31.01.2022г.

     "От известно време нелегалният милионер чувствуваше върху себе си нечие будно внимание. Отначало нямаше нищо определено. Беше изчезнало само привичното и улегнало чувство на самота. После взеха да се появяват признаци от по-обезпокоителен характер
Веднъж, когато Корейко отиваше с обичайната си отмерена крачка към службата, до самия "Херкулес" го спря един нахален просяк със златен зъб. Като настъпваше влачещите се след него вързалки от долните му гащи, просякът хвана Александър Иванович за ръка и бързо заломоти :
– Дай милион, дай милион, дай милион!
След това просякът изплези дебелия си нечист език и задрънка вече кръгли глупости. Това беше обикновен просяк-полуидиот, каквито често се срещат в южните градове. Въпреки това Корейко се качи във финансово-счетоводната зала със смутена душа.
Ето от тази среща започна дяволщината 

В три часа през нощта събудиха Александър Иванович. Пристигна му телеграма. Тракайки зъби от утринния хлад, милионерът разкъса бандерола и прочете : 

– Каква графиня? – пошепна смаян Корейко, застанал бос в коридора.
Но никой не му отговори. Раздавачът си беше отишъл. В градинката на двора страстно гукаха гълъби. Съквартирантите спяха. Александър Иванович повъртя в ръце сивата бланка. Адресът верен. Името също 

Александър Иванович не разбра нищо, но така се развълнува, че изгори телеграмата на свещ. В седемнадесет часа и тридесет и пет минути същия ден пристигна втора телеграма : 

Александър Иванович побледня от яд и скъса телеграмата на парченца. Но същата нощ му донесоха още две телеграми-мълнии.
Първата : 

И втората : 

След това с Александър Иванович в службата стана нещо обидно. Като умножаваше наум по молба на Чеважевская деветстотин осемдесет и пет по тринадесет, той сгреши и даде неверен резултат, което никога не беше се случвало в живота му. Но сега не му беше до аритметически упражнения. Налудничавите телеграми не излизаха от главата му.
– В бурета – шепнеше той, втренчил поглед в стареца Кукушкинд – Братя Карамазови. Просто свинщина някаква.
След телеграмата, с която неизвестният гражданин уведомяваше, че ще командува парада именно той, а не някой друг, настъпи успокоение. Три дни не безпокоиха Александър Иванович. Той вече бе започнал да свиква с мисълта, че всичко случило се съвсем не се отнася до него, когато пристигна дебел препоръчан бандерол. Бандеролът съдържаше книга, озаглавена "Капиталистическите акули" с подзаглавие : "Биография на американските милионери" 

В друго време Корейко и сам би си купил такава занимателна книжка, но сега той дори се сгърчи от ужас. Първото изречение беше подчертано със син молив и гласеше :
"Всички крупни съвременни богатства са натрупани по най-безчестен път".
За всеки случай Александър Иванович реши засега да не се вестява на гарата при заветното куфарче. Той се намираше в много тревожно състояние на духа".
Както знаем от романа, Остап Бендер атакува забогатялата чрез финансови измами "бяла якичка" Александър Иванович Корейко за един милион рубли 

В атаките на финансиста Остап Бендер спрямо финансиста Александър Корейко се наблюдава използването на хибридна тактика. Целта е всяване на смут в душата на противника и затормозяване на съзнанието му със странни послания в необичайно време. И целта е постигната. Финансистът Корейко започва да допуска грешки в професионалната си работа.
В крайна сметка хибридните психоатаки се увенчават с успех – Остап Бендер получава от Корейко един милион рубли при ето какви мизерни условия

:

"В нагорещения и тъмен товарен вагон въздухът беше тежък и застоял като в стара обувка. Миришеше на кожа и крака. Корейко запали един кондукторски фенер и се пъхна под кревата.

*   *   *   *   *   *   *   *
Най-после Корейко излезе изпод кревата, като бутна към краката на Остап пачките с парите. Всяка пачка беше грижливо залепена с бяла хартия и превързана с канап.
– Деветдесет и девет пачки – каза Корейко тъжно – по десет хиляди във всяка. Банкноти от по двадесет и пет червонци. Можете да не ги проверявате, при мен е като в банка.
– А къде е стотната пачка? – попита Остап въодушевен.
– Десет хиляди извадих. За сметка на откраднатите на морския бряг.
– Е, това е вече свинщина. Парите са изхарчени пак за вас. Не се занимавайте с формалистика.
Корейко даде с въздишка липсващите пари, в замяна на което получи своя животопис в жълтата папка с връзките за обуща

– Ето ме и милионер – възкликна Остап с весело учудване – Сбъднаха се мечтите на идиота!".

https://chitanka.info/text/16079-zlatnijat-telets/11#textstart

Може и така да е. А американците дали са чели Илф и Петров?...

... ще ни се наложи да четем и препрочитаме още дълги години Илф и Петров, за да знаем за доктрината на едрия капитал. Другар, другари, колко хубаво звучи другар, а сега имаме само "колеги" и "работници" на капитала, но не е "другари". :)

Едва ли са ги чели?

Класика!

Велика, актуална книга!
Изглежда е била настолно четиво на съвременните Остапбендеровци!?
Но ,пропуснали са важни неща в нея, нямат финеса на оригинала!