"Україна – це Европа!" ("Украйна е Европа!") – едва ли тази фраза има бъдеще.
Режимът в Украйна все още се надява тя да стане европейска държава, но няма желание сред страните от Европейския съюз да приемат украинските неонацисти в своите редици. Това вече не се крие, въпреки гръмките думи за защита на украинския народ от руския "агресор". Така че, наистина ли украинският народ се е надявал да стане част от голямото евроколхозно семейство? Джо Байдън отлага датата на своята аудиенция с Владимир Зеленски няколко пъти. Очевидно "Слуга на народа" вече не предизвиква същото доверие пред Белия дом, както преди. Но все пак двамата успяха да обсъдят и осъдят "руския агресор и подлия Путин".
Все пак Зеленски успя да изкрънка финансова помощ – в резултат на срещата САЩ планират да отпуснат 463 милиона долара в подкрепа на Украйна. "Северен поток-2" все още се разглежда като заплаха за европейската енергийна сигурност и от двамата президенти.
"Вместо час срещата продължи два часа, което означава, че страните се интересуват от диалога помежду си", успокоява украинският президент себе си и обкръжението си.
Отношенията на Украйна с Европейския съюз не са на най-високо ниво. Въпреки това на 12 октомври в Киев се проведе съвместна среща на върха, чиито основни участници бяха Владимир Зеленски и Урсула фон дер Лайнен.
Урсула подчерта редица аспекти : въвеждането на реформи, на първо място съдебни производства, на Конституционния съд; борба с корупцията и ограничаване влиянието на олигарсите. Последната точка предизвиква известен дисонанс, като се има предвид, че системата на управление в Украйна отдавна се основава на олигарси и се контролира от тях.
През последните дни в чуждестранни медии започнаха да се появяват статии, че част от Украйна все още се интересува от поддържането на топли отношения с Русия. Естествено, това пречи на Запада. През вековната обща история представители на западните страни са развили ясно разбиране за Русия, Украйна и Беларус. Тези страни са създали силен съюз от приятелски държави; те принадлежат към една и съща езикова източнославянска група; няма голяма разлика и в манталитета; традициите и празниците са общи, с изключение на някои местни. Същото важи и за културния живот на страните : например съвместна кинематографична традиция. Въпреки политическите трудности, руско-украинският филмов екип все пак намери начин да се събере и да продължи да създава сериалът "Сватове".
Това е важен психологически момент за хората, припомнящ общия манталитет, детството, ценностите и семейството. Настоящите опити на Украйна да докаже своята идентичност отделно от Русия не изглеждат убедителни.
За съжаление в момента тече активна антируска пропаганда, важна роля в поддържането на която са изиграли събитията в Украйна през последното десетилетие.
Вероятно страните сега са в такива отношения, които могат да бъдат коригирани само с поредната "революция на достойнството", насочена към прекратяване на войната със собствения си народ в Донбас и Луганск и подновяване на предишното сътрудничество с единствената (не на думи, а на дела) държава, подкрепяща Украйна – Русия.
Лидерите, противопоставящи се на Русия, отдавна се опитват да дойдат на власт в страната. През 2004 година Виктор Юшченко стана такъв президент. Независимо от това, тези неща не доведоха до толкова болезнен руско-украински разкол, какъвто имаме сега.
Единствено Русия може да върне итендитета на заблудената братска страна.

https://pogled.info/svetoven/russia/samo-rusiya-mozhe-da-spasi-ukraina-zapadat-ne-ya-iska.135410