Постинг
21.01.2015 14:00 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 1063 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2015 00:15
Прочетен: 1063 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 07.08.2015 00:15
21.01.2015г.
На 7-ми януари към 11:30 часа двама маскирани и тежко въоръжени мъже нахлуват в редакцията на седмичника "Шарли ебдо" в Париж и разстрелват 12 човека : убити са петима карикатуристи и трима сътрудници на вестника, двама полицаи и двама посетители в редакцията. Убийците са с мюсюлманско вероизповедание, а поводът за разстрела са публикуваните във вестника карикатури на пророка Мохамед.
На 11-ти януари милиони натурални и натурализирани французи се изсипаха по улиците на френските градове в Марш на солидарността срещу тероризма и в защита на свободата на словото и демокрацията. Тероримът беше осъден, а свободата на словото беше защитена. Прекрасно. Но какво е свободата на словото?
Псуването на майка също е свобода на словото. Ако напсувате на майка непознат минувач на улицата, а той се окаже смел и чувствителен и вземе, че ви фрасне с юмрук в зъбите, това какво е? Вие сте го напсували – това е свобода на словото, от което право сте се възползвали. Човекът ви е ударил и е отмъстил за обидата, но едва ли е проявил към вас тероризъм. Би проявил тероризъм, ако ви удареше без да сте го напсували и поиска да признаете, че е велик примерно. Във всеки случай след случката и двамата ще сте взаимно унизени.
Но да приемем, че ударилият ви е проявил тероризъм. Тогава възниква въпросът за първопричината. В случая първопричината ще сте вие, защото пръв сте проявили словесен тероризъм. Това именно са направили и карикатуристите от "Charlie hebdo" – проявили са художествен тероризъм, последван от отмъщение с оръжие и смърт. Те просто са прекалили с подигравките, прекрачили са мярата на добрата и качествена сатира. Би трябвало да се осмива бог въобще, който, ако съществува е един. При това, ако е налице ще може да се защити, за разлика от отдавна починалия Мохамед, когото защитават фанатизираните му последователи, макар и с неправилни средства, но те други и не знаят, защото на това са ги научили us-американските им инструктори. Проява на твърде лош вкус е да се подиграваш на мъртвите. Да се шегуваш с мъртвите е донякъде допустимо, ако ги чувстваш близки по дух и имате общи теми за остроумни разговори, но подигравките звучат гадно.
Неправилно е да се обвиняват в тероризъм убийците на карикатуристите и журналистите от "Charlie hebdo". Те безспорно са убийци, но не бих казал, че са терористи, въпреки че може да принадлежат към конкретна терористична организация. Такава квалификация е парадоксална, защото в историческото си развитие тероризмът е започнал като отговор на потъпканата свобода на словото от официалната власт. Тероризмът се е родил от безсилието и нетърпението. От безсилието, в което е била поставена от официалната власт част от опозицията – непризнавана, преследвана, заточавана, бита и убивана. В безсилието си да се противопостави със законни средства на власттта и нетърпението да промени действителността се е родил терорът. Поне така се е зародил класическият тип тероризъм. Но този вид тероризъм все повече замира и остава в аналите на историята – с унищожаването на ултралевите групировки в Италия и Германия – "Червените бригади" и Фракция "Червена армия" (групата на Баадер-Майнхоф), свиване терористичната дейност на ИРА в Северна Ирландия и прекратяване тази на ЕТА в Испания.
Сега когато говорим и се борим срещу тероризма, водени от "цивилизованите" страни начело със САЩ, за да е борбата ефикасна, следва да изясним корените на гози вид тероризъм. За да е успешна борбата срещу тероризма, тя трябва да е насочена срещу причините, а не срещу следствията. Иначе всичко казвано и писано днес за тероризма е празнословие, плиткоумие или демагогия и манипулация. Връщайки се към корените на тероризма стигаме до времето, когато "цивилизованите" днес страни са практикували колониализма и неоколониализма, когато от тях страни и народи са били унижавани и поставяни в положение на безсилие. Били са ограбвани, преследвани, тероризирани, убивани. Трябва да споменем за практиката на държавния тероризъм, въведена от самите Съединени американски щати. Споменаваме това, защото съвременния тероризъм, срещу който и ние, барабар Петко с мъжете, се борим, произлиза от въпросната политика на тези държави и особено на самите САЩ. Тероирзмът, за който ни проглушават ушите Съединените щати няма нищо общо с тероризма на споменатите по-горе терористични организации. Това много добре се знае и осъзнава от ръководителите на "виновните" държави, но не се говори за това, защото е нелицеприятно и политически некоректно, просто така го диктува буржоазния манталитет. Тероризмът на "Ал Кайда" и "Ислямска държава" има за първоизточник политиката на Съединените щати да имат интереси по целия свят.
Отчитайки тези факти, ще разберем отношението на ислямския свят, на Латинска Америка, Индия, Китай, Пакистан, Афганистан към бившите колониални империи и Съединените щати. Прочетете "Герой на нашето време" на Михаил Юриевич Лермонтов и ще проумеете нещо за корените на днешния чеченски тероризъм, който не е породен само от религиозните възгледи на съвременните чеченци, а има и чисто национален оттенък, загатнат в романа и пренесен през вековете. Такова поведение е характерно за всяка бивша колониална държава спрямо метрополията й.
Маршът в Париж беше воден от самият президент Франсоа Оланд, присъстваха лидерите на доста европейски страни – британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, палестинският президент Махмуд Абас, министър-председателите на България Бойко Борисов, на Турция Ахмет Давутоглу и на Испания Мариано Рахой; руският министър на външните работи Сергей Лавров. Ръководителите на Европейския съюз Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Федерика Могерини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също бяха сред присътващите на марша във френската столица. Единствено представителят на САЩ беше с по-нисък ранг – правосъдния министър Ерик Холдър. Защо? Те, които се смятат за най-пострадали от тероризма до сега.
Знаейки ролята на своята държава във всички военни конфликти по света, включително и в повечето терористични актове, Държавният департамент си е имал едно на ум, че един високопоставен присъстващ като дъжавния секретар например, би могъл да бъде освиркан от присъстващото емоционално френско гражданство, защото във Франция има хора, които са наясно със заслугите на САЩ за възхода на световния тероризъм. Това е недопустимо за претендиращата да бъде все още водач на човечеството "велика" сила. Но естествено е, че Съединените щати трябваше да покажат отношение към грандиозното събитие. Нали са първи борци срещу тероризма. И след като страстите се поуспокоиха изпратиха държавния секретар Джон Кери да "прегърне" френския народ, както се изразиха в новините по телевизията и самият той : "Наистина исках да дойда тук и да се прегърнем с цял Париж и всички приятели", казал пратеникът. Но глупаво и недипломатично щеше да бъде господин Кери да кацне първо във Франция и от самото летище да започне направо с прегръдките. Затова беше измислено посещението му преди това в България, за чиито управници се знае, че винаги посрещат с чупки в кръста всякакви us-пратеници – официални и неофициални и приемат изтърканите от много обещаване обещания като нова монета, така че посещението у нас изглеждаше като отдавна планирано и подготвено. Ако беще по-умен, държавният секретар щеше да ни обещае us-американски туристи и курортисти по българските планински и морски курорти в замяна на липсващите руски и украински такива, едно чисто ново и свежо като репичка обещание, но не би. Ето това е нивото на некомпетентност, за което говоря, че са достигнали us-американците. Живеят с представите от миналото и не осъзнават новите реалности. На нас шистов газ засега не ни е необходим, имаме нужда от туристи през зимата и през лятото. Но това господина съвсем не го вълнува, както не го вълнува нищо извън us-американските интереси. И затова Кери съвсем спокойно отскочи и до Франция за да каже и там съвсем лицемерно "какъв ужас и отвращение изпитват всички американци към тези страхливи и подли нападения срещу невинни жертви и срещу основните ценности".
На 7-ми януари към 11:30 часа двама маскирани и тежко въоръжени мъже нахлуват в редакцията на седмичника "Шарли ебдо" в Париж и разстрелват 12 човека : убити са петима карикатуристи и трима сътрудници на вестника, двама полицаи и двама посетители в редакцията. Убийците са с мюсюлманско вероизповедание, а поводът за разстрела са публикуваните във вестника карикатури на пророка Мохамед.
На 11-ти януари милиони натурални и натурализирани французи се изсипаха по улиците на френските градове в Марш на солидарността срещу тероризма и в защита на свободата на словото и демокрацията. Тероримът беше осъден, а свободата на словото беше защитена. Прекрасно. Но какво е свободата на словото?
Псуването на майка също е свобода на словото. Ако напсувате на майка непознат минувач на улицата, а той се окаже смел и чувствителен и вземе, че ви фрасне с юмрук в зъбите, това какво е? Вие сте го напсували – това е свобода на словото, от което право сте се възползвали. Човекът ви е ударил и е отмъстил за обидата, но едва ли е проявил към вас тероризъм. Би проявил тероризъм, ако ви удареше без да сте го напсували и поиска да признаете, че е велик примерно. Във всеки случай след случката и двамата ще сте взаимно унизени.
Но да приемем, че ударилият ви е проявил тероризъм. Тогава възниква въпросът за първопричината. В случая първопричината ще сте вие, защото пръв сте проявили словесен тероризъм. Това именно са направили и карикатуристите от "Charlie hebdo" – проявили са художествен тероризъм, последван от отмъщение с оръжие и смърт. Те просто са прекалили с подигравките, прекрачили са мярата на добрата и качествена сатира. Би трябвало да се осмива бог въобще, който, ако съществува е един. При това, ако е налице ще може да се защити, за разлика от отдавна починалия Мохамед, когото защитават фанатизираните му последователи, макар и с неправилни средства, но те други и не знаят, защото на това са ги научили us-американските им инструктори. Проява на твърде лош вкус е да се подиграваш на мъртвите. Да се шегуваш с мъртвите е донякъде допустимо, ако ги чувстваш близки по дух и имате общи теми за остроумни разговори, но подигравките звучат гадно.
Неправилно е да се обвиняват в тероризъм убийците на карикатуристите и журналистите от "Charlie hebdo". Те безспорно са убийци, но не бих казал, че са терористи, въпреки че може да принадлежат към конкретна терористична организация. Такава квалификация е парадоксална, защото в историческото си развитие тероризмът е започнал като отговор на потъпканата свобода на словото от официалната власт. Тероризмът се е родил от безсилието и нетърпението. От безсилието, в което е била поставена от официалната власт част от опозицията – непризнавана, преследвана, заточавана, бита и убивана. В безсилието си да се противопостави със законни средства на власттта и нетърпението да промени действителността се е родил терорът. Поне така се е зародил класическият тип тероризъм. Но този вид тероризъм все повече замира и остава в аналите на историята – с унищожаването на ултралевите групировки в Италия и Германия – "Червените бригади" и Фракция "Червена армия" (групата на Баадер-Майнхоф), свиване терористичната дейност на ИРА в Северна Ирландия и прекратяване тази на ЕТА в Испания.
Сега когато говорим и се борим срещу тероризма, водени от "цивилизованите" страни начело със САЩ, за да е борбата ефикасна, следва да изясним корените на гози вид тероризъм. За да е успешна борбата срещу тероризма, тя трябва да е насочена срещу причините, а не срещу следствията. Иначе всичко казвано и писано днес за тероризма е празнословие, плиткоумие или демагогия и манипулация. Връщайки се към корените на тероризма стигаме до времето, когато "цивилизованите" днес страни са практикували колониализма и неоколониализма, когато от тях страни и народи са били унижавани и поставяни в положение на безсилие. Били са ограбвани, преследвани, тероризирани, убивани. Трябва да споменем за практиката на държавния тероризъм, въведена от самите Съединени американски щати. Споменаваме това, защото съвременния тероризъм, срещу който и ние, барабар Петко с мъжете, се борим, произлиза от въпросната политика на тези държави и особено на самите САЩ. Тероирзмът, за който ни проглушават ушите Съединените щати няма нищо общо с тероризма на споменатите по-горе терористични организации. Това много добре се знае и осъзнава от ръководителите на "виновните" държави, но не се говори за това, защото е нелицеприятно и политически некоректно, просто така го диктува буржоазния манталитет. Тероризмът на "Ал Кайда" и "Ислямска държава" има за първоизточник политиката на Съединените щати да имат интереси по целия свят.
Отчитайки тези факти, ще разберем отношението на ислямския свят, на Латинска Америка, Индия, Китай, Пакистан, Афганистан към бившите колониални империи и Съединените щати. Прочетете "Герой на нашето време" на Михаил Юриевич Лермонтов и ще проумеете нещо за корените на днешния чеченски тероризъм, който не е породен само от религиозните възгледи на съвременните чеченци, а има и чисто национален оттенък, загатнат в романа и пренесен през вековете. Такова поведение е характерно за всяка бивша колониална държава спрямо метрополията й.
Маршът в Париж беше воден от самият президент Франсоа Оланд, присъстваха лидерите на доста европейски страни – британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, палестинският президент Махмуд Абас, министър-председателите на България Бойко Борисов, на Турция Ахмет Давутоглу и на Испания Мариано Рахой; руският министър на външните работи Сергей Лавров. Ръководителите на Европейския съюз Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Федерика Могерини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също бяха сред присътващите на марша във френската столица. Единствено представителят на САЩ беше с по-нисък ранг – правосъдния министър Ерик Холдър. Защо? Те, които се смятат за най-пострадали от тероризма до сега.
Знаейки ролята на своята държава във всички военни конфликти по света, включително и в повечето терористични актове, Държавният департамент си е имал едно на ум, че един високопоставен присъстващ като дъжавния секретар например, би могъл да бъде освиркан от присъстващото емоционално френско гражданство, защото във Франция има хора, които са наясно със заслугите на САЩ за възхода на световния тероризъм. Това е недопустимо за претендиращата да бъде все още водач на човечеството "велика" сила. Но естествено е, че Съединените щати трябваше да покажат отношение към грандиозното събитие. Нали са първи борци срещу тероризма. И след като страстите се поуспокоиха изпратиха държавния секретар Джон Кери да "прегърне" френския народ, както се изразиха в новините по телевизията и самият той : "Наистина исках да дойда тук и да се прегърнем с цял Париж и всички приятели", казал пратеникът. Но глупаво и недипломатично щеше да бъде господин Кери да кацне първо във Франция и от самото летище да започне направо с прегръдките. Затова беше измислено посещението му преди това в България, за чиито управници се знае, че винаги посрещат с чупки в кръста всякакви us-пратеници – официални и неофициални и приемат изтърканите от много обещаване обещания като нова монета, така че посещението у нас изглеждаше като отдавна планирано и подготвено. Ако беще по-умен, държавният секретар щеше да ни обещае us-американски туристи и курортисти по българските планински и морски курорти в замяна на липсващите руски и украински такива, едно чисто ново и свежо като репичка обещание, но не би. Ето това е нивото на некомпетентност, за което говоря, че са достигнали us-американците. Живеят с представите от миналото и не осъзнават новите реалности. На нас шистов газ засега не ни е необходим, имаме нужда от туристи през зимата и през лятото. Но това господина съвсем не го вълнува, както не го вълнува нищо извън us-американските интереси. И затова Кери съвсем спокойно отскочи и до Франция за да каже и там съвсем лицемерно "какъв ужас и отвращение изпитват всички американци към тези страхливи и подли нападения срещу невинни жертви и срещу основните ценности".
Аз немам президент!
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 34374
