23.05.2013г.
"В Тива царяло голямо униние. Две беди сполетели града на Кадъм. Страшният Сфинкс, чедо на Тифон и на Ехидна, се бил заселил недалеч от Тива, на планината Сфингион, и искал все нови и нови жертви, а на това отгоре и робът донесъл вестта, че цар Лай бил убит от някакъв непознат човек. Виждайки покрусата на гражданите, Едип решил да ги спаси от бедата: той решил лично да отиде при Сфинкс.
Сфинкс бил страшно чудовище с глава на жена, с тяло на грамаден лъв, с лапи, въоръжени с остри лъвски нокти, и с грамадни криле. Боговете били решили Сфинкс да остане край Тива дотогава, докато някой разреши загадката му. Тая загадка била казана на Сфинкс от музите. Сфинкс карал всички пътници, които минавали покрай него, да решават тая загадка, и никой не можал да я разгатне и всички загивали от мъчителна смърт в железните прегръдки на ноктестите лапи на Сфинкс. Мнозина доблестни тиванци се опитвали да спасят Тива от Сфинкс, но всички те загивали.
Дошъл Едип при Сфинкс и той му задал своята гатанка:
— Кажи ми кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, през деня — на два, а вечер — на три. Никое от всичките същества, които живеят на земята, не се променя така, както то. Когато ходи на четири крака, то има най-малко сили и се движи по-бавно, отколкото през останалото време.
Едип не се замислил нито за един миг и тозчас отговорил:
— Това същество е човекът! Когато е малък, когато е още едва в утрото на своя живот, той е слаб и бавно пълзи на четири крака. През деня, тоест в зрялата си възраст, той ходи на два крака, а вечер, тоест на старини, грохва и понеже има нужда да се подпира, взема патерица; тогава ходи на три крака.
Така разрешил Едип загадката на Сфинкс."
(Старогръцки легенди и митове, Николай Кун; Превод от руски: Никола Мънков)
И така Едип спасил град Тива от чудовището, защото в отчаянието си Свинкс се хвърлил от високата скала в морето и загинал. Така уж били решили боговете от Олимп, ако някой простосмъртен отгатне загадката му.
От цитираният текст разбираме, че още древните елини са имали представата и разбирането за еволюцията на човека във времето на един човешки живот. На този универсален природен закон – еволюцията – са подвластни всички природни и в частност социалните явления, и предмети. Времетраенето на един еволюционен процес е различно и зависи конкретно от обекта на еволюцията. Човечеството като цяло, защото предвид ограничеността на пребиваването му във времето не е по физическите сили на един индивид да го направи, е установило продължителността на не малко еволюционни процеси : средната продължителност на един човешки живот, както и приблизително възникването на изправения човек и развитието му до съвременния; зараждането и развитието на звездите от мъглявините като протозвезди, през стабилната им фаза на  звезди от Главната последователност (обикновени звезди като слънцето), до последния им стадии на избухване, когато завършват еволюцията си като мъртви звезди,  трансформирайки си в червени свръхгиганти, бели джуджета, свръхнови (за звездите с по-голяма маса), черни дупки и неутронни звезди; метаморфозата на различните растителни и животински видове; установило е, че в общественото си развитие досега самото то е преминало през четири обществено-икономически формации и частично в петата; наясно е кога е възникнала, колко време е била в сила, как и кога е опровергана теорията за геоцентричната система в астрономията и устройството на вселената например и много други.
Освен продължителността на различни еволюционни процеси, човечеството е забелязало и описало разнородни признаци на явленията и предметите, които точно характеризират в какъв етап на еволюцията се намират те – кога един човек, животно или растение са в началото, средата или в края на своя живот; дали са в стадии на възходящо развитие или в период на дегенерация. Съпоставяйки определени трайно повтарящи се признаци свързани с разлагането, разпадането и отмирането на досега съществувалите обществено-икономически строеве (формации), като груб и необуздан превес на материалните удоволствия над духовните например, с което е нарушена хармонията в човешката природа или това, че разумът отстъпва пред страстите и амбициите, а частните интереси вземат връх над обществените и малцинството налага интересите и ценностите си над мнозинството, може да се направи извода, че съвременната нам формация е в етап на разпад и отмиране. Колко във времето ще продължи това, не може да се предположи и гадае, но то не е и необходимо. По важно е да знаем, че у хората възникват нови потребности и интереси, а в обществото се зараждат нови междучовешки отношения, които следва да се изследват и подкрепят, защото все още са крехки и слаби.
Въпросът за тенденцията в еволюцията на обществото в социален аспект е по-добре изучен и изяснен от философията, социологията и политическата икономия. По-неясно с бъдещето за себе си е човечеството в биологичен аспект. Досега се смяташе, че откакто се е изправил на крака, включил в употреба ръцете и умът си, и е започнал да произвежда, човекът и човечеството се развиват само във възходяща градация. В последните години обаче, заобикалящият ни свят осезателно се разпада и променя пред очите ни. Вече много неща не са такива, каквито ги помни моето поколение и близките около него поколения, както и много поколения преди тях, оставили своите възприятия за живота и света в писмени източници, които възприятия ние сме възприели и споделили. Той (човекът) и то (човечеството), като биологична материя започнаха да се делят по различен от традиционния досега на делене принцип – на мъже и жени. Все повече една част от човечеството започва да определя себе си като различна в сексуално отношение и да парадира пред другите шумно и ярко с това си различие. Дали това явление е начало на нов етап, различен от досегашната тенденция в човешката еволюция и какви са причините за това явление – социални или биологични, предстои човечеството да изследва и изучава. Не че досега в историята на човечеството не е имало човешки индивиди със сексуални девиации, но нямаме данни те да са били в такива големи размери, както и да са придобивали характер на социално явление и още по-малко да се е стигало до официални бракове и осиновяване на деца от девиантни двойки. Да не говорим за законовото легитимиране на такива все още ненормални от днешна гледна точка бракове и осиновявания. Дали тези отклонения в сексуалността с времето ще намалеят до незначителни размери, както в миналото или ще се задълбочават и разрастват, на човечеството предстои да види. Но засега това явление все повече набира сила и влияние, защото среща подкрепата на правителствата на не малко държави, особено сред най-развитите икономически и политически, тези които диктуват световната политическа мода, и основателно възниква въпросът, дали освен публично изявените сексуални девианти не съществуват и прикрити такива, притежаващи власт и влияние в обществото и оказващи помощ на парадиращите и шумящите с девиациите си. Основното досега противоречие в човечеството между мъжкото и женското, което е породило великолепни художествени произведения, все повече в общественото съзнание се измества от противоречието между хетеросексуалните и хомосексуалните. Явлението е все още в началото си и не може да се определи дали в своята еволюция човечеството ще продължи да се дели основно, както досега, или сегашното девиантно малцинство няма да еволюира до мнозинство след определен период от време, което да бъде началото на отмирането на познатото ни днес човечество. Разбира се, сегашното все още нормално мнозинство няма да се предаде без съпротива и борба, но на предопределеното от природата не може да се противостои. Още повече, че тя, природата, вече ни е показала, че може да съчетава сполучливо в едно тяло мъжкото и женското начала. И дали не е "замислила" някаква метаморфоза на мъжкото и женското в бъдеще време.