма. Нелибералните политики и идеи бяха в глобална офанзива, разпространявайки се както в старите, така и в новите демокрации. В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век демократичните сили – Франция, Обединеното кралство и Съединените щати – не правят малко, за да блокират възхода на фашизма в чужбина или да предотвратят плъзгането на зараждащите се демокрации към консервативен авторитаризъм.
За да защити либералната демокрация, Вашингтон ще трябва да избере страна във вътрешната политика на други страни
Съединените щати се намират в не съвсем различно положение днес. Републиканците проведоха президентската кампания през 2020 година, наричайки Демократическата партия "комунистическа" и свързвайки съперниците си с авторитарния капиталистически Китай; десните медии твърдят, че Пекин е замесен в много от любимите им bete noires, включително критична расова теория. От своя страна демократите обвързаха републиканците и особено Тръмп с крайнодясната идеология на белия национализъм и се позоваха на призрака на екстремистките милиции и други местни войнстващи групи. Американските политици се борят да водят последователна и ефективна външна политика в защита на либералния ред по простата причина, че американската общественост е фундаментално разделена.
Този исторически паралел дори дава някои ограничени основания за оптимизъм. Стандартната история твърди, че огромната програма за разходи на Новия курс направи либералната демокрация отново привлекателна; Президентът Франклин Рузвелт превърна Съединените щати в "арсенал на демокрацията". Съединените щати, заедно със своите съюзници, победиха Германия, Италия и Япония по суша, море и в небето (Ръкопляскания от световната общност). Това всеобхватно поражение, както и широката реклама на зверствата, извършени от силите на Оста, оставиха фашизма дискредитиран и заклеймен.
Байдън изглежда предпочита тази аналогия. Във вътрешната си политика той е опитал своя собствена версия на Новия курс чрез комбинация от няколко значителни сметки за разходи, включително Американския спасителен план, Закона за инфраструктурни инвестиции и работни места и още един законопроект за инфраструктура, който по време на това писание е бил в неизвестност. В своята външна политика Байдън иска да изгради коалиция от демокрации под ръководството на САЩ, за да отговори на предизвикателството на нарастващия нелиберализъм и особено да се противопостави на китайските и руските усилия за реконструкция на международния ред по по-автократични линии. Белият дом се надява, че срещата на лидерите във форуми като Срещата на върха за демокрация ще подкрепи тази инициатива.При чии условия?
Шансовете обаче не са в полза на администрацията. Съединените щати остават най-богатата и най-мощната страна в света, но Китай оспорва влиянието на Съединените щати върху международния ред – и ще продължи да го прави, дори ако драматичният му възход се сведе до стагнация. Вашингтон жъне цената на две десетилетия на провали в Близкия изток и Централна Азия. Съединените щати изгориха наистина зашеметяващи суми пари в тези неуспешни задгранични препятствия, като в крайна сметка предизвикаха разпадането на хегемонията на САЩ в Близкия изток и тоталния крах на проекта им за изграждане на нация в Афганистан.
Но вътрешният фронт би трябвало да е още по-тревожен за Съединените щати. Двете партии може да се забъркват и да избегнат разбиването на либералната демокрация в САЩ – не малко постижение, като се имат предвид действията на републиканците след президентските избори през 2020 година. Остава обаче огромното смазване на интензивната политическа поляризация, хиперпартийната тактика на изгорената земя и законодателния застой. Тези болести породиха множество допълнителни проблеми. Както съюзниците на САЩ, така и съперниците на САЩ са чисто наясно, че всяко споразумение, което сключат със Съединените щати, може да не надживее действащата администрация. Сенатът на САЩ не може да ратифицира договори в обозримо бъдеще, което ограничава способността на Вашингтон да прави опити за значителни реформи на международния ред, включително упражняване на последователно лидерство по въпроси като изменението на климата.
След 30 години на влошаваща се политическа поляризация и дисфункция в страната, външнополитическият истаблишмънт на САЩ не успя да се съобрази с тази реалност. Някои признават, че насърчаването на либералната демокрация сега е по-малко уместен приоритет от предотвратяването на демократичното отстъпление. Но подобни политически дебати все още не се занимават с вероятността следващата администрация да промени всяка нова политика, дали последствията от такова обръщане ще бъдат по-добри или по-лоши от това никога да не приема нова политика на първо място, или как може да бъде нова политика коригирана, за да затрудни отмяната.
Съединените щати не могат да обмислят да победят настоящите си авторитарни съперници в тотална война
Вместо открито да се изправят срещу този проблем с надеждността, външнополитическите анализатори издигат идеята, изрично или имплицитно, че специфичен подход – за управление на отношенията на САЩ с Китай, например, или към международната търговия – ще бъде този, който магически осигурява основата за нов, двупартиен консенсус. Но това поставя каруцата пред коня. Ако американците успеят да изградят широко споделено разбиране за международните заплахи и споразумение за целта на външната политика на САЩ, тогава на първо място няма да има сериозна вътрешнополитическа криза за решаване.
В структурата на самия либерален ред се крие плашещ набор от проблеми. Сегашната подредба е твърде пълна с напрежение, твърде вътрешно фрагментирана и твърде асиметрично уязвима. За да оцелее, либералният ред ще трябва да се промени.
image

Ще се наложи ли us-американският, а с него и световният либералният ред

Американските служители, които искрено желаят да защитят либералния ред, ще трябва да изберат страна както във вътрешността, така и в провеждането на външната политика на САЩ. По този начин те ще заличат разликата между либерални и нелиберални практики. Те ще трябва да нарушат вътрешните норми, като например да не променят размера и юрисдикцията на федералната съдебна система поради нейното идеологическо разположение. Те също така ще трябва да се отдръпнат от нормите след Студената война, като ограничаване на фаворитизма към политическите фракции във и сред основните демократични съюзници. И те ще трябва да направят това с ясното разбиране, че тези действия могат да имат обратен ефект и да осигурят риторично прикритие за нелиберални и антидемократични практики у нас и в чужбина.
На икономическия фронт и демократите, и републиканците изглежда са готови да пожертват известна степен на откритост, но с много различни цели. За щастие повечето от стъпките, необходими за запазване на либералния ред – като ограничаване на потока от чуждестранни клептократични пари в Съединените щати – биха нанесли значителни удари на външните нелиберални сили, дори ако те се концептуализират като вътрешна политика.
Борбата с вътрешните нелиберални заплахи остава трудна задача. Разбира се, защитата на либералната демокрация доведе до ужасни ексцесии в миналото, включително грозни репресии и ужасяващо насилие. Американските служители приеха определено нелиберални политики по време на "Червената "заплаха", която последва Първата световна война, когато призракът на болшевизма се очертаваше. Опитвайки се да спрат надигащата се вълна от десни екстремисти днес, Съединените щати рискуват да се върнат към онези мрачни времена. Но алтернативата на бездействието – неуспехът на западния либерализъм да победи фашизма през 30-те години на миналия век – остава опасна перспектива.
Историята е несъвършен пътеводител. Фашизмът е победен — поне за известно време — на бойните полета на Втората световна война. Ако Хитлер се интересуваше по-малко от военните завоевания, фашистките държави можеха да бъдат напълно нормална част от сегашния глобален пейзаж. Съветският съюз, от своя страна, се разпадна поради комбинация от неефективността на неговата командна икономика, националистически натиск и политически избори, които се оказаха много лоши.
Съединените щати не могат наистина да обмислят да победят настоящите си авторитарни съперници в тотална война, тъй като това вероятно би довело до катастрофален ядрен обмен. Неговият най-важен авторитарен съперник, Китай, е напълно различен вид политика от Съветския съюз. Китай е богат и сравнително динамичен и въпреки че има своя дял от структурни проблеми, не е напълно ясно дали недостатъците му са по-лоши от тези на Съединените щати.
Накратко, нито един от историческите пътища към идеологическата победа на либерализма не изглежда вероятен. Това означава, че либералните демокрации наистина трябва да приемат, че скоро няма да заемат отново мястото на "котешка птица" в международния ред. И така остава въпросът не дали либералният ред ще се промени, а при какви условия.

https://www.foreignaffairs.com/articles/world/2021-12-14/illiberalism-real-crisis-global-order?utm_medium=newsletters&utm_source=fatoday&utm_campaign=The%20Real%20Crisis%20of%20Global%20Order&utm_content=20211220&utm_term=FA%20Today%20-%20112017 – 32




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. mt46 - Мда...
26.02.2022 20:49
Либералният ред ми се струва нередовен или недобре нареден...
цитирай
2. kvg55 - До 1. mt46
26.02.2022 20:51
Либерастията си е живо извращение на природния ред.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5758011
Постинги: 2808
Коментари: 25799
Гласове: 34181
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031