Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 15:02 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.01.2014 16:57


31.01.2014г.
В писанието си от 27-ми януари разкритикувах досегашните ни президенти, че въпреки възниквалите досега поводи, те "някак си не настояват енергично за въвеждането на пряката демокрация. Нито, когато са действащи, нито, когато са вече недействащи" и резултатът не закъсня, след два дни действащият президент побърза да се поправи, като на 29-ти излезе с обръщение към нацията за провеждане на национален референдум по следните въпроси :
"1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
  2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и  националните референдуми?
  3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при  произвеждане на изборите и референдумите?".
Основната цел на предлаганият от господин Плевнелиев референдум е "да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите", както и "да върнем смисъла от гласа на хората и да му придадем значимостта, която заслужава и която му се полага". Много правилно – негласуването на една немалка част от имащите право на глас българи, почти половината от тях, е значителен и голям проблем за разширяването на народовластието у нас, за който проблем вината на избирателите е по-голяма от вината на политиците.
Успехът на един референдум зависи от условията заложени в член 23-ти, алинея 1-ва от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – броят на участвалите в референдума да е равен или по-голям от броя на участвалите в последните избори за Народно събрание и утвърдително на референдума да са гласували повече от половината от участвалите в него избиратели [Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. (2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума. (3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.]. В най-важната си част – постигането на успех – предложеният от президента референдум въобще не е обмислян, макар че имаме и прецедент – Референдумът от 27.01.2013г. за ЯЕЦ "Белене", който поради неизпълнение условията на посочения член 23-ти, алинея 1-ва, 1405463 гласували на референдума срещу 4345450 гласували на последните избори за Народно събрание на 05.07.2009г., беше неуспешен от гледна точка пряката воля на избирателите.
Неуспехът на предлагания сега референдум е предварително заложен в самия него, в предложената за допитване точка втора : "2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? ". Така. Предлага се на гласоподавателите да гласуват с "Да" за въвеждането на задължително гласуване при всякакви следващи избори и допитвания. Поставянето на задължителното гласуване като въпрос за решаване чрез референдум говори за непознаване психиката на българските избиратели от страна на президента Плевнелиев и участвалите в списването въпросите на референдума негови съветници.
Общо взето българските избиратели са новатори, с прогресивен пионерски дух хора, що се отнася до правото им на избор. Винаги гласуват за новата партия и за новопоявилите се политически лидери. Никога досега в демократичната история на страната ни избирателите не са давали властта за втори последователен мандат, на която и да е политическа сила. Така с надеждата да сполучат, дават шанс на всички политици, имащи желание да опитат силите и възможностите си в управлението на обществото. Но все пак българите имат свое мнение и лично или групово отношение към изборния процес, които следват неотклонно през целия ни демократичен период, а що се отнася до интересите им, може да се каже, че са консервативни, защото винаги гласуват за този, който обещава най-много за удовлетворяването им, и който обикновено е новопоявилият се лидер, обещаващ по някакво неписано правило най-много от всички предишни. Гласуващите избиратели гласуват, защото са партийно задължени или лично задължени, какъвто е случаят с избирателите на Движението за права и свободи; гласуват защото са примерни и изпълнителни граждани или защото са получили пари за да гласуват, първите са морално мотивирани, а вторите – материално стимулирани. Има разбира се и граждани, които гласуват само по идейни подбуди, като гласоподавателите на ПП "Атака". Има и негласуващи граждани от имащите право на глас. Но и гласуващите и негласуващите са обединени от едно и също мнение за резултата от изборите – и гласуващите, и негласуващите са твърдо убедени, че изборите нищо няма да променят в икономиката, политиката, в обществените отношения и личният им живот в положителна посока. Това означава, че всички български избиратели са песимистично настроени относно реалните възможности на предоставеното им от нашата демократична конституция "право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа".
Ако все пак има някаква промяна след избори, то задължително промяната е във вреда на тях, избирателите. Това се потвърждава от досегашната изборна практика и от точка втора на предложеният от президента проект за референдум.
С включването на въпроса за въвеждането на задължително гласуване се предлага на електорите да се откажат от едно свое право, което сами са си извоювали – правото да не гласуват; правото в неделния ден, в който ден винаги се провеждат изборите да отидат за гъби, да посрещат гости или да гледат спокойно през целия ден мачове и филми сам или с компания по телевизора на по бири; или просто да се излежават с вестник, книга или чаша в ръка, необезпокоявани от досадната необходимост да излизат навън в жегата, студа или дъжда за да отидат до изборната секция. Предлага им се да си самоотнемат едно право и да се самонатоварят с едно задължение. Донякъде мазохистично. Колкото и да са наивни избирателите, да не кажа нещо по-силно в този смисъл, все пак не са чак толкова загубени, че да посегнат на собствения си интерес. Убеден съм, че никога българите няма да се откажат доброволно от което и да е тяхно право, което ги удовлетворява и това автоматично предопределя неуспеха на въпросния референдум. Неудовлетворените от правото си да участват в избори на държавни и местни органи и в допитвания до народа избиратели се отказват от това си право, но го заменят с друго право, удовлетворяващото ги право да не участват в допитвания и избори. А казуса на президента ги поставя пред избора право срещу задължение. Твърде нагло от негова страна, предвид постоянния стремеж на всички политици да ограничават правата на гражданите и да увеличават задължениата им. Най-пресен пример за това е текстът в Наказателния кодекс за задължителното регистриране на притежаваните от гражданите културни ценности. И понеже притежавам един брой културна ценност в лицето на съпругата ми, която не мога да изхвърля, както бих направил с библията от 1924 година, силно съм обезпокоен и в същото време затруднен като как да я регистрирам.
Но да се върнем на референдума и проследим вероятният негов изход. Предвид незаинтересоваността на политическите партии и ръководствата им от въвеждането на задължителното гласуване, независимо какво говорят по медиите, партийно и лично зависимите избиратели ще гласуват с "Не", защото такава ще е волята на партиите и ръководствата. По същата причина и по същият начин ще гласуват и материално стимулираните избиратели. Съвсем логично е избирателите със собствено независимо мислене и мнение да отхвърлят задължителното гласуване, защото така им се отнема едно право. Така че, вероятността допитваните да отговорят на въпроса "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?" с "Не" клони към единица, а вероятността да отговорят с "Да" клони към нула.
В този смисъл, за да се предотврати за в бъдеще провалът на допитванията до народа, както и да се разшири народовластието и приноса на избирателите в управлението на държавата, задължителността на гласуването трябва да им се наложи по друг начин, извън референдума. Обслужващите депутатите, президента и министър-председателя юристи следва да намерят подходящата форма, в която на имащите право на глас да се наложи задължителност при упражняването му. Както казах, българските избиратели си имат свое мнение и отношение, което неотклонно спазват. Те няма да гласуват против собствения си интерес и удобство, и да се разчита на съзнателността им е глупаво и смешно. Този въпрос, за задължителното гласуване, трябва да се реши преди провеждането на следващия референдум, ако се иска постигане на търсения резултат.
Освен това, за да привикнат избирателите бързо към него, задължителното гласуване трябва да бъде съчетано и с парична глоба за нарушителите, тоест за тези, които предпочитат да отидат за гъби в неделния ден, вместо да упражнят правото си на глас.
Тази мярка ще дисциплинира електоралните единици, защото българинът е особено чувствителен към домогванията от страна на държавата към портфейла му. Както всяко удоволствие, така и удоволствието да не гласуваш ще се заплаща от ползващите го, което е съвсем справедливо, предвид пазарната идеология, която изповядаме.
Освен с казаното до тук, законотворците ще трябва да се съобразят и с друг аспект от нашата действителност, имащ отношение към условията на цитирания член 23-ти, алинея 1-ва от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно : трябва да се вземе предвид и отрази в текстовете на закона тенденцията в прираста на българската нация. Както сочат данните на Националния статистически институт, прирастът на населението у нас е отрицателен. Това се дължи на високата смъртност, ниската раждаемост и изселването в други страни. Така че, съвсем обективно е възможно, за времето от последните избори за Народно събрание до датата на провеждането на един референдум броят на отпадналите (поради смърт или емиграция) имащи право на изборен глас да е по-голям от броя на придобилите право на изборен глас граждани, тоест по посочените обективни причини числото на гласувалите в последните избори за Народно събрание да не може да бъде достигнато от гласувалите на референдума.
Този проблем донякъде се решава с текста на член 23-ти, алинея 3-та, но тогава правото на народа да определя пряко се отнема и се предостава на депутатите, които, както показва досегашната им практика, не работят в интерес на избирателите си.
Не се ли вземат предвид описаните до тук факти и обстоятелства, предложеният от господин Плевнелиев референдум ще се окаже недомислен и провеждането му без предварителна подготовка съобразно споменатите факти и обстоятелства няма да донесе очаквания от него резултат и ще се превърне само в поредното средство за прахосване парите на данъкоплатците.
Ето, давам възможност на господа управляващите да чуят гласът на народа, да прочетат внимателно написаното, да го анализират и приложат в политическата практика. Пътят към голямото винаги започва с една малка стъпка, това е стъпката.
На добър път и успех, господин президент, в благородното ви начинание да направите демокрацията лично дело на всеки български гражданин.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5760815
Постинги: 2809
Коментари: 25807
Гласове: 34183
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031