Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2013 15:13 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.07.2013 12:07


24.07.2013г.
Обществено-политическите събития в Египет, Сирия, Турция и у нас през последните месеци, седмици и дни потвърдиха народната мъдрост за зависимостта между горящата плевня на съседа и твоята къща. Протести и битки на опозицията срещу официалната власт е общото, което обединява тези иначе съвсем различни по целенасоченост и причинност събития в посочените страни.
У нас в началото на годината протестиращите излязоха на улицата по икономически причини – цената на електроенергията, таксите за паркиране в центъра на столицата и постепенно формулираха и предявиха и политически искания – създаване на обществен съвет, промяна на изборния закон, носене на съдебна и наказателна отговорност от депутатите и министрите. През юни те излязоха по политически и морални причини, предизвикани от задкулисни и мафиотски назначения в държавните учреждения. Налице е тенденция за бързо израстване на общественото и в частност на политическото съзнание на българите. И все повече нараства отвращението и погнусата на младите и мислещите хора към партиите и политиците на прехода. Но тези политици сам се докараха до тук в резултат на своето плиткоумие, умствена, политическа и душевна простотия, и неосъзнатата и неконтролируема алчност за власт и материални облаги. Тези политици не осигуриха на хората това, от което те имат нужда – работа, достоен живот, спокойствие и сигурност. Не само не осигуриха, но показваха и грубо пренебрежение към потребностите и достойнството на избирателите, като забравяха предизборните си обещания, загърбваха интересите им и служеха само на себе си и на своите местни и чуждоземни господари. Е, плодовете от това им поведение са налице. Да им е честито. Повече от двадесет години нашите пишман политици насила водят народа в посока, в която той не иска да върви. То затова и преходът се оказа безкраен, защото ни водят в грешната посока. Емблематично е, че народът не иска да върви, а историци и археолози се надпреварват да ровят откъде произхождаме и откриват все по-дълбоките ни и благородни в миналото национални корени. Май че по-важно за съществуването и оцеляването ни като нация и държава е да знаем накъде отиваме, отколкото откъде идваме. Иначе ще останем в историята само със славното си минало. Народът не е съвсем наясно накъде го водят, но инстинктивно усеща, че не е към добро и затова се съпротивлява. Към гибел и унищожение го водят, става му все по ясно и затова се надига.
Вече втори месец продължават започналите през юни протести, а правителството все още не е подало оставка. Правителството не пада, защото все още не съм подкрепил лично с присъствието си протестиращите, така, както го направих на 19-ти февруари, след което министър-председателят Борисов подаде оставката на своето правителство. Не съм подкрепил и контрапротестиращите в подкрепа на кабинета "Орешарски", затова и този кабинет няма да изкара пълен мандат.
В началото протестите започнаха добре – протестиращите бързо взеха страха на властта и успяха да я впрегнат в колата на народното недоволство – скандални номинации за държавни чиновници на хора със съмнителни лични интереси бяха отменени, разработи се и главният прокурор и неговите подчинени. Най-ясно и точно изразяващият недоволството на протестиращите лозунг беше : "Не съм тук, за да връщам ГЕРБ на власт, тук съм, за да не дам държавата на олигархията!".
Намерението на господин Доган за назначаването на негово протеже за началник на националната сигурност се провали, а моето предложение за намаляване цената на електроенергията се осъществи, което означава, че макар мъчително и бавно обществото ни в отделни посоки се развива прогресивно.
И едно кратко отклонение за цената на електроенергията : Всяко бъдещо увеличение на цената на електроенергията ще е безумие, грубо нарушаване на обективните икономически закони и престъпление спрямо интересите на потребителите на електроенергия. Не може най-масово използваната от човечеството енергия, за чието производство постоянно се изобретяват и откриват все по-ефективни източници да бъде постоянен генератор на инфлация. Свързаните с производството, преноса и разпределението на електроенергия дружества щели да фалират. Да фалират. На тяхно място ще се явят по-способни и кадърни, и по-малко алчни собственици. Това е свободната конкуренция за която лелеят либертарианците. И много от потребителите на електроенергия ще фалират, но никой не ги пита.
Но да се върнем на протестите и развитието им. Това беше правилният път – улицата да контролира изкъсо персоналните назначения, решенията, гласуваните законопроекти и въобще поведението и делата на законодателната и изпълнителната власти и чрез натиск, включително и искания за конкретни оставки да им наложи изгодните за по-голямата част от обществото решения, но протестът не излъчи своите точни изразители, които да обобщят, обединят и синтезират енергията на протеста в точните конкретни искания. По телевизиите разцъфтяха стари и познати седесарски муцуни със своите заклинания срещу комунизма от началото на прехода. Макар юнските протестиращи да се имат за по-интелигентни от февруарските протестиращи, то протестът им е неефективен, а нощес изби в откровен вандализъм. Чу се и за платени протестиращи. И затова съвсем логично, не дълго след възникването им протестите завиха в друга една посока. Скандиранията "Червени боклуци", "Кой не скача е червен", лозунга "Свобода или СССР" (какъв СССР, какви пет лева) ги компрометираха и им придадоха доста комична окраска, което е и основанието за моята неподкрепа. Привържениците на разни неоценени или направо отречени от избирателите партии – седесари, десебари, куневисти, капонисти и прочие имагинерни политически величини се видяха във властта при едни нови избори и неистово ги пожелаха. И герберите тайно се размечтаха за нещо подобно – при следващите избори да са мажоритарни победители и да съставят самостоятелно правителство. Засега неуспешно по споменатата по-горе причина. Понякога историята наистина се движи, както е забелязал Карл Маркс – трагичното преминава в комично. А комичното беше налице още през 1997-ма, когато за всеки мислещ човек скачащите пред парламента наивници изглеждаха смешно. И затова разочаровани след четири години се преляха от СДС в НДСВ и след още две по толкова години  в ГЕРБ. След ГЕРБ отново се заглеждат в СДС и ДСБ, а също така и към мадам "yes".
Този завой в развитието на протестите, отклонил ги от съществените цели, даде кураж и смелост на властимащите да се опънат на протестиращите и постепенно започнаха да прокарват своите си намерения – назначаване на нежелани от по-голямата част от обществото областни управители, техни заместници и други държавни служители.
Днес на страната ни не са необходими нито ляви, нито дясни или центристки политици и правителства, защотото у нас между тези понятия няма съществени идейни разлики. Необходими са осъзнаващи и разбиращи интереса на обществото мислещи работници, непрактикували политически интриги в годините на прехода, които да удовлетворяват неговите потребности с цената на личната си саможертва. Това се разбира от много хора. Става все по-ясно, че активно участвалите в политическите и икономическите събития и процеси през годините на прехода са неспособни да водят нацията и държавата към успех. Причината е в манталитетът им. Способни са само да ни затрият. И въпреки това желаещите да "оправят" държавата не секват. Не секва и организирането, създаването и регистрирането на нови политически партии и движения. Наскоро за такъв един претендент, който все още се колебаеше дали да се жертва на ползу роду, но желаеше цялата власт и вече обещаваше светло бъдеще прочетох във вестника. Типично нашенска политическа картинка. Сиромашията протестира безпартийно, а олигарсите стягат партии за да защитят интересите си.
"Комунизмът се превърна в един олигархичен капитализъм и ни заобиколи, присмивайки ни се", обобщава резултатите от демократичния ни преход крупният наш професор политолог. Интересно животно ще да е това комунизмът. Някакъв магьосник, който се превъплащава в различни образи за да оцелее. В такъв случай комунизмът ще се окаже безсмъртен и вечен. Няма такова нещо. Комунизмът е също така преходен и невечен, както всеки друг обществено-икономически и политически строй. Същността е, че на комунизмът му предстои да се развива, докато капитализмът в последната си форма – олигархичният и корпоративен капитализъм – се е запътил към изхода на историята.
Уважаемият политолог, макар и професор, има съществени пропуски, може би съзнателни, в знанията си по история, философия и политическа икономия – да прочете брошурката на другаря Владимир Илич Ленин "Империализмът като висш и последен стадии на капитализма", от полза ще му е за разбирането на днешните икономически и политически процеси.
Така нареченият реален социализъм в повечето страни отстъпи пред все още по-мощният от него корпоративен капитализъм. В други страни (Китай, Куба) се видоизмени, но запази идейната си същност. Капитализмът е олигархичен и корпоративен не само у нас и в Русия, а във всички съществуващи капиталистически държави, повече или по-малко, но го има. Само че в старите капиталистически страни – САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания е налице едно по-старо законодателство, което все още ограничава в известна степен олигарсите и корпорациите от груби прояви на алчност към политическата власт, а и лицемерието и "доброто" буржоазно възпитание там са много по-изискани и изтънчени, отколкото у нас, където почти отсъстват, защото простотията и алчността на българската буржоазия са безкрайни още от следосвобожденската епоха.
Друго важно събитие е, че наскоро отбелязахме годишнина от рождението на Апостола. Отбелязването беше по съдържателно от миналата година. Догодина надяваме се ще е още по-добро. И така, докато народното съзнание все повече и повече се доближи до своя духовен връх. Някои вече по друга една линия сме се доближили до Васил Левски – също като него и ние си имаме  тефтерчета, в които си записваме разни неща свързани с работата ни. Но докато моето и на други граждани тефтерчета не са известни на публиката, други две тефтерчета – на Красьо Ч. и на Филип З. придобиха голяма популярност в обществото – почти колкото тефтерчето на Левски.
Отбелязахме още и една година от взривът на бургаското летище. За него ще кажа, че това, което господин Борисов упорито и умело отбягваше, настоящото правителство си призна от първия път, по изпратени от партньорските служби на САЩ доказателства. Неотразимо. Да се надявяме, че това единомислие мужду РБ и САЩ по вината на военната организация на Хизбулла ще повлияе положително на друго едно дело – искането за екстрадация на Червенкова, защото и в САЩ политиката все повече взема връх над правото и истината. След заетата правилна поза по отношение на атентата, искането за екстрадация може съвсем да й се размине. Напълно възможно е един частен проблем да бъде разрешен с обществени средства, както се постъпи при либийската афера.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5752294
Постинги: 2808
Коментари: 25791
Гласове: 34176
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031