Научихме се да живеем без държава

През 90-те много неща паднаха върху българския човек – Лукановата зима, Виденовата зима. Българската социалистическа държава я сринаха, която, както се оказа, правеше много за своите граждани. Всичко това разбрахме по-късно. Държавата е престанала да бъде социална. Тя започна дълбоко да не се интересува какъв е животът на обикновените хора. Хората директно бяха помолени да оцелеят сами. Не всеки знаеше как да направи това, тъй като са родени и израснали под ръководството на много грижовна социалистическа държава. Но явно сме много упорити. И дори няма да ни видите с пари. Всички започнаха да оцеляват конвулсивно. Бих искал да повторя за милион път : от българския патерналистки народ вече няма и следа. Вече сме се научили да живеем и да оцеляваме сами, паралелно, някъде встрани или дори отстрани. Имаме само три касти, които са истински патерналисти.

Първата каста патерналисти е нашата интелигенция. Удивителен парадокс – нашите патерналисти са тези, които най-силно от всички обвиняват своите страстно нелюбени сънародници в патернализъм. Всички тези уж прогресивни и свободолюбиви седят плътно върху вечното засмукване от държавата, както и всякакви големи чичковци, както местни, така и чужди. И сами, на свободния пазар, никой не се нуждае от тях. Те не знаят как да направят нищо, не са интересни. Но пък повечето се писаха репресирани и ругаят социализма

Втората каста е нашата многобройна бюрокрация, която не само не пропуска възможността да открадне нещо или да се храни с нещо. На първо място, нашата бюрокрация майсторски избягва отговорността. Колко невероятно, дори артистично, нашите служители знаят как да избегнат отговорността! Колко изящно дори те знаят как да направят, за да нямат нищо за това! Те правят това всяка минута и час. Как обръщат стрелите към другите! Как избягват вземането на решения! И това дори не е малодушие, макар да е малодушие. А малодушието е евтино, окаяно, дребно и отвратително. Това е някаква институционализирана страхливост, това е атлетиката на неуловимостта, някаква специална административна невидимост! И по-често те преминават от състояние на невидимост във видимо състояние, често заради пари или подарък, или защото не са имали късмета да избегнат очите на разгневени шефове.

Третата каста е всичко наречено "независим" бизнес. Бизнесът никога няма да пропусне възможност да корумпира служител, за да избегне ситуация на конкуренция. Някои от най-привлекателните бизнес партньори са правителствени или почти държавни структури. Бизнесът е абсолютно съобразителен и мързелив. Ако има възможност да не се измисли нищо, а да се яде на държавната маса, той ще го направи. И той го прави посредством обществените поръчки. Без значение какво мрънкат за "Спечелих първия си милион …" :

Тези три "кокошки" са истинските патерналисти. А редовите граждани, всъщност хората, отдавна ги няма. Те не видяха много добро от постсоциалистическата държава. От нашата ветровита държава. Нашата постсоциалистическа българска държава не се разпадна – и това е добре. А можеше да изпадне в гражданска война като Югославия, но Доган излезе умен.  
Как можете да очаквате помощ от държава, която сама по себе си е слаба и зависима?
И всичко започна през 90-те години. И още не е приключило. А ще приключи ли? Не се знае.

https://zavtra.ru/blogs/mi_nauchilis_zhit_bez_gosudarstva