Постинг
27.01.2014 15:05 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2014 14:13
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 31.01.2014 14:13
27.01.2014г.
Наскоро (на 22 януари) тримата бивши президенти, Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и настоящият президент Росен Плевнелиев се събрали на "Дондуков" 2 за така наречения Съвет на президентите. В състоялият се разговор четиримата мъже се обединили около постановката, че "днес е изключително важно да не се отклоним от националния идеал и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери". Добре казано, с чувство на приемственост и преклонение.
Изречението е недвусмислено, защото съвсем ясно и точно се разбира, че президентите убеждават себе си, че не трябва да се отклоняват от идеалите и посоката. И като патриоти, каквито се бият в гърдите да са, уважаемите господа би трябвало да са добре запознати с идеалите и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери на народа ни в национално-освободителната борба. Тези дейци, особено Левски, са имали и представа за бъдещата ни свободна и независима държава. Препрочитам една тънка книжчица озаглавена "Посланията на Васил Левски", препрочитам стихотворенията и публицистиката на Христо Ботев и установявам, че двамата наши най-велики будители, възрожденци и революционери не са предвиждали в освободителното дело, а с голяма сигурност и в бъдещата свободна, чиста и свята република България, политическата сила и власт и обществената работа да бъдат средство и източник на лично материално забогатяване; "... гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш!", наивно си е мислел Апостола, споделяйки мисълта си в писмо до Христо Иванов Големия. Той е знаел, че "Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо", за която опасност предупреждава Любен Каравелов. Нашите политици, не само днешните, и включително господата президенти сеят лично и чрез угодничещите им медии глупост, простотия, раздори, злоба, омраза, ненавист, национален нихилизъм и поквара в обществото ни и затова наистина след време от българите няма да остане нищо, защото тези политици в обществените дела се проявяват като глупаци, без да са съвсем такива, защото за частния си интерес са твърде умни. В писмо до Данаил Попов Левски споделя за себе си следното : "... работата ми ме е срещала (с) всякаква (опасност), и не можа да ме отвърни да работя за други (интереси), или да ме отчае (и) да гледам своя си интерес". Та такъв е идеалът и посоката на Левски за работата на обществения работник, господа президенти, депутати и политици. А злоупотребилите със служебното си положение отговорни работници, съгласно Нареда на работниците за освобождение на българския народ, се наказват строго – при първо провинение се лишават от поста; при повторно се отстраняват от работата завинаги, а при неизпълнение и съпротива срещу наказанието – смърт.
Христо Ботев страда, че живее в общество "между глупци неразбрани", в което "глупецът вредом всеки почита" и че "живей овцата и от народът мой по-честито!", но той горкият и представа си е нямал какви глупост и простотия, които медиите съвсем умишлено и целенасочено мултиплицират, каква материална и духовна мизерия ще се ширят сред българите сто и четиридесет години по-късно. Не може да са умни избирателите, които дадоха властта на издънката на една монархическа династия, по чиято вина в три загубени от тях войни от българския народ е откъсната жива плът и са платени стотици милиони левове контрибуции и репарации от неговия труд. Не е мъдро обществото, което позволи на тази издънка да заграби държавни имоти, които не му принадлежат и да ламти за още.
Гениалният поет е гневен и бесен, защото "смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!", "А бедният роб търпи". Какво ли щеше да напише за днешните наши и чужди гости, наричани още инвеститори, ако можеше да ни види? А какво пък мъдруват днеска вестникарите? Днес има вестници, които не само цапат ръцете с мастило като ги разлистваш, но повече цапат душите с простотиите си. И правилно ни е рекъл, "а вий ... вий сте идиоти". Такива сме, защото нашите доброта, доверие, разбиране и толерантност към управниците ни стигат до идиотизъм. И на предстоящите избори ще го потвърдим за пореден път. За "идиотщината" ни принос имат и господата от Съвета на президентите, но тях това наше душевно състояние ги обслужва превъзходно, което пък ги противопоставя антагонистично на светлите възрожденски образи.
Излиза, че днес и политиците и народа не само сме се отклонили от "националния идеал и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери", ами съвсем сме ги изоставили и забравили. Впрочем, според историческите факти и по признание на съвременници, идеалите и посоката са захвърлени и забравени не много време след избавлението ни от игото и създаването на третата българска държава, дори и от някои предишни възрожденци, будители и революционери.
"Държавните глави считат, че в трудната ситуация, в която се намира страната, е особено важно политическите лидери да покажат отговорност и да намерят темите, по които да се обединят", четем по-нататък в бюлетина за срещата, публикуван в официалния сайт на президента. От луната ли падат тези държавни глави? Та политическите лидери отдавна, отдавна са намерили темите, по които да се обединят и също така отдавна здраво са се обединили – това са темите за партийните субсидии от републиканския бюджет, за имунитета на депутатите, за изборния кодекс, гарантиращ възпроизвеждането им в политиката и властта, за командировките в чужбина, за цената на кюфтето в бюфета на парламента и други жизнено важни за личните им "отечества" въпроси.
Президентите се сетили още, че би било хубаво "гражданите да усетят, че са част от процеса на вземане на решения, включително чрез използване на инструментите на пряката демокрация". Сещат се, ама някак си не настояват енергично за въвеждането на пряката демокрация. Нито, когато са действащи, нито, когато са вече недействащи. А поводи за пряка демокрация имаше – ликвидирането на ТКЗС-та и ДЗС-та, приемането ни в НАТО, приемането ни в ЕС, военните ни мисии в далечни страни, за избор на голям брат, а защо не и за други по-маловажни въпроси.
Като капак на изречените глупости и лицемерни празнословия от господата Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев е заключението, че "Не революции, а последователното надграждане на всичко постигнато и упорита работа по националните приоритети ще доведат до подобряване на живота на хората".
Такова едновременно съвпадение на тъпоумие и скудоумие у тези четирима видни български политици е забележително явление в обществения ни живот, което заслужава по-обстойно внимание. И за да няма недоразумение, първо да изясним понятията "революция" и "надграждане".
Според уикипедията : "Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението ... ". Според българския тълковен речник революцията е още "Основна, често внезапна промяна в областта на наука, култура и изкуства".
Що се отнася до понятието "надграждане" в тълковния речник такава дума няма, а интернет-речниците излизат със съобщенията "Няма намерена дума надграждане", "Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея", "Няма данни за "надграждане", "Надграждане – непозната дума за речника". Но ясно е, че става дума за надстрояване, тоест строене над друг предишен строеж, според речника.
И така. Имаме нещо изградено през двадесет и четирите години на демократично и свободно развитие и сега следва върху тази основа да надграждаме. Да, но здравината на един градеж (обект в процес на изграждане) зависи от неговата основа, още повече, когато градежът не е завършен и му предстои неясно по-размер надграждане. Обърнах се към делата на четиримата градители на съвременна България, но не открих положени от тях здрави основи в държавния градеж по смятаните от тях за национални приоритети. Философът Желев върна на българите земята в реални граници, което я запусти с години. Изгубиха се елитни и качествени породи животни, сортове плодове, зеленчуци и зърно. Адвокатът Стоянов ни ориентира и приобщи към евроатлантическите ценности и сега у нас безпрепятствено се насажда простотия, егоизъм, насилие, наркомания, педерастия, етнически и религиозен сепаратизъм, безродие, историческа безпаметност и прочие подобни "демократични" ценности. Следвайки евроатлантическите ценности дадохме жертви в услуга на чужди интереси по далечни земи. Историкът Първанов ни донесе "голям шлем" в енергетиката, от който остана да мъждука с възможности за осъществяване само проектът "Южен поток". Предприемачът инженер Плевнелиев ни просветли за високотехнологичните индустриални клъстери, които ще ни изведат в челото на световното икономическо развитие. Засега все още без видим резултат. Той също скалъпи свой "голям шлем" в енергетиката, от който само енергийната ефективност е икономически оправдана и реално изпълнима. Диверсификацията на доставките на газ на този етап и особено либерализацията на пазара на електроенергия биха били безумно пилеене на парични средства и природни ресурси.
Така че, господа президентите или не са работили достатъчно упорито, или не са работили в правилната посока, или са сбъркали националните приоритети за да нямаме днес задоволителни резултати в държавното и общественото строителство, да сме бедна страна, да понасяме унизителни критики от чиновниците в Европейския съюз, да сме сред най-нещастните и тъжните нации в света и да ни грози заплахата от изчезване. И затова в крайна сметка съвсем логично "подобряване на живота на хората" осезателно няма. Освен, че не се усещат като част от процеса на вземане на решения, масата от българските граждани не се усещат и да забогатяват. Затова казаното на тази среща от четиримата президенти, съпоставено с делата им и с действителността звучи кухо, тъпо, глупаво и цинично.
Но защо тези смели политически мъже определено се плашат от думичката революция. За Стоянов и Плевнелиев е допустимо да имат превратни представи за това понятие, но историкът Първанов и философът Желев трябва да са наясно с прогресивната роля на революциите в развитието на човечеството. И по-глупави и неразбиращи интересите си ли са били английската и френската буржоазия та не са надграждали цивилизовано и мирно върху феодалната основа, ами са изпаднали в състояние на кръвожадност и варварство, че клъцнали главите на кралете си Чарлз I и Луи XVI, въпреки че последният е останал в историята като честен човек с добри намерения. Кръвожадни изверги и престъпници ли са били английските и френските буржоа, каквито по-късно се оказали и болшевиките или определено такова надграждане е било невъзможно, защото феодалната основа е била гнила и нездрава и буржоата са осъзнавали това, а кралете и феодалите са го саботирали, защото е вредяло на интересите им. Каквото и да е било, не се е минало без революция и жертви.
Именно последното плаши нашите мъжествени президенти и те бягат от революцията в надграждането. В тяхните объркани глави революцията е дивашко и варварско изстъпление на народните маси, а надграждането е цивилизовано и културно дело на елита в полза на невежото и даже неблагодарно простолюдие.
Само че революция не означава задължително и само смърт – бесилки, гилотина, разстрели и разрушения. Така обруганата Октомврийска революция не разруши царските дворци, само защото са царски, както ние разрушихме "комунистическите" ферми и заводи, и изклахме тоталитарните елитни стада от овце и крави при демократичната ноемврийска революция у нас; не разстреля и не остави без работа царските академици и учени, само защото са работели за империята, както ние принудихме нашите учени да карат таксита за да се изхранват или да бягат по други страни да правят и прилагат в практиката изследванията си, защото тук са вече ненужни.
Реиндустриализацията на страната е революционно намерение на правителството. Такова е и намерението му да придобие собствеността на "Химко" АД и "Ремотекс" ЕАД, защото са коренно противоположни на провежданите досега икономически политики, които се оказаха погрешни и в противоречие с интересите на обществото. Революционно ще е и обоществяване собствеността на електро-разпределителните предприятия, "Софийска вода" АД и всякакви други монополисти. Извратеността в нашите междуличностни и обществени отношение е толкова голяма и всеобхватна, че дори публичното говорене на обективната истина и защитата на националните интереси минават за революционни.
Та къде господата виждат здрава основа в държавата България, върху която смело може да се надгражда? В икономиката, в политиката или в морала? Сдобилите се с някаква материална собственост през прехода могат да надграждат за себе си лично, но масата от населението, която се осланя само на ръцете и главата си няма върху какво и какво да надгражда. Тя не може да разчита и на държавата, защото и държавата е без здрава основа, върху която да надгражда. Излишно е да доказвам, че обществото и държавата ни са разкапани. Това се разбира от всеки обществено мислещ човек. А на немислещите за обществото им е безразлично. Те не виждат по-далече от своя си частен интерес. Парадоксално е, но е факт. И президентите ни, обществени дейци избрани мажоритарно са обществено немислещи и не виждат по-далече от частния си и личния си интерес. Отричат необходимостта от революция, защото заплашва статуквото им, както е било с кралете Чарлз I и Луи XVI; говорят за надграждане, защото се имат за елит, а в същото време всичките им действия водят обществото именно към революция, също както е било и при кралете. Така че, къде беше главата на доктор Желев да прозре, че социализмът е създал нещо здраво и трайно, върху което смело може да се надгражда – материално-техническата база на индустрията, селското стопанство и социалната справедливост например, за да извърши едно революционно за времето си дело като съхрани и надгради здравото наследство на социализма и така да предотврати необходимостта от революция днес. Философ ... . Ама дървен. А имаше историческата възможност да стане велик българин. Не вярвам, че не е искал да стане велик, човешко е да се поблазниш.
В неговият случая става въпрос за диалектическо разбиране, тоест за марксистко-ленинско разбиране на историческите процеси. А самият той твърдеше, че бил марксист. Да беше се опитал да разбере Ленин преди да го критикува.
Вината на нашите управници от прехода е двойна – с делата си въвлякоха обществото в спиралата на разрухата и разпада и го доведоха до необходимост от революция, и в същото време с лъжи оплетоха народа и го приведоха до състояние на невъзможност да осъществи революцията. В цялост историческата им дейност е по-реакционна и ретроградна и от тази на споменатите крале. Не само и не толкова прираста на населението, колкото тази насадена от реформите и поведението на управниците ни безпомощност на етническите българи за обществено движение и развитие ще ни доведе до физическо изчезване от населяваната сега от нас територия.
Така че, както преди сто и четиридесет години, така и днес "единственото спасение на нашият народ се състои в революцията ... Революция народна, незабавна, отчаяна", ни казва уверено Ботев.
Наскоро (на 22 януари) тримата бивши президенти, Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и настоящият президент Росен Плевнелиев се събрали на "Дондуков" 2 за така наречения Съвет на президентите. В състоялият се разговор четиримата мъже се обединили около постановката, че "днес е изключително важно да не се отклоним от националния идеал и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери". Добре казано, с чувство на приемственост и преклонение.
Изречението е недвусмислено, защото съвсем ясно и точно се разбира, че президентите убеждават себе си, че не трябва да се отклоняват от идеалите и посоката. И като патриоти, каквито се бият в гърдите да са, уважаемите господа би трябвало да са добре запознати с идеалите и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери на народа ни в национално-освободителната борба. Тези дейци, особено Левски, са имали и представа за бъдещата ни свободна и независима държава. Препрочитам една тънка книжчица озаглавена "Посланията на Васил Левски", препрочитам стихотворенията и публицистиката на Христо Ботев и установявам, че двамата наши най-велики будители, възрожденци и революционери не са предвиждали в освободителното дело, а с голяма сигурност и в бъдещата свободна, чиста и свята република България, политическата сила и власт и обществената работа да бъдат средство и източник на лично материално забогатяване; "... гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш!", наивно си е мислел Апостола, споделяйки мисълта си в писмо до Христо Иванов Големия. Той е знаел, че "Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо", за която опасност предупреждава Любен Каравелов. Нашите политици, не само днешните, и включително господата президенти сеят лично и чрез угодничещите им медии глупост, простотия, раздори, злоба, омраза, ненавист, национален нихилизъм и поквара в обществото ни и затова наистина след време от българите няма да остане нищо, защото тези политици в обществените дела се проявяват като глупаци, без да са съвсем такива, защото за частния си интерес са твърде умни. В писмо до Данаил Попов Левски споделя за себе си следното : "... работата ми ме е срещала (с) всякаква (опасност), и не можа да ме отвърни да работя за други (интереси), или да ме отчае (и) да гледам своя си интерес". Та такъв е идеалът и посоката на Левски за работата на обществения работник, господа президенти, депутати и политици. А злоупотребилите със служебното си положение отговорни работници, съгласно Нареда на работниците за освобождение на българския народ, се наказват строго – при първо провинение се лишават от поста; при повторно се отстраняват от работата завинаги, а при неизпълнение и съпротива срещу наказанието – смърт.
Христо Ботев страда, че живее в общество "между глупци неразбрани", в което "глупецът вредом всеки почита" и че "живей овцата и от народът мой по-честито!", но той горкият и представа си е нямал какви глупост и простотия, които медиите съвсем умишлено и целенасочено мултиплицират, каква материална и духовна мизерия ще се ширят сред българите сто и четиридесет години по-късно. Не може да са умни избирателите, които дадоха властта на издънката на една монархическа династия, по чиято вина в три загубени от тях войни от българския народ е откъсната жива плът и са платени стотици милиони левове контрибуции и репарации от неговия труд. Не е мъдро обществото, което позволи на тази издънка да заграби държавни имоти, които не му принадлежат и да ламти за още.
Гениалният поет е гневен и бесен, защото "смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!", "А бедният роб търпи". Какво ли щеше да напише за днешните наши и чужди гости, наричани още инвеститори, ако можеше да ни види? А какво пък мъдруват днеска вестникарите? Днес има вестници, които не само цапат ръцете с мастило като ги разлистваш, но повече цапат душите с простотиите си. И правилно ни е рекъл, "а вий ... вий сте идиоти". Такива сме, защото нашите доброта, доверие, разбиране и толерантност към управниците ни стигат до идиотизъм. И на предстоящите избори ще го потвърдим за пореден път. За "идиотщината" ни принос имат и господата от Съвета на президентите, но тях това наше душевно състояние ги обслужва превъзходно, което пък ги противопоставя антагонистично на светлите възрожденски образи.
Излиза, че днес и политиците и народа не само сме се отклонили от "националния идеал и посоката, зададена от българските възрожденци, будители и революционери", ами съвсем сме ги изоставили и забравили. Впрочем, според историческите факти и по признание на съвременници, идеалите и посоката са захвърлени и забравени не много време след избавлението ни от игото и създаването на третата българска държава, дори и от някои предишни възрожденци, будители и революционери.
"Държавните глави считат, че в трудната ситуация, в която се намира страната, е особено важно политическите лидери да покажат отговорност и да намерят темите, по които да се обединят", четем по-нататък в бюлетина за срещата, публикуван в официалния сайт на президента. От луната ли падат тези държавни глави? Та политическите лидери отдавна, отдавна са намерили темите, по които да се обединят и също така отдавна здраво са се обединили – това са темите за партийните субсидии от републиканския бюджет, за имунитета на депутатите, за изборния кодекс, гарантиращ възпроизвеждането им в политиката и властта, за командировките в чужбина, за цената на кюфтето в бюфета на парламента и други жизнено важни за личните им "отечества" въпроси.
Президентите се сетили още, че би било хубаво "гражданите да усетят, че са част от процеса на вземане на решения, включително чрез използване на инструментите на пряката демокрация". Сещат се, ама някак си не настояват енергично за въвеждането на пряката демокрация. Нито, когато са действащи, нито, когато са вече недействащи. А поводи за пряка демокрация имаше – ликвидирането на ТКЗС-та и ДЗС-та, приемането ни в НАТО, приемането ни в ЕС, военните ни мисии в далечни страни, за избор на голям брат, а защо не и за други по-маловажни въпроси.
Като капак на изречените глупости и лицемерни празнословия от господата Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев е заключението, че "Не революции, а последователното надграждане на всичко постигнато и упорита работа по националните приоритети ще доведат до подобряване на живота на хората".
Такова едновременно съвпадение на тъпоумие и скудоумие у тези четирима видни български политици е забележително явление в обществения ни живот, което заслужава по-обстойно внимание. И за да няма недоразумение, първо да изясним понятията "революция" и "надграждане".
Според уикипедията : "Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението ... ". Според българския тълковен речник революцията е още "Основна, често внезапна промяна в областта на наука, култура и изкуства".
Що се отнася до понятието "надграждане" в тълковния речник такава дума няма, а интернет-речниците излизат със съобщенията "Няма намерена дума надграждане", "Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея", "Няма данни за "надграждане", "Надграждане – непозната дума за речника". Но ясно е, че става дума за надстрояване, тоест строене над друг предишен строеж, според речника.
И така. Имаме нещо изградено през двадесет и четирите години на демократично и свободно развитие и сега следва върху тази основа да надграждаме. Да, но здравината на един градеж (обект в процес на изграждане) зависи от неговата основа, още повече, когато градежът не е завършен и му предстои неясно по-размер надграждане. Обърнах се към делата на четиримата градители на съвременна България, но не открих положени от тях здрави основи в държавния градеж по смятаните от тях за национални приоритети. Философът Желев върна на българите земята в реални граници, което я запусти с години. Изгубиха се елитни и качествени породи животни, сортове плодове, зеленчуци и зърно. Адвокатът Стоянов ни ориентира и приобщи към евроатлантическите ценности и сега у нас безпрепятствено се насажда простотия, егоизъм, насилие, наркомания, педерастия, етнически и религиозен сепаратизъм, безродие, историческа безпаметност и прочие подобни "демократични" ценности. Следвайки евроатлантическите ценности дадохме жертви в услуга на чужди интереси по далечни земи. Историкът Първанов ни донесе "голям шлем" в енергетиката, от който остана да мъждука с възможности за осъществяване само проектът "Южен поток". Предприемачът инженер Плевнелиев ни просветли за високотехнологичните индустриални клъстери, които ще ни изведат в челото на световното икономическо развитие. Засега все още без видим резултат. Той също скалъпи свой "голям шлем" в енергетиката, от който само енергийната ефективност е икономически оправдана и реално изпълнима. Диверсификацията на доставките на газ на този етап и особено либерализацията на пазара на електроенергия биха били безумно пилеене на парични средства и природни ресурси.
Така че, господа президентите или не са работили достатъчно упорито, или не са работили в правилната посока, или са сбъркали националните приоритети за да нямаме днес задоволителни резултати в държавното и общественото строителство, да сме бедна страна, да понасяме унизителни критики от чиновниците в Европейския съюз, да сме сред най-нещастните и тъжните нации в света и да ни грози заплахата от изчезване. И затова в крайна сметка съвсем логично "подобряване на живота на хората" осезателно няма. Освен, че не се усещат като част от процеса на вземане на решения, масата от българските граждани не се усещат и да забогатяват. Затова казаното на тази среща от четиримата президенти, съпоставено с делата им и с действителността звучи кухо, тъпо, глупаво и цинично.
Но защо тези смели политически мъже определено се плашат от думичката революция. За Стоянов и Плевнелиев е допустимо да имат превратни представи за това понятие, но историкът Първанов и философът Желев трябва да са наясно с прогресивната роля на революциите в развитието на човечеството. И по-глупави и неразбиращи интересите си ли са били английската и френската буржоазия та не са надграждали цивилизовано и мирно върху феодалната основа, ами са изпаднали в състояние на кръвожадност и варварство, че клъцнали главите на кралете си Чарлз I и Луи XVI, въпреки че последният е останал в историята като честен човек с добри намерения. Кръвожадни изверги и престъпници ли са били английските и френските буржоа, каквито по-късно се оказали и болшевиките или определено такова надграждане е било невъзможно, защото феодалната основа е била гнила и нездрава и буржоата са осъзнавали това, а кралете и феодалите са го саботирали, защото е вредяло на интересите им. Каквото и да е било, не се е минало без революция и жертви.
Именно последното плаши нашите мъжествени президенти и те бягат от революцията в надграждането. В тяхните объркани глави революцията е дивашко и варварско изстъпление на народните маси, а надграждането е цивилизовано и културно дело на елита в полза на невежото и даже неблагодарно простолюдие.
Само че революция не означава задължително и само смърт – бесилки, гилотина, разстрели и разрушения. Така обруганата Октомврийска революция не разруши царските дворци, само защото са царски, както ние разрушихме "комунистическите" ферми и заводи, и изклахме тоталитарните елитни стада от овце и крави при демократичната ноемврийска революция у нас; не разстреля и не остави без работа царските академици и учени, само защото са работели за империята, както ние принудихме нашите учени да карат таксита за да се изхранват или да бягат по други страни да правят и прилагат в практиката изследванията си, защото тук са вече ненужни.
Реиндустриализацията на страната е революционно намерение на правителството. Такова е и намерението му да придобие собствеността на "Химко" АД и "Ремотекс" ЕАД, защото са коренно противоположни на провежданите досега икономически политики, които се оказаха погрешни и в противоречие с интересите на обществото. Революционно ще е и обоществяване собствеността на електро-разпределителните предприятия, "Софийска вода" АД и всякакви други монополисти. Извратеността в нашите междуличностни и обществени отношение е толкова голяма и всеобхватна, че дори публичното говорене на обективната истина и защитата на националните интереси минават за революционни.
Та къде господата виждат здрава основа в държавата България, върху която смело може да се надгражда? В икономиката, в политиката или в морала? Сдобилите се с някаква материална собственост през прехода могат да надграждат за себе си лично, но масата от населението, която се осланя само на ръцете и главата си няма върху какво и какво да надгражда. Тя не може да разчита и на държавата, защото и държавата е без здрава основа, върху която да надгражда. Излишно е да доказвам, че обществото и държавата ни са разкапани. Това се разбира от всеки обществено мислещ човек. А на немислещите за обществото им е безразлично. Те не виждат по-далече от своя си частен интерес. Парадоксално е, но е факт. И президентите ни, обществени дейци избрани мажоритарно са обществено немислещи и не виждат по-далече от частния си и личния си интерес. Отричат необходимостта от революция, защото заплашва статуквото им, както е било с кралете Чарлз I и Луи XVI; говорят за надграждане, защото се имат за елит, а в същото време всичките им действия водят обществото именно към революция, също както е било и при кралете. Така че, къде беше главата на доктор Желев да прозре, че социализмът е създал нещо здраво и трайно, върху което смело може да се надгражда – материално-техническата база на индустрията, селското стопанство и социалната справедливост например, за да извърши едно революционно за времето си дело като съхрани и надгради здравото наследство на социализма и така да предотврати необходимостта от революция днес. Философ ... . Ама дървен. А имаше историческата възможност да стане велик българин. Не вярвам, че не е искал да стане велик, човешко е да се поблазниш.
В неговият случая става въпрос за диалектическо разбиране, тоест за марксистко-ленинско разбиране на историческите процеси. А самият той твърдеше, че бил марксист. Да беше се опитал да разбере Ленин преди да го критикува.
Вината на нашите управници от прехода е двойна – с делата си въвлякоха обществото в спиралата на разрухата и разпада и го доведоха до необходимост от революция, и в същото време с лъжи оплетоха народа и го приведоха до състояние на невъзможност да осъществи революцията. В цялост историческата им дейност е по-реакционна и ретроградна и от тази на споменатите крале. Не само и не толкова прираста на населението, колкото тази насадена от реформите и поведението на управниците ни безпомощност на етническите българи за обществено движение и развитие ще ни доведе до физическо изчезване от населяваната сега от нас територия.
Така че, както преди сто и четиридесет години, така и днес "единственото спасение на нашият народ се състои в революцията ... Революция народна, незабавна, отчаяна", ни казва уверено Ботев.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34436
