Боговете със сигурност са подлудили елитите управляващи Запада, твърди Матю Ерет :

в Strategic Culture Foundation :

и пита : Защо целият свят ще трябва да плати цената на тяхното безумие?
Много хора се захилиха, когато Джо Байдън каза на Борис Джонсън на 26 март, че САЩ и съюзниците в НАТО трябва да създадат "план за инфраструктура, който да съперничи на инициативата "Един път, един пояс". И как няма да се засмеят? – Как би изглеждала такава програма? Как би се финансирала, когато САЩ са толкова смущаващо фалирали? Кой разумен човек би помислил да си купи билет за този политико-икономически "Титаник"?
След края на срещата за климатичните промени на 22-23 април стана ясно, какви заблуди са обхванали бедният президент :

След като обяви политика за намаляване на въглерода с 52% до 2050 година под нивата от 2005 година, Байдън бързо ангажира САЩ за най-изчерпателния инфраструктурен план в историята с инфраструктурна програма, подобна на "Новата зелена сделка" (Green New Deal) на стойност 2 трилиона долара, предназначена да съживи политиката на 32-я американски президент Франклин Делано Рузвелт (ФДР) с неговия "Нов курс". Байдън дори е планирал Граждански климатичен корпус, заедно със Зелена климатична банка, подобно на Реконструиращата финансова корпорация (Reconstruction Finance Corporation) на ФДР.
Версията на Байдън е написана от същите финансови технократи, с които ФДР е воювал преди 80 години и за разлика от версията на ФДР, модерната зелена версия на New Deal ще доведе до унищожаване на производствените индустриални сили и жизнения стандарт на нацията, след като зелените мрежи бъдат изградени.
Докато Новият курс на ФДР предполагаше премахването на хегемонията на Уолстрийт над националния суверенитет чрез комисията Pecora, закона Glass-Steagall и SEC, Green New Deal на Байдън е оформен от климатичните договори на централните банкери и стратегиите за зелено финансиране, създадени от най-богатите олигарси на планета като работната група на Блумбърг-Карни за финансовите оповестявания, свързани с климата. Всъщност не би трябвало да е случайно, че първото законодателно усилие за създаване на Нов зелен курс изобщо не е било американско, а е подадено от британския лорд Адаър Търнър през 2009 година, докато той е бил временно изпълняващ длъжността главен регулатор на лондонското Сити което остава мозъчният център на световните финанси и днес, както беше преди век. До 2019 година лорд Търнър беше председател на "Института за ново икономическо мислене" на Джордж Сорос – организация, посветена на превръщането на "Смелия нов свят" на Хъксли в практическа реалност и на която той все още служи като старши сътрудник :


Да, ще бъдат създадени работни места за изграждането на вятърни електрогенератори и слънчеви панели, но тези работни места ще бъдат краткотрайни – до завършването им, което има много малко съответствие с реалните нужди на човечеството за дългосрочно оцеляване.
За социалното напрежение, което ще доведе спирането на мините и ТЕЦ-те – 1852 броя в САЩ, не се мисли. Трябва да се спират по 11 ТЕЦ-а месечно до 2035 година до спирането им.
И с какво ще се замени получаваната от тях електроенергия? Само от вятър и слънце едва ли.
Иронията във всичко това е, че Китай и Русия все повече възприемат система на политическа икономия, която е основно "Отворена" и се ръководи от научно-техническия прогрес, без никакви ограничения за потенциала на развитие. Тази парадигма в основата си е в хармония с оригиналната политика на Новия курс на ФДР, който самият е предвиждал постимперски свят на сътрудничество, в опозиция на дистопичния свят със затворена система, предвиждан от Уинстън Чърчил.
И така стигаме до латинската сентенция : Quem Jupiter perdere vult, dementat prius (Квуем Юпитер пердере вулт дементат приус) — когото Юпитер иска да погуби, по-напред му взема ума. Сентенция, напълно валидна за елита на днешния Запад.

https://www.strategic-culture.org/news/2021/04/29/biden-anti-eurasian-green-delusion-and-america-race-irrelevance/