Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2014 16:41 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове:
1



07.03.2014г.
Счетоводителите от "ЧЕЗ Електро България" АД изчислили, че "След третото намаление на цените през 2013 г. на всеки 100 лева сметка за домакинствата, при нас (тоест при тях) остават само 90 стотинки ... ", научавам от отвореното писмо на компанията, публикувано на интернет-страницата й. 90 стотинки от 100 лева са по-малко от един процент – 0,9 процента. Хвала на такива счетоводители, бих казал.
Разгръщам последната получена от ЧЕЗ фактура, които фактури между другото не получавам съвсем редовно, и чета : За периода от 11.12.2013 до 29.12.2013 Активна енергия Дневна 0,09872 лв/кВтч и Активна енергия Нощна 0,04245 лв/кВтч; за периода от 30.12.2013 до 08.01.2014 Активна енергия Дневна 0,10638 лв/кВтч и Активна енергия Нощна 0,04197 лв/кВтч. Така. След последното "намаляване" цените на електроенергията за домакинствата е налице увеличение на Активната енергия Дневна с 0,00766 лв/кВтч и намаляване на Активната енергия Нощна с 0,00048 лв/кВтч. В проценти увеличението на дневната енергия е със 7,759 %, а намалението на нощната енергия е с 1,131 % , тоест увеличението е 6,86 пъти по-голямо от намалението. А към това като прибавим и факта, че количеството на консумираната дневна електроенергия за периода е 1,89 пъти повече от количеството консумирана нощна електроенергия, след "намалението" сметката ми за периода от 11.12.2013 до 08.01.2014 е с 0,96 лева без ДДС по-голяма; с ДДС-то една бира минус само от консумираната електроенергия. Хвала на такъв ДКЕВР. Насила си просят протестите на пенсионерите и останалите граждани. И понеже в писмото се казва още и следното : "Освен това ЧЕЗ купува тока от НЕК по-скъпо, отколкото продава на домакинствата", то излиза, че от платените за посочения период от мен 45,43 лева за консумираната електроенергия, в касата на ЧЕЗ България са останали цифром и словом 0,00 лева (Нула лева и нула стотинки). Нещо повече, служителите на ЧЕЗ или поне регионалният мениджър Петър Докладал са се бръкнали в личните си джобове за да доплатят на НЕК разликата между покупната и продажната цена на електроенергията, ако въобще са я плащали. Въпреки усилията ми, не можах да науча със 100%-ва сигурност цените, по които НЕК продава електроенергията на електроразпределителните дружества, затова няма да коментирам. Но ако е така, както пише в писмото, тоест ЧЕЗ принудително купуват скъпо и продават евтино електроенергията, си задавам въпроса : "За чий ЧЕЗ продължават да стоят в тази бюрократична и непазарна българска среда?"
Следващите редове във фактурата, които са такси за пренос на електроенергията по различните видове електропреносни мрежи и такси за достъп до тези мрежи, не са ми особено ясни, но от пръв поглед установих, че редовете, по които плащам такива суми са се удвоили в сравнение с предходния период, от три са станали шест. През предния отчетен период съм плащал за "Пренос и достъп през/до електропреносната мрежа ВН", "Достъп до разпределителната мрежа" и "Пренос през разпределителната мрежа НН" за цялото количество консумирана електроенергия, дневна и нощна. В последната получена фактура плащам "Пренос и достъп през/до електропреносната мрежа ВН" само за доставената ми електроенергия през периода 11.12.2013 – 29.12.2013. Оставено е на интелекта и съобразителността на клиентите да се досетят, че фактурираните суми за "Достъп до електропреносната мрежа" и "Пренос през електропреносната мрежа" се отнасят за електропреносната мрежа ВН през периода 30.12.2013 – 08.01.2014. Вижда се, че поддържайки умственото напрежение и умствената активност в главите на абонатите, "ЧЕЗ Електро България" се грижат за тяхното мисловно и умствено здраве и кондиция.
Така от такси за пренос и достъп към сметката ми се добавят още 27,06 лева без ДДС. И така общо 72,49 лева, от които 62,67% за електроенергия и 37,33% за пренос и достъп.
Плащането на такси за преноса на електроенергията по различните електропреносни мрежи го разбирам, свързано е с разходи. Но плащането на такса за правото на достъп, не го разбирам. Да плащам за възможността да ползвам тяхната услуга не го възприемам. То е все едно на входа на магазина да ми събират такса достъп за това, че им досаждам като пазарувам при тях. Това някак си не ми прилича на пазарна икономика. При пазарната икономика целта е да се привлече клиентът, а не да се отблъсне, доколкоко съм чел дебели книги по икономикс. И ми идва наум една идея, която предоставям на обществено активните адвокати за практическо изпълнение – да заведат съдебни дела срещу електроразпределителните дружества за правото на достъп до входовете на къщите, жилищните блокове и кооперациите, в коите се намират електромерите, собственост на същите дружества. И ще кажа за пореден път – когато един монопол е неизбежен, по-добре той да бъде обществен, отколкото частен.
Но да продължим с разглеждането на фактурата. За "Достъп до разпределителната мрежа", която би трябвало да е собственост на електроразпределителните дружества съм платил 2,74 лева без ДДС. Следователно от такса "Достъп до разпределителната мрежа " в касата на ЧЕЗ са останали 2,74 лева – три пъти повече от вече прословутите 0,90 лева, споменати в писмото. Изчислена към сметка от 100,00 лева без ДДС сумата нараства на 3,78 лева – четири пъти по голяма от 0,90 лева. Като извадим от 3,78 лева 0,90 лева, които остават в касата на "ЧЕЗ Електро България" АД, разликата е 2,88 лева (3,78 – 0,90 = 2,88). С тези 2,88 лева от всеки 100,00 лева приходи вероятно "ЧЕЗ Електро България" АД покриват разликата между покупната и продажната цена на купуваната от "НЕК" ЕАД електроенергия. Таксата "Пренос и достъп през/до електропреносната мрежа ВН" плащат на НЕК, а таксата "Пренос през разпределителната мрежа НН" превеждат на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за покриване разходите по разпределението и преноса.
"ЧЕЗ Електро България" АД обслужват 1,9 милиона крайни потребители. Ако сложим средна сметка от 100,00 лева без ДДС на всеки потребител, което определено е много занижено, защото има потребители юридически лица с много по-големи от 100,00 лева месечни сметки, приходите на дружеството за месец са 1900000 Х 0,90 лева = 1710000,00 лева. Ако приемем средна сметка от 200,00 лева, то приходите нарастват на 3420000,00 лева – има за заплати, има за нови електромери, има и за канцеларски материали. Така че, не са чак толкова за ожалване.
Това са моите разсъждения, предположения и заключения върху една фактура за ток. И въпросът не е толкова в сумата, която ми фактурират, отколкото в отношението към клиентите им. Защо ни правят на глупаци и ни лъжат. Когато една сметка е сложна и неясна, буди съмнение за измама. Такива бяха и сметките на келнерите при социализма. А когато сметката е съпътствана с оплаквания и уверения, че предявителят й нищо не печели, то съмнението за измама става убеденост. И ако увеличаването цената на електроенергията продължава, то ще бъда принуден да сложа на балкона си една перка, и какъвто е ветровит кварталът ни, съвсем ще забравя за мошениците от ЧЕЗ. Ако не им харесва, да си ходят. Прав им път.
От няколко месеца из общественото пространство битува идеята почетен караул от гвардейци да стои пред паметника на Васил Левски. С наближаването на датата 19-ти февруари, говоренето по тази тема ескалира. Чу се обаче, че нямало пари за издръжката на такъв караул. Не мога да коментирам разходите на Министерството на отбраната и на Софийската община, евентуалните финансиращи въпросното мероприятие, защото не съм запознат изтънко с бюджетите им. Но имам друга идея за осъществяването на денонощен почетен гвардейски караул пред паметника на Апостола. Такъв караул сега има само пред официалния вход на палатите на президента, който не бих казал, че е толкова необходим на президентите, които и да са или били те. За заслужили, още по малко. Така че, ако президентът Плевнелиев е истински патриотин, ще да се откаже от гвардейския караул пред неговите порти и ще го предостави за паметника на Васил Левски в София. Така ще извърши едно достойно дело, за което цялата българска нация ще го похвали и възвеличае. Само че, 19-ти февруари мина, а президентът нищо не казва. Даже той, другите управници и обслужващата ги телевизия пак се изложиха на святата дата с прекалени, кухи и досадни словесни упражнения върху живота, делото и смъртта на Апостола, както впрочем правят на всички подобни дати. В словото си господин президентът констатира, че "все още не сме равни с другите европейски народи и не сме изградили своята "чиста и свята република". Президентът трябва да е последователен и да посочи и причините за това, за да ги отстраним и вървим напред. За себе си смятам, че съм равен на другите европейци по манталитет и възпитание – хвърлям отпадъците само на определените за това места, събирам ги разделно, поздравявам съкооператорите си при среща, не блъскам входната врата на блока и вратата на асансъора, не драскам и не къртя стените по стълбището, не притеснявам съседите си със силен шум и роднините си с внезапни гостувания, гласувам почти на всички избори, пращам смс-и за Българската Коледа, не измъчвам бездомните кучета, не нарушавам обществения ред, перфорирам си билет в обществения транспорт, нарушавам Закона за движението по пътищата само когато съм убеден, че няма да ме хванат и т. н. По стандарта си на живот не съм равен на западноевропейците, но това не е толкова важно. И съм убеден, че нашите управници и начина по който ни управляват и уреждат обществените отношения е това, което ни прави по-нищи от други народи и принуждава българите да бягат от родината си. И ако, като членове на Европейския съюз "все още не сме равни с другите европейски народи", вината не е на избирателите, а на избраниците.
Такава една избраница, евродепутатка, в предаването "Всяка неделя" по Нова телевизия рече по повод "митарствата на един българо-турски учител" (Асим Адемов), че "няма държава"; зададе си още въпроса : "Каква държава сме?" и направи констатацията "25 години в държавата нищо не се променя".
Когато с приятели в кварталната кръчма си говорим, че няма държава, това никого не впечатлява, защото освен насядалите около масата, никой друг не го чува. Но когато това се каже от човек с обществено положение, евродепутат, публично, пред аудиторията на едно много гледано телевизионно предаване, това не само ще впечатли, но може и да травматизира психически онези от зрителите, които още вярват в ръководството на социалистическата партия. Като "няма държава", кого представлява в европейския парламент уважаемата дама и как се намери там, кой организира изборът й за депутат?
И като за 25 години нищо в държавата не се е променило, нали през тези години тя от журналист е станала депутат? Това не е ли промяна? А "другарите", които за "една нощ" станаха милионери; а хората, които имаха работа, а сега вече нямат работа; а лимузините S-класа и джиповете, които замениха "волгите"; а колко политици смениха повече от един път партийната си принадлежност, за да могат да заемат високи управленски постове в държавата – това е все промяна. Как нищо не се е променило? Нали вече я няма БКП и ръководната й роля, закрепена в член първи на конституцията; за кариерното ти израстване не се изисква одобрението на партийната организация – това не само са промени, това са изключително големи промени в обществото ни, това са промени с историческо значение. И тези промени се извършиха от държавната власт. А качеството на държавата ни е отделен въпрос. Качеството на държавата е такова, каквото го направиха управници като нея.
А "Каква държава сме?", се пита още госпожата. Отговарям й – такава държава сме – на промените, на бързите, неочакваните и изненадващите промени – до вчера си бил активен член на Българската комунистическа партия, от днес си хвърляш партийната членска книжка и вече ставаш върл противник на комунизма и отявлен демократ; преди гледахме на североизток и казвахме "харашо", сега гледаме на запад и казваме "о, кей"; когато се бори за властта, политикът  "разбира " проблемите на електората, съчувства му и обещава, докопа ли властта обаче, изведнъж се променя, забравя за дадените обещания и въобще за електората. Та така. Имаме държава, госпожо, и то държава на промените.
"А какво видяхме ние в персоната на госпожата евродепутат? ", да попитаме на свой ред и същевременно си отговаряме. Видяхме характерния образ на типичния български политик – човек със самочувствие, който говори без да мисли. Индивид без съзнание за същността на протичащите обществени процеси и затова размишлява и говори повърхностно. Политик "загрижен", тоест прави се на загрижен за проблемите на "обикновените" хора, както обича да нарича редовите траждани, имайки съзнание за необикновеност, но не разбира народа си, защото личното негово битие е твърде далече от битието на народа. Иначе добре умее да хвали своите партийни другари и да създава увереността, че партията към която принадлежи винаги е права и ръководителят на партията също е винаги безпогрешен. И умее да вижда и чува ясни знаци и силни сигнали, откъдето трябва, което го прави неуязвим и непобедим, защото той винаги служи на силните на деня. И като всеки български политик е уверен, че всичко което става у нас и по света е само, защото е той или тя на определения пост.
Все пак похвално е, че госпожата говори правилен български език, тоест не "ме-ка", което заедно с други две качества на изявените български политици, които не видях да притежава, бяха единствените й достойнства, които забелязах.
Тези две качества са, че първо нашите политици не се чувстват виновни, за каквото и да било, дори когато ги уличат в лъжа, измама, кражба или друго нелицеприятно деяние и второ – Българският политик, колкото по-глупав и по-прост е, толкова е по-горд със себе си.
Все пак идеални хора и идеални политици няма.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 965355
Постинги: 499
Коментари: 7342
Гласове: 21341
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031