Блогът на Красимир Говедаров

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.06.2012 20:26 - Коментари(и) :

Автор: kvg55 Категория: Забавление

Прочетен: 1125 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.02.2013 16:25

17.06.2012г.
Проблемът или проблемата е теоретически или практически въпрос, по-прост или по-сложен, който трябва да бъде разрешен. Самата дума проблем (проблема) е от гръцки произход. Проблемите могат да бъдат лични или обществени. Ясно е, от описанието на блога ”За България и света”, че в това писание ще се занимаваме с обществените проблеми.
Въпросът или проблемът за възникването на проблемите е разгледан обстойно в научната литература от различни учени от много страни. Фундаментални съждения по въпроса за генезиса, развитието, решаването и предотвратяването на проблемите има в следните трудове – ”Книга за практическата мъдрост или как да надхитрим закона за всемирната гадост, ”Законите на Мърфи”, ”Принципът на Дилбърт”, ”Законът на господин Паркинсон”, ”Законът на госпожа Паркинсон”, ”Принципът на Питър”. Зараждането на проблемите и тяхното разрешаване е тема и на народното творчество на различни народи : Де го чукаш, де се пука; От трън, та на глог; Големите нещастия произхождат от малки причини; Всяка глава си има свое главоболие; Мокър от дъжд се не бои; Бедата пълни главата и опразва кесията; Никоя беда не идва сама; След дъжд качулка и т. н.
Италианският икономист и социолог Вилфредо Парето пък формулирал едно правило, което е останало в социологията под името ”Правилото 80-20” или ”Закон за елита”, или още ”Закон на Парето”, и което правило гласи следното : Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите. А Йосиф Висарионович Сталин, който много обичал в часовете на отдих да гледа американски уестърни, един път, като гледал в поредния уестърн как бледоликите разрешават проблемите си с индианците и помежду си, възкликнал гениално : ”Няма човек – няма проблем!”.
Възникването на един проблем, дори и теоретическия, винаги е свързано с практическата дейност на човека, защото той е част от теорията, но теорията произтича и винаги в крайна сметка обслужва практиката. Т. е. проблемът е проблем, само когато е реален и обективен, а не измислен. И когато засяга поне две страни. Възникването на проблеми е характерно само за човека. Другите животни нямат проблеми в чисто животинският им свят. Те участват инстинктивно в борбата за съществуване, сливат се и се приспособяват към заобикалящата ги природна среда и се подчиняват на природния закон за естествения отбор. Проблемите на животните се създават от хората – залагат капани, поставят им отрова, поставят им прегради, раняват ги или ги убиват, изяждат яйцата им или самите тях. Животните променят околната среда само със своето присъствие, според Фридрих Енгелс, докато човекът променя, видоизменя и дори вече създава нова околна среда. И най-вече човекът произвежда продукти, които в природата не съществуват. Точно в производствената дейност на човека се зараждат и най-съществените за него проблеми – как да осигури достатъчно храна за себе си, за семейството, за рода, за племето; как да осигури такива условия на живот, които да запазят живота и здравето им; как да преодолява разстоянията; как да се предпази от природните стихии и т. н. И в този смисъл, тъй като другите животни също са част от околната за човека среда, когато в своята дейност човекът използва животни, те също могат да му създават проблеми.
За човека появата на проблеми започва на определено стъпало от неговото развитие, тогава, когато се е отделил от животинския свят и осъществява разумна дейност, при която не винаги може да предвиди последствията от своите действия. И ако при разумната човешка дейност възникват проблеми, то много повече, и по-големи и по-трудно разрешими са проблемите, възникващи от неразумната човешка дейност. Освен това, разрешаването на един проблем, обикновено предизвиква друг проблем или поредица от проблеми. И затова, следствие седмо от Закона на Мърфи гласи : ”Всяко решение поражда нови проблеми”. Най-доброто е, когато проблемите се решават радикално, без вредни и нежелани последствия. Но откриването на метод, с който проблемите да се решават по този начин все още е проблематично.
Проблемите пречат на човешката дейност, затрудняват я или създават неудобство. Неразрешените проблеми насочват тази дейност в друга посока. Най-много проблеми на другите създават по-дейните хора, а най-много проблеми на себе си създават по-приказливите, особено когато действат и говорят без предварително да мислят. С развитието на човека и на обществото, все повече се появяват и съзнателно създадени, умишлени проблеми. Такива, които едни хора създават на други хора с някаква цел, обикновено користна.
Личните проблеми произтичат от индивидуалната дейност на човека и са свързани с качествата на неговата личност. В изключителни случаи обществото може да създаде лични проблеми на отделни свои членове. Но в крайна сметка, личните си проблеми всеки индивид решава сам.
Обществените проблеми се явяват като резултат от обществената човешка дейност. За решаването им обществото избира желаещи за това кандидати – съдии, депутати, министри, кметове, съветници. У нас обикновено неможещите да се справят с личните си проблеми, най-много напъват да се занимават с обществените проблеми. Най-простото обяснение за това е, че решаването на обществените проблеми е свързано с материални изгоди, преки или косвени, които изгоди несъмнено дават възможност на общественопроблемният разрешител да разрешава и своите лични проблеми.
Настоящият постинг, подобно на постинга ”In vino veritas” от 16.01.2011г., като отделни теми (точки) ще разглежда различни проблеми на обществото. И главно, не само ще ги разглежда, но ще предлага и решения за преодоляването им. И в този смисъл написаното ще има и конкретна практическа насоченост, което при достатъчно добра воля и най-вече интерес от страна на управляващите, т. е. от тези, които са се преборили и са спечелили правото да решават обществените проблеми, може да им бъде от полза в тяхната общественозначима практическа дейност. И така, започваме с проблема за бездомните кучета и глутниците от кучета предимно в големите градове на страната и в частност в столицата.

Проблемът с бездомните кучета и глутниците от бездомни кучета е изключително остър, защото е свързан с живота и със здравето на хората. Много станаха вече случаите на нахапани от бездомни кучета граждани. Напоследък имаме и два смъртни случая. Освен това, със своето присъствие и зловещо лаене, те създават непривлекателна обстановка в населените места. Проблемът с тези кучета е от проблемите, при които животните създават проблеми на хората. Но в крайна сметка, защото у нас диви кучета отдавна няма, в основата на проблема пак е човека. Онези български граждани, които съвсем безотговорно, принудени от материалните условия на своя живот, десетилетия наред са изоставяли и изхвърляли на улицата своите домашни любимци или тяхното поколение. Така постепенно, домашните някога и в повечето случаи дружелюбно настроени към човека животни подивяват и тъй като по природа са хищници, подгонени от системен глад и студ през зимата, стават агресивни и свирепи. Такива кучета не могат да бъдат винени за състоянието и поведението си, защото те са неразумни същества и само следват заложените в тях от природата инстинкти. Както и да е, проблемът е за хората и те следва да го разрешат. Досегашната практика на обезпаразитяване, кастриране и принудително въдворяване в приюти не дава задоволителни резултати. Явно е необходимо радикално решаване на този проблем. Необходимо е радикално решение, но то не бива да е варварско и нехуманно, каквито действия използват отделни озлобени граждани, като си позволяват под прикритието на тъмнината да тровят и застрелват безпризорните животни. Такива действия принизяват тези граждани до нивото на инстинктивно действащите животни. Добро решение е вземането на кучета от приютите за отглеждане от граждани с материално положение, което им позволява да полагат необходимите грижи. Но това са редки случаи, практикувани предимно от граждани на други, по-богати страни. Познавам и едно българско семейство, което отглеждаше две бивши безпризорни кучета, но принудено от кризата и невъзможността да изхранват сам себе си се наложи да ги предадат на евтаназия. Все пак има цели страни и народи, които независимо от материалното си състояние винаги оказват специално внимание на тези животни. Това са държавите и населяващите ги народи в Югоизточна Азия. Лично съм бил свидетел, как преди 22-23 години, намиращите се тогава у нас на обучение другари от братския виетнамски народ, оказват внимание на едно българско куче. От други хора съм чувал, че това е национална традиция в тази страна. Така че, по тази линия лесно може да се намери рационално, безболезнено и елегантно решение, от което всички да останат удовлетворени. И българите, и народите от Югоизточна Азия и разбира се животните. Те са проблемът и за тях е цялата грижа. Така че, за сметка на общинските бюджети, ако е необходима намесата и помощта на държавата също, с чартърни полети безпризорните кучета могат да се изпратят на екскурзия за неопределено време в страните от този регион. Регионът е с топъл субекваториален климат и население обичащо животните и кучетата в частност, където нашият проблем ще бъде посрещнат с внимание и разбиране и погледнат от друга гледна точка.
28.06.2012г. Тука ще разгледам един частен проблем, засега засягащ само жителите на квартал Левски Г западна част в столицата, и който частен проблем става общ за всички жители на столицата, ако се погледне от друга страна. Това е проблемът за постоянните жилища на софиянци. На двадесети юни (сряда) сутринта по Тв7 излъчиха репортаж от квартал Левски Г, в който показаха възмутени граждани, които недоволстваха от решение на столичната община за разширяването на гробищния парк ”Малашевци” към жилищните блокове на въпросния квартал. По телефона в телевизионния дебат се включи и представител на общината. И понеже е всеизвестно, че криза и недостиг с временните жилища на софиянци няма, само в квартал Левски Г има четири новопостроени блока, които не са напълно населени и пети блок, който е в строеж. Напротив, всеизвестно е, че такъв недостиг има за постоянните жилища и затова тази глупава изява на местните граждани ме заинтересува и си направих труда на място да проуча обстоятелствата около това ”безумие” на столичната община. Установих, че гробищен парк ”Малашевци” откъм страната на жилищните блокове е ограден с бетонна стена с височина 2-2,2 метра и отстои от последния блок в квартала (24-ти блок) на около четиристотин крачки. На стената няма никаква врата за достъп до гробищния парк откъм страната на квартала. Поляната, върху която се предвижда разширяването на гробищния парк е приблизително на половината разстояние от последния блок на квартала и сегашната ограда на парка, като между квартала и нея преминава железопътна линия. Офисите на телевизията се намират в източния край на квартала и от тях гробищният парк не се вижда. Пристигайки на мястото, откъдето беше излъчен репортажа, северозападния ъгъл на блок 7-ми, забелязах, че на вратите на жилищните блокове е разлепено следното възвание : ”Драги Съкварталци, Може би знаете, че с решение на Столична община, на поляната срещу 7-ми блок и новите бели блокове, ще се разширява Гробищния парк. Прави се подписка, за да се спре това безумие, което ще се случва пред очите ни и пред очите на децата ни. В сряда, 20-ти Юни ще се съберем на поляната, в 7ч сутринта. ТВ7 ще ни включат в сутрешния си блок, в рубриката ”Гореща точка” и ще се опитат да ни помогнат, тъй като и техния офис е част от квартала ни. Не се изисква нищо, само присъствие, за да покажем, че сме задружни. Молим всички, които имат възможност да дойдат за 30мин. Нека се опитаме да спрем това да се случи! Благодарим ви предварително!”. За телевизиите е ясно. Те са готови на всякакви маймунджулъци, манипулации и идиотски сензации за да запълнят телевизионното си време и привлекат вниманието на хората. Телевизията не се интересува от умрялите, защото те не гледат телевизия. Тя се интересува само от онези мъртъвци, около които може да се открие сензация и интрига, като Тодор Живков например. Умрем ли, телевизиите вече не се интересуват от нас редовите мъртъвци. Още по-малко ги интересува как сме се настанили в гробищния парк – лесно ли, трудно ли, удобно или неудобно? Присъствал съм на много погребения и съм бил свидетел на всякакво настаняване на покойниците. Включително полагането им в пълен с вода гроб в същия този гробищен парк ”Малашевци”. Интересите на телевизиите са ясни и те не винаги съвпадат с интересите на живите зрители. Както вече казах, проблем в столицата е намирането на постоянно жилище. Попитайте някой наскоро починал жител на столицата, лесно ли си е намерил вечното жилище и сам ще се убедите. Защо след като повече от двадесет години вече налагаме личният и частният интереси като основополагащи за обществото и главни двигатели на неговото развитие, все още масата българи не осъзнават и не различават кое е в техен интерес и кое не е? Все още с промити от комунизма мозъци ли са или пък съвсем са лишени от мисловна дейност? Много по-разумно и полезно би било, вместо да се нервят срещу разширяването на гробищния парк, живущите в квартала да побързат да си закупят гробни места. И в тази посока следва да се насочат тяхното недоволство и протести – придобиване с предимство на гробни места в този парк, като най-близко живеещи до тях. Усещането и мисълта, че си вечен на този свят, които са обхванали обществото ни под влиянието на историци, археолози, ясновидци, гадатели и магове са измамни. За властта е видно, че е изпаднала в състояние на самовнушение за изключителност, величие и безсмъртие. И обяснимо – постоянното ти пребиваване във властта, официална или неофициална, ненаказуемостта на действията ти, недосегаемостта ти от страна на закона и общественото мнение, възвеличаването ти от сервилните медии, неминуемо уврежда съзнанието и на най-здравата психически личност. Но когато и редовите граждани започнат да се мислят безсмъртни, което личеше в изявите на протестиращите, такъв народ, това общество и тази страна нищо добро не ги чака в бъдеще. Те са излезли извън човешкото в себе си, излезли са извън преходното и смъртното, това което ги прави хора и човеци. Разсъдете сами, кое е по-близко до човешката природа и е за предпочитане? Келавото и презастроено междублоково пространство с неокосената трева, разбитите тротоари, спирки и улични лампи, с грозните балкони и гаражни клетки, надрасканите стени и гърмящата през отворените прозорци на заведения и жилища чалга пред добре уреденият гробищен парк в непосредствена близост до домът ви, с дървета хвърлящи прохладна сянка, асфалтирани алеи, удобни пейки, чистота, тишина и спокойствие.
12.02.2013г. Друг обществен проблем, от години дразнещ по-голямата част от гостите и жителите на столицата е прекалено силното пеене на мюезина, което се носи от високоговорителите монтирани на джамията в центъра на столичния град. Освен на столицата, това вероятно е проблем и на други градове в страната, в които има молитвени храмове на мюсюлмани с монтирани на минаретата им високоговорители – Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Разград, Шумен, Бургас. Безспорно оглушителна е разликата в децибелите шум между пеещият на живо и без технически средства мюезин и усиленият му многократно от високоговорителите глас. Пеейки езана, мюезинът призовава правоверните към намаз (молитва) и този религиозен ритуал в исляма съществува от хилядолетиe. Пеенето на езана с помощта на високоговорители, а вероятно и с помощта на магнетофон е менте пеене, нещо като пеенето на плейбек от безгласните попфолкгърли. Ако пееше истински жив мюезин, без да съм религиозен и още по-малко правоверен, бих отишъл лично да го чуя с ушите си. Ритуалът се превърна в обществен проблем през последните години със засилване на политическото влияние на Република Турция у нас, разширяване влиянието на религията ислям сред населението, освен сред турскоговорящите български граждани, също сред циганското и българското, в частност увеличаване броят на изповядащите тази религия жители на столицата и изпадането на ПП ДПС в опозиция. Проблемът е изкуствено създаден и по тази причина провокативен. И въпреки, че е свързан с религията и формално преследва религиозна цел – да принуди властта да даде терен и съгласие за построяването на нов молитвен храм, същността на провокацията е политическа. Политическа, защото зад провокацията стои политическа партия и интересите на съседна държава, а скритата цел е да се изтъкне значението, силата и влиянието на исляма в България, като по този начин се създават възможности за Турция постоянно да покровителствува, следи и защитава нечии права и интереси у нас. Известно е залитането на турската държавна власт към използване на религията за целите на политиката, което е отстъпление от заветите на Кемал Ататюрк. С разрешаването на проблема трябва да се заеме общинската власт с подкрепата на централната и особено в най-тясно сътрудничество с министерството на културата. Както е известно, джамията ”Баня баши джамия” е паметник на културата и като такъв се ползва със специален статут. Това е същественото и определящото за сградата от гледна точка интересите на държавата и в тази връзка проблемът следва да се решава като проблем на културно-историческото архитектурно наследство, а не като религиозен проблем и още по-малко като политически. Като паметник на културата джамията трябва да служи за обект на туризма, обект на науката и всичко друго свързано със статутът й на паметник. В този смисъл сградата трябва винаги да бъде отворена за посещение от заинтересованите туристи и гости на града, които следва да се ползват с предимство пред желаещите да се молят в нея вярвящи и да стане туристическа атракция особено за онези туристи, които нямат в страните си изобилие от джамии – японци, руснаци, чехи, поляци, шведи, финладци и прочие. За местните мюсюлмани може да се построи нов молитвен дом, с необходимият капацитет, за което в покрайнините на столицата има достатъчни по размер празни, незастроени все още места. Като културно-исторически паметник джамията трябва автентично да отразява времето, когато е построена и предназначението, за което е построена. Всички ще се съгласят, включително и ръководството на мюсюлманското вероизповедание у нас, че прогласяването на езана чрез високоговорители не съответства на първообраза, когато преди векове наред жив мюезин от плът и кръв от балкона на минарето е отправял посланието си към вярващите мюсюлмани. Не съм компетентен в религиозните въпроси, а в мюсюлманската религия пък съвсем и не знам има ли в тази религия канони, както в християнската например, но има вещи по въпроса специалисти, които могат да кажат дали използването на високоговорители е канонично от гледна точка на тази религия. В този ред на разсъждения ”Баня баши джамия” не изразява автентично предназначението си, което вреди на статутът й на паметник на културата и така се понижава нейната атрактивност за туристите, което се отразява на авторитета на столицата и страната ни като туристически дестинации, от това спадат приходите от туризъм и т. н. Несъмнено един действителен, автентичен мюезин, изпълняващ религиозното си задължение от минарето, така както е било преди 445 години след построяването на сградата, ще привлече много повече любопитни туристи и съответно финансови приходи, така че редно е, настоятелството на джамията да си назначи жив мюезин, а не да ползва електронен. От друга страна ползването на високоговорителите няма каквато и да е практическа полза, предвид дисперсията на вярващите мюсюлмани на територията на столичния град, а и на другите по-големи градове и постоянният силен градски шум от транспортните средства. Така че, ефектът от гръмогласното изявяване на тази религия е единствено нагнетяване на социално напрежение и в полза на политическите цели на Турция. И в този смисъл използването на високоговорители при езаната е безмислено и безполезно за която и да било джамия, била тя паметник на културата или не. Днес няма човек без часовник и без мобилен телефон, в който също има часовник, така че, като се знае точният час за молитва, правоверните безрепятствено ще могат да извършват свещеният за тях ритуал, водени от уреда за показване на времето. За да се приключи с проблема, съответните общини и Министерството на културата следва да задължат настоятелствата на всички молитвени храмове – църкви, джамии, синагоги и прочие, които са културно-исторически и архитектурни паметници, а също и туристически обекти, да представят пред туристите извършващите се в тях ритуали в оригинален вид, според първообраза при самото им възникване и без каквито и да е съвременни технически пособия като високоговорители, магнетофони, телевизори, автомобили, видеомагнетофони, компютри, интернет, социални мрежи и прочие. Само така ще предизвикаме и запазим интереса на туристите и повишим рентабилността на туристическия бизнес, ще се увеличат приходите в хазната и прочие, от което полза ще имат всички граждани на републиката от всичките видове вероизповедания. Така резултатът от прославянето на Бога ще е еднакъв за различните религии и непосредствено осезаем с конкретно материално-количествено изражение, което, несъмнено от своя страна ще подобри единението на нацията, тъй като националните интереси винаги трябва да стоят над частните интереси на отделни социални групи – икономически, етнически, религиозни или каквито и да са.