28.10.2021г.

     "US-Американското общество не може да съществува без страх" – разсъждава Елена Пустовойтова във "Фонд стратегической культуры" :

Ако страхът на човека за живота му е по-силен от всички останали чувства, той се превръща в идеален обект за манипулация. Общество, което непрекъснато възпроизвежда "ужаси", създава свой собствен колективен психологически портрет. Американското общество не може да съществува без страх, тъй като психологическата несъвместимост на социалните групи и хората се превърна в основната характеристика на начина на живот в Съединените щати. Дори горните слоеве на социалната пирамида генерират безкрайни вълни от страх.
Нека си припомним историята отпреди четири години със "синдрома от Хавана", който порази две дузини служители на us-американското посолство в Куба :

със загуба на слуха, равновесие, световъртеж, главоболие и други неврологични симптоми. Ужасът, който обхвана персонала на посолството, доведе до факта, че 60 процента от служителите му бяха спешно отведени в САЩ. Внимателно прегледани в къщи и установени за доста здрави, те все още бомбардират правителството си с искания за разнообразни медицински услуги и отхвърлят резултатите от медицинските си прегледи. Според Newsweek поредното подобно писмо с искания е получено наскоро от заместник-държавния секретар на САЩ Брайън Маккеон. В писмото се казва, че агенцията им отказва достъп до "необходимата медицинска помощ" и не е направила правилна оценка на страданията им.
След "синдрома на Хавана", зад който уж се очертава Русия, в американското консулство на Гуанджоу (КНР) се появи "синдромът на Гуанджоу". Американците страдат от него и до днес. "Жертвите" направиха 11 препоръки, които правителството трябва да одобри, за да осигури безопасността на настоящите служители на Министерството на външните работи на САЩ, тяхното обучение преди изпращането им в дежурното място, включително създаването на специална инстанция, която ще трябва да се погрижи за потенциала бъдещи "жертви". И в този случай разследването, което също започна, все още не е разкрило болести при страдащите. Търсенето на източниците на мистериозната "болест" обаче продължава :

Пришпорен от законодателите от Конгреса, директорът на ЦРУ Бил Бърнс :

сега получава ежедневни доклади за резултатите от разследването, но засега има само един извод : "синдромът на Хавана" не е Хавана, а по-скоро Вашингтон.
Отговорът може да бъде доста прозаичен, ако разгледаме проблема по-широко. Цялата тази психофизична "клиника" е резултат от дейностите, извършвани от дипломати и други us-американски държавни служители на мястото им на служба в посолства и консулства в Куба, Русия, Китай и "някои други страни". Американската външна политика, основана на агресивен държавен егоизъм, създава врагове дори от вчерашни приятели и това поведение е запечатано в подсъзнанието на американците, които провеждат тази политика по естеството на своята външнополитическа служба. Това е "основният микроб", който трови съзнанието на длъжностните лица, които все още са хора със свой личен набор от качества – здрав разум, съвест. Дълбокото вътрешно разстройство на личността води до така нареченият "синдром на Хавана". Само че този синдром не е Хавана, а Вашингтон. Официалната политиката на us-американските държавни администрации създава дискомфорт в съзнанието и мисленето на своите граждани. Както знаем, в Съединените щати тече подмяна на моралните ценности.
На страхът и насилието насаждани от продукцията на "Холивуд" не се обръща внимание :

https://www.fondsk.ru/news/2021/05/29/vashingtonskij-sindrom-53676.html

Насаждането на страх е дяволска работа.
Страхливия лесно се контролира.
:)))

проф. Тамара Гонореевная, която е въздух под налягане.

Както е казал народът, "страхът е голямо шубе".

Всеки има свои страхове,
непонятни или пък понятни.

Що от туй, че те са му понятни,
щом от тях
не може да се отърве?

Страховете някога предпазват,
страховете често и наказват.
Те са като някакъв недъг -
радиус на земния ни кръг.
Даже и в безгрижния ни смях
се прокрадва този ловък страх.
Даже в тържеството, в радостта
пак ще скърца някаква врата.

Лесовъдът тръпне, щом сади -
коренчето да не навреди.
Шибат майчините страхове
връз сърцето
като силни ветрове
за детето! За детето!
Свои близки има си моряка,
има и пилота.
Не е лесно да се чака,
да минава в страхове живота.

Плаши се селякът от гърма
не за себе си, а за житата.
Плаши се овчарят за стадата.
Гълъбът се плаши от шума.

А пък мен ме плаши лекотата.
Лесно ли стихът ми се удава,
значи, туй сърце не преживява,
само по-чевръста е ръката,
значи, не живея, не изгарям,
само нещо казано повтарям.

Лесно ли започвам да живея,
постепенно почнал съм да тлея.
Лесно ли започвам да обичам -
своя свят и себе си отричам.

Има разни страхове човешки:
рискове, съчувствия и грешки.

Има още други страхове,
за които няма стихове.

Р. Ралин

А светите писания (не единствено Библията) твърдят, че страхът е начало на мъдростта.

Бае Коста, на професор Тамара Гонореевная можеш да и оближеш първоизточника на живота.

Благодаря за стихотворението, прекрасно!
"страх от бога било начало
на сяка мъдрост ..." е казал Ботев.

Доколкото знам, Ботев го цитира като всеизвестна норма, зад която се крият лицемери.

Да така е?
Ботев парафразира израз от библията.
И древните гърци са забелязали въздействието върху човешките постъпки на страха и ужаса.