"Всеки миг се ражда и развива нещо в света
Всеки миг умира и изчезва нещо в света
Но раждащият се ражда и умира в борбата
И така всеки миг се създава бъдещето на света". (Е. Чаренц)

Благодаря за чудесната статия!

Стремя се да популяризирам основите на философията, защото мисля, че българите не се интересуват много от нея. Може пък да ги подтикна към по-задълбочени и професионални знания.

Сега е на мода друга философия. Неолибералите проповядват премахване на противоположностите и различията между мъжете и жените, между расите, между културите...

Прав си. Също така между бедните и богатите, умните и глупавите,
начетените и простите и прочие противоречия.

mt46 ми взе думите от устата/пардон от клавиатурата/. Още се чудя как не са те нагазили срамните еуроатлантски въшки на блога . Даже и един минус няма. Поздрави.

Само да се опитат. Ще се задавят.

Чудесно и стойностно!Мерси kvg55!

..."Всички противоречия се разрешават само чрез борба", а кое обезмисля борбата - резултата. Например човеците - около поне 40-50 века /поне за толкова има някаква що годе история/ повтарят едни и същи свои грешки на различен етап от "развитието си" и в крайна сметка - какво ? Когато един акумулатор се амортизира каква е съдбата на всички негови клетки водили неуморно "борба" помежду си ? - отиват в необозримото светло бъдеще, където цари пълен мрак, независимо от това, че докато са се борили те са генерирали светлина.

Този Коментар ще е естествено продължение на полемиката ни от: http://kvg55.blog/zabavlenie/2015/11/16/filosofiiata-zakonyt-za-preminavane-na-kolichestvenite-izmen.1407524
Както тогава, така и сега ще подчертая, че, според мен, изложението и на този закон не излиза в дълбочина и ширина вън от трактовката му в учебниците по Основи на марксистко-ленинската философия(МЛФ). Това е и добре, и зле. Добре, доколкото прави четивото разбираемо за максимален брой читатели. Зле, защото не улавя ДОГМАТИЗМА, в който бе затънала същата тази МЛФ след ХХ конгрес на КПСС.
За освежаване на изложението, ще цитирам една прекрасна поетична трактовка на този закон от К. Маркс.
„Целият грубиански характер на „здравия човешки разум”, който изхожда от „кипящия живот” и не осакатява своите естествени наклонности чрез никакви философски или други научни занимания, се проявявя в това, че той не вижда единсткво там, където му се удава да забележи различие, и не вижда различие там, където вижда единство. Когато установява различаващи определения – в ръцете му те веднага се вкаменяват и той счита за най-вредна софистика стремежът да бъдат сблъскани едно о друго тези закостеняли понятия по такъв начин, че да избухнат в пламъци.”(Т. 4, с. 299)
Догматизацията на МЛФ бе най-напреднала в разбирането на Диалектиката, което повтаряше безкритично тезата на Ф. Енгелс, че диалектична е цялата Природа (Битието, Материята). Тази теза влиза в логическо, а не в диалектическо, противоречие с домарксовия природонаучен МОНИСТИЧЕСКИ материализъм. И не може да го разреши, доколкото не признава реалното битие на „ИДЕАЛНОТО”, като единствената възможна противоположност на „МАТЕРИАЛНОТО”. Така тази теза се превръща в парадокс: или монизъм, или диалектика, разрешим единствено чрез приемане на дуализма на Рене Декарт.

К. Маркс разреши този парадокс, оставайки материалист-монист, чрез доказване на РЕАЛНОТО БИТИЕ НА ИДЕАЛНОТО, като диалектическа противоположност на материалното, но не в Природата изобщо а само във Втората, Очовечената Природа, в Социума и Неговата История, сътворявани от човешката практическа дейност
Тези мой мисли са повлияни до голяма степен от творчеството на много автори и най-вече от това на Э. Ильенков и Жан Пол Сартр.

Старая се да пиша качествено.

В природата няма смисъл и разумна цел. Просто тя се развива по законите на диалектиката, които си проправят път сляпо. Както се посочва в постинга, всеки предмет има начало, зараждане, развитие и край, отмиране - така е и с акумулатора.
Що се отнася до обществото, хората си поставят разумни цели и се борят за тях.
Резултатите от борбата обаче, не отменят борбата като всеобщ закон в развитието на природата и обществото.

В посочения цитат Маркс пише за "здравия човешки разум", далеч от философските занимания, който не вижда в различието единство и в единството - различие, което е нормално, защото "здравия човешки разум" е метафизически. Разбралият диалектиката винаги вижда в различието единство и в единството - различие.
Енгелс наистина приема за диалектична цялата природа, което не е опровергано, защото природата се движи и развива.
За реалното битие на идеалното наистина може да се говори само при очовечената природа и човешкото общество, но те също са част от цялата природа, което сами по себе си е вече противоречие - очовечената природа срещу неочовечената, дивата природа.
Друг аспект е, дали очовечената природа е още природа или е вече нещо друго.
Мисълта на Маркс за "реалното битие на идеалното" не е развита от философията, не е била забелязана или е останала неразбрана. Но сега, като че ли не е време за спокойни кабинетни занимания, защото обществото става все по-неспокойно, буржоазното общество се разпада, а новото все още не се вижда.
Време е да се излезе на улицата.

...В природата няма смисъл и разумна цел...Ами тогава по законите на диалектиката щом има природа трябва да има и антиприрода, щом някъде няма смисъл, то на друго място трябва да има такъв. Тогава ако природата, която ние познаваме като такава се развива сляпо, би следвало да съществува и природа за каквато ние само се догаждаме /паралелните светове, вселени и т.н./ където развитието няма да е сляпо и ще е прогледнало. В постинга се рецитират постановки от ДИАМАТ /диалектически материализъм/, да до преди време нещата са могли да се обясняват така, но както има материя, така също има и антиматерия. Това, че при нас нещата имат начало и край би следвало да предполага и обратното в нематериалната сфера /диалектика/. Както скоростта на светлината има определено цифрово изражение, така скоростта на мисълта не би могла да има такова. Колкото до човешкото общество - то в твърде много случаи не си поставя разумни цели / да усвои, да заграби, да се възползва от чужди блага и ресурси/, за да благоденства, мързелува и лентяйства за чужда сметка. По някога постига целите си, друг път не, но това едва ли може да се характеризира като движение на сляпо. Все някъде или някой трябва да има представа за цялостното изпълнение, както ние имаме представа за какво служи един акумулатор /и как да го ползваме разбира се/

В постинга не се говори за природа - антиприрода и материя - антиматерия. Говори се за единство и борба на противоположности. Понятието антиматерия е понятие на физиката, което не споделям. Недостатък на физиците е, че не познават философията. Светът е единен, защото е материален. Светът е само този, който виждаме и чуваме, друг свят няма - паралелен, перпендикулярен или какъвто и да било. Вселената съдържа в себе си безброй противоположности и противоречия, чиято борба е довела вселената до това, което е сега. След време вселената няма да е същата, както преди време не е била същата. Мисълта не съществува извън мозъка. Скоростта на мисълта е равна на скоростта на магнитните, електромагнитните и каквито са там импулси и процеси, които протичат между мозъчните клетки.
Човекът не винаги си поставя разумни цели, но винаги си поставя цели -
дори престъпни спрямо другите.

не означава,че няма такъв. И преди да открием микробите,те са вършили своята работа! Без наличието на духовното,разговора е между...трупове!

Надявам се не мислите, че микробите имат духовен живот.

...Има условия, когато външните противоречия излизат на преден план и тяхното разрешаване придобива първостепенно значение...Това добре, но ученика, свикнал предимно да зубри /повтаря както даскала па-па-па/ как би могъл да го осмисли ?
- "Светът е единен, защото е материален" ... хората доказаха, че има и нематериален.
- "Светът е само този, който виждаме и чуваме, друг свят няма"...на такава мъдрост и Дарвин би завидял обявявайки маймуната за прародител на човека /нищо, че когато маймуната се е появила на земята там отдавна вече е имало хора/.
- " Вселената съдържа в себе си безброй противоположности ..." това е така, но с малкото допълнение, че тя не е само една и как са устроени другите може само да гадаем за сега.

.."И преди да открием микробите,те са вършили своята работа! Да, те и днес си я вършат, но как общуват помежду си е все още процес на изясняване. Духовното предхождало материалното - така поне се твърди в библията, но дали е така .... кой, кой да ни каже.

че нашето знание в сравнение с незнанието е нищожно. Ние все още не знаем какво е материята. Ние не познаваме себе си,нито като материя,нито като дух. Странно е,че при наличието на виртуален свят,материалистите все още не могат да проумеят,че има и духовен свят! Бедата е,че екстравертите са лишени от възможността да имат свой вътрешен мир,богатство от което те са лишени. И поради това се опитват да компенсират с външни придобивки. И накрая един въпрос: какво знае философията за съзнанието? Без което не би имало противоречия,най-малко нямаше да има кой да ги регистрира! Приятен ден

Икономисъл съм примерите, защото материалът щеше да стане доста обемист и непривлекателен за четене. Философията не е за зубрачите, а за мислещите хора. Не мисля, че има доказателства за съществуването на нематериален свят. Не знам друга теория за проихода на земляните освен : 1) теорията на библията; 2) теорията на Дарвин и 3) Теорията за извънземните, донесли хората на земята.

Преди двеста години знанието ни е било малко, сега е много повече, но в сравнение с незнанието, наистина е нищожно. За материятя се знае и много и малко. Най-трудното познание е самопознанието, това ви е известно.
За философията съзнанието, мисленето е продукт на високо организираната материя, наречена мозък; няма ли мозък, няма и съзнание. Отделянето на съзнанието от мозъка е предпоставка да се мисли за отделен, духовен свят, паралелен да материалния.

...Отделянето на съзнанието от мозъка е предпоставка да се мисли за отделен, духовен свят, паралелен на материалния... и е не само предпоставка, но и условие за да се осмисли какво представлява едното и за какво служи другото. Например какво представлява мозъка и за какво служи съзнанието или какво представлява съзнанието и за какво служи мозъка. За голямо съжаление и в двата случая не сме по-далеч от върха на носа или края на бастунчето както е при слепите. Колкото до доказателствата за нематериален свят има ги навсякъде, зависи кой с какво и дали ги търси. Например колайдера, който построиха в Швейцарските планини какво се опитва да открие /и разбира се нещичко откри/ Доказаха, че космоса се състои от честотни трептения и в него има материя и антиматерия /едната има маса, другата не/ Има частици които се движат в пъти по-бързо от светлината защото нямат маса, но както изисква диалектиката те не съществуват само и единствено по отделно. Тоест както в тялото има дух, така и в нематериалното се прокрадва маса. Така например една миниатюрна частица от нематериалния свят /засечена в колайдера/ ако успее да се сдобие с микро маса, движейки се дори с половината от скоростта си минавайки през материална структура /примерно земята/ ще представлява вид бронебоен снаряд ударил лека кола. Понеже за сега науката знае, че нищо принципно не знае в доста области като тази се допуска, че все още неизвестна или поне неустановена за сега сила държи в някакво равновесие тези и подобни сили с които космоса е пълен. Иначе не би го имало /било в този или друг вид/. Това се доказва и с наличието в космоса на бели звезди "джуджета" а същевременно масивни черни дупки. Не ми се иска коментарите ми да се приемат като заядливи или оспорващи, а просто като вид интелектуална закачка - повод за по-нестандартни размисли, защото материята, която обсъждаме е много крехка и силно дискусионна.

Ние с вас не можем да стигнем до единомислие, а то не е и необходимо. Всеки защитава собствените си възгледи.
Колайдерът е направен с цел да се изследва структурата на материята в търсене на така наречена "божествена частица" - най-малкият неделим елемент съставляващ материята. Тази частица не е открита и никога няма да бъде открита, защото досегашните изследвания показват, че и най-простата за момента частица след време се оказва сложна и делима. Най-напред това е бил атома, след това електрона и т.н. до "елементарните" частици, които се оказаха съвсем не елементарни. Колайдерът е засякъл бързодвижещи се частици, който съществуват съвсем за кратко, след което се разпадат и по тази причина за сега не могат да бъдат изследвани.
Бяло "джудже" е фаза от еволюцията на всяка звезда. Като ученик се интересувах от звездите, в 11-ти клас се учеше астрономия, вечер, през лятото, през зимата гледах звездите, намирах съзвездията, откривах алфа-звездите. Но това беше толкова отдавна.
Крайно време е човечеството да прекрати враждите и войните и да се отдаде на изследването на космоса и себе си. Но съзнанието му не е достигнало до това ниво.

това човечество да пренасочи усилията си в изучаване и изследване на собственият си микрокосмос и съпоставяйки го с мегакосмоса да добие по-ясна представа за собственото си предназначение и живот. Дали съвпадението на структурата на човещката ДНК с движенията описвани от планетите в звездната ни система, както и движението на звездите в галактиката е просто едно случайно съвпадение или нещо друго.

Прав сте за нивото на човечеството. Самопознанието е най-трудното познание. Човечеството познава по-малко микрокосмоса от макрокосмоса, май. Мисля, че сегашното потребителско общество - задоволяване на материалните потребности и опростачване - не отговаря на предназначението на човечеството - безвредно усвояване на природата и хармонично съжителство с нея, за да не го погуби преждевременно.
Човекът е свързан с природата, с веселената с необходима връзка и няма нищо случайно в процесите, които се извършват в нея и в него. Той е рожба на космоса.
Изпитва влиянието на слънцето, луната, а може би и на по-далечни галактики.
Поздрави!

За философията, т. е. почти за всички философски школи и направления, с изключение на марксизма, цитираната по-долу теза е основополагаща истина.
"За философията съзнанието, мисленето е продукт на високо организираната материя, наречена мозък; няма ли мозък, няма и съзнание. Отделянето на съзнанието от мозъка е предпоставка да се мисли за отделен, духовен свят, паралелен да материалния."
Според Марксовата философия, това е основополагаща заблуда, не само на т. нар. философия, но и на тоталното човешко познание. За Маркс съзнанието е ИЗЦЯЛО ОБЩЕСТВЕН ПРОДУКТ. Дори тезата "ПРОДУКТ на човешкия и на мозъците на животните е ПСИХИКАТА, а не съзнанието" не е екзактна, защото самата психика не е ПРОДУКТ, като инсулина например, не съдържа дори един атом или елементарна частица.
Казаното до тук, в рамките на Логиката (диал. логика), се формулира като "проблем за тъждеството и различието на психика и съзнание, като два различни модуса на един и същ атрибут" и се решава с помощта на всичките нейни закони и категории, и преди всичко чрез закона - предмет на този пост. Природата на въпросния атрибут обаче е вън от предмета на Логиката. Тя е онтологичен проблем. В автентичното Марксово учение той е ПОЧТИ решен. Ленин Разбира това "почти" и затова неговото определение на материята е само гносеологическо. Той, както и Маркс са разбирали, че наред с материалната действителност, съществува и друга реалност, но не са могли да й дадат определение, защото научното познание още не е било готово за това. За религиозните хора тази реалност е Бог. За науката тя все още е Tabula rasa, въпреки че предпоставките за решаване на проблема са налице. Въпросните предпоставки се съдържат не толкова в теорията на информацията (която все още е в зародиш), колкото в достиженията на информационните технологии. Съвременният компютър, като единство на хардуер и софтуер, е примитивен аналог на единството мозък-психика.

Браво: Да: Законът за преминаване на количествените изменения в качествени разкрива, изяснява източника на всяко развитие. Механизмът на негоеото „приложение“ има различни форми, но винаги е борба на идеи, състезание на идеи, които дават потребности. Например, развитието на техниката се опира на ума- на интелекта: да се предлагат технически решения със световна новост и възможност за индустриална приложимост.
Пример: Ако предложиш часовник, получаваш патент и монпол, за следващите 20 години. Само ти да произвеждаш този часовник или да даваш лиценз срещу заплащане други да го правят. Така развитието обаче не спира: ако предложиш нова потребност към този чюсовник- и ти имаш монопол примерно часовника да има будилник и така новото качество също е защитено и не елиминира патента за часовник без будилник.
Най важното условие е да се разберат потребностите на хората, за да има развитие на идеите и те стават приложими, ако решават по вече потребности за хората и условие за приложение- закрила от закон

Днес , като държава сме в тупик, по точно сме колония, без път на развитие- заради противоречията на капитализма. Има идеи за отстраняването им- например: социалната държава, но който плаща- поръчва музиката. В случая 1 % от населението на земята държи богатствата, има в ръцете си органите за ограбване и насилие и… тогава философията, правилна наука остава „дървена философия“- няма борба- има беззъба съпротива. Примерно: България колония Е??!!

Относно съзнанието и психиката смятам, че съзнанието е философска категория, а психиката е категория на психологията. Под продукт на мозъка се разбира идеален продукт. Вулгарните материалисти смятат съзнанието за материален продукт на мозъка, съзнанието се отделяло от мозъка, както жлъчния секрет се отделя от жлъчката и инсулина от панкреаса (вашият пример).
"... наред с материалната действителност, съществува и друга реалност ..." - каквато и друга реалност да съществува, тя не може да съществува без материален носител. Дори да има "световен разум" (бог), той не може да бъде друго, освен особена проява на материята, наистина все още непозната нам.
Хардуера (мозъка) може да съществува без софтуера (съзнанието). Софтуера не може да съществува без хардуера.

Сега у нас приложните науки - физика, химия, генетика, медицина - не се развиват пълноценно, та какво остана за философията. Историята пък се изопачава долнопробно и порнографски. Журналистите и политиците съсипват българския език. Политическата икономия е отречена и заместена от апологетика на предприемачеството и свободния пазар.

Вярно си представил научната диалектика, което начало поставят Маркс и Енгелс, но всяко начало на каквото и да е започва от най-примитивната си форма, защото не е абсолютно, а му предстои развитие. Такава е и научната диалектика поставила е вярно начало, но изпълнено с много противоречия, които при нейното развитие не се решаваха, поради причината, че това вярно начало не се разви, а се догматизира. Защото за да се развива първичната научна диалектика, трябваше да се критикуват нейните създатели, това не се разрешаваше от социалистическите идеалози по много причини. Има много ярки примери с наши философи, които бяха веднага анатемосани и гонени. Така Азаря Поликаров е подгонен от Т. Павлов, доайена на социалистическата ни философия, защото е казал за една много важна мисъл на Ленин, че Ленин бегло е споменал за нея, което е вярно, защото тя е съдържание на идно късо изречение. Случаят с Ж. Желев за критиката му на лениновото определение на материята, макар, че поставени сега на везната лениновото се оказа вярно, а на Желю Желев невярно. Така научната диалектика си остана недоразвита с прекалено много противоречия и нерешени въпроси цели 150 години. Ето някой от тях: Количествения диалектичен закон е непълен или немерен, защото има поява на ново качество на всички нима на материалната еволюция без промяна на количеството. Говори се за преход между противоположностите, но не изяснена същността му. Триадата на Хегел си остана на ниво изказано от него. Не са определени видовете и броят на противоположностите като не е изяснена същността на антипротивоположностите. Затова диалектиката беше разделена на много видове диалектиката, а тя е само една разпростираща се върху всичко. Маркс го е обяснил,"...че законите на Природата продължават в човешкото общество". Не е обяснено същността на противоречието и неговото превръщане, от какво се ражда и в какво се превръща, а това е свързано с основния диалектичен закон, Единство и борба. В книгата от 80 години на А. Кътов "Ядрото на диалектиката, където е описана противоречивата борба на социалистическите философи свързана с описаните нейни недостатъци. В книгата “Тетралектика на природата“ съм отделил цяла глава за тази критика. Неверен е изводът на Маркс Енгелс и Ленин, че борбата на противоположностите е абсолютна, а единството, равновесието относително, защото при абсолютизиране на борбата няма да съществува изобщо равновесие или няма да го има света като стабилни цялостни структури и форми нае материята и съществуването на света е обречено. Капиталистическите философи им се присмиваха, че искат да направят равновесен строй – комунизъм, а отричат равновесието. Не беше обяснена същността на отражението, симетрията, системността, съзнанието, наматерията, антиматерията, периодичността и мн. др. Тетралектика на природата като продължение на диалектиката е развила и разрешила всички тези нейни недостатъци като необходимост за по-нататъшно прогресивно развитие на познанието. Поздрав!!!

Критиката ти е основателна. Наистина не беше прието да се противоречи на класиците на марксизма. Писанието ми е популярно, предназначено за читателите, които за първи път се докосват до философията и се запознават с понятията й. За да се разбере по-висшето знание, трябва да се познава по-низшето такова, от което висшето произлиза. Самият, преди да стигна до трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин съм чел други книги по философия. Освен това никога не съм търсил противоречия в трудовете им, защото не това е била целта ми, а придобиването на базисни знания.
Освен това не съм открил противоречия между казаното от тях и практиката.