… Продължение от предходния постинг …

3-то място : Турция – Въпреки замиращата икономика и нарастващото социално-политическо напрежение, тази страна с не малка агресия замахна към изпълнението на евразийския проект – изграждането на Големия Туран : Същността на проекта е да обедини всички тюркски народи (включително живеещите в Русия) под ръководството на Анкара.
Този формат се показа в най-пълната си форма в сътрудничество с Азербайджан по време на Карабахската война през 2020 година. Сега Турция енергично насърчава влиянието си в Централна Азия, Кавказ, Афганистан – и в регионите на Русия населени с тюркски народи :

Турската армия и нейни проксита демонстративно се бият срещу ЧВК "Вагнер" и съюзниците на Москва в Сирия и Либия. През далечната 1974 година турската армия окупира северната част на Кипър и все още я държи. Поради това Анкара има враждебни отношения с Гърция и косвено с Франция.
Опитите на президента Реджеп Ердоган да играе ролята на защитник на палестинците преди няколко години доведоха до остра конфронтация с Израел. Режимът на Ердоган вижда основната заплаха в кюрдските отряди за самоотбрана, сформирани на териториите на Ирак (Пешмерга) и Сирия (YPG). В опитите си да се справят с кюрдските автономии, турците стигнаха до точката на фактическо сътрудничество с главорезите на "Ислямска държава", а след поражението ѝ турските военни проведоха поредица от комбинирани оръжейни операции, в резултат на които те окупираха редица сирийски територии и унищожиха няколко хиляди кюрдски милиции. Постоянната война срещу кюрдите е един от факторите, отравящи отношенията на Турция със Съединените щати.
На изток Турция е във враждебен неутралитет спрямо Иран. Анкара и Техеран се подозират взаимно в лоши намерения, но и двете страни имат по-опасни врагове и затова предпочитат да не форсират събитията помежду си.
В Северното Черноморие турците активно си сътрудничат с Украйна и се опитват да се представят като защитници на кримските татари.
С изключително агресивна външна политика Турция има доста впечатляващ военен потенциал. Общият брой на въоръжените сили на републиката надхвърля 600 хиляди души. Армията и ВВС са оборудвани и обучени по стандартите на НАТО. Турската отбранителна индустрия, въпреки редица слабости, се оказа способна да произвежда много ефективни оръжия, а използването на "мека сила" и военно-политическия PR на турците се оценява от експертите като изключително ефективно.
4-то място : Британия – Въпреки факта, че британските въоръжени сили наброяват само около 80 хиляди души, а самото Обединено кралство не изглежда като страна, от която нещо зависи на световната сцена, в действителност тя е един от най-опасните участници в съвременната партия на голямата игра. Основният инструмент на британското влияние е офшорната империя. Възможността да се крият и изпомпват мръсни пари от Африка, Източна Европа, Русия и Китай дава на британците не само огромен финансов ресурс, но и достъп до тайните на "елита" на тези страни. Крадливите диктатори и олигарси, приковани към ноктите си, почти винаги летят към бреговете на Мъгливия Албион, след което ги съдят във Върховния съд на Лондон. Офшорките позволяват на кралското семейство да има процент както от афганистанския трафик на наркотици, така и от африканските кървави диаманти.
В същото време не бива да се възприема Британия като мършав купувач на откраднати стоки. Със силовия ресурс кралството се справя много добре, просто е форматирано за задачите, които в момента са актуални за Лондон. Британските специални части се считат за едни от най-добрите в света, техните специални части имат огромен боен опит, натрупан в Афганистан и Ирак. Британският флот, въпреки че изглежда като бледа сянка на себе си от миналото, има 11 ядрени подводници (включително тези, въоръжени с МБР с ядрени бойни глави), два самолетоносача от клас "Queen Elizhabet", всеки от които може да носи до 40 бойни самолета, два десантни кораба и няколко десетки кораби от друг тип.
Британия се смята за основен спонсор и вероятно архитект на Великия Туран, чрез създаването на който се надява да получи своя собствена зона на влияние. Ако това предположение е вярно, се оказва, че кралството косвено стои зад всички конфликти, в които се замесва Турция. Британският отпечатък обяснява добре изключителната ефективност на турците във външни посоки и много слабия успех в развитието на собствената им страна.
Лондон е и един от основните приятели и покровители на петролните монархии в Персийския залив, чрез които може да влияе на събития като "Арабската пролет".
"Брекзит" значително изостри отношенията на Лондон с Германия, Франция и европейската бюрокрация в Брюксел. Едно от последствията от не съвсем цивилизования "развод" с ЕС беше дългогодишният конфликт между френски и британски рибари за правото да ловят стриди във водите на Джърси. Понякога се стига до истинско кръвопролитие, но официални лица от двете страни на Ламанша предпочитат да не придават голямо значение на това. Поне засега. Въпреки това ситуацията може да се счита за ембрион на англо-френски териториален конфликт.
… Продължава в следващия постинг …