Постинг
08.05.2013 19:10 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2013 23:02
Прочетен: 765 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.06.2013 23:02
08.05.2013г.
На 15-ти април в град Бостън по време на световния маратон граждани на Съединените щати на Америка отново станаха обект на терористичен акт. Имаше убити и много ранени зрители на маратона. Виждаме как невинни граждани на САЩ стават жертва на водената от тази страна десетилетия наред терористична външна политика към близки и далечни страни и народи. Само простото изброяване с кратко описание на всички противозаконни намеси на армията и Централното разузнавателно управление на САЩ в различни страни по цялата планета, в някои страни и по няколко пъти, ще отнеме десетина страници. Според информации на различни източници в интернет, тези намеси са над сто за около двеста години съществуване на държавата Съединени щати на Америка. Написвайки в търсачката Google за военните и диверсионните операции на САЩ по света, излиза немалко интересна информация на различни езици.
Недълго след пристигането си на контитента Америка бледоликите заселници от стара Европа са подложили на терор и унищожение сравнително гостоприемното местно население – покръстване, заграбване на плодородните земи, ограбване на златото им, избиване на съпротивляващите се индиански племена с оръжие, болести и алкохол. От 1846 до 1848 година се води Мексиканско-американската война, предизвикана от отделянето десет години по-рано от Мексико на Тексас, така наречената Тексаска революция и присъединяването му по-късно от САЩ като техен щат. След края на войната освен Тексас САЩ придобиват териториите на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и части от щатите Колорадо, Ню Мексико, Аризона и Уайоминг. В Мексико тази война е известна като "Северноамериканската интервенция".
През 1914г. американската армия нахлува в Хаити, последвано от деветнадесет годишна окупация на тази страна до 1934г. САЩ се намесват във вътрешните работи на Хаити още през 1959г. и 1991г., когато чрез военен преврат с участието на ЦРУ е свален от власт президентът на страната Жан Бертран Аристид, а през 2004г. същият отново от ЦРУ чрез дебаркиралите на острова морски пехотинци е свален от власт, след като през 1996г. е възстановил властта си. Така в продължение на деветдесет години Хаити многократно се явява тренировъчен полигон на ЦРУ и войската на САЩ. Подобна роля е отредена и на други страни от региона на Централна Америка, както и от континентите Южна Америка, Африка и Азия : Доминиканската република – две години по късно от инвазията в Хаити, през 1916г., военна интервенция е последвана от 8-годишна окупация до 1924г. и отново военна намеса през 1965г.; Панама – военни операции в тази страна през 1918-1920, 1925, 1958, 1964г.г., та до 1989-1990г., когато е свалено правителството на генерал Нориега, а самият Нориега е отвлечен в САЩ, където е съден и осъден на затвор за нещо си. Всички военни и диверсионни операции на САЩ в други страни, извън тези през двете световни войни, са целяли запазването или налагането на политически режими благосклонни към икономическите интереси на us-американските корпорации. Освен споменатите държави, такива операции е имало още и в Хондурас, Гватемала, Салвадор, Филипините, Еквадор, Боливия, Бразилия – през 1964г. ЦРУ организира военен преврат, който сваля правителството на Жуао Гоулард и установява военната диктатура на генерал Кастело Бранко; Конго – през 1960г. ЦРУ подпомага свалянето и убийството на министър-председателя Патрис Лумумба и отново през 1965г. ЦРУ подпомага военен преврат, който сваля президента Жозеф Касавубу и поставя на власт Жосеф Мобуту; Ангола, Никарагуа, Гренада, Либерия, Индонезия – през 1965г. ЦРУ подпомага преврат срещу президента Сукарно и завземането на властта от генерал Сухарто. Същото става и през 1966г. в република Гана, когато ЦРУ организира преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума. Особено място в поредицата обекти на us-американския държавен тероризъм заемат държавите Куба, Чили и Либия. Куба е била окупирана от САЩ още от 1917 до 1933г. Широко известна е организираната от ЦРУ през 1961г. диверсионна операция в Залива на Прасетата, разгромена безапелационно от кубинската революционна армия. От следващата година САЩ организират морска блокада и налагат съвсем незаконно и необосновано икономическо ембарго на пожелалата да бъде свободна от експлоатацията на us-американските корпорации република. Навремето сред членовете на БКП се разпространяваха за вътрешно ползване бюлетини с интересни международни политически събития. В такъв един бюлетин съм чел за десетки опити на ЦРУ да бъде убит водачът на кубинската революция Фидел Кастро, всичките, както се видя, неуспешни. Не е тайна помощта на us-разузнавателната централа за кървавия преврат на генерал Пиночет от 11 септември 1973 година срещу законно избраният президент на Чили Салвадор Алиенде. През 1981г. us-американските ВВС свалят два либийски военни самолета над Средиземно море, извършващи тренировъчен полет. Абсолютно същото правят и през 1989г. – us-американски самолет сваля отново два либийски самолета над залива Сидра. А през 1986г. обстрелват с ракети либийските градове Триполи и Бенгази, включително бомбардирайки пряко президентския дворец на водача на Либийската джамахирия Муамар ал-Кадафи.
В периода 1918-1922г. САЩ съвсем необосновано осъществяват военна интервенция в Съветска Русия. През месец август 1945 г. осъществяват терористичен акт над цивилно японско население с непознато дотогава оръжие за масово поразяване – атомната бомба. Резултатът от бомбардирането на 6 и 9 август на японските градове Хирошима и Нагасаки с атомни бомби са над 200 хиляди загинали цивилни граждани – незабавно в резултат на взривовете и по-късно от радиационното облъчване.
От 1950 г. САЩ започват да оказват материална и логистична помощ на френските войски във Виетнам, а от 1959 до 1964г. и пряко с военна сила. След това в продължение на десет години воюват с виетнамския народ, в която война жертвите се изчисляват на около шест милиона военни и цивилни. В тази война САЩ използват химически оръжия – напалм срещу гражданското население и партизаните, и дефолианти за обезлистяване на джунглата и селскостопанските насаждения. Постепенно в Американо-виетнамската война са въвлечени и съседните на Ветнам държави – Лаос и Камбоджа.
Особено интересни са терористичните операции на САЩ в ислямски страни, защото именно по линията на исляма са терористичните актове в страната през последните десетина-дванадесет години. Закачките между САЩ и Иран не са от вчера. Още през 1946г. с цел демонстриране на мощ пред Съветския съюз us-американците разполагат войски в северните, граничещи със СССР провинции на тази суверенна, неутрална, неучаствала във войната държава с основна религия исляма. А през 1953г. с преврат ЦРУ сваля правителството на явно непослушния министър-председател Мохамед Мосадек. След победата на Ислямската революция в Иран през 1979г., която отнема властта на верния на интересите на САЩ монарх шах Мохамед Реза Пахлави, провокациите на САЩ срещу република Иран зачестяват – чрез свойте агенти за влияние подтикват Саддам Хюсеин да започне война срещу Иран в 1980г. През 1984г. разположените в района на Персийския залив us-американски войски свалят два ирански самолета, а през 1987-1988г., намиращият се в района Американски флот блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет.
1990-та година започва първата война на САЩ срещу Ирак, а от 2003г. започва втората война, която свали режима на Саддам Хюсеин, продължава до днес и донесе разорение на страната и безброй жертви сред цивилното население, включително много деца.
През 1958г. в разрез с международното право САЩ разполагат 14 000-на войска в Ливан, а през 1982-1984г. морски пехотинци от американския флот участват в обстрел на местни военни части; От 1998г. започват въздушни атаки на цели в Афганистан, а от 2001г. целенасочени военни действия, наземни операции и въздушни атаки за сваляне от власт правителството на талибаните. Присъствието на us-американски войски, а заедно с тях и на наши в Афганистан, продължава без изгледи за краен успех. Покрай Афганистан, постепенно въздушните атаки и ракетните обстрели на окупаторите се разширяват и над съседен Пакистан, също ислямска страна. За терористичните действия срещу Либия вече споменахме.
Известно е и се знае от цялата международна общност, че интересите на САЩ стоят над всяко национално и международно право. И редовите граждани на САЩ несъмнено са се ползвали от материалните благини от тази политика на правителствата им – стимулиране на икономиката и научно-техническия прогрес, осигуряване на работни места, приток на суровинни ресурси. Всичко това за сметка на живота, здравето и спокойствието на други хора по света. В някои случаи, когато противоречията между САЩ и другата страна са били особено остри и са се разрешавали веднага, гражданите на САЩ са получавали незабавно и съответното възмездие за политиката на страната им – хилядите цинкови ковчези от Виетнам например. Или впоследствие – развитието сред ветераните от войните на синдромите "Виетнам", "Ирак", "Афганистан" например. Алчността на us-американските компании за големи и сигурни печалби е едната страна на щатската външна политика, главната и основната. Другата е, че тикани от комплекса си за историческо непълнолетие и непълноценност, САЩ се месят навсякъде, даже умишлено създават конфликти за да поддържат впечатление за историческа значимост, което си е чисто парвенюшко поведение. Още повече, че от десетилетия САЩ са неоспорим световен лидер в икономическия, научно-техническия и социалния прогрес. Но явно това не им е достатъчно. Само че правителствата им, поради своята зависимост от олигархичните промишлено-финансови кръгове не намират точната мяра на поведение в международните си отношения, която да им носи само положително отношение от останалия свят и на ислямския свят в частност.
В християнската религия, за другите религии не съм наясно, съществува понятието "Страшен съд", "Божи съд", когато всеки християнин ще отговаря пред Господ за делата си и Господ ще въздаде справедливост между хората и всеки ще получи заслужената според делата му присъда – праведниците, спазвали християнските морални ценности, ще бъдат възнаградени, а грешниците, които са пренебрегнали божиите канони, наказани. Първите ще бъдат изпратени за добър живот в Рая, а вторите на страдания в Ада. Най-тежко ще бъдат наказани непокаялите се грешници, тоест тъпите, инатливите и несъзнателните.
"Но има, има Божи съд, о, свят развратен!
И страшен съдия : Той бди!
Той глух е за звънтежа златен
и мисли, и дела Той знае отпреди!",
е написал Лермонтов в поемата си "Смъртта на поета" по повод гибелта на Пушкин.
Страшният съд е от света на християнската митология, в който и служителите на култа даже не вярват и не се страхуват от него, видно от небогоугодните им дела. В социалната действителност като страшен съд може да се приеме моментът на революционния скок, когато се разрешават завързалите се различни и разностранни противоречия, когато натрупаното количество достига мярата си, преминава я и се трансформира в ново качествено състояние, съвсем различно от предишното. Тогава нещата се избистрят и стават кристално ясни. Борбата между противоположностите на противоречието е достигнала до степен , при която едната страна следва да отстъпи пред другата като по-слаба и изостанала от времето. Една от страните на противоречието взема превес и побеждава другата. Един етап от борбата между противоположностите на противоречието приключва и се заражда нов етап или ново противоречие. В нашия конкретен случай – чрез прекратяване на us-американското военно присъствие и военни операции в Ирак, Афганистан, Пакистан; около Иран, Сирия и Ливан, и въобще покрай ислямския свят, както впрочем, постепенно ще стане с us-американското военно присъствие и по цялата планета. А възможно е, "гордеещото" се със своята армия и страна us-американско гражданство да осъзнае причините за ислямския тероризъм на щатска земя и да поиска сметка на своите политици, тоест да ги подложи на осъждане.
У нас също се заражда "страшен съд" за политиците на прехода и най-вече за последните управляващи от ГЕРБ, най-долнокачествената издънка на българската политическа действителност, които изостриха противоречието между управлявани и управляващи до невъзможност за продължаващо съвместно съществуване. Най-сетне противоестествените и античовешки количествени натрупвания, заформящи се в българското общество от двадесетина години насам, полека-лека започнаха да се превръщат в бунтовни качествени изменения. Изговорените лъжи и глупостите, простотиите, идиотщините и престъпленията сътворени от всички нас и най-много от властимащите през тези години, започнаха да дават осезаеми резултати с национално и международно значение, което е радващо и обнадеждаващо за бъдещето на народа и страната ни.
На 15-ти април в град Бостън по време на световния маратон граждани на Съединените щати на Америка отново станаха обект на терористичен акт. Имаше убити и много ранени зрители на маратона. Виждаме как невинни граждани на САЩ стават жертва на водената от тази страна десетилетия наред терористична външна политика към близки и далечни страни и народи. Само простото изброяване с кратко описание на всички противозаконни намеси на армията и Централното разузнавателно управление на САЩ в различни страни по цялата планета, в някои страни и по няколко пъти, ще отнеме десетина страници. Според информации на различни източници в интернет, тези намеси са над сто за около двеста години съществуване на държавата Съединени щати на Америка. Написвайки в търсачката Google за военните и диверсионните операции на САЩ по света, излиза немалко интересна информация на различни езици.
Недълго след пристигането си на контитента Америка бледоликите заселници от стара Европа са подложили на терор и унищожение сравнително гостоприемното местно население – покръстване, заграбване на плодородните земи, ограбване на златото им, избиване на съпротивляващите се индиански племена с оръжие, болести и алкохол. От 1846 до 1848 година се води Мексиканско-американската война, предизвикана от отделянето десет години по-рано от Мексико на Тексас, така наречената Тексаска революция и присъединяването му по-късно от САЩ като техен щат. След края на войната освен Тексас САЩ придобиват териториите на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и части от щатите Колорадо, Ню Мексико, Аризона и Уайоминг. В Мексико тази война е известна като "Северноамериканската интервенция".
През 1914г. американската армия нахлува в Хаити, последвано от деветнадесет годишна окупация на тази страна до 1934г. САЩ се намесват във вътрешните работи на Хаити още през 1959г. и 1991г., когато чрез военен преврат с участието на ЦРУ е свален от власт президентът на страната Жан Бертран Аристид, а през 2004г. същият отново от ЦРУ чрез дебаркиралите на острова морски пехотинци е свален от власт, след като през 1996г. е възстановил властта си. Така в продължение на деветдесет години Хаити многократно се явява тренировъчен полигон на ЦРУ и войската на САЩ. Подобна роля е отредена и на други страни от региона на Централна Америка, както и от континентите Южна Америка, Африка и Азия : Доминиканската република – две години по късно от инвазията в Хаити, през 1916г., военна интервенция е последвана от 8-годишна окупация до 1924г. и отново военна намеса през 1965г.; Панама – военни операции в тази страна през 1918-1920, 1925, 1958, 1964г.г., та до 1989-1990г., когато е свалено правителството на генерал Нориега, а самият Нориега е отвлечен в САЩ, където е съден и осъден на затвор за нещо си. Всички военни и диверсионни операции на САЩ в други страни, извън тези през двете световни войни, са целяли запазването или налагането на политически режими благосклонни към икономическите интереси на us-американските корпорации. Освен споменатите държави, такива операции е имало още и в Хондурас, Гватемала, Салвадор, Филипините, Еквадор, Боливия, Бразилия – през 1964г. ЦРУ организира военен преврат, който сваля правителството на Жуао Гоулард и установява военната диктатура на генерал Кастело Бранко; Конго – през 1960г. ЦРУ подпомага свалянето и убийството на министър-председателя Патрис Лумумба и отново през 1965г. ЦРУ подпомага военен преврат, който сваля президента Жозеф Касавубу и поставя на власт Жосеф Мобуту; Ангола, Никарагуа, Гренада, Либерия, Индонезия – през 1965г. ЦРУ подпомага преврат срещу президента Сукарно и завземането на властта от генерал Сухарто. Същото става и през 1966г. в република Гана, когато ЦРУ организира преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума. Особено място в поредицата обекти на us-американския държавен тероризъм заемат държавите Куба, Чили и Либия. Куба е била окупирана от САЩ още от 1917 до 1933г. Широко известна е организираната от ЦРУ през 1961г. диверсионна операция в Залива на Прасетата, разгромена безапелационно от кубинската революционна армия. От следващата година САЩ организират морска блокада и налагат съвсем незаконно и необосновано икономическо ембарго на пожелалата да бъде свободна от експлоатацията на us-американските корпорации република. Навремето сред членовете на БКП се разпространяваха за вътрешно ползване бюлетини с интересни международни политически събития. В такъв един бюлетин съм чел за десетки опити на ЦРУ да бъде убит водачът на кубинската революция Фидел Кастро, всичките, както се видя, неуспешни. Не е тайна помощта на us-разузнавателната централа за кървавия преврат на генерал Пиночет от 11 септември 1973 година срещу законно избраният президент на Чили Салвадор Алиенде. През 1981г. us-американските ВВС свалят два либийски военни самолета над Средиземно море, извършващи тренировъчен полет. Абсолютно същото правят и през 1989г. – us-американски самолет сваля отново два либийски самолета над залива Сидра. А през 1986г. обстрелват с ракети либийските градове Триполи и Бенгази, включително бомбардирайки пряко президентския дворец на водача на Либийската джамахирия Муамар ал-Кадафи.
В периода 1918-1922г. САЩ съвсем необосновано осъществяват военна интервенция в Съветска Русия. През месец август 1945 г. осъществяват терористичен акт над цивилно японско население с непознато дотогава оръжие за масово поразяване – атомната бомба. Резултатът от бомбардирането на 6 и 9 август на японските градове Хирошима и Нагасаки с атомни бомби са над 200 хиляди загинали цивилни граждани – незабавно в резултат на взривовете и по-късно от радиационното облъчване.
От 1950 г. САЩ започват да оказват материална и логистична помощ на френските войски във Виетнам, а от 1959 до 1964г. и пряко с военна сила. След това в продължение на десет години воюват с виетнамския народ, в която война жертвите се изчисляват на около шест милиона военни и цивилни. В тази война САЩ използват химически оръжия – напалм срещу гражданското население и партизаните, и дефолианти за обезлистяване на джунглата и селскостопанските насаждения. Постепенно в Американо-виетнамската война са въвлечени и съседните на Ветнам държави – Лаос и Камбоджа.
Особено интересни са терористичните операции на САЩ в ислямски страни, защото именно по линията на исляма са терористичните актове в страната през последните десетина-дванадесет години. Закачките между САЩ и Иран не са от вчера. Още през 1946г. с цел демонстриране на мощ пред Съветския съюз us-американците разполагат войски в северните, граничещи със СССР провинции на тази суверенна, неутрална, неучаствала във войната държава с основна религия исляма. А през 1953г. с преврат ЦРУ сваля правителството на явно непослушния министър-председател Мохамед Мосадек. След победата на Ислямската революция в Иран през 1979г., която отнема властта на верния на интересите на САЩ монарх шах Мохамед Реза Пахлави, провокациите на САЩ срещу република Иран зачестяват – чрез свойте агенти за влияние подтикват Саддам Хюсеин да започне война срещу Иран в 1980г. През 1984г. разположените в района на Персийския залив us-американски войски свалят два ирански самолета, а през 1987-1988г., намиращият се в района Американски флот блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет.
1990-та година започва първата война на САЩ срещу Ирак, а от 2003г. започва втората война, която свали режима на Саддам Хюсеин, продължава до днес и донесе разорение на страната и безброй жертви сред цивилното население, включително много деца.
През 1958г. в разрез с международното право САЩ разполагат 14 000-на войска в Ливан, а през 1982-1984г. морски пехотинци от американския флот участват в обстрел на местни военни части; От 1998г. започват въздушни атаки на цели в Афганистан, а от 2001г. целенасочени военни действия, наземни операции и въздушни атаки за сваляне от власт правителството на талибаните. Присъствието на us-американски войски, а заедно с тях и на наши в Афганистан, продължава без изгледи за краен успех. Покрай Афганистан, постепенно въздушните атаки и ракетните обстрели на окупаторите се разширяват и над съседен Пакистан, също ислямска страна. За терористичните действия срещу Либия вече споменахме.
Известно е и се знае от цялата международна общност, че интересите на САЩ стоят над всяко национално и международно право. И редовите граждани на САЩ несъмнено са се ползвали от материалните благини от тази политика на правителствата им – стимулиране на икономиката и научно-техническия прогрес, осигуряване на работни места, приток на суровинни ресурси. Всичко това за сметка на живота, здравето и спокойствието на други хора по света. В някои случаи, когато противоречията между САЩ и другата страна са били особено остри и са се разрешавали веднага, гражданите на САЩ са получавали незабавно и съответното възмездие за политиката на страната им – хилядите цинкови ковчези от Виетнам например. Или впоследствие – развитието сред ветераните от войните на синдромите "Виетнам", "Ирак", "Афганистан" например. Алчността на us-американските компании за големи и сигурни печалби е едната страна на щатската външна политика, главната и основната. Другата е, че тикани от комплекса си за историческо непълнолетие и непълноценност, САЩ се месят навсякъде, даже умишлено създават конфликти за да поддържат впечатление за историческа значимост, което си е чисто парвенюшко поведение. Още повече, че от десетилетия САЩ са неоспорим световен лидер в икономическия, научно-техническия и социалния прогрес. Но явно това не им е достатъчно. Само че правителствата им, поради своята зависимост от олигархичните промишлено-финансови кръгове не намират точната мяра на поведение в международните си отношения, която да им носи само положително отношение от останалия свят и на ислямския свят в частност.
В християнската религия, за другите религии не съм наясно, съществува понятието "Страшен съд", "Божи съд", когато всеки християнин ще отговаря пред Господ за делата си и Господ ще въздаде справедливост между хората и всеки ще получи заслужената според делата му присъда – праведниците, спазвали християнските морални ценности, ще бъдат възнаградени, а грешниците, които са пренебрегнали божиите канони, наказани. Първите ще бъдат изпратени за добър живот в Рая, а вторите на страдания в Ада. Най-тежко ще бъдат наказани непокаялите се грешници, тоест тъпите, инатливите и несъзнателните.
"Но има, има Божи съд, о, свят развратен!
И страшен съдия : Той бди!
Той глух е за звънтежа златен
и мисли, и дела Той знае отпреди!",
е написал Лермонтов в поемата си "Смъртта на поета" по повод гибелта на Пушкин.
Страшният съд е от света на християнската митология, в който и служителите на култа даже не вярват и не се страхуват от него, видно от небогоугодните им дела. В социалната действителност като страшен съд може да се приеме моментът на революционния скок, когато се разрешават завързалите се различни и разностранни противоречия, когато натрупаното количество достига мярата си, преминава я и се трансформира в ново качествено състояние, съвсем различно от предишното. Тогава нещата се избистрят и стават кристално ясни. Борбата между противоположностите на противоречието е достигнала до степен , при която едната страна следва да отстъпи пред другата като по-слаба и изостанала от времето. Една от страните на противоречието взема превес и побеждава другата. Един етап от борбата между противоположностите на противоречието приключва и се заражда нов етап или ново противоречие. В нашия конкретен случай – чрез прекратяване на us-американското военно присъствие и военни операции в Ирак, Афганистан, Пакистан; около Иран, Сирия и Ливан, и въобще покрай ислямския свят, както впрочем, постепенно ще стане с us-американското военно присъствие и по цялата планета. А възможно е, "гордеещото" се със своята армия и страна us-американско гражданство да осъзнае причините за ислямския тероризъм на щатска земя и да поиска сметка на своите политици, тоест да ги подложи на осъждане.
У нас също се заражда "страшен съд" за политиците на прехода и най-вече за последните управляващи от ГЕРБ, най-долнокачествената издънка на българската политическа действителност, които изостриха противоречието между управлявани и управляващи до невъзможност за продължаващо съвместно съществуване. Най-сетне противоестествените и античовешки количествени натрупвания, заформящи се в българското общество от двадесетина години насам, полека-лека започнаха да се превръщат в бунтовни качествени изменения. Изговорените лъжи и глупостите, простотиите, идиотщините и престъпленията сътворени от всички нас и най-много от властимащите през тези години, започнаха да дават осезаеми резултати с национално и международно значение, което е радващо и обнадеждаващо за бъдещето на народа и страната ни.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34383
