Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2013 15:05 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 1031 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.08.2013 19:11


04.08.2013г.
В продължение само на един месец
Институтът за свободен (вече) капитализъм "Атлас" чрез писма и декларации четири пъти изразява своята позиция по актуални политически въпроси у нас – НЕ НА РЕКОМУНИЗАЦИЯТА! (от 02.06.); ИСКАМЕ НЕЗАБАВНА ЛУСТРАЦИЯ! (от 16.06.); НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО! (от 23.06.); НЕ ПЛАЩАЙТЕ ПОДКУПИ ЧРЕЗ БЮДЖЕТА! (от 03.07.). Това е нещо, което преди Институтът, който защитава морално и пропагандира идеите за капитализма като универсална и единствено добра социално-икономическа система, не е правил и което означава, че класовата борба в България се засилва, изостря и избистря. Членовете на института предугаждат заплаха от управляващата коалиция за материалните си интереси и затова инстинктивно се намесват в политическите процеси. Страховете им, обаче, са съвсем неоснователни, защото Парламентът в този си състав, както и излъченото от него Правителство не представляват заплаха, за чийто и каквито и да било частни материални интереси.
Не ми се иска да допусна, че позицията на Института изразена в споменатите по-горе писма и декларации се дължи на елементарния и примитивен антикомунизъм на неговите членове и ръководство, защото в такъв случай моето писане се обезмисля и губя всякакъв интерес към него, както и към института. Защитата на личния материален интерес с думи и дела е достойно човешко поведение, докато ругаенето на политическия противник с неприсъщи за него и обидни квалификации в услуга на задкулисни корпоративни олигархични или чуждестранни интереси е най-малкото умствено и морално нечистоплътно за едни защитници на свободния пазар, свободната конкуренция и въобще на свободата на човешката личност, каквито са либертарианците от Института за свободен капитализъм "Атлас". Такава умствена и морална нечистоплътност се среща често в нашата действителност, но тя е характерна за продажната журналистика. Така например, националната ни телевизия, манипулирайки зрителите си обяви в новините Едуард Сноудън за шпионин, което не отговаря на истината, защото Сноудън никога не е шпионирал САЩ в полза на друга страна. Така манипулация, лъжа и клевета съвсем безотговорно се изляха в националния ефир. За властите в САЩ Сноудън може да е предател, но за БНТ той не може да бъде нищо друго освен един смел и честен човек, разкрил престъпление на властта, нещо което и БНТ трябва да прави, ама не прави.
Но Институтът има идеални и благородни цели пред себе си, мисията му е дълбоко морална и не мисля, че би допуснал такава мръсотия около името си. Между другото, за да придобие още по-голяма популярност сред обществото, препоръчам на
Института за свободен капитализъм "Атлас" (ИСКА) да се преименува на Център за свободен капитализъм "Атлас" (ЦСКА).
Разделението и поляризирането на нацията се потвърждава и от проучване на "Галъп", посочено от News.bg, както и от атмосферата на юнско-юлските протести с лозунгите и скандиранията "Червени боклуци", "Кой не скача е червен", "Свобода или СССР", така характерни за 90-та и 97-ма година, когато нацията беше свирепо противопоставена на червени и сини привърженици и симпатизанти, които между другото бяха на един и същи битово-материален хал. Архаичният пропаганден арсенал сега е допълнен с "Днес може ли да съм в Южния парк", "Бабо, не гласувай за тях", "Спаси България – превъзпитай баба си", "Бабо, не купувай нова АЕЦ на Овчаров и Станишев с моите пари", "Марш в отпуска и не се връщай", "Станишев, Волен и Доган – тикви от един бостан", със смъртта на министър-председателя, както и с изготвения от протестиращите план за предстоящите действия – "Сваляме комунисти" е именуван планът. Недоумявам къде протестиращите видяха комунисти сред депутатите от БСП, ДПС и ПП "Атака", и сред членовете на правителството. Затова смятам, че по тази именно причина духът на протестите е комичен, а не от артистичните изпълнения на протестиращите.
Либертарианците от ИСКА, които подкрепят течащите в момента протести, защото са срещу правителството, на което ИСКА също иска оставката (виж в началото), започнаха да проумяват и осъзнават това, което им обяснявам от доста време, че корпоративния и олигархичен капитализъм е последният вид капитализъм, който носи в себе си гибелта на капитализма въобще и започнаха да се разграничават от мръсната в момента дума "олигархия" за да запазят чистото и свято име на свободния пазар и свободната конкуренция и ако може, да реставрират свързаният с тези понятия капитализъм отпреди два века. Това се прави в два публикувани в сайта на Института текста – статиите "За свободата, демокрацията и олигархията" от Калин Манолов и "Смисълът и бъдещето на протеста" от Огнян Минчев. Статията на господин Манолов, както се полага на един теоретик на световна идеология е невъобразим, но "научно" издържан микс от понятията демокрация, диктатура, свобода или казано на български език идейно-политически чорбалак, вдъхновен от измисленото от мадам Вивиан Рединг при посещението й в България за характеризиране на политическата обстнановка у нас понятие "олигархията от старото време". Умствената ограниченост на повечето евросъюзни чиновници, често преминаваща в глупост, е общоизвестна. Да си припомним евродирективите за кривите краставици, за кое е сок и кое нектар, плод ли е доматът, хидратира ли водата човешкия организъм или не и прочие евростандарти. Затова дано под "старото време" се има предвид времето на реалния социализъм. Поне това време има предвид господин Манолов, както се разбира от писанието му. Недай си Боже госпожа Рединг да има предвид времето на управлението на господин Иван Костов, когато се наляха основите на днешната олигархия и следващите го правителства, които я легитимираха и утвърдиха, включително това на господин Борисов, който пък няма нищо общо с олигархията и олигарсите – стари и днешни, а госпожата е представител на Европейската народна партия, членове на която са и партиите на господата Костов и Борисов.
Терминът "олигархията от старото време" дава основание на Калин Манолов да приравни демокрацията с диктатурата, да обяви реалния социализъм за олигархично управление, демократичното управление и диктатурите също, да противопостави демокрацията на свободата и смело да обяви, че "Алтернативата на демокрацията е свободата". Какви несвободи ни налага българската демокрация, господин Манолов не казва. За мен лично такива несвободи са терорът на данъчното и осигурителното законодателство и от време на време Законът за движението по пътищата. И още, според автора демокрацията е изобрететена преди 150 години за нуждите на социализма, а някои историци си позволяват да говорят за робовладелска и буржоазна демокрация, а от самата първа страница на ИРКА самият Аристотел ни казва, че "Свободата е основата на демократичната държава". "Време е за Свободата", заключава статията си господинът, от което разбираме, че едно човешко благо, каквото е свободата, за либертарианците е нов политически режим, призван да смени демокрацията, защото само анархистите отричат всякакви политически и други режими, ама либертарианците не се имат за анархисти?
От своя страна статията на господин Огнян Минчев е по-кратка и конкретна. Авторът се ограничава до политическата обстановка в страната и чертае конкретните цели на протестите. Господинът ясно осъзнава, че с тези протести сега се повтаря в комичен вариант политическата обстановка от 90-те години и ни внушава правилната им посока. "Протестът не е срещу бедните, срещу левите, срещу хората от малките градове и селата. Протестът не е срещу обикновените хора, закарани на Бузлуджа. Протестът е срещу тези, които ги закараха там за да опаковат престъпленията си в тяхната бедност. Протестът е срещу олигархичната мафия, която управлява безразделно страната и трябва да бъде отстранена от властта". Така. Става ни ясно, че "олигархичната мафия" управлява само и единствено посредством депутатите на БСП и ДПС и чрез излъченото от тях правителство и затова извежда като точка първа в платформата на протеста за бъдещето оставката на кабинета "Орешарски" и нови избори. То не че ръководствата на БСП и ДПС не са свързани с "олигархичната мафия", но има ли по-значима партия у нас, чието ръководство да не служи на свръхбогатите? Няма. Иначе и не може да е. Нали стремежът към материално богатство е основополагаща идеология в нашето либерално икономическо общество и култът към богатството и богатите се изповяда от всички нормални и здравомислещи членове на обществото. Всички се кланяме на богатството и богатите. Но все пак, както няма една единствена господстваща представа за Бога, така не може да има и една единствена господстваща представа за смисъла на човешкия Живот.
След това уважаемият автор ни обяснява в каква българска национална държава трябва да живеем за да сме щастливи и как за да успее протестът трябва да надскочи себе си, тоест протестиращите да променят манталитета си или поне да излъчат за свои водачи хора с диалектическо мислене, които не робуват на теоретични догми и които преобразили протеста в мощно общонародно движение да донесат жадуваната от всички нас промяна. Всичко хубаво, само че човешката маса не се задвижва със заклинания и пожелания, както и от волята на водачите. Човешката маса се задвижва от интереси.

И все пак протестиращите имат възможност още от утре да започнат борба срещу "олигархичната мафия", най-малкото за да опровергаят слуховете, че именно тя им купува закуските, кафето и цигарите за сутрешните им бдения пред парламента. Борбата срещу "олигархичната мафия" трябва да започне от най-слабото й място – естествените монополи. За целта протестиращите следва да поставят на властта задача да национализира и обобществи собствеността на целия енергиен сектор на страната – производители, преносители и разпределители и чрез уличен натиск да я принудят да приведе задачата в изпълнение. В това си начинание протестиращите несъмнено ще получат подкрепата на непротестиращите и даже и на контрапротестиращите и така протестът може действително да се превърне в мощно общонародно движение, "многолико и всеобхватно", както го вижда господин Минчев в своята статия.
Ползите от обобществяването на собствеността в енергетиката и предоставянето й във владение, управление и контрол на обществото ще са следните :
1) Енергетиката ще престане да бъде постоянен генератор на инфлация, защото обществото ще установи постоянни цени на електроенергията за продължителни периоди от време и така ще я превърне от място за реализиране на огромни корпоративни печалби в надеждно средство за задоволяване на потребностите от електроенергия. Бизнесмени и свободни предприемачи, наемни работници, упражняващи свободни професии граждани, служители, пенсионери, всички тези социални групи ще имат в своите бюджети, лични и фирмени, един постоянен и предвидим разход, независещ от алчността на сегашните частни лица в този отрасъл на икономиката. Обществото винаги ще поставя своите интереси на първо място.
2) Енергетиката ще престане да бъде фактор на нестабилност в националната икономика, защото ще се премахнат съществуващите сега нечистоплътни боричкания между разни противостоящи си корпоративни интереси и лобита, и предназначението й ще бъде само и единствено задоволяване на потребностите от електроенергия, на страната ни и евентуално на други държави.
3) Обществото ще трупа опит в управлението на материални активи в условията на пазарна икономика, който опит ще му е необходим при неизбежното обобществяване в бъдеще и на други икономически сектори – петролната рафинерия например.
Създадените през времето на прехода разединение и противопоставяне в обществото могат да се преодолеят само на икономическа основа. Достоен труд и следователно достоен живот за всеки гражданин – на работливия, умния и способния повече блага, на мързеливия, глупавия и посредствения по-малко блага. И всичко това пречупено през приноса на индивида към обществото. Личните качества и трудът на индивида в полза на обществото да са основни и решаващи за забогатяването му, а не реституцията, наследството, политическото подмазване, машинациите и комбинациите. Създаденото в годините на прехода с политически и криминални средства икономическо неравенство може да се поправи само с политически и съдебни средства. И натам именно трябва да се насочат усилията на законодателната и съдебната власти за да настъпи успокоение и творчески подем сред обществото.
А току що прочетох новината, че Административният съд на София град (АССГ) е отменил решението на Столичния общински съвет, с което СОС отказал насрочването на местен референдум в Столична община за прекратяване на концесията за водата. Ето още една задача, с която протестът може да се заеме и която ще му помогне да стане действително "национално движение за промяна". Най-напред в столицата, а след това и в други градове и села.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5753003
Постинги: 2808
Коментари: 25794
Гласове: 34176
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031