Прочетен: 299 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2021 07:03
Концепцията за европейска стратегическа автономия все повече се представя като опасност за Запада като политическа общност – презумпцията е, че независеща от САЩ Европа, ще се отклони от трансатлантическия алианс във важния момент, когато Вашингтон се готви да се саморазправя с Пекин икономически и дори военно :
Първият генерален секретар на Европейската служба за външна политика Пиер Вимон се опасява, че "концепцията за Европа като васал на Съединените щати е все по-възможна".
Всъщност все по-често изглежда, че позицията на САЩ към своите съюзници се е превърнала в точно обратното на това, което някога е било. Азия и Европа си разменят местата. По време на Студената война Вашингтон не се притесняваше да упражнява властта си по брутален начин, когато се занимаваше с Япония, Индонезия или Филипините. Надуваше мускули, ако това би предотвратило комунистическия преврат в Джакарта или Манила.
В неотдавнашен телефонен разговор Ричард Гренел, бившият американски посланик в Берлин ми каза, че САЩ са изложени на риск да "позволят на Европа да се отдалечи от западния съюз". Забележително е, че много американци сега мислят за Европа по-малко като партньор, отколкото като плячка. Вашингтон вече не изпитва желание да обръща внимание на евросъюзните мнения или желания. Поредица от фактори определят това поведение :
Първо, тъй като Китай замени Русия като основен съперник на САЩ, Европа вече е далеч от центъра на действието. За разлика от тях Япония и Индия придобиха все по-голямо значение.
Второ, както би посочил Вимонт, Европа е загубила както икономическия, така и военния си капацитет. Ако Европа е изложена на риск да бъде превзета от Русия или Китай, кой е в състояние да ги спре? Във всеки случай не самите европейци.
Трето, Вашингтон днес се чувства по-уязвим, отколкото по време на Студената война. Съветският съюз никога не надвишаваше 40 процента от икономическата продукция на US-Америка. Китай вече е на 70 процента и разликата може да изчезне напълно след по-малко от две десетилетия. Появата на равнопоставен съперник ще доведе до не толкова щедра и много по-меркантилна Америка.
В последните си месеци на управление германският канцлер Ангела Меркел привидно беше погълната от въпроса за европейската слабост и изглежда все по-ангажирана да го сподели на сбогуване с eu-колегите си. Когато президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с руския президент Владимир Путин в Женева, тя побърза да изтъкне, че Европа трябва да говори със собствен глас по въпроси, по които е заложена европейската сигурност и просперитет.
Но когато тя се присъедини към френския президент Еманюел Макрон в подкрепа на срещата на върха между Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се удави в море от взаимни упреци от страна на други европейски лидери – на Полша, Литва и прочие.
И ако се стигне до поражение на ЕС от Китай и Русия, бих се присъединил към онези тимористични дипломати при избора на американския господар пред наличните алтернативи.
Но не бива да си правим илюзии : този резултат не би означавал преформатиране на Запада – това би означавало смъртта му. И както много в Париж и Берлин, не мога да се отърся от усещането, че се очертава забраненият сценарий на Кисинджър. Във всеки брак в криза проблемите започват, когато двете части на двойката тръгнат по различни житейски пътища. САЩ изглежда се насочват към нова, вълнуваща Студена война. Европа може да се отклони към геополитически залез. – От Бруно Масаес
https://www.politico.eu/article/joe-biden-united-states-europe-transatlantic-relationship-russia-china/
Тагове:
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
Святият Дух говори
А пуделите пак ще се умилкват.