03.11.2021г.

     На ГКПП "Шерхан-Бандар" брадат талибанин с очила, в сандали на боси крака, с пушка М-16 в ъгъла, върти паспорта ми в ръцете си. – "Нямаш виза за Афганистан". – "Да, ето я!". "Наистина ли? Съжалявам, не мога да чета добре". – "Да, господи, как работиш на поста?" – чудя се мислено. Екстремистите ме молят да отворя куфара си и с детско любопитство ми  преравят нещата. Книгата на Марк Твен "Янки в двора на крал Артур" ги изумява. "За какво става дума?" "Просто хумор, как човек се е озовал в различно време". "Има ли нещо против исляма?" – "Не, няма, бъди сигурен" :

За влизане не се изисква PCR тест или сертификат за ваксинация – в Афганистан не знаят какво е това. Командирът на контролно-пропускателния пункт се обажда в града и ми дават ескорт до Кундуз – до пресотдела на движението "Талибан". Караме по шосето покрай изоставени военни бази. "Там имаше войници, които бяха за американците", уведомяват ме ескортиращите. "От тази избягаха, оная изгорихме, а тук се съпротивляваха". – "И какво направихте с тях?". Талибанът с усмивка показва : стиска юмрук и прокарва другата си ръка под него с дланта нагоре – ами, тоест, прерязали им гърлата. Отщява ми се да питам повече :

В Кундуз навсякъде карат джипове с картечници под бялото талибанско знаме. Срещна ме млад талибан, говорещ английски, Абдула, и ме заведе в чайната за обяд. Цялата чайна не сваля очи от непознатия, сякаш са докарали слон от цирка : някои искат разрешение да се снимат с мен. Не ми позволяват да платя за храната :

"Ти си наш гост", възразиха талибаните. "– Баща ми воюва с руснаците, беше ранен. Той каза – шурави са смели войници, а не като тези американски кучета. Уважавам руснаците, а ние тук не сме нашественици, а народна армия. Просто попитайте хората харесва ли им управлението на талибаните?" В присъствието на талибаните всички ме уверяват в един глас, че наистина много харесват талибаните :

Отиваме до автогарата в Кундуз и там ми намират кола за Кабул. Едно място до шофьора струва 1500 афгани (1160 рубли), с мен ще отидат още трима души. Лицето ми стана червено от афганистански прах, отивам до обществена тоалетна да се измия. На изхода стоят стари хора, продават тоалетна хартия, за да си изтрия ръцете, парченце – 1 афган :

Движим се по напълно разбит път под силна музика с рев и вой. "Как е?" – пита Мохамед. "Да, като цяло, фантастично", отговарям аз, страдайки мъчително, че не съм взел слушалките от багажа си. От време на време обикаляме кратерите от бомби и снаряди – тук са се водели битки още през август. Спътниците (един знае малко английски, другият арабски, третият руски) обсъждат политиката. Казват, че бившият президент Ашраф Гани е "американско куче", Хамид Карзай е "прозападно копеле", но просъветският президент Наджибула е страхотен, а шуравите (руснаците) са невероятни момчета.
"Ние обичаме шурави, липсват ни".
Минаваме през тунел на планинския проход Саланг, спътниците размахват ръце : "Ех, вижте колко е красиво! Шуравите го направиха! И какво е изградила Америка за нас? Само гробове!". Прахът е във въздуха с такава гъстота, че фаровете не пробиват, а веднъж едва не се блъснахме в камион. По пътя за Кабул най-опасните не са бунтовниците или бойците от враждуващите с талибанското движение ИД*, а изисканият афганистански стил на шофиране. Не е за чудене, че във всички градове няма нито един светофар :

На влизане в Кабул ме задържат. Талибаните прекарват дълго време в изучаване на паспорта, акредитацията за пресата и трябва да се обадя в Кундуз на Абдула. Той "урежда" ситуацията. Талибаните сложиха ръка на сърцето си : "Извинете, господине". Един от тях казва: "Шурави, ако има проблеми с хотела, каня те да пренощуваш в моята къща". "Не благодаря", отказвам.
Спираме за късна вечеря. Не ми се яде (ужасно съм уморен), но спътниците настойчиво ме канят на масата. В порутеното кафене се сервират кебап от агнешки дроб и речна риба. За мен цените са смешни : порция кебап с плосък хляб, зеленчуци в чиния и чайник зелен чай струва 140 рубли, но за афганистанците е скъпо – средната заплата в малките градове е 4500 афгани (3500 рубли). Затова те се хранят внимателно, като събират всички трохи от хляба :

Талиб Абдула от Кундуз непрекъснато се обажда на шофьора, проследявайки движението ми. "Братко, не се тревожи, ще стигнеш безопасно. Кажете на руснаците – ние честно искаме войната да приключи в Афганистан. Шофьорът се кълне в Аллах, че ще ме достави по най-добрия възможен начин цял и невредим".
В полунощ влизаме в Кабул. На последния контролно-пропускателен пункт талибаните искат да видят снимката на телефона ми. "Ето". "О, красиви снимки. Харесвате ли нашето ислямско емирство Афганистан?" "– Да, просто го обичам". "– Приятно пътуване, Шурави". Влизам в хотелската стая и заспивам без да се събуя. Сутринта излизам навън – трябва ми местна валута. Вчера обменният курс беше 90 афгани за долар, а днес е 93, уличните дилъри се занимават с обмен. Търговецът на валута започва разговор с мен на руски. "Ние обичаме шурави, липсваш ни. Америка е лоша!" Дори при талибаните Кабул не се променя :

Георгий Зотов
Със съкращения

https://www.russiapost.su/archives/266826

Как няма да са смели и страшни талибаните – може би прадедите им са се учили от древните българи?...

Тоест : съвременните българи нямат нищо общо с древните !
В този смисъл би било чудесно да сме се учили и ние от древните българи . Но - язък !
.......................................................© St. B O R N- вмчк Taratancijskij & Ta6akMakanskij · …………………………………………………......4208-9896-1708-4444-7017-4242.........-03112021