Всичко започна, когато една вечер синът ми се завърна от работа с висока температура, кашлица и болки в мускулите.
Бях взел мерки срещу проникване на вируса от вън – сутрин го карах с колата до работата, вечер го прибирах, майка му приготвяше храна от къщи, за да не ходи по заведенията на обед. Но ударът дойде отвътре – недобросъвестен и безотговорен ръководител прилепи вируса на момчето ми. Така един по един се заразихме всички в къщи.
На 16-ти ноември вечерта от Регионалната здравна инспекция на мен ми връчиха Предписание за изолация в домашни условия :

Според предписанието началната дата на изолацията е 10.11.2020 година като продължава до 23.11.2020 година. Да ама на мен предписанието ми го връчиха седем дни след началото на изолацията. Ако не бях съвестен гражданин да си стоя в къщи, можех цяла седмица да разнасям заразата по магазините и обществения транспорт.
В предписанието пише, че изолираният трябва да е поставен "в самостоятелна стая с добра вентилация … да спазва дистанция от1,5 метра спрямо хората, с които съжителства, включително престой/спане в отделни помещения" и прочие.
Колко от обитателите на панелни жилища могат да отделят самостоятелна стая за болния и коя майка няма да стои денонощно до главата на болното си дете, следейки дишането му. Коя майка няма да го храни и дава вода по време на боледуването му.
В предписанието подробно се описва как да се процедира с употребяваните от ковидболният употребявани носни кърпи –  "при кихане и кашляне да покриват устата си с хартиени кърпички за еднократна употреба, които да изхвърлят по подходящ начин – в полиетиленов плик, поставен в кош за отпадъци, използван само за целта, произведен от материал, позволяващ лесно почистване и снабден с капак" :

Пак някоя наша фирма, вносителка на кошове за отпадъци произведени от "материал, позволяващ лесно почистване", ще захлеби яко. Все някой трябва да спечели от карантината. Не може всички да са губещи.
"При неизпълнение на предписанието лицето по точка 1 подлежи на наказателна отговорност съгласно член 355 от Наказателния кодекс – лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева, а в случаите на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, на лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева".
Тежко им на ковидболните – не им стига болестта и последващите я бронхит и пневмония, ами ги грозят глоба и затвор.
В сравнение с умиращите по стълбите на болниците, това предписание е меко казано подигравка. Човек да го съчини се е намерил, организация за разнасянето му е създадена. А организацията за приемането и лекуването на болните е никаква :

Мен "Спешна помощ" два пъти ме кара в Разпределителния център на Регионалната здравна инспекция. Но и двата пъти не ме приеха в болница, защото съм бил със средна степен на заболеваемост. То и моето желание беше да си умра в къщи. В нощта преди второто транспортиране бях много зле – през цялото нощ жена ми, която прекара болестта по-леко, ми слагаше кърпи с оцет на челото и по цялото тяло. Температурата и затрудненото ми дишане я беше уплашило да извика "Спешна помощ".
Слушайки министъра на здравеопазването разбираш, колко немощна е властта срещу вируса.