На 15 януари 2020 година Михаил Мишустин е номиниран за министър-председател на Руската федерация от президента Владимир Путин. Изслушванията за назначаването му се провеждат в Държавната дума на 16 януари : 

Основните събития в момента, в който се случват, се проявяват изключително рядко в това си качество. Обикновено на тях просто не се обръща внимание, а за съвременниците понякога се разтягат в поредица от малки и слабо свързани епизоди.
Така че Вестфалският мир, който положи основите на съвременната европейска държавност, представляваше привидно временно уреждане на безбройната мозайка от дребни княжески разправии, самите болшевики наричаха Великата октомврийска социалистическа революция "преврат" десетина години, трансформацията на Съветския съюз от опасен за Европа огън в пълноценна самодостатъчна държава, продължи от 1923 година до 1934 година, а разпадането му само в явна форма продължи от локалните конфликти от 1988 година до премахването на общата рубла през 1993 година.
В същото време всяко творение протича с големи трудности и е по-малко забележимо на фона на общите кризи и безредици, отколкото разрушението.
Следователно дълбоките положителни промени в работата на новото правителство не се виждат и признават от не дотам заинтересованите наблюдатели.
От събитията с участието на премиера Мишустин се открояват шест от срещите му с ръководителите на службите, отговарящи за приходите в бюджета, както и с ръководителите на Пенсионния фонд и Росреестр, на които бяха дадени указания за реформите.
На първо място е необходимо да се интегрират 42 нови инициативи, подкрепени от президента, в настоящото изпълнение на бюджета и да се осигури ефективен контрол върху тяхното изпълнение. Второто е да се засили преходът от ведомствени цифрови платформи към единна федерална, която в същото време ще работи в автоматичен саморегулиращ се и самокоригиращ режим. Третото е максималното прехвърляне на всички услуги за гражданите в електронна форма. Правителството на Мишустин, без много публичност, систематично работи за предоставяне на "меки" заеми на икономиката (не само на малки и средни предприятия, но и доста значително материално производство), а мащабите на тази подкрепа вече даде възможност за частично неутрализиране на либерасткото Министерство на финансите и Националната банка на Русия.
Както е естествено за бивш данъчен служител, офисът на Мишустин се фокусира върху фискалните последици от тази политика. Премиерът Мишустин, за разлика от повечето си предшественици, показа голямо внимание на тънкостите на бюджетния процес, което предполага активното му участие в подготовката на новия бюджет и в коригирането му по време на есенните изслушвания в Думата. Ясно е : колкото по-висока е ролята на премиера и неговия персонал, толкова по-ниска е ролята на либерастите в Министерството на финансите.
Не по-малко приятно е действителното завършване на неоправдано продължителното формиране на Федералната хазна. В резултат на това от началото на миналата година сметките на повече от 50 хиляди разпоредители с бюджета бяха прехвърлени от Националната банка на Русия в хазната, което освободи Националната банка на Русия и от функциите на Министерство на финансите, които не са присъщи за нея и също от способността да регулира правителствените разходи директно, административно, като по този начин грубо се натрапва в изключителната сфера на компетентност на правителството.
От друга страна, прехвърлянето към Министерството на финансите на 58 хиляди държавни договора за общата астрономическа сума от около 11 трилиона рубли, позволи рязко, повече от три пъти, остатъците от средства по сметките на техните бюджетни получатели да се  намалят до 659 милиарда. Много държавни корпорации и предприятия превъртаха тези фактически средства, изпадащи от бюджета чрез банкови сметки и различни финансови транзакции, като по този начин получаваха, както през 90-те години, неоправдани, а понякога и сенчести печалби.
Тези трансформации (и някои други, които тепърва се подготвят и е рано да се говори за тях) свидетелстват : правителството на Мишустин, без да създава информационни проблеми и не по-малко административни и политически правила, започва да реформира все още свръх-твърдата либерастка финансова политика, в същото време преодолявайки бариерите, които поставя по пътищата за развитие на руската икономика. В същото време значението на контролираната от либералите Национална банка на Русия и Министерството на финансите намалява и последното започва да се връща от позицията на "второ, но основно правителство" към естествените си счетоводни функции.
Разработването на нов бюджет и преминаването му през обновената Държавна дума може да се превърне в процес на формиране на фундаментално нов механизъм на паричната политика на държавата, насочен, за разлика от либерасткия, който е станал вреден, към развитието на Русия, а не към ограбването ѝ чрез глобални финансови спекулации.

https://delyagin.ru/articles/183-sobytija/93600-bjudzhetnaja-revoljutsija-mishustina