Постинг
10.02.2014 16:37 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.02.2014 20:56
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.02.2014 20:56
10.02.2014г.
От време-на време прескачам до любимият ми сайт на либертарианците http://atlas-bg.eu/, един от не многото сайтове, където могат да се намерят поводи за възпитани и културни дебати и идейни противопоставяния по кардиналния въпрос за бъдещето развитие на човечеството, за да аускултирам докъде са стигнали в пропагандирането и моралната защита на капитализма тези донякъде симпатични идеалисти в теорията и безкомпромисно здрави материалисти в практиката. За идеализма и материализма на буржоата, каквито са и либертарианците, особено ярко се е изказал още Фридрих Енгелс в произведението си "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия". Днес нещата са се променили и са по-различни, разбира се. Докато по времето на Енгелс идеализмът на буржоата е траел докато "преживее главоболието или банкрута, които с необходимост следват обичайните му "материалистически" ("лакомия, пиянство, похот, плътски наслади, надменност, алчност за пари, скъперничество, егоизъм, ламтеж за печалби и за борсови спекулации") ексцеси", то днешният буржоа-либертарианец изпада в идеализъм, защитавайки съвсем безкористно и благородно моралното съществуване на капитализма. Защитава го просто, защото капитализмът му харесва, а не защото има някакви материални интереси. Материалните интереси са нещо делнично и битово, докато моралната защита на капитализма е възвишена идея, нещо велико и очарователно.
При поредното ми посещение в сайта на Института за свободен капитализъм "Атлас" попаднах на статията от месец февруари "Някои въпроси към някои активни противници на капитализма" с автор Мартин Търпев. Като безпристрастен наблюдател, без да съм активен или пасивен противник на капитализма, защото възприемам капитализма като обективна даденост и необходимост и споделям отредената му от историята роля, видях в споменатата статия възможност да се размишлява по въпроса за историческата вечност и непреходност на капитализма, в които несъмнено безкрайно вярват либертарианците, защото само така може да се обясни ентусиазираната им морална защита на капитализма, стигаща понякога до фанатизъм. Понеже статията е отправена към и срещу днешните критици и противници на капитализма, сметнах за интересно да се прочетат вижданията за капитализма на класическите негови противници Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които са отпреди около сто и петдесет години, доколко тези виждания са актуални днес и дали днешната критика на капитализма е също толкова научно издържана като критиката на класиците, както и дали защитата на капитализма е по-малко апологетична от тази през деветнадесетото столетие. Ще кажа – определено бях разочарован и от двете страни, макар че авторът никъде в статията си не привежда и не цитира конкретни изказвания и мнения на втората страна, на критиците капиталистически, което може да породи съмнение за грешно субективно възприемане от страна на автора на вижданията им. Но въпреки това приемам, че все някъде господин Търпев е чел и правилно е разбрал антикапиталистическите тези, срещу които вдъхновено се бори.
Авторът отправя въпросите си към "върлите противници на капитализма", "към тези, които баламосват хората и разводняват дебатите с безсмислени социалистически мантри". Затова държа да изтъкна, че ще пиша конкретно и само по темата. Освен това отбелязвам, че именно думата "социалистически" е ключова в моето отношение към статията, защото споменатите в нея "социалистически мантри" са спекулация и явни глупости, те не могат да са изказани от социалисти, научно запознати с учението на Маркс, Енгелс и Ленин. Изказалите ги не са и не могат да са социалисти, защото не са им никак ясни теоретичните основи на социализма, както не са социалисти господата Станишев и обкръжението му в социалистическата партия, макар че се именуват такива и дори оглавяват партия със същото име, защото и на тях не са им ясни теоретичните основи на социализма, теорията и практиката им в политиката не са социалистически, и те също спекулират със социалистическите идеи в угода на личните си интереси.
Наличието на такива спекулации е признак за общ упадък в мирогледа на обществото.
"Защо гледате на икономиката, като на проект на висша сила? ", пита авторът в началото на статията противниците на капитализма, а ние отговаряме с мнението на класиците.
"Когато след хилядолетна борба ръката най-после се диференцирала от крака и се установил изправеният вървеж, тогава човекът се отделил от маймуната и била положена основата на развитие на членоразделната реч и на мощното развитие на мозъка, благодарение на което оттогава се е образувала непроходима пропаст между човека и маймуната. Специализирането на ръката – това означава появата на оръдието, а оръдието означава специфично човешка дейност, преобразуващо обратно въздействие на човека върху природата – производство", пише Енгелс в "Диалектика на природата". Виждаме, че класиците на социализма възприемат икономиката като естествен процес, като продукт от естественото природно развитие на човека, който процес обаче в определен момент от своя страна започва да влияе върху човека. И виждат и възприемат това въздействие точно такова, каквото е : "Обществените сили, подобно на природните сили, действуват сляпо, насилствено, разрушително, докато не сме ги опознали и не се съобразяваме с тях. Но щом като вече сме ги опознали, щом сме разбрали тяхното действие, насока и влияние, само от нас самите зависи да ги подчиняваме все повече и повече на нашата воля и чрез тях да постигнем нашите цели ... щом веднъж бъде разбрана тяхната (на производителните сили) природа, те могат да бъдат превърнати в ръцете на сдружените производители от демонични повелители в покорни слуги. Разликата тук е същата, каквато е между разрушителната сила на електричеството в мълнията и укротеното електричество в телеграфния апарат и във волтовата дъга, каквато е разликата между стихията на пожара и огъня, действуващ в услуга на човека", обяснява същия автор в "Развитието на социализма от утопия в наука". И още за естествения произход и характер на икономиката от Карл Маркс в "Немска идеология" : "... хората трябва да имат възможност да живеят, за да бъдат в състояние . Но за живота са нужни преди всичко храна и питие, жилище, облекло и още нещо. И така първият исторически акт е производството на средствата, необходими за задоволяване на тези потребности ...". Няма дори и сянка от намек за наличието на висши сили в човешка дейност като икономиката. Надявам се господа либертарианците да не отричат мнението на Маркс и Енгелс, че икономиката (производството) е обществена сила. Съществувалият реален социализъм също не разглеждаше икономиката "като на проект на висша сила". Напротив – възприемаше я като разумна и предварително обмислена и планирана човешка дейност и затова у нас имаше Държавна планова комисия, Държавен комитет за планиране и Върховен стопански съвет, в които институции работеха не висши сили и "вездесъщ социален инженер", а съвсем реални хора. В Съветския съюз пък имаше Госплан – Държавен планов комитет към Министерския съвет на СССР. Прав е авторът – именно, "Икономиката не е машина", която можеш да пускаш и спираш с копче. И затова в работата на социалистическите планови органи имаше доста субективизъм, по която и причина икономиката на реалния социализъм закъса. Планиращите държавната икономика чиновници не можаха своевременно да проумеят обективните изисквания на социалистическата икономическа действителност. Надцениха възможностите си да прогнозират и планират постоянно и бързопроменящите се социални и в частност икономически процеси; пренебрегнаха обективната, регулираща производството роля на социалистическия пазар. Но да не се отплесваме с отминалия в историята реален социализъм. Задачата ни е все още мърдащият капитализъм и конкретно неговият пазар, който авторът на статията определя така : "Пазарът просто е вид обществена организация, нещо като спогодба между хората, при която взаимоотношенията се извършват на база на доброволната размяна". А какво е капиталистическият пазар за социалистите? Пазарът, погледнато строго икономически е част от съвременната развита капиталистическа икономика, на който производителите получават или не получават признание за своя произведен продукт. Буржоазните икономисти от световната икономическа криза (Голямата депресия) от 1929 г. и особено след Втората световна война та до днес хвърлиха много сили да изучат стихията на пазара и да съумяват да прогнозират пазарните процеси. Роди се и специална икономическа дисциплина – маркетингът. Именно стихийните колебания на световния пазар, обхващащ страните с капиталистически начин на производство са причината за разтърстващите из основи и заплашващи съществуването на системата капитализъм кризи. Тези кризи са първоизточника пазарът да се възприема като зловеща, противостояща на човека и на неговия живот и сигурност сила, въпреки твърдениата на автора, че това не е така. В научната и художествената литература, във филмите, кризите на капиталистическото общество с последващите ги безработица, глад, мизерия и смърт са достатъчно правдиво и подробно описани и анализирани. И тука ги стяга обувката съвременните морални защитници на капитализма, че въпреки хвърлените сили и средства за овладяване на най-непредсказуемата част на капиталистическата икономика – пазара, усилията не водят до задоволителен резултат. "Какво значат понятията "власт на пазара", "хищен пазар", пита господин Търпев. Има такива понятия с реално съдържание – "власт на пазара" е, когато някаква непонятна за буржазния ум сила пречи на продажбата на неговата стока и той се оказва във фалит, а "хищен пазар" е, когато същата тази неведома сила го принуждава да продава стоката си на безценица и съвсем хищнически го лишава от жадуваната печалба. Това, че пазарът е романтично място на всеобща хармония на различни интереси е мъглява приказка за ограничения буржоазен ум. А това как "спестяванията се използват за инвестиции и се превръщат в капитали" е друга такава приказка за същите скудоумни глави. Ако капиталистът, тоест използващият наемен труд предприемач заплаща цялата стойност на вложения от наемния работник труд, как щеше хем да спестява, хем да забогатява, питат социалистите. Капиталистът има възможност да инвестира и да "спестява", само защото не заплаща на наемния работник цялата създадена от него в производството стойност. Това разбира се е основната класическа схема на капиталистическите производствени отношения при капитализма от деветнадесети век, описана и анализирана от класиците, но в същността си е валидна и за съвременния вид капитализъм. Приказката за първоначалното забогатяване на капиталиста също е известна – капиталистът си купил една ябълка, придал и търговски вид и я продал за два пъти повече пари; с получените от продажбата пари си купил две ябълки, придал им търговски вид и ги продал за двойно повече пари, просто такава била конюнктурата на пазара. И така до натрупването на първия милион.
Но на пазара има и нещо друго, нещо което Енгелс е описал преди сто и петдесет години, и което никой не може да отрече и опровергае, че и сега съществува, а то е, че : "... в търговията е позволено да се извлича колкото може по-голяма полза от неосведомеността, доверчивостта на противната страна, а също да се приписват на собствената стока качества, каквито тя не притежава. С една дума, търговията е узаконена измама". Това се отнася само за капиталистическата търговия, защото измамата при социализма започваше още с производството на стоките, особено откакто започнаха да слагат соя в шоколадовите бонбони, рога, копита и опашки в пастета "Апетитка", доколкото правилно си спомням името му и тоалетна хартия в кренвиршите.
Следващият повдигнат въпрос е за отношението на противниците към конкуренцията. Социалистите не отричат наличието на конкуренцията и необходимостта от нея. Да, за тях конкуренцията в природата е съвсем естествено нейно състояние. Конкуренцията предполага антагонизъм, "А без антагонизъм няма прогрес: такъв е законът, на който се подчинява цивилизацията до наши дни", казва класикът на социализма Карл Маркс в "Нищета на философията". Но при капитализма конкуренцията е също такава сляпа и двустранно проявяваща се, съзидателно-разрушителна сила, каквато е и пазарът. Авгорът пише, че "човекът е успял да опитоми дивата, хищническа конкуренция, тази която се основава на правото на силата и да създаде нова, провокираща, продуктивна конкуренция, която се базира на силата на правото". Кога евентуално е станало това? За конкуренцията по негово време класикът Енгелс в "Развитието на социализма от утопия в наука" пише : "В отношенията между отделните капиталисти, както и между цели отрасли на производсвото и между цели страни, въпросът за съществуване се решава от това, дали те обладават изгодни, естествени или изкуствено създадени производствени условия. Победените биват безмилостно отстранявани. Това е дарвиновата борба за отделно съществуване, пренесена – с удесеторена ярост – от природата в обществото. Естественото състояние на животните изпъква като връх на човешкото развитие".
Както вече казах, "опитомяването" от буржоазната наука на пазара, конкуренцията и породените от тях икономически кризи започва след края на Втората световна война, когато все повече в буржоазните общества се разпространяват икономическите идеи на Джон Мейнард Кейнс. Това продължава още, не е приключило и вероятно ще приключи с отмирането на капитализма. И какво в крайна сметка е салдото от "опитомяването" на пазара, икономическите кризи, конкуренцията и на капитализма въобще към днешна дата? Нека сметнем – няма обири на пощенски и пътнически влакове, обирите на банки с оръжие в ръка са сведени до самодейни инцидентни опити на алчни за бързо забогатявате отделни индивиди; намален е броят на отстреляните преки конкуренти или досадни съдружници; в така наречените "бели страни" няма дванадесетчасов работен ден и съответно 72-а часова работна седмица; правото на силата в икономиката е заменено от силата на правото, което право е наложено от икономически силните в полза на икономически силните; липсва духът и романтиката на "златната треска", както и други липси ... ; все още има възникващи по икономически подбуди войни – "пече" се даже и световна война за заграбване природните богатства на Русия, Иран, Венецуела и други непослушни страни; има икономически, финансови кризи и безработица; банките се обират от работещите в тях служители, клиентите на банките се обират от самите банки чрез едностранно въведените от тях правила; описаният и обяснен от Карл Маркс в първи том на "Капиталът" Общ закон на капиталистическото натрупване се развива и проявява с пълна сила в отделните страни и в световен мащаб, защото светът е доминиран от капиталистическия начин на производство, като натрупване в обществото на несметно богатство от едната страна, срещу натрупването на неописуеми мизерия и нищета, материални и духовни, в отсрещната страна; налице е контрабандата, наркотрафика, наркопласирането; налице е трафик на "бели робини", организирана престъпност, както и други наличности ... .
"Защо смятате, че политиците планират по-добре от предприемачите? " е следващият въпрос. Социалистите не смятат, "че политиците планират по-добре от предприемачите". Социалистите смятат, че "Само предприемачът може да прави изчисления и избор между икономически алтернативи, които да отговарят на пазарната ситуация и затова е най-логично той да действа свободно, за да реализира резултати и да носи икономическите рискове". Социалистите смятат, че само "Той (предприемачът) познава най-добре клиентите, отрасъла, доставчиците, суровините, количествата, ценовите равнища, алтернативните бизнес решения….". Но социалистите също така смятат и са убедени, че икономиката ще работи по-добре, ще бъде ефективна, ще изпълнява предназначението си да обслужва човешкото общество и като обществено явление да служи на обществените интереси, ако активите, които управлява предприемачът и мениджърът са собственост не на частни лица, а на цялото общество. Не на държавата, а на обществото. И по тази причина социалистите не абсолютизират дейността на държавата в икономиката и не я виждат вече такава, каквато беше при реалния социализъм и в който си вид се провали.
Да вземем за пример един важен икономически отрасъл, какъвто е енергетиката. Същата ще е много по-ефективна и спокойно развиваща се, когато бъде прочистена и освободена от обрасналите я като троскот частни интереси и бъде поставена в режим да изпълнява само прякото си и основно предназначение – да задоволява потребностите от еленергия на обществото, на битовите и бизнеспотребителите. Нищо повече от това – този отрасъл е толкова важен за обществото, че не може да бъде поле за удовлетворяване на каквито и да са частни интереси чрез пазарни, финансови и борсови спекулации, каквито сега се преплитат в родната ни енергетика. Специално за България, ако управляващите не направят това с разумни мерки, то рано или късно ще го направят потребителите с насилствени мерки, колкото и да са търпеливи.
"Откъде накъде противопоставяте природата на икономиката?", продължава да пита социалистите и всички останали противници на капитализма авторът. Отговарям само за социалистите : "Външните природни условия икономически се разпадат на две големи категории – природни богатства откъм средства за живот, т. е. плодородие на почвата, богати с риба води и т. н., и природни богатства откъм средства на труда, като водопади, плавателни реки, дърво, метали, въглища и т. н. В наченките на културата решаващо значение имат първият, а на по-високо стъпало на развитието – вторият вид природни богатства" – Капиталът, том 1. Повече от ясно е, че социалистите разбират и приемат неразривната причинно-следствена връзка между природата и икономиката. Този, който противопоставя икономиката на природата е капитализмът. Той векове е експлоатирал и продължава все още на определени места да експлоатира съвсем хищнически природните богатства, особено богатствата на намиращите се под неговия пряк политически контрол народи и страни, тоест на колониално зависимите.
"Защо толкова държите да има равенство ..., какво толкова ви привлича в идеята за равенство?", задава друг въпрос господин Търпев. Социалистите са наясно, че хората се раждат неравни – едни са по-силни умствено и физически, други са по-слаби, а има и хора в неравностойно положение. Но социалистите са убедени и се борят стартът в живота на всички индивиди да бъде максимално равен, като най-важното е средствата за живот и производството на средства за живот да бъдат собственост на обществото, а не частна собственост, за да няма по рождение икономическа зависимост на едни хора от други хора, зависимост на мнозинството от малцинството. Такова равенство искат социалистите. Всичко останало приписвано им като идея и практика за социалното равенство са идеологически спекулации или умствен плод на първично икономически неграмотни хора, тоест са откровени глупости. Такива са и твърденията в статията "че икономиката е нещо статично", "че работата и богатството се създават с политически решения", че "продажбата е експлоатация", "че заплатите и социалните помощи са равнозначни на реалните доходи". И понеже въпросът за статичността, тоест за неподвижността на икономиката е фундаментален, защото засяга мирогледа на хората, отново ще се обърна към класиците на социализма – Маркс, "Нищета на философията" – "Всичко, което съществува, всичко, което живее на земята или във водата, съществува и живее само по силата на известно движение. Така историческото движение създава обществените отношения, промишленото движение ни дава промишлените продукти и т. н.". Абсолютността на движението в природата и обществото се приема от социалистите и е основен градивен елемент във философията им.
В края на статията си авторът изпада в противоречие, отправяйки следният упрек към противниците на капитализма : "Защо говорите за опитомяване, променяне или дори премахване на капитализма, след като всъщност имате предвид гарантирането на законността и справедливостта?". Като се върнем към средата на статията ще прочетем, че лично авторът говори за опитомяването на "дивата, хищническа конкуренция". А малко преди това назидателно внушава : "Така че, драги противници на капитализма, консуматорското общество е фалиращо общество". Като че ли самото консуматорско общество го създадоха противниците на капитализма, а не е продукт от развитието на самия капитализъм и е най-развито и разпространено във водача на капиталистическите икономики – Съединените щати.
И така, малко след това се преминава към преки обвинения : "Вие, икономическите писачи, противници на капитализма, често, в различни дискусии и по различни поводи приравнявате продажбата с експлоатация и изкуствено разделяте хората на експлоататори и експлоатирани, създавайки почва за безсмислен конфликт".
Не писачите разделят хората на експлоататори и експлоатирани, те нямат такава сила. Разделението е резултат от развитието на човешкото общество – преди хилядолетия е имало роби и робовладелци, след това е имало крепостни селяни и феодали, сега има хора без собственост, наемни работници и капиталисти, притежаващи средствата за производство. И понеже и при капитализма има експлоататори и експлоатирани, имало е, има и докато има капитализъм ще продължава да има стачки и протести. По същата причина, наличието на експлоататори и експлоатирани, в световната история с големи кървави букви е записана датата 1-ви май, 1886 г., Чикаго. Ако господин Търпев не знае за тази дата, нека се поинтересува. Никога не е късно човек да се поучи и информира, както и да промени възгледите си за което и да било, напълно човешко е.
И така, обвинявайки противниците на капитализма авторът стига до следните прозрения : "Реално не е лоша експлоатация да работиш и да продаваш продуктите на труда си срещу цената, на която другият е готов да ги закупи". Дали една експлоатация е лоша или добра най-правилно може да се почувства и разбере, когато лично изпаднеш в сътоянието на експлоатиран. Така от личен опит научаваш обективната истина. Ако това не ти се харесва, можеш да се довериш и на разказите на други експлоатирани. Изборът е твой.
И още, "че няма никакъв реален конфликт между бизнесмени и потребители, защото първо те са абсолютно взаимозависими, в смисъл, че имат общи и допълващи се интереси, второ всеки бизнесмен влиза и в ролята на потребител, въобще всеки произвеждащ /тоест и работникът/ влиза и в ролята на потребител на пазара. Няма никакво разделение, камо ли пък противопоставяне". Няма ... . Идете на Женския пазар и вижте има ли реален конфликт между купувачите и търговците, опитайте да си изберете плодове и зеленчуци от сергията и изпитайте на гърба си любовта на търговеца или го попитайте точна ли е везната му, защото смятате да проверите теглото на покупката си на контролната везна; попитайте работниците от бургаската корабостроителница или от Вазовските машиностроителни заводи има ли между тях и управляващите предприятията реален конфликт; попитайте миньорите от мина "Ораново"; попитайте потребителите на електроенергия, на "Софийска вода" АД и на "Топлофикация София" ЕАД, как гледат на спекулативните сметки; можете да попитате и потребителите на банкови кредити за отношението им към текстовете с дребен шрифт на буквите в договорите и още много подобни примери.
Що се отнася до неверността на "идеята на Маркс за абсолютната еквивалентност на оценките при акта на размяна" и че това "демотивира хората да разменят" излиза, че на пазара половината от разменящите субекти с радост заменят повече за по-малко. Заменят не чак кон за кокошка, но все пак щом стойностите на разменяните помежду им стоки не са еквивалентни единият дава повече, а получава по-малко, а другата страна в сделката дава по-малко и получава повече. Има разбира се и такива случай, но те се отнасят към казаното по-горе от Енгелс за търговията като узаконена измама.
И така стигаме до най-същественото в статията на господин Мартин Търпев – за предназначението на икономическото знание и наука, и за властта върху икономиката.
Разсъждавайки върху променливостта на икономическите явления и процеси авторът стига до извода, че "реално икономиката може и трябва да бъде обект само на РАЗБИРАНЕ, но не и на властване и признава, че "Икономическото управление не е нищо повече от комплекс от икономически действия, плод на разбиране на икономическите процеси и на постигане на синхрон с тяхната динамика и техните взаимовръзки. Никога няма да има покой, защото покоят значи смърт. В чисто икономически план покоят значи абсолютна липса на икономически действия, родена от липса на основните икономически мотиви – увеличение на печалбата и избягване или минимизиране на загубата". Така, значи основен мотив за капиталистите в икономическата надпревара е печалбата. Но "Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба", е отбелязъл Маркс в Капиталът, том 1-ви. Нека да прочетем какво казва по този въпрос и другарят му Енгелс в "Произход на семейството, частната собственост и държавата". "Вулгарната алчност е била движеща сила на цивилизацията от нейния първи ден до днес: богатство, богатство и пак богатство, богатство не на обществото, а на отделния жалък индивид била нейната единствено решаваща цел. И ако в нейните недра все повече и повече се развивала науката и се повтаряли периоди на най-висок разцвет на изкуството – то се дължи само на обстоятелството, че без тях не биха били възможни постиженията на нашето време в натрупването на богатство". Като поразсъждаваме се убеждаваме, че при капиталистите разумът е подчинен на една страст, страстта към все по-голямо материално богатство. И понеже голямата страст често замъглява разума, господата капиталисти и тяхните идейни апологети приписват на противниците на капитализма стремежи и опити за властване над икономиката. А дали това е човекът на бъдещето, със замъглен от страстта разум? Едва ли. Социалистите смятат, че човекът на бъдещето е човекът на разума и обществено мислещият човек. Като разгледаме виждането на социалистите за бъдещето на икономиката, може би ще се избистри и образът на човека на бъдещето.
Социалистите не споделят вулгарното разбиране за "властване" над икономиката. За тях икономиката е обективно съществуваща обществена система, развиваща се по собствени, специфични за нея закони. Съществена за икономическите отношения е формата на собственост върху средствата за производство на материалните блага. Като обществена система, под въздействие развитието на производителните сили, в своето развитие икономиката става все по-обществена и развитието й все повече ще зависи от интересите на цялото общество и все по-малко ще зависи от интересите на отделни негови членове, и в тази връзка формите на собственост следват същата посока – обществената собственост върху средствата за производство все повече ще се разширява и утвърждава за сметка намаляване и отслабване влиянието на частната собственост върху тези средства. Това се отнася най-вече за основните икономически отрасли, представляващи гръбнакът на една икономиката, а някои имащи и социална значимост – енергетиката, железопътния транспорт, минната промишленост и металургията, химическата промишленост, нефтените рафинерии, дърводобива и залесяването, земеделието в по-неплодородните райони, напоителните системи,
търговията с електроенергия, доставките на газ и нефт. Обществената собственост върху средствата за производство при тези отрасли е гаранция, че те ще се развиват на територията на страната, и че няма да бъдат ликвидирани, когато това е по-изгодно на частният им собственик, преследващ максималната печалба.
Обществената собственост върху основните икономически отрасли ще даде стабилност на икономиката и постоянни цени на електроенергията, горивата и транспорта за по-дълги периоди от време. Обществената собственост върху други отрасли като машиностроене, електроника, лека промишленост ще е гаранция, че тези производства няма да бъдат изнесени в други страни, пак в търсене от капитала на максимална печалба. Това е обективна тенденция в развитието на икономическите отношения и несъобразяването с нея ще продължава да води до кризи и западане на икономиката и обществото като цяло на съответната страна. Примерът е пред очите ни.
Като обективна система над икономиката не може да се властва. Тя може само да се изследва, да се откриват и анализират законите и механизмите, по които функционира. При добро познаване на движещите я закони икономиката може и да се управлява. Както се управляват и контролират химическите процеси, металургичните процеси и термоядрените процеси, така при много добро познаване могат да се контролират и управляват и икономическите процеси и отношения. Това могат да правят, разбира се, само рационално мислещи и действащи хора. Хора със замъглени от страст за повече и повече богатства мозъци не могат да управляват обществената икономика, защото те не могат да преодолеят частния си интерес и не могат да осъзнаят обществения. Това е разликата между съвременният буржоазен човек и човекът на бъдещето – човекът на комунизма, както социалистите го наричат. Тезата на буржоазните икономисти, че икономиката може само да се разбира, и че управление е възможно само за отделното предприятие, тоест на микроикономическо ниво, поставя субективно ограничение пред възможностите на човешкия ум. Както много от движещите природата обективни закони са усвоени и сполучливо използвани от човека, така могат и ще бъдат усвоени и законите движещи икономиката и използвани за благото на обществото. Както историята е доказала, граници пред човешкият ум няма. Самият капитал е изучил и усвоил някои от законите на обществото и умело ги използва в неговото манипулиране за своите си цели.
В тази връзка икономическите процеси и отношения трябва да се опростяват, да се очистват от служещите само за частно обогатяване спекулативни финансово-борсови налепи и да се насочват само и единствено към основното им предназначение – задоволяване на обществените потребности от продукти и услуги. От съществено значение, както вече споменах, е разширяване територията и влиянието на обществената собственост в икономиката, за което активно би следвало да се борят социалистите, и което е отликата и разделителната черта между тях и социалдемократите, каквито са и всъщност сегашните водачи на Българската социалистическа партия.
Вижда се, че класиците на социализма са дали научно определение и обяснение на много и сега съществуващи обществени и в частност икономически явления и понятия. За последователите социалисти оставаше да проумеят същността им и да изследват развитието им в съвременните условия, което безпристрастно, обективно и научно изследване по субективни причини, ниско интелектуално ниво на ръководителите на обществото, беше заменено от апологетика на партията и партийния водач. Така се стигна до едно бягство от действителността, довело да разпада на реалния социализъм. Но историята не е спряла своя ход напред, и както от самата нея знаем, първопроходците и пионерите нерядко за заплащали своето научно и чисто човешко любопитство с живота си. Но откритието им е останало да служи на поколениата след тях. Така че, опитът на реалния социализъм в разумното устройство на човешкото общество не е безполезен.
От време-на време прескачам до любимият ми сайт на либертарианците http://atlas-bg.eu/, един от не многото сайтове, където могат да се намерят поводи за възпитани и културни дебати и идейни противопоставяния по кардиналния въпрос за бъдещето развитие на човечеството, за да аускултирам докъде са стигнали в пропагандирането и моралната защита на капитализма тези донякъде симпатични идеалисти в теорията и безкомпромисно здрави материалисти в практиката. За идеализма и материализма на буржоата, каквито са и либертарианците, особено ярко се е изказал още Фридрих Енгелс в произведението си "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия". Днес нещата са се променили и са по-различни, разбира се. Докато по времето на Енгелс идеализмът на буржоата е траел докато "преживее главоболието или банкрута, които с необходимост следват обичайните му "материалистически" ("лакомия, пиянство, похот, плътски наслади, надменност, алчност за пари, скъперничество, егоизъм, ламтеж за печалби и за борсови спекулации") ексцеси", то днешният буржоа-либертарианец изпада в идеализъм, защитавайки съвсем безкористно и благородно моралното съществуване на капитализма. Защитава го просто, защото капитализмът му харесва, а не защото има някакви материални интереси. Материалните интереси са нещо делнично и битово, докато моралната защита на капитализма е възвишена идея, нещо велико и очарователно.
При поредното ми посещение в сайта на Института за свободен капитализъм "Атлас" попаднах на статията от месец февруари "Някои въпроси към някои активни противници на капитализма" с автор Мартин Търпев. Като безпристрастен наблюдател, без да съм активен или пасивен противник на капитализма, защото възприемам капитализма като обективна даденост и необходимост и споделям отредената му от историята роля, видях в споменатата статия възможност да се размишлява по въпроса за историческата вечност и непреходност на капитализма, в които несъмнено безкрайно вярват либертарианците, защото само така може да се обясни ентусиазираната им морална защита на капитализма, стигаща понякога до фанатизъм. Понеже статията е отправена към и срещу днешните критици и противници на капитализма, сметнах за интересно да се прочетат вижданията за капитализма на класическите негови противници Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които са отпреди около сто и петдесет години, доколко тези виждания са актуални днес и дали днешната критика на капитализма е също толкова научно издържана като критиката на класиците, както и дали защитата на капитализма е по-малко апологетична от тази през деветнадесетото столетие. Ще кажа – определено бях разочарован и от двете страни, макар че авторът никъде в статията си не привежда и не цитира конкретни изказвания и мнения на втората страна, на критиците капиталистически, което може да породи съмнение за грешно субективно възприемане от страна на автора на вижданията им. Но въпреки това приемам, че все някъде господин Търпев е чел и правилно е разбрал антикапиталистическите тези, срещу които вдъхновено се бори.
Авторът отправя въпросите си към "върлите противници на капитализма", "към тези, които баламосват хората и разводняват дебатите с безсмислени социалистически мантри". Затова държа да изтъкна, че ще пиша конкретно и само по темата. Освен това отбелязвам, че именно думата "социалистически" е ключова в моето отношение към статията, защото споменатите в нея "социалистически мантри" са спекулация и явни глупости, те не могат да са изказани от социалисти, научно запознати с учението на Маркс, Енгелс и Ленин. Изказалите ги не са и не могат да са социалисти, защото не са им никак ясни теоретичните основи на социализма, както не са социалисти господата Станишев и обкръжението му в социалистическата партия, макар че се именуват такива и дори оглавяват партия със същото име, защото и на тях не са им ясни теоретичните основи на социализма, теорията и практиката им в политиката не са социалистически, и те също спекулират със социалистическите идеи в угода на личните си интереси.
Наличието на такива спекулации е признак за общ упадък в мирогледа на обществото.
"Защо гледате на икономиката, като на проект на висша сила? ", пита авторът в началото на статията противниците на капитализма, а ние отговаряме с мнението на класиците.
"Когато след хилядолетна борба ръката най-после се диференцирала от крака и се установил изправеният вървеж, тогава човекът се отделил от маймуната и била положена основата на развитие на членоразделната реч и на мощното развитие на мозъка, благодарение на което оттогава се е образувала непроходима пропаст между човека и маймуната. Специализирането на ръката – това означава появата на оръдието, а оръдието означава специфично човешка дейност, преобразуващо обратно въздействие на човека върху природата – производство", пише Енгелс в "Диалектика на природата". Виждаме, че класиците на социализма възприемат икономиката като естествен процес, като продукт от естественото природно развитие на човека, който процес обаче в определен момент от своя страна започва да влияе върху човека. И виждат и възприемат това въздействие точно такова, каквото е : "Обществените сили, подобно на природните сили, действуват сляпо, насилствено, разрушително, докато не сме ги опознали и не се съобразяваме с тях. Но щом като вече сме ги опознали, щом сме разбрали тяхното действие, насока и влияние, само от нас самите зависи да ги подчиняваме все повече и повече на нашата воля и чрез тях да постигнем нашите цели ... щом веднъж бъде разбрана тяхната (на производителните сили) природа, те могат да бъдат превърнати в ръцете на сдружените производители от демонични повелители в покорни слуги. Разликата тук е същата, каквато е между разрушителната сила на електричеството в мълнията и укротеното електричество в телеграфния апарат и във волтовата дъга, каквато е разликата между стихията на пожара и огъня, действуващ в услуга на човека", обяснява същия автор в "Развитието на социализма от утопия в наука". И още за естествения произход и характер на икономиката от Карл Маркс в "Немска идеология" : "... хората трябва да имат възможност да живеят, за да бъдат в състояние . Но за живота са нужни преди всичко храна и питие, жилище, облекло и още нещо. И така първият исторически акт е производството на средствата, необходими за задоволяване на тези потребности ...". Няма дори и сянка от намек за наличието на висши сили в човешка дейност като икономиката. Надявам се господа либертарианците да не отричат мнението на Маркс и Енгелс, че икономиката (производството) е обществена сила. Съществувалият реален социализъм също не разглеждаше икономиката "като на проект на висша сила". Напротив – възприемаше я като разумна и предварително обмислена и планирана човешка дейност и затова у нас имаше Държавна планова комисия, Държавен комитет за планиране и Върховен стопански съвет, в които институции работеха не висши сили и "вездесъщ социален инженер", а съвсем реални хора. В Съветския съюз пък имаше Госплан – Държавен планов комитет към Министерския съвет на СССР. Прав е авторът – именно, "Икономиката не е машина", която можеш да пускаш и спираш с копче. И затова в работата на социалистическите планови органи имаше доста субективизъм, по която и причина икономиката на реалния социализъм закъса. Планиращите държавната икономика чиновници не можаха своевременно да проумеят обективните изисквания на социалистическата икономическа действителност. Надцениха възможностите си да прогнозират и планират постоянно и бързопроменящите се социални и в частност икономически процеси; пренебрегнаха обективната, регулираща производството роля на социалистическия пазар. Но да не се отплесваме с отминалия в историята реален социализъм. Задачата ни е все още мърдащият капитализъм и конкретно неговият пазар, който авторът на статията определя така : "Пазарът просто е вид обществена организация, нещо като спогодба между хората, при която взаимоотношенията се извършват на база на доброволната размяна". А какво е капиталистическият пазар за социалистите? Пазарът, погледнато строго икономически е част от съвременната развита капиталистическа икономика, на който производителите получават или не получават признание за своя произведен продукт. Буржоазните икономисти от световната икономическа криза (Голямата депресия) от 1929 г. и особено след Втората световна война та до днес хвърлиха много сили да изучат стихията на пазара и да съумяват да прогнозират пазарните процеси. Роди се и специална икономическа дисциплина – маркетингът. Именно стихийните колебания на световния пазар, обхващащ страните с капиталистически начин на производство са причината за разтърстващите из основи и заплашващи съществуването на системата капитализъм кризи. Тези кризи са първоизточника пазарът да се възприема като зловеща, противостояща на човека и на неговия живот и сигурност сила, въпреки твърдениата на автора, че това не е така. В научната и художествената литература, във филмите, кризите на капиталистическото общество с последващите ги безработица, глад, мизерия и смърт са достатъчно правдиво и подробно описани и анализирани. И тука ги стяга обувката съвременните морални защитници на капитализма, че въпреки хвърлените сили и средства за овладяване на най-непредсказуемата част на капиталистическата икономика – пазара, усилията не водят до задоволителен резултат. "Какво значат понятията "власт на пазара", "хищен пазар", пита господин Търпев. Има такива понятия с реално съдържание – "власт на пазара" е, когато някаква непонятна за буржазния ум сила пречи на продажбата на неговата стока и той се оказва във фалит, а "хищен пазар" е, когато същата тази неведома сила го принуждава да продава стоката си на безценица и съвсем хищнически го лишава от жадуваната печалба. Това, че пазарът е романтично място на всеобща хармония на различни интереси е мъглява приказка за ограничения буржоазен ум. А това как "спестяванията се използват за инвестиции и се превръщат в капитали" е друга такава приказка за същите скудоумни глави. Ако капиталистът, тоест използващият наемен труд предприемач заплаща цялата стойност на вложения от наемния работник труд, как щеше хем да спестява, хем да забогатява, питат социалистите. Капиталистът има възможност да инвестира и да "спестява", само защото не заплаща на наемния работник цялата създадена от него в производството стойност. Това разбира се е основната класическа схема на капиталистическите производствени отношения при капитализма от деветнадесети век, описана и анализирана от класиците, но в същността си е валидна и за съвременния вид капитализъм. Приказката за първоначалното забогатяване на капиталиста също е известна – капиталистът си купил една ябълка, придал и търговски вид и я продал за два пъти повече пари; с получените от продажбата пари си купил две ябълки, придал им търговски вид и ги продал за двойно повече пари, просто такава била конюнктурата на пазара. И така до натрупването на първия милион.
Но на пазара има и нещо друго, нещо което Енгелс е описал преди сто и петдесет години, и което никой не може да отрече и опровергае, че и сега съществува, а то е, че : "... в търговията е позволено да се извлича колкото може по-голяма полза от неосведомеността, доверчивостта на противната страна, а също да се приписват на собствената стока качества, каквито тя не притежава. С една дума, търговията е узаконена измама". Това се отнася само за капиталистическата търговия, защото измамата при социализма започваше още с производството на стоките, особено откакто започнаха да слагат соя в шоколадовите бонбони, рога, копита и опашки в пастета "Апетитка", доколкото правилно си спомням името му и тоалетна хартия в кренвиршите.
Следващият повдигнат въпрос е за отношението на противниците към конкуренцията. Социалистите не отричат наличието на конкуренцията и необходимостта от нея. Да, за тях конкуренцията в природата е съвсем естествено нейно състояние. Конкуренцията предполага антагонизъм, "А без антагонизъм няма прогрес: такъв е законът, на който се подчинява цивилизацията до наши дни", казва класикът на социализма Карл Маркс в "Нищета на философията". Но при капитализма конкуренцията е също такава сляпа и двустранно проявяваща се, съзидателно-разрушителна сила, каквато е и пазарът. Авгорът пише, че "човекът е успял да опитоми дивата, хищническа конкуренция, тази която се основава на правото на силата и да създаде нова, провокираща, продуктивна конкуренция, която се базира на силата на правото". Кога евентуално е станало това? За конкуренцията по негово време класикът Енгелс в "Развитието на социализма от утопия в наука" пише : "В отношенията между отделните капиталисти, както и между цели отрасли на производсвото и между цели страни, въпросът за съществуване се решава от това, дали те обладават изгодни, естествени или изкуствено създадени производствени условия. Победените биват безмилостно отстранявани. Това е дарвиновата борба за отделно съществуване, пренесена – с удесеторена ярост – от природата в обществото. Естественото състояние на животните изпъква като връх на човешкото развитие".
Както вече казах, "опитомяването" от буржоазната наука на пазара, конкуренцията и породените от тях икономически кризи започва след края на Втората световна война, когато все повече в буржоазните общества се разпространяват икономическите идеи на Джон Мейнард Кейнс. Това продължава още, не е приключило и вероятно ще приключи с отмирането на капитализма. И какво в крайна сметка е салдото от "опитомяването" на пазара, икономическите кризи, конкуренцията и на капитализма въобще към днешна дата? Нека сметнем – няма обири на пощенски и пътнически влакове, обирите на банки с оръжие в ръка са сведени до самодейни инцидентни опити на алчни за бързо забогатявате отделни индивиди; намален е броят на отстреляните преки конкуренти или досадни съдружници; в така наречените "бели страни" няма дванадесетчасов работен ден и съответно 72-а часова работна седмица; правото на силата в икономиката е заменено от силата на правото, което право е наложено от икономически силните в полза на икономически силните; липсва духът и романтиката на "златната треска", както и други липси ... ; все още има възникващи по икономически подбуди войни – "пече" се даже и световна война за заграбване природните богатства на Русия, Иран, Венецуела и други непослушни страни; има икономически, финансови кризи и безработица; банките се обират от работещите в тях служители, клиентите на банките се обират от самите банки чрез едностранно въведените от тях правила; описаният и обяснен от Карл Маркс в първи том на "Капиталът" Общ закон на капиталистическото натрупване се развива и проявява с пълна сила в отделните страни и в световен мащаб, защото светът е доминиран от капиталистическия начин на производство, като натрупване в обществото на несметно богатство от едната страна, срещу натрупването на неописуеми мизерия и нищета, материални и духовни, в отсрещната страна; налице е контрабандата, наркотрафика, наркопласирането; налице е трафик на "бели робини", организирана престъпност, както и други наличности ... .
"Защо смятате, че политиците планират по-добре от предприемачите? " е следващият въпрос. Социалистите не смятат, "че политиците планират по-добре от предприемачите". Социалистите смятат, че "Само предприемачът може да прави изчисления и избор между икономически алтернативи, които да отговарят на пазарната ситуация и затова е най-логично той да действа свободно, за да реализира резултати и да носи икономическите рискове". Социалистите смятат, че само "Той (предприемачът) познава най-добре клиентите, отрасъла, доставчиците, суровините, количествата, ценовите равнища, алтернативните бизнес решения….". Но социалистите също така смятат и са убедени, че икономиката ще работи по-добре, ще бъде ефективна, ще изпълнява предназначението си да обслужва човешкото общество и като обществено явление да служи на обществените интереси, ако активите, които управлява предприемачът и мениджърът са собственост не на частни лица, а на цялото общество. Не на държавата, а на обществото. И по тази причина социалистите не абсолютизират дейността на държавата в икономиката и не я виждат вече такава, каквато беше при реалния социализъм и в който си вид се провали.
Да вземем за пример един важен икономически отрасъл, какъвто е енергетиката. Същата ще е много по-ефективна и спокойно развиваща се, когато бъде прочистена и освободена от обрасналите я като троскот частни интереси и бъде поставена в режим да изпълнява само прякото си и основно предназначение – да задоволява потребностите от еленергия на обществото, на битовите и бизнеспотребителите. Нищо повече от това – този отрасъл е толкова важен за обществото, че не може да бъде поле за удовлетворяване на каквито и да са частни интереси чрез пазарни, финансови и борсови спекулации, каквито сега се преплитат в родната ни енергетика. Специално за България, ако управляващите не направят това с разумни мерки, то рано или късно ще го направят потребителите с насилствени мерки, колкото и да са търпеливи.
"Откъде накъде противопоставяте природата на икономиката?", продължава да пита социалистите и всички останали противници на капитализма авторът. Отговарям само за социалистите : "Външните природни условия икономически се разпадат на две големи категории – природни богатства откъм средства за живот, т. е. плодородие на почвата, богати с риба води и т. н., и природни богатства откъм средства на труда, като водопади, плавателни реки, дърво, метали, въглища и т. н. В наченките на културата решаващо значение имат първият, а на по-високо стъпало на развитието – вторият вид природни богатства" – Капиталът, том 1. Повече от ясно е, че социалистите разбират и приемат неразривната причинно-следствена връзка между природата и икономиката. Този, който противопоставя икономиката на природата е капитализмът. Той векове е експлоатирал и продължава все още на определени места да експлоатира съвсем хищнически природните богатства, особено богатствата на намиращите се под неговия пряк политически контрол народи и страни, тоест на колониално зависимите.
"Защо толкова държите да има равенство ..., какво толкова ви привлича в идеята за равенство?", задава друг въпрос господин Търпев. Социалистите са наясно, че хората се раждат неравни – едни са по-силни умствено и физически, други са по-слаби, а има и хора в неравностойно положение. Но социалистите са убедени и се борят стартът в живота на всички индивиди да бъде максимално равен, като най-важното е средствата за живот и производството на средства за живот да бъдат собственост на обществото, а не частна собственост, за да няма по рождение икономическа зависимост на едни хора от други хора, зависимост на мнозинството от малцинството. Такова равенство искат социалистите. Всичко останало приписвано им като идея и практика за социалното равенство са идеологически спекулации или умствен плод на първично икономически неграмотни хора, тоест са откровени глупости. Такива са и твърденията в статията "че икономиката е нещо статично", "че работата и богатството се създават с политически решения", че "продажбата е експлоатация", "че заплатите и социалните помощи са равнозначни на реалните доходи". И понеже въпросът за статичността, тоест за неподвижността на икономиката е фундаментален, защото засяга мирогледа на хората, отново ще се обърна към класиците на социализма – Маркс, "Нищета на философията" – "Всичко, което съществува, всичко, което живее на земята или във водата, съществува и живее само по силата на известно движение. Така историческото движение създава обществените отношения, промишленото движение ни дава промишлените продукти и т. н.". Абсолютността на движението в природата и обществото се приема от социалистите и е основен градивен елемент във философията им.
В края на статията си авторът изпада в противоречие, отправяйки следният упрек към противниците на капитализма : "Защо говорите за опитомяване, променяне или дори премахване на капитализма, след като всъщност имате предвид гарантирането на законността и справедливостта?". Като се върнем към средата на статията ще прочетем, че лично авторът говори за опитомяването на "дивата, хищническа конкуренция". А малко преди това назидателно внушава : "Така че, драги противници на капитализма, консуматорското общество е фалиращо общество". Като че ли самото консуматорско общество го създадоха противниците на капитализма, а не е продукт от развитието на самия капитализъм и е най-развито и разпространено във водача на капиталистическите икономики – Съединените щати.
И така, малко след това се преминава към преки обвинения : "Вие, икономическите писачи, противници на капитализма, често, в различни дискусии и по различни поводи приравнявате продажбата с експлоатация и изкуствено разделяте хората на експлоататори и експлоатирани, създавайки почва за безсмислен конфликт".
Не писачите разделят хората на експлоататори и експлоатирани, те нямат такава сила. Разделението е резултат от развитието на човешкото общество – преди хилядолетия е имало роби и робовладелци, след това е имало крепостни селяни и феодали, сега има хора без собственост, наемни работници и капиталисти, притежаващи средствата за производство. И понеже и при капитализма има експлоататори и експлоатирани, имало е, има и докато има капитализъм ще продължава да има стачки и протести. По същата причина, наличието на експлоататори и експлоатирани, в световната история с големи кървави букви е записана датата 1-ви май, 1886 г., Чикаго. Ако господин Търпев не знае за тази дата, нека се поинтересува. Никога не е късно човек да се поучи и информира, както и да промени възгледите си за което и да било, напълно човешко е.
И така, обвинявайки противниците на капитализма авторът стига до следните прозрения : "Реално не е лоша експлоатация да работиш и да продаваш продуктите на труда си срещу цената, на която другият е готов да ги закупи". Дали една експлоатация е лоша или добра най-правилно може да се почувства и разбере, когато лично изпаднеш в сътоянието на експлоатиран. Така от личен опит научаваш обективната истина. Ако това не ти се харесва, можеш да се довериш и на разказите на други експлоатирани. Изборът е твой.
И още, "че няма никакъв реален конфликт между бизнесмени и потребители, защото първо те са абсолютно взаимозависими, в смисъл, че имат общи и допълващи се интереси, второ всеки бизнесмен влиза и в ролята на потребител, въобще всеки произвеждащ /тоест и работникът/ влиза и в ролята на потребител на пазара. Няма никакво разделение, камо ли пък противопоставяне". Няма ... . Идете на Женския пазар и вижте има ли реален конфликт между купувачите и търговците, опитайте да си изберете плодове и зеленчуци от сергията и изпитайте на гърба си любовта на търговеца или го попитайте точна ли е везната му, защото смятате да проверите теглото на покупката си на контролната везна; попитайте работниците от бургаската корабостроителница или от Вазовските машиностроителни заводи има ли между тях и управляващите предприятията реален конфликт; попитайте миньорите от мина "Ораново"; попитайте потребителите на електроенергия, на "Софийска вода" АД и на "Топлофикация София" ЕАД, как гледат на спекулативните сметки; можете да попитате и потребителите на банкови кредити за отношението им към текстовете с дребен шрифт на буквите в договорите и още много подобни примери.
Що се отнася до неверността на "идеята на Маркс за абсолютната еквивалентност на оценките при акта на размяна" и че това "демотивира хората да разменят" излиза, че на пазара половината от разменящите субекти с радост заменят повече за по-малко. Заменят не чак кон за кокошка, но все пак щом стойностите на разменяните помежду им стоки не са еквивалентни единият дава повече, а получава по-малко, а другата страна в сделката дава по-малко и получава повече. Има разбира се и такива случай, но те се отнасят към казаното по-горе от Енгелс за търговията като узаконена измама.
И така стигаме до най-същественото в статията на господин Мартин Търпев – за предназначението на икономическото знание и наука, и за властта върху икономиката.
Разсъждавайки върху променливостта на икономическите явления и процеси авторът стига до извода, че "реално икономиката може и трябва да бъде обект само на РАЗБИРАНЕ, но не и на властване и признава, че "Икономическото управление не е нищо повече от комплекс от икономически действия, плод на разбиране на икономическите процеси и на постигане на синхрон с тяхната динамика и техните взаимовръзки. Никога няма да има покой, защото покоят значи смърт. В чисто икономически план покоят значи абсолютна липса на икономически действия, родена от липса на основните икономически мотиви – увеличение на печалбата и избягване или минимизиране на загубата". Така, значи основен мотив за капиталистите в икономическата надпревара е печалбата. Но "Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба", е отбелязъл Маркс в Капиталът, том 1-ви. Нека да прочетем какво казва по този въпрос и другарят му Енгелс в "Произход на семейството, частната собственост и държавата". "Вулгарната алчност е била движеща сила на цивилизацията от нейния първи ден до днес: богатство, богатство и пак богатство, богатство не на обществото, а на отделния жалък индивид била нейната единствено решаваща цел. И ако в нейните недра все повече и повече се развивала науката и се повтаряли периоди на най-висок разцвет на изкуството – то се дължи само на обстоятелството, че без тях не биха били възможни постиженията на нашето време в натрупването на богатство". Като поразсъждаваме се убеждаваме, че при капиталистите разумът е подчинен на една страст, страстта към все по-голямо материално богатство. И понеже голямата страст често замъглява разума, господата капиталисти и тяхните идейни апологети приписват на противниците на капитализма стремежи и опити за властване над икономиката. А дали това е човекът на бъдещето, със замъглен от страстта разум? Едва ли. Социалистите смятат, че човекът на бъдещето е човекът на разума и обществено мислещият човек. Като разгледаме виждането на социалистите за бъдещето на икономиката, може би ще се избистри и образът на човека на бъдещето.
Социалистите не споделят вулгарното разбиране за "властване" над икономиката. За тях икономиката е обективно съществуваща обществена система, развиваща се по собствени, специфични за нея закони. Съществена за икономическите отношения е формата на собственост върху средствата за производство на материалните блага. Като обществена система, под въздействие развитието на производителните сили, в своето развитие икономиката става все по-обществена и развитието й все повече ще зависи от интересите на цялото общество и все по-малко ще зависи от интересите на отделни негови членове, и в тази връзка формите на собственост следват същата посока – обществената собственост върху средствата за производство все повече ще се разширява и утвърждава за сметка намаляване и отслабване влиянието на частната собственост върху тези средства. Това се отнася най-вече за основните икономически отрасли, представляващи гръбнакът на една икономиката, а някои имащи и социална значимост – енергетиката, железопътния транспорт, минната промишленост и металургията, химическата промишленост, нефтените рафинерии, дърводобива и залесяването, земеделието в по-неплодородните райони, напоителните системи,
търговията с електроенергия, доставките на газ и нефт. Обществената собственост върху средствата за производство при тези отрасли е гаранция, че те ще се развиват на територията на страната, и че няма да бъдат ликвидирани, когато това е по-изгодно на частният им собственик, преследващ максималната печалба.
Обществената собственост върху основните икономически отрасли ще даде стабилност на икономиката и постоянни цени на електроенергията, горивата и транспорта за по-дълги периоди от време. Обществената собственост върху други отрасли като машиностроене, електроника, лека промишленост ще е гаранция, че тези производства няма да бъдат изнесени в други страни, пак в търсене от капитала на максимална печалба. Това е обективна тенденция в развитието на икономическите отношения и несъобразяването с нея ще продължава да води до кризи и западане на икономиката и обществото като цяло на съответната страна. Примерът е пред очите ни.
Като обективна система над икономиката не може да се властва. Тя може само да се изследва, да се откриват и анализират законите и механизмите, по които функционира. При добро познаване на движещите я закони икономиката може и да се управлява. Както се управляват и контролират химическите процеси, металургичните процеси и термоядрените процеси, така при много добро познаване могат да се контролират и управляват и икономическите процеси и отношения. Това могат да правят, разбира се, само рационално мислещи и действащи хора. Хора със замъглени от страст за повече и повече богатства мозъци не могат да управляват обществената икономика, защото те не могат да преодолеят частния си интерес и не могат да осъзнаят обществения. Това е разликата между съвременният буржоазен човек и човекът на бъдещето – човекът на комунизма, както социалистите го наричат. Тезата на буржоазните икономисти, че икономиката може само да се разбира, и че управление е възможно само за отделното предприятие, тоест на микроикономическо ниво, поставя субективно ограничение пред възможностите на човешкия ум. Както много от движещите природата обективни закони са усвоени и сполучливо използвани от човека, така могат и ще бъдат усвоени и законите движещи икономиката и използвани за благото на обществото. Както историята е доказала, граници пред човешкият ум няма. Самият капитал е изучил и усвоил някои от законите на обществото и умело ги използва в неговото манипулиране за своите си цели.
В тази връзка икономическите процеси и отношения трябва да се опростяват, да се очистват от служещите само за частно обогатяване спекулативни финансово-борсови налепи и да се насочват само и единствено към основното им предназначение – задоволяване на обществените потребности от продукти и услуги. От съществено значение, както вече споменах, е разширяване територията и влиянието на обществената собственост в икономиката, за което активно би следвало да се борят социалистите, и което е отликата и разделителната черта между тях и социалдемократите, каквито са и всъщност сегашните водачи на Българската социалистическа партия.
Вижда се, че класиците на социализма са дали научно определение и обяснение на много и сега съществуващи обществени и в частност икономически явления и понятия. За последователите социалисти оставаше да проумеят същността им и да изследват развитието им в съвременните условия, което безпристрастно, обективно и научно изследване по субективни причини, ниско интелектуално ниво на ръководителите на обществото, беше заменено от апологетика на партията и партийния водач. Така се стигна до едно бягство от действителността, довело да разпада на реалния социализъм. Но историята не е спряла своя ход напред, и както от самата нея знаем, първопроходците и пионерите нерядко за заплащали своето научно и чисто човешко любопитство с живота си. Но откритието им е останало да служи на поколениата след тях. Така че, опитът на реалния социализъм в разумното устройство на човешкото общество не е безполезен.
Град Бяла Русенско - снимки /От Русе до...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Рожби на идиотизма
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Рожби на идиотизма
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34360
