Постинг
05.07.2012 13:50 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2012 09:44
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.07.2012 09:44
05.07.2012г.
Неотдавна, на 24.06., бедната ни и тъжна родина беше обогатена и ощастливена с ново непартийно обществено движение – Гражданско движение ”Модерна България” (ГД ”МБ”). Сред членовете на инициативния комитет най-много личат имената на изявени ендесевейци, т. е. една форма на движение на материята (НДСВ) с течение на времето преминава в друга форма на движение на материята (ГД ”МБ”). Това преминаване изцяло, нагледно и практически потвърждава философската постановка на Владимир Илич Ленин за материалността на света. На стр. 178 от том 14 на събраните му съчиненията, авторът пише : ”В света няма нищо освен движещата се материя и движещата се материя не може да се движи иначе освен в пространството и във времето”. Така че, една част от материята НДСВ от времето 2001-2011г. и пространството (партийното) се е придвижила във времето 2012-?г. и в пространството (непартийното). Що се отнася до материалното съдържание на НДСВ, в това няма никакво съмнение. Материалността на образуванието НДСВ се потвърждава най-много от материалните интереси и претенции на неговият вдъхновител и създател и на повечето от най-видните му членове. Трябва да се отбележи, че ендесевейците се оказаха и големи диалектици – от първоначалното им движение (НДСВ) се пръкнаха и други движения, едно от които е и ГД ”МБ”, с което се занимавам в това писание.
Националният инициативен комитет за учредяването на Гражданско движение ”Модерна България” излиза с Граждански манифест за смяна на системата, в който манифест излага пред обществеността своите политически искания. Така и заявяват : ”... ние искаме”, след което се изреждат исканията за ”Нова избирателна система ...”, ”... нов баланс на властите ...”, ”Реален граждански контрол върху всички регулаторни и контролни органи ...”, ”... икономика в полза на гражданите ...” и ”... граждански контрол върху съдебната власт ...”.
Манифестът започва с ”... призив за смяна на системата ...”, но от следващата половин страница на манифеста не става ясно за коя система става въпрос. Системи има много и най-различни. За мен лично е най-изгодно да се смени пенсионната система така, че незабавно да мога да се пенсионирам с 1800-2000 лева основна пенсия, която заедно с дохода, който ще си докарвам от работа, ще ми позволи свободно да изуча детето (у нас, не в чужбина), да си купя нов автомобил, да ремонтирам апартамента в града и къщата си на село, да си спретна спестовен влог, както и да се разходя по различни дестинации с цел развлекателна. Като страничен ефект от една такава смяна на пенсионната система е най-вероятно да престана да пиша в блога си и да дразня някои читатели, защото сметките за ток, отопление, вода, храна, телевизия, телефон и интернет ще престанат да ме вълнуват и интересуват, както и човешката глупост и простотия, което ще допринесе за заздравяването на социалния мир и въобще за подобряване психическото здраве на нацията. Така поне си мисля.
Въпреки, че в началото на манифеста не е ясно за смяната на каква система иде реч, сами по себе си цялостната смяна на една система, каквато и да е тя, с по-съвършена и прогресивна такава е революционен акт.
След първата половин страница, в която се говори за ”злоупотреби, корупция, точене на ДДС, заменки, разграбване, митнически измами, свръхцентрализация, сенчести интереси и олигархични зависимости, непрозрачност, нагласени обществени поръчки, картели, безогледни партийни кариеристи, купени съвести и забранени теми”, и прочие очевидни и неоспорими истини от времето на прехода ни към демокрация и пазарна икономика, става ясно, че призивът на манифеста е за ”Смяна на досегашната порочна система на управление” и ”смяна на самите ”правила на играта”. Първата смяна ми е ясна, а смяната ”правилата на играта” няма да коментирам, защото това е безсъдържателно клише, което нищо не означава при нашите условия, тъй като животът в България не е никаква игра, а тежко бреме и задължение, без каквито и да са доброволно приети от по-голямата част на обществото определени правила.
На това място в манифеста има и следното изречение : ”Днес, повече от всякога, страната ни се нуждае не просто от коментатори и констатации, а от платформа и алгоритъм за гражданско действие”. Това са хвърлени камъни в моята градина, защото си падам малко нещо коментатор, както личи от блогът ми, и това е една от причините да се заяждам с ГД ”МБ”. Коментарите и констатациите са необходими за да свържат фактите, правилно или неправилно е отделен въпрос, които връзки се приемат или не се приемат, одобряват или не от читателите, което отношение към написаното предизвиква някакви мисловни и емоционални процеси в тяхните глави, каквато е и целта на коментарите – да предизвикат мисленето и изявят позицията на читателите. Само така става ясно, има ли в обществото осъзнати граждани, способни при необходимост да защитят своите и на себеподобните си интереси.
При прочита на манифеста се вижда, че в него не се говори за магистрали, мостове, клъстери, инфраструктура, археология (разбирай археологически находки), екология (разбирай гори, вода, въздух, дюни, редки растения и животни) и прочие материални обекти. В манифеста много правилно се говори за отношения – отношения между идивидите, между институциите и идивидите и между институциите, т. е. ако съставителите на манифеста не го разбират напълно, то поне се догаждат, че именно отношенията между хората са в основата на човешкото общество. Същността и съдържанието на обществото са хората и отношенията помежду им, а не вещите. Без хората няма общество; без хората вещите са мъртви купища метал, бетон и асфалт; Вещите оживяват само в дейността на хората по повод употребата им за нуждите на обществото и отделният индивид.
И в тази връзка на вътрешната правителствена политика може да се опонира така – днес отношенията между хората у нас са такива, че задушават развитието на обществото, даже спокойно може да се каже, че изтребват възрастните и болните, унижават и оскотяват останалите, и по тази причина съвсем не е сигурно дали след две-три десетилетия по магистралите ни ще се движат заможни и щастливи българи. По-вероятно е пътуващи нанякъде чужденци да преминават по магистралите през територията ни, а най-жалкото ще е, ако по магистралите се затъркалят каруци.
От всичките най-разнообразни междучовешки отношения, отношенията между индивидите и социалните групи, които се създават в процеса на производството на материални блага и възпроизводството на техния живот представляват основата (базата) на обществото. А от цялата съвкупност на икономическите отношения, отношенията на собственост върху средствата за производство определят останалите отношения в обществото – отношенията на разпределение и размяна на благата, отношенията между отделните слоеве на обществото и тяхните политически представители – партиите, отношенията в съдебната система, в избирателния процес и въобще в институциите и между тях, определят състоянието на развитост на обществото. Каквито са отношенията на собственост, такива следва да са и всички останали отношения. След като знаем как у нас собствеността върху средствата за производство беше трансформирана от държавна и коопертивна в частна, можем да си обясним сегашното състояние на обществото и отношенията в него. Има ли корупция в икономическите отношения, не може да няма корупция и в партиите, съдебната система и изборния процес. Просто обективна закономерност. По тази причина за мен най-интересен е ”алгоритъмът”, който ГД ”МБ” предлага в икономиката, а именно : ”гражданският контрол върху регулаторните и контролни органи” и ”икономиката в полза на гражданите”.
Прекрасно, всичко написано в манифеста за икономиката в полза на гражданите е прекрасно. Но понятието граждани е твърде общо и разтегливо понятие. Граждани на страната са, както клошарите, ровещи в кофите за отпадъци, така и олигарсите, почиващи на Малдивите и в Куршевел. Впрочем за последните не е сигурно дали всички от тях са само или въобще български граждани. Както и да е, ясно е, че не бива всички да станем бедняци, както и че не може всички да сме олигарси. Значи трябва да се изхожда от интересите на по-голямата част от обществото, от масата граждани. Но тази част от обществото не е еднородна. Тя съдържа в себе си групи от хора с различен статус – трудов и социален, с различен жизнен стандарт и естествено с различни материални интереси. Тази част условно може да бъде разделена така : малки и средни бизнесмени и свободни професии, наемни работници, служители в държавните и общински учреждения и пенсионери. Едрите бизнесмени могат да бъдат приобщени към най-богатите – олигарсите, а учащите се, които не участват в икономически отношения и реститутите-рентиери могат да се пренебрегнат. Тези обществени групи, които съставляват голямата част на обществото, с малки изключения сред бизнесмените и служителите са най-заинтересовани от въвеждането в обществената практика на заявените от движението искания. Реакцията на олигарсите, особено относно гражданския контрол върху сега държавните регулаторни и контролни органи, още повече, че олигарсите в момента владеят и политическата власт не е ясна. И тука опираме до следният архиважен въпрос : Как ще стане практически въвеждането в действие на ”платформата и алгоритъма за гражданско действие”, чрез които да се постигне основната цел : ”Смяна на досегашната порочна система на управление”. От ясно по-ясно, та чак прекрасно е, че това няма да стане от само себе си. В такъв случай, какво може да се очаква?
Второ : Чака се, докато идеите и исканията на ГД ”МБ” завладеят главите на държащите политическата и всяка друга власт, които запленени от модерността на идеите и исканията възторжено ги приложат в практиката. Затова цялата сегашна партийна измет ще трябва да се самоотрече от същността си? А за ГД ”МБ” ще остане само моралното удовлетворение, че и те са дали нещо на България.
Трето : ГД ”МБ” се бори за политическата власт. Постига мнозинство в парламента и съставя правителство. Гласува съответните закони, които правителството изпълнява и така удовлетворява исканията си. В този случай Гражданско движение ”Модерна България” отрича себе си и от непартийно движение се трансформира в политическа партия, която се бори за власт с каквито средства приема за правилни. Но в Манифеста си самото движение декларира, че ”... никога няма да се превърне в партия ...”, така че такова действие от страна на ГД ”МБ” не може да се очаква.
Четвърто : Гражданско движение ”Модерна България” организира протести и чрез натиск от улицата принуждава властта да удовлетвори исканията им.
Първо : Следва се примерът на us-чаеното парти и други подобни европейски движения, какъвто път посочва и инициативният комитет за движението. Т. е. работи се идеите на ГД ”МБ” да се възприемат от все повече осъзнали интересите си хора. Много правилно, защото ”... и теорията става материална сила, щом овладее масите” е постановил Карл Маркс.
И тука се налага да се върнем към социалната структура на обществото – ще победят и ще се приложат в практиката тези идеи, които удовлетворяват осъзнатите интереси на най-голямата част от общесството.
Неотдавна, на 24.06., бедната ни и тъжна родина беше обогатена и ощастливена с ново непартийно обществено движение – Гражданско движение ”Модерна България” (ГД ”МБ”). Сред членовете на инициативния комитет най-много личат имената на изявени ендесевейци, т. е. една форма на движение на материята (НДСВ) с течение на времето преминава в друга форма на движение на материята (ГД ”МБ”). Това преминаване изцяло, нагледно и практически потвърждава философската постановка на Владимир Илич Ленин за материалността на света. На стр. 178 от том 14 на събраните му съчиненията, авторът пише : ”В света няма нищо освен движещата се материя и движещата се материя не може да се движи иначе освен в пространството и във времето”. Така че, една част от материята НДСВ от времето 2001-2011г. и пространството (партийното) се е придвижила във времето 2012-?г. и в пространството (непартийното). Що се отнася до материалното съдържание на НДСВ, в това няма никакво съмнение. Материалността на образуванието НДСВ се потвърждава най-много от материалните интереси и претенции на неговият вдъхновител и създател и на повечето от най-видните му членове. Трябва да се отбележи, че ендесевейците се оказаха и големи диалектици – от първоначалното им движение (НДСВ) се пръкнаха и други движения, едно от които е и ГД ”МБ”, с което се занимавам в това писание.
Националният инициативен комитет за учредяването на Гражданско движение ”Модерна България” излиза с Граждански манифест за смяна на системата, в който манифест излага пред обществеността своите политически искания. Така и заявяват : ”... ние искаме”, след което се изреждат исканията за ”Нова избирателна система ...”, ”... нов баланс на властите ...”, ”Реален граждански контрол върху всички регулаторни и контролни органи ...”, ”... икономика в полза на гражданите ...” и ”... граждански контрол върху съдебната власт ...”.
Манифестът започва с ”... призив за смяна на системата ...”, но от следващата половин страница на манифеста не става ясно за коя система става въпрос. Системи има много и най-различни. За мен лично е най-изгодно да се смени пенсионната система така, че незабавно да мога да се пенсионирам с 1800-2000 лева основна пенсия, която заедно с дохода, който ще си докарвам от работа, ще ми позволи свободно да изуча детето (у нас, не в чужбина), да си купя нов автомобил, да ремонтирам апартамента в града и къщата си на село, да си спретна спестовен влог, както и да се разходя по различни дестинации с цел развлекателна. Като страничен ефект от една такава смяна на пенсионната система е най-вероятно да престана да пиша в блога си и да дразня някои читатели, защото сметките за ток, отопление, вода, храна, телевизия, телефон и интернет ще престанат да ме вълнуват и интересуват, както и човешката глупост и простотия, което ще допринесе за заздравяването на социалния мир и въобще за подобряване психическото здраве на нацията. Така поне си мисля.
Въпреки, че в началото на манифеста не е ясно за смяната на каква система иде реч, сами по себе си цялостната смяна на една система, каквато и да е тя, с по-съвършена и прогресивна такава е революционен акт.
След първата половин страница, в която се говори за ”злоупотреби, корупция, точене на ДДС, заменки, разграбване, митнически измами, свръхцентрализация, сенчести интереси и олигархични зависимости, непрозрачност, нагласени обществени поръчки, картели, безогледни партийни кариеристи, купени съвести и забранени теми”, и прочие очевидни и неоспорими истини от времето на прехода ни към демокрация и пазарна икономика, става ясно, че призивът на манифеста е за ”Смяна на досегашната порочна система на управление” и ”смяна на самите ”правила на играта”. Първата смяна ми е ясна, а смяната ”правилата на играта” няма да коментирам, защото това е безсъдържателно клише, което нищо не означава при нашите условия, тъй като животът в България не е никаква игра, а тежко бреме и задължение, без каквито и да са доброволно приети от по-голямата част на обществото определени правила.
На това място в манифеста има и следното изречение : ”Днес, повече от всякога, страната ни се нуждае не просто от коментатори и констатации, а от платформа и алгоритъм за гражданско действие”. Това са хвърлени камъни в моята градина, защото си падам малко нещо коментатор, както личи от блогът ми, и това е една от причините да се заяждам с ГД ”МБ”. Коментарите и констатациите са необходими за да свържат фактите, правилно или неправилно е отделен въпрос, които връзки се приемат или не се приемат, одобряват или не от читателите, което отношение към написаното предизвиква някакви мисловни и емоционални процеси в тяхните глави, каквато е и целта на коментарите – да предизвикат мисленето и изявят позицията на читателите. Само така става ясно, има ли в обществото осъзнати граждани, способни при необходимост да защитят своите и на себеподобните си интереси.
При прочита на манифеста се вижда, че в него не се говори за магистрали, мостове, клъстери, инфраструктура, археология (разбирай археологически находки), екология (разбирай гори, вода, въздух, дюни, редки растения и животни) и прочие материални обекти. В манифеста много правилно се говори за отношения – отношения между идивидите, между институциите и идивидите и между институциите, т. е. ако съставителите на манифеста не го разбират напълно, то поне се догаждат, че именно отношенията между хората са в основата на човешкото общество. Същността и съдържанието на обществото са хората и отношенията помежду им, а не вещите. Без хората няма общество; без хората вещите са мъртви купища метал, бетон и асфалт; Вещите оживяват само в дейността на хората по повод употребата им за нуждите на обществото и отделният индивид.
И в тази връзка на вътрешната правителствена политика може да се опонира така – днес отношенията между хората у нас са такива, че задушават развитието на обществото, даже спокойно може да се каже, че изтребват възрастните и болните, унижават и оскотяват останалите, и по тази причина съвсем не е сигурно дали след две-три десетилетия по магистралите ни ще се движат заможни и щастливи българи. По-вероятно е пътуващи нанякъде чужденци да преминават по магистралите през територията ни, а най-жалкото ще е, ако по магистралите се затъркалят каруци.
От всичките най-разнообразни междучовешки отношения, отношенията между индивидите и социалните групи, които се създават в процеса на производството на материални блага и възпроизводството на техния живот представляват основата (базата) на обществото. А от цялата съвкупност на икономическите отношения, отношенията на собственост върху средствата за производство определят останалите отношения в обществото – отношенията на разпределение и размяна на благата, отношенията между отделните слоеве на обществото и тяхните политически представители – партиите, отношенията в съдебната система, в избирателния процес и въобще в институциите и между тях, определят състоянието на развитост на обществото. Каквито са отношенията на собственост, такива следва да са и всички останали отношения. След като знаем как у нас собствеността върху средствата за производство беше трансформирана от държавна и коопертивна в частна, можем да си обясним сегашното състояние на обществото и отношенията в него. Има ли корупция в икономическите отношения, не може да няма корупция и в партиите, съдебната система и изборния процес. Просто обективна закономерност. По тази причина за мен най-интересен е ”алгоритъмът”, който ГД ”МБ” предлага в икономиката, а именно : ”гражданският контрол върху регулаторните и контролни органи” и ”икономиката в полза на гражданите”.
Прекрасно, всичко написано в манифеста за икономиката в полза на гражданите е прекрасно. Но понятието граждани е твърде общо и разтегливо понятие. Граждани на страната са, както клошарите, ровещи в кофите за отпадъци, така и олигарсите, почиващи на Малдивите и в Куршевел. Впрочем за последните не е сигурно дали всички от тях са само или въобще български граждани. Както и да е, ясно е, че не бива всички да станем бедняци, както и че не може всички да сме олигарси. Значи трябва да се изхожда от интересите на по-голямата част от обществото, от масата граждани. Но тази част от обществото не е еднородна. Тя съдържа в себе си групи от хора с различен статус – трудов и социален, с различен жизнен стандарт и естествено с различни материални интереси. Тази част условно може да бъде разделена така : малки и средни бизнесмени и свободни професии, наемни работници, служители в държавните и общински учреждения и пенсионери. Едрите бизнесмени могат да бъдат приобщени към най-богатите – олигарсите, а учащите се, които не участват в икономически отношения и реститутите-рентиери могат да се пренебрегнат. Тези обществени групи, които съставляват голямата част на обществото, с малки изключения сред бизнесмените и служителите са най-заинтересовани от въвеждането в обществената практика на заявените от движението искания. Реакцията на олигарсите, особено относно гражданския контрол върху сега държавните регулаторни и контролни органи, още повече, че олигарсите в момента владеят и политическата власт не е ясна. И тука опираме до следният архиважен въпрос : Как ще стане практически въвеждането в действие на ”платформата и алгоритъма за гражданско действие”, чрез които да се постигне основната цел : ”Смяна на досегашната порочна система на управление”. От ясно по-ясно, та чак прекрасно е, че това няма да стане от само себе си. В такъв случай, какво може да се очаква?
Второ : Чака се, докато идеите и исканията на ГД ”МБ” завладеят главите на държащите политическата и всяка друга власт, които запленени от модерността на идеите и исканията възторжено ги приложат в практиката. Затова цялата сегашна партийна измет ще трябва да се самоотрече от същността си? А за ГД ”МБ” ще остане само моралното удовлетворение, че и те са дали нещо на България.
Трето : ГД ”МБ” се бори за политическата власт. Постига мнозинство в парламента и съставя правителство. Гласува съответните закони, които правителството изпълнява и така удовлетворява исканията си. В този случай Гражданско движение ”Модерна България” отрича себе си и от непартийно движение се трансформира в политическа партия, която се бори за власт с каквито средства приема за правилни. Но в Манифеста си самото движение декларира, че ”... никога няма да се превърне в партия ...”, така че такова действие от страна на ГД ”МБ” не може да се очаква.
Четвърто : Гражданско движение ”Модерна България” организира протести и чрез натиск от улицата принуждава властта да удовлетвори исканията им.
Първо : Следва се примерът на us-чаеното парти и други подобни европейски движения, какъвто път посочва и инициативният комитет за движението. Т. е. работи се идеите на ГД ”МБ” да се възприемат от все повече осъзнали интересите си хора. Много правилно, защото ”... и теорията става материална сила, щом овладее масите” е постановил Карл Маркс.
И тука се налага да се върнем към социалната структура на обществото – ще победят и ще се приложат в практиката тези идеи, които удовлетворяват осъзнатите интереси на най-голямата част от общесството.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34378
