16.12.2021г.

     "Новият български премиер обеща обратен завой за амбициите на Северна Македония за ЕС"
Кирил Петков сигнализира за прекратяване на възпрепятстването от страна на София на кандидатурата на съседа за присъединяване към блока

Партията на Кирил Петков взе най-голям дял от гласовете на изборите през ноември © Николай Дойчинов/AFP чрез Getty Images
Мартен Дунай в Будапеща вчера
Новият премиер на България даде знак, че София ще прекрати възпрепятстването на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС, след като новото му правителство влиза в длъжност през следващите седмици.
Кирил Петков, който беше утвърден за министър-председател от парламента на страната в понеделник, след като неговата партия взе най-голям дял от гласовете на изборите през ноември, даде обещанието, като потвърди ангажимента на България към НАТО и Запада. "Ние сме от дясната страна на политиките на НАТО и ЕС, 100 процента", каза той пред The Financial Times в интервю, преди да бъде утвърден за министър-председател.
"Ние ще предложим нов процес [за Северна Македония], много бърз, с ограничен период от време, дълъг само шест месеца", каза той.
София иска някои въпроси да останат на масата, отбеляза той, включително и двете страни да се борят с престъпленията от омраза срещу другата и Северна Македония да се позовава  на историческата ѝ връзка с България в нейната конституция. Но той посочи, че компромисът е възможен. "Нека двата народа започнат да говорят за ползите от съвместната работа", каза той. "След като сложихме горните страни на масата . . . дискусиите за компромиси са много по-лесни за водене".
Премиерът добави : "Щом всичко това е постигнато . . . Вярвам, че можем с радост да подпишем за Македония в ЕС.
Обратният завой идва, след като миналата година България наложи вето на преговорите за присъединяване на съседа си към ЕС на фона на спорове за история и идентичност. Критиците по това време обвиниха бившия български дясноцентристки лидер Бойко Борисов, че прибягва до национализъм, за да отвлече вниманието от месеци на протести срещу организираната престъпност и корупцията, които се наблюдаваха при управлението му.
Борисов беше свален на изборите през април, но липсата на споразумение за коалиция доведе до нови избори през юли и отново през ноември, когато центристката партия на Петков "Продължаваме промяната" (ПП) спечели около една четвърт от гласовете.
Петков и неговите коалиционни партньори – Социалистическата партия, "турбо-фолк" поп звездата ИТН и либералната "Демократична България" – завършиха първия проект на коалиционно споразумение миналия понеделник.
"Търсим активна и ангажирана роля на България както в ЕС, така и в НАТО. Вече не искаме да бъдем лошото дете в задната част на класната стая" – Кирил Петков
Непосредственото предизвикателство пред новото правителство ще бъде справянето с кризата с коронавируса в страната. България е сред най-високите нива на смъртност в света и най-ниските нива на ваксиниране.
"Трябва да увеличим ваксинациите със сигурност", каза Петков, чиято партия агитираше за изкореняване на корупцията и рационализиране на държавата. "Ще дадем достатъчен бюджет за промоция . . . Ще поканя експерти, ще отида по болници и ще покажа ситуацията. Това е толкова здравна програма, колкото и икономическа програма. Не можем отново да затворим България".
Бъдещият министър-председател също ще се сблъска със сложен външнополитически баланс в момент, когато Русия играе все по-настоятелна роля в региона.
Петков каза пред FT, че новото правителство ще постави на нова основа дискусиите със Северна Македония. "Ще използваме работни групи . . . да се изработят решения по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история", каза той.
Северна Македония, която първо се нарече Република Македония, се появи от бивша Югославия и получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2005 година. Кандидатстването ѝ беше задържано в продължение на години от гръцката опозиция срещу първоначалното ѝ име, от което Атина се оплакваше, че предполага териториални претенции към едноименната гръцка област. Проблемът беше разрешен през 2019 година, когато беше добавена квалификацията "Северна".
Междувременно отношенията между София и Скопие се влошиха, като много българи отхвърлиха концепцията за отделна македонска идентичност и език и спорове за събития, датиращи от Втората световна война.

Специалните части на Северна Македония участват в парада през 2021 година по случай независимостта на страната. Много българи отхвърлят концепцията за отделна македонска идентичност © Robert Atanasovski/AFP via Getty Images
Петков обаче е изправен пред предизвикателство при формулирането на политиката на своето правителство за Северна Македония. Енигматичният лидер на ИТН Трифонов култивира образ, вкоренен в романтичния национализъм, който в България включва твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска. Неговата партия номинира министър на външните работи и на енергетиката в коалицията.
Скорошно проучване на Gallup International показа, че по-малко от 10 процента от българите подкрепят категорично стремежите на Северна Македония към ЕС, а повече от 70 процента подкрепят ветото на България върху преговорите за присъединяване на Скопие, докато двустранните разногласия не бъдат уредени.
Петков каза, че ИТН е конструктивен партньор в коалиционните преговори и че областите на безпокойство, обсъждани през последните месеци, ще останат на масата. "Например, в македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка", каза той, намеквайки за македонски описания на българските войски, които окупираха – или според България, освобождават и управляват – това, което е днешна Северна Македония през 40-те години на миналия век.
Премиерът имаше за цел да спечели и двете страни с подсладители, включително финансови инвестиции, инфраструктурни и културни проекти и рекламен тласък. "Ние сме готови не само да говорим, но и да сложим малко пари на масата", каза той.
София също ще трябва да стъпи внимателно в момент на засилване на напрежението в Черноморския регион, където Русия все повече напряга мускулите си след анексирането на Крим от Украйна през 2014 година.
България иска да сложи край на зависимостта си от руската енергия, каза Петков. Страната получава почти целия си природен газ от Русия. Тръбопровод, преминаващ през Гърция към България, който може да пренася алтернативни доставки, се строи повече от десетилетие.
Петков отбеляза, че София вече е подписала договори за доставки на азербайджански газ по гръцкия маршрут и се ангажира да завърши българската част от работата в най-кратък срок.
Петков каза, че външната му политика ще се фокусира върху предотвратяването на въоръжен конфликт "навсякъде в съседство", но че страната остава закотвена на запад.
Коментар на неговия политически ментор, президента Румен Радев, по време на предизборен дебат през ноември – когато Радев предизвика безпокойство сред международните съюзници, като каза "Крим е . . . в момента руски" – не е сигнализирал за промяна в позицията на България, аргументира се Петков. Президентът просто искаше да привлече вниманието към реалността на място, каза той.
"Ние третираме Крим като част от Украйна, в това няма съмнение", настоя Петков. "Но ние искаме да сме сигурни, че използваме всички дипломатически средства, за да избегнем военен конфликт".
"Търсим активна и ангажирана роля на България както в ЕС, така и в НАТО", добави той. "Вече не искаме да бъдем лошото дете в задната част на класната стая".

https://www.ft.com/content/0c724214-0342-47ff-98a6-1a07086d29c6

Редно беше това фундаментално интервю да бъде дадено първо на българска медия или The Financial Times плащат повече?

За три дни, три грешки. Сертификата, Македония, чалмаджийската конвенция. Може да съм пропуснал. Сега се кланя на ес и нато.
И Кирето няма да ни измъкне от това блато.
:)))

Мдаа! Правилно си отбелязъл.
Кирил Харвардски е много встрани от българската действителност.

пробутвал съмнителните си продукти на Канадците.
Сега на нас ще пробутва съмнителните си идеи ,
но ние не сме индианците от Канада , за да му вярваме!

Не читава май ще излезе работата.