06.01.2022г.

     Събрала се дружинката Евгения Атанасова (1967), Бойко Василев (1970), Васил Върбанов (1969) в предаването на БНТ История.БГ с водещ Андрей Захариев (1975) да бистрят темата "Младежки контракултури при социализма" в продължение на час

Членовете на дружинката, които по време на твърдия социализъм са ходили прави под масата и са гукали "Зайченцето бяло", "Зеленчуци, който не яде", "От днес имам вече нови панталонки"  и други подобни песнички се изказваха "компетентно" за социализма и социалистическата култура в частност. Казаха се доста откровени глупости и фантасмагории. Единствен Бойко Василев се придържаше към темата на дискусията без идейни девиации.
Бойко Василев : Подозренията на властта към младежките контракултури е едно, стремежа ние да представим себе си като активни борци срещу онази система, само и само, защото сме слушали друга музика, е нахално и невярно.
Васил Върбанов : През всичките тези три-четири десетилетия, в които се говори за това, всички филми, всички статии, всички изказвания, дори да са много добронамерени, не могат да избягат от това, че всяко едно от тях има едно зрънце "соц". И звучи малко комсомолски, защото обикновено, макар и съвсем добронамерени, хората които изказват тези мнения, обръщат ги в текст или във филмова форма, неизбежно използват терминологията и думите, които се използват именно от комсомолските и комунистически организации в опита да опишат тези явления. Всъщност от тази страна на бариерата, ние не говорехме така.
Аз никога съзнателно, в съзнателния си живот не съм използвал думата "младеж", нито младежи, нито младежки. Аз самия никога не съм се мислил за младеж.
Когато обаче, България е окупирана и колонизирана това не само политически и онова голямо преобръщане и трансформация на превръщането на изконният селски труд в пролетариат, тоест отнемането на собствеността на населението на България, превръщайки ги в хора на наемния труд, фактически тук говорим за опит за вид изтръгване на населението на България от мястото на което принадлежи, заменяме меките шапки с каскети, в това няма нищо лошо, но защо трябва да заменим саксофоните с балайки (дружинката се смее).
Андрей Захариев : Да. Маргарит Цанев – Марго (1944–1969).
Евгения Атанасова : Той не е съден заради произведенията, които прави, а заради брадата, която носи … Тази брада той пуска, защото е в траур заради кончината на майка си през 68-ма година. Само че, отивайки в Националната художествена академия, деканът смята, че това е някакъв бунт, някаква демонстрация, бива изгонен, съответно той не може да остане и в София, защото тогава имаше софийско жителство, както знаем, и се връща в Търговище. Нерадостно, без перспектива, неговите крила са подрязани по един много демонстрационен начин и за нищо. Буквално за нищо.
Андрей Захариев : През 69-та година има ли някакви опити за отклонение от догмите на социалистическия реализъм, ако говорим за изобразителното изкуство?
Евгения Атанасова : В изобразителното изкуство не стоят много ведро нещата в този период. След като минава 56-та година, нали се дава така някаква уж свобода. Художниците излизат вече от темата – не са длъжни да рисуват Тодор Живков, не са длъжни да рисуват селяни … .
Васил Върбанов : … или пътуваш с няколко открити листа София – Свиленград …
Евгения Атанасова : През 70-те, когато започна да се промъква тази музика … Започнаха да се поразмърдват и тук нещата през 70-те … .
Васил Върбанов : Ние във втората половина на 80-те го бяхме обърнали на това – ходехме обкичени като челници в труда със значки на Ленин, на КПСС, на БКП. Милицията ни спираше … Разбират ,че не го правиш току така.
Аз в наше село не съм виждал описаните значки. А пък за носене – отнюд. А съм социалист.
Защото аз си спомням 1981-82, на 11-12 години, ходех на концерти на "Щурците", ама не в зала "Универсиада" … спомням си, че на входа на кино "Петър Берон" милиционери, те изглеждаха много смешно в начина, по който са облечени … а ние сме се залепили е така на прозореца … .
Върбанов беше най-ироничен и саркастичен към времето на социализма. И с най-развинтена фантазия по отношение на него. Преразказваше убедено за времена, в които не е живял.
Атанасова толкова се вживя да разказва за времето, когато не е била родена, че започна да говори за него в минало несвършено време и каза : "Аз разказвам на своето дете настойчиво, какво се случваше през шейсетте, по памет … , по разкази … . Е, осъзна се и се поправи.
Бойко Василев се изказваше най-разумно и обективно.
С течение на времето антикомунистите и русофобите стават все по смешни и глупави.

https://bnt.bg/news/svobodata-brat-e-neshto-izklyuchitelno-mladezhki-kontrakulturi-pri-socializma-301411news.html

има разлика между 60-те, 70-те и 80-те години... Сега е модерно да се набляга САМО на отрицателните черти на соца и те да се преувеличават...

Модите минават и преминават, а социялизмът остава.

Това безграбначие и тъпотия ,до което ви доведе "демокрацията и
свободата" никога не го е имало.Вие сте като махленки от крайните квартали.

Колко ли още десегилетия ще го дъвчат този нещастен социализъм?