Постинг
07.06.2012 20:18 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2014 12:02
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.07.2014 12:02
07.06.2012г.
България все повече изпъква като преден боен пост на САЩ в стремежът им към световно господство. Намериха се и необходимите персонални изпълнители в лицето на президентът Плевнелиев и министърът на външните работи Младенов. И двамата фронтмени на us-американските интереси имат пряко отношение към назначаването на посланиците и непосредствено участват във външната политика на страната ни. И ако за Младенов може да има основание за съмнение, че слугува на повече от двама господари, то раболепната готовност на Плевнелиев да служи на България единствено и само под знамето на САЩ е изрисувана на лицето му и уверено струи от нездраво възторженият му поглед, когато говори за общото бъдеще на двете ”братски” страни. Подплатено е и от други негови вербални блудства по различни поводи. Такова политическо лакейство в определени случаи, както при Ф. Д. например, граничи с предателство спрямо националните интереси.
Всичко започна с влизането ни в НАТО и стана необратим процес след участието ни в последната us-Американо-Иракска война. По-късно съвсем логично последва разширяване на ангажимента ни във военния конфликт в Афганистан и ”символичното” ни участие през 2011г. във вътрешно-политическия конфликт в Либия. И последният угоднически акт на външната ни политика, полезен за интересите на САЩ и вреден за интересите на България – намесата във вътрешните работи на Сирия и скъсването на дипломатическите отношения с тази страна.
Българските буржоазни политици не се отличават с особено далекогледство и твърд характер в политическите си действия. Иначе щяха ли да ни набутват в национални катастрофи. Тези катастрофи са логично следствие от икономическата и политическа практика на българската буржоазия, която веднага след Освобождението безогледно се втурва да прави ”голяма” политика и още по-голямо лично богатство, на което се оказа единствено способна. Ако буржоазните ни политици бяха що-годе поне малко предвидливи, все щяха да намерят точен момент и подходящ начин, в близо четиридесетгодишното си царско управление, да изличат радикално видимите остатъци от игото. Включително с топонимични преименувания и утвърждаване на единна система за личните имена на новородените поданици на царството, както и за окончанията на фамилните имена. Много от селата на Пазарджишка област (окръг) до 09.09.1944г. са носели турските си имена : Левски (Калагларе), Свобода (Кепелий), Цар Асен (Караплий), Априлци (Абдуларе), Сбор (Джумая), Смилец (Ерелий), Дюлево (Айваджик), Виноградец (Карамусал), Памидово (Шахларе), Боримечково (Юруците). Българската буржоазия не само не е направила необходимото за освобождаването на народа ни от робската психика, а е затвърдила страхът на хората от властта като въведе в политическата действителност на новата ни държава политическите репресии, политическите преврати и политическите убийства.
Всеизвестно е и станалите традиционна българска практика политическо късогледство и неблагодарност на нашите буржоазни политици да влизат в съюзи и войни срещу съседите си и Русия. Късогледство, защото ни довежда до национални катастрофи. И неблагодарност, защото – Русия опрощава остатъка на дължимите й от Турция контрибуции за загубената война от 1877-1879 г.; България получава от Русия заем в размер на 82 милиона френски франка, с който да откупи независимостта си от Турция , който следва да изплати за 75 години и от който заем погасява две годишни вноски, а остатъкът от заема е опростен напълно от съветската власт; В подписаният между България и Турция протокол, регламентиращ независимостта на страната ни, Турция се отказва от всякакви материални искания и така Русия поема сама цялата финансова тежест на нашата независимост; Освен това Русия поема цялата организация и отговорност независимостта на княжеството да се признае своевременно от другите велики сили – Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария; И накрая, нашите съседи Сърбия и Черна гора признават независимостта ни още на следващия ден след подписването на българо-турския протокол. Такова политическо късогледство притежават и двамата ни съвременни външнополитически дейци. Те също са буржоазни политици. Буржоазни, защото мирогледът им е буржоазен, т.е ограничен до личните им интереси. Е, най-много до интересите на социалната група (класата), към която принадлежат и разбира се, задължително до интересите на господаря. Но по-далече – не, в никакъв случай. Буржоазни, защото водят скрита политика зад гърба на обществото. И ако името на Атанас Буров се откроява сред имената на останалите му съвременни буржоазни политици, то е, защото интересите и съответно представите и разбиранията му са били по-широки от тяхните. И понеже днес българското общество, и от него най-много властта, са изпаднали в тежък умопомрачителен субективизъм по отношение на политическите процеси, за да бъда разбран, разсъждавам от гледна точка на личният си интерес.
Какво правят през последните двадесетина години българските управници? Обслужват личните си интереси и интересите на своите господари. Това правеха и управниците преди тях, със значителната разлика, че все пак се съобразяваха с най-елементарните и първични икономически потребности и интереси на масата българи. А това, че българските управници в новата ни история винаги са имали чуждоземни господари, не се нуждае от доказателства. И в контекста на това твърдение се разбира защо името и авторитетът на Стефан Стамболов се родеят с тези на Буров. В същност, по-точно е обратното, Буров се родее политически със Стамболов, по причина хронологичната последователност на обществено-политическите им изяви.
Както казах по-горе, тясното обвързване и обслужване интересите на САЩ пряко ни въвлича във военни конфликти. А хлъзне ли се веднъж по спиралата на военната ескалация малка страна като нашата, уморен, толерантен и търпелив народ като нашият, и с пихтиести управници като нашите, отърване няма. Прословутите наши качества толерантност и търпеливост доведени до крайност са си чиста проба глупост. Впрочем, всяка една мисъл или всяко едно действие стигнали до крайна и безизходна метафизичност стават догма, глупост и лудост. А това, че ние българите не намираме точната мяра на нещата, също е всеизвестно. И затова по отношение на обвързаността ни със САЩ сме вътре и с двата крака и ще се бием до последна капка кръв и до последна педя земя. В по-добрия случай, при подходящо избран момент, можем да излезем самоволно от прогресивната демократична международна общност и обявим война на предишните си съюзници. Само че, еднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, ... . А предполага се, че новите ни бойни другари ще вземат и съответните предпазни мерки, познавайки добре нравът на нашите буржоазни политици.
Участието на български военни в бойни действия извън границите на България, на чужда територия и в защита на чуждестранни интереси, за мен е неприемливо. Лично предпочитам милионите левове похарчени за издържане на военните ни части в чужбина да се похарчат за мирни цели вътре в страната ни. Защото в определени отношения не живея по-добре от иракчаните, афганистанците и либийците, а с живота на us-американците и дума за сравнение не може да става.
След разпадането на Варшавският договор и на Съюза за икономическа взаимопомощ винаги съм имал разбирането, че страната ни трябва да следва пътя и политиката на политически и военен неутралитет, за което е необходимо наличието на подходящи обективни условия и на още по-подходящи политици. Преди време прочетох, че д-р Петър Дертлиев, който беше и кандидат за президент, е имал подобни мисли и намерения за бъдещето на България в след тоталитарния й период. По-точно е да се каже, че моя милост е имала подобни на д-р Петър Дертлиевите мисли, защото той преди мен е изказал такива мисли публично. А от последвалите политически събития се разбра, че и политици, годни да извоюват такъв изгоден за мен външнополитически статут на страната ни няма, а единственият може би политик, имащ намерение и възможности да го направи, не получи възможност за действия в тази посока.
Каквито и локуми да се разтягат в полза на противо-ракетният щит, надвиснал и над България – заплаха от индивидуални и организирани терористи, ракетно-ядрена заплаха от Иран и Северна Корея, за мислещите глави е ясно, че предназначението му е да неутрализира нападателната сила на Русия. Тази страна все още разполага със значителни запаси от всякакви природни богатства. Стратегическата цел на САЩ е Русия да бъде елиминирана като военна и политическа сила, след което природните й богатства да бъдат разпродадени на безценица за експлоатация от американски и транснационални компании. Както в Ирак и Либия днес, и в много азиатски и африкански страни в по-далечното минало. Политиката на САЩ, външната изключително, а вътрешната в значителна степен, се определят от интересите на капитала, едрият национален капитал. А същността и битието на капиталът е такова, че неговото съществуване е единствено възможно само чрез постоянното му разширяване и въвличане в експлоатация на нови и нови природни ресурси, работна сила и пазари; т. е. чрез непрекъснатото му възпроизводство. Развитието на капитала е затруднено, когато възможносите за екстензивното и интензивното му развитие на територията на дадена страна са вече изчерпани или силно ограничени и той влиза в конфликт с конкурентните нему капитали от други страни. Свободното движение на хора, стоки и капитали е политическата формулировка на икономическата същност на капитала. От друга страна, запазването по-дълго във времето на достигнатия в страната безумно разхитителен жизнен стандарт на паразитната класа, а и на цялото общество, е единствено възможно само с придобиването на по-изгодни производствени условия в сравнение с останалия свят. САЩ продължават да са водеща страна в научно-техническия прогрес, но това не е достатъчно, защото този прогрес все още не е измислил заместители на минералните суровини, металите и нефта или добиването им от други места извън нашата планета. Освен това новите научно-технически открития вече все по-бързо се разпространяват в останалите страни, благодарение на други открития на прогреса – глобалната информационна мрежа, средствата за наблюдение и шпионаж; просто научно-техническият прогрес не може да стои изолиран встрани от процесът глобализация и по тази причина не дава предимство за продължително време на по-развитата технически страна. Освен това, основен фактор в прогреса и прилагането на неговите постижения в живота е човекът и степента на индивидуалното и обществено развитие до което е достигнал, какви потребности, интереси и ценности са формирали в себе си отделните индивиди и обществото като цяло.
Глобализацията е процес в начален етап и макар да е с възходяща тенденция, все още се развива противоречиво без ясно изразено съдържание и форма. Във Вечният календар пише, че жълтата раса ще завладее света и светът ще стане едно цяло. Това пророчество е едностранчиво, предвид смисъла на думата ”завладяване”, независимо дали под жълта раса се разбират китайците, евреите, извънземни или други народи, както едностранчиви и нереални са плановете на САЩ да завладяват света и да го държат под свое покровителство.
Преди да се интегрира, светът ще се дезинтегрира, каквито и процеси вече протичат от доста време в отделните страни и между самите страни. В процеса на глобализация промяната е обективно необходима и нито един народ и държава не ще останат същите, каквито са сега. Страните и народите, които намерят точната формула на интеграцията и глобализацията, съвместяваща частните интересите на по-голямата част от населението на планетата, ще са водачите на този процес. Водачи, които водят човечеството напред в неизвестното бъдеще, а не владетели, господари, надзиратели и ментори.
За да продължават своето съществуване в сегашният си вид на САЩ им е необходимо жизнено пространство, жизнено пространство изобилстващо с разнообразни природни суровини и евтина работна ръка. Жизнено пространство – познато историческо понятие от не дотам далечното минало.
Руският народ е привикнал на нисък материален жизнен стандарт. Престои ни да разберем дали и на us-американците ще им се наложи да понижат своя. И дали ще са съгласни да понижат стандарта си или ще предпочетат да заграбват чужди природни богатства. Германия и Китай, явно поучили се от горчив исторически опит, намериха правилното печелившо двустранно икономическо сътрудничество с Русия. Германия се ползва от природните ресурси на Русия, а Китай освен от природните ресурси се ползва и от техническите й постижения и нуждата от работна сила в рядко населените й територии.
Ние, както вече сме показвали и друг път, не се учим от историческият си опит.
А us-американците, те са млад народ с още по-невръстна държава – тепърва им предстои да се учат.
На държавите и народите, които имат интереси по целия свят, ще препоръчам да прочетат прогнозата на Иван Хаджийски за бъдещето на британската империя.
Като непосредствено обвързана с геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ, за бъдещето на България и за моето бъдеще като неин жител, е от най-съществено значение развитието и разрешаването на противоречията между САЩ и Русия и САЩ и Китайската народна република. Благоприятното разрешение, при което САЩ стават господар на цялата планета и ние като вярни тяхни слуги, с принос за световният им успех, преживяваме покрай тях спокойно и богато, защото те ще ни продават газ от територията на бивша Русия много по-евтино от сега продаваният ни, е скучно и безинтересно. Но понеже това положение не е абсолютно вероятно, моят личен егоистичен интерес ми подсказва, че за мен е по-изгодно сега да ползваме природен газ от Русия, докато го има. А чак като им се свърши, тогава да пристъпим към експлоатация на нашите си находища. И в тази връзка смятам, че засега не са толкова належащи проучванията за наличие на шистов газ. Може да се изчака усъвършенствуването на технологията по добиването му. Освен това не е сигурно, че продаваният ни от ”Шеврон” шистов газ ще е по-евтин от руския природен газ. Едно друго нещо, обаче, е напълно сигурно. При военен конфликт руските ракети ще ударят фатално страната ни. Тогава няма да имам потребност не само от природен газ, ами и от каквото и да е.
Едно такова развитие на противоречията, при което САЩ не успяват в авантюрата си, е много по-интересно и гъделичкащо. Китай и Русия не се поддават на натиска – политически, икономически, военен и всякакъв, държат се здраво една за друга и постигат успех срещу САЩ. Успехът може да не е непременно военен и свързан със смърт и разрушения. Тогава България или част от нея, спокойно може да стане вилает на Република Турция, поне докато все още има отделни държави. Вярно е, че Турция е военен съюзник на САЩ. Но в същото време Турция поддържа много добри делови икономически и политически отношения с Русия. Така че, не е ясно чия страна ще избере Турция в някакъв момент от конфликта. Така че, ако Турция предпочете да хване питомното у нас, вместо да гони дивото по света със САЩ, ще има да си спомняме много неща от историята. Може да се наложи и друго да си спомняме – че от другата ни страна, от запад, има една държава, която исторически и последователно повече време от нас е била в добри отношения с Русия и която няма нищо против да се поразшири териториално за наша сметка.
България все повече изпъква като преден боен пост на САЩ в стремежът им към световно господство. Намериха се и необходимите персонални изпълнители в лицето на президентът Плевнелиев и министърът на външните работи Младенов. И двамата фронтмени на us-американските интереси имат пряко отношение към назначаването на посланиците и непосредствено участват във външната политика на страната ни. И ако за Младенов може да има основание за съмнение, че слугува на повече от двама господари, то раболепната готовност на Плевнелиев да служи на България единствено и само под знамето на САЩ е изрисувана на лицето му и уверено струи от нездраво възторженият му поглед, когато говори за общото бъдеще на двете ”братски” страни. Подплатено е и от други негови вербални блудства по различни поводи. Такова политическо лакейство в определени случаи, както при Ф. Д. например, граничи с предателство спрямо националните интереси.
Всичко започна с влизането ни в НАТО и стана необратим процес след участието ни в последната us-Американо-Иракска война. По-късно съвсем логично последва разширяване на ангажимента ни във военния конфликт в Афганистан и ”символичното” ни участие през 2011г. във вътрешно-политическия конфликт в Либия. И последният угоднически акт на външната ни политика, полезен за интересите на САЩ и вреден за интересите на България – намесата във вътрешните работи на Сирия и скъсването на дипломатическите отношения с тази страна.
Българските буржоазни политици не се отличават с особено далекогледство и твърд характер в политическите си действия. Иначе щяха ли да ни набутват в национални катастрофи. Тези катастрофи са логично следствие от икономическата и политическа практика на българската буржоазия, която веднага след Освобождението безогледно се втурва да прави ”голяма” политика и още по-голямо лично богатство, на което се оказа единствено способна. Ако буржоазните ни политици бяха що-годе поне малко предвидливи, все щяха да намерят точен момент и подходящ начин, в близо четиридесетгодишното си царско управление, да изличат радикално видимите остатъци от игото. Включително с топонимични преименувания и утвърждаване на единна система за личните имена на новородените поданици на царството, както и за окончанията на фамилните имена. Много от селата на Пазарджишка област (окръг) до 09.09.1944г. са носели турските си имена : Левски (Калагларе), Свобода (Кепелий), Цар Асен (Караплий), Априлци (Абдуларе), Сбор (Джумая), Смилец (Ерелий), Дюлево (Айваджик), Виноградец (Карамусал), Памидово (Шахларе), Боримечково (Юруците). Българската буржоазия не само не е направила необходимото за освобождаването на народа ни от робската психика, а е затвърдила страхът на хората от властта като въведе в политическата действителност на новата ни държава политическите репресии, политическите преврати и политическите убийства.
Всеизвестно е и станалите традиционна българска практика политическо късогледство и неблагодарност на нашите буржоазни политици да влизат в съюзи и войни срещу съседите си и Русия. Късогледство, защото ни довежда до национални катастрофи. И неблагодарност, защото – Русия опрощава остатъка на дължимите й от Турция контрибуции за загубената война от 1877-1879 г.; България получава от Русия заем в размер на 82 милиона френски франка, с който да откупи независимостта си от Турция , който следва да изплати за 75 години и от който заем погасява две годишни вноски, а остатъкът от заема е опростен напълно от съветската власт; В подписаният между България и Турция протокол, регламентиращ независимостта на страната ни, Турция се отказва от всякакви материални искания и така Русия поема сама цялата финансова тежест на нашата независимост; Освен това Русия поема цялата организация и отговорност независимостта на княжеството да се признае своевременно от другите велики сили – Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария; И накрая, нашите съседи Сърбия и Черна гора признават независимостта ни още на следващия ден след подписването на българо-турския протокол. Такова политическо късогледство притежават и двамата ни съвременни външнополитически дейци. Те също са буржоазни политици. Буржоазни, защото мирогледът им е буржоазен, т.е ограничен до личните им интереси. Е, най-много до интересите на социалната група (класата), към която принадлежат и разбира се, задължително до интересите на господаря. Но по-далече – не, в никакъв случай. Буржоазни, защото водят скрита политика зад гърба на обществото. И ако името на Атанас Буров се откроява сред имената на останалите му съвременни буржоазни политици, то е, защото интересите и съответно представите и разбиранията му са били по-широки от тяхните. И понеже днес българското общество, и от него най-много властта, са изпаднали в тежък умопомрачителен субективизъм по отношение на политическите процеси, за да бъда разбран, разсъждавам от гледна точка на личният си интерес.
Какво правят през последните двадесетина години българските управници? Обслужват личните си интереси и интересите на своите господари. Това правеха и управниците преди тях, със значителната разлика, че все пак се съобразяваха с най-елементарните и първични икономически потребности и интереси на масата българи. А това, че българските управници в новата ни история винаги са имали чуждоземни господари, не се нуждае от доказателства. И в контекста на това твърдение се разбира защо името и авторитетът на Стефан Стамболов се родеят с тези на Буров. В същност, по-точно е обратното, Буров се родее политически със Стамболов, по причина хронологичната последователност на обществено-политическите им изяви.
Както казах по-горе, тясното обвързване и обслужване интересите на САЩ пряко ни въвлича във военни конфликти. А хлъзне ли се веднъж по спиралата на военната ескалация малка страна като нашата, уморен, толерантен и търпелив народ като нашият, и с пихтиести управници като нашите, отърване няма. Прословутите наши качества толерантност и търпеливост доведени до крайност са си чиста проба глупост. Впрочем, всяка една мисъл или всяко едно действие стигнали до крайна и безизходна метафизичност стават догма, глупост и лудост. А това, че ние българите не намираме точната мяра на нещата, също е всеизвестно. И затова по отношение на обвързаността ни със САЩ сме вътре и с двата крака и ще се бием до последна капка кръв и до последна педя земя. В по-добрия случай, при подходящо избран момент, можем да излезем самоволно от прогресивната демократична международна общност и обявим война на предишните си съюзници. Само че, еднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, ... . А предполага се, че новите ни бойни другари ще вземат и съответните предпазни мерки, познавайки добре нравът на нашите буржоазни политици.
Участието на български военни в бойни действия извън границите на България, на чужда територия и в защита на чуждестранни интереси, за мен е неприемливо. Лично предпочитам милионите левове похарчени за издържане на военните ни части в чужбина да се похарчат за мирни цели вътре в страната ни. Защото в определени отношения не живея по-добре от иракчаните, афганистанците и либийците, а с живота на us-американците и дума за сравнение не може да става.
След разпадането на Варшавският договор и на Съюза за икономическа взаимопомощ винаги съм имал разбирането, че страната ни трябва да следва пътя и политиката на политически и военен неутралитет, за което е необходимо наличието на подходящи обективни условия и на още по-подходящи политици. Преди време прочетох, че д-р Петър Дертлиев, който беше и кандидат за президент, е имал подобни мисли и намерения за бъдещето на България в след тоталитарния й период. По-точно е да се каже, че моя милост е имала подобни на д-р Петър Дертлиевите мисли, защото той преди мен е изказал такива мисли публично. А от последвалите политически събития се разбра, че и политици, годни да извоюват такъв изгоден за мен външнополитически статут на страната ни няма, а единственият може би политик, имащ намерение и възможности да го направи, не получи възможност за действия в тази посока.
Каквито и локуми да се разтягат в полза на противо-ракетният щит, надвиснал и над България – заплаха от индивидуални и организирани терористи, ракетно-ядрена заплаха от Иран и Северна Корея, за мислещите глави е ясно, че предназначението му е да неутрализира нападателната сила на Русия. Тази страна все още разполага със значителни запаси от всякакви природни богатства. Стратегическата цел на САЩ е Русия да бъде елиминирана като военна и политическа сила, след което природните й богатства да бъдат разпродадени на безценица за експлоатация от американски и транснационални компании. Както в Ирак и Либия днес, и в много азиатски и африкански страни в по-далечното минало. Политиката на САЩ, външната изключително, а вътрешната в значителна степен, се определят от интересите на капитала, едрият национален капитал. А същността и битието на капиталът е такова, че неговото съществуване е единствено възможно само чрез постоянното му разширяване и въвличане в експлоатация на нови и нови природни ресурси, работна сила и пазари; т. е. чрез непрекъснатото му възпроизводство. Развитието на капитала е затруднено, когато възможносите за екстензивното и интензивното му развитие на територията на дадена страна са вече изчерпани или силно ограничени и той влиза в конфликт с конкурентните нему капитали от други страни. Свободното движение на хора, стоки и капитали е политическата формулировка на икономическата същност на капитала. От друга страна, запазването по-дълго във времето на достигнатия в страната безумно разхитителен жизнен стандарт на паразитната класа, а и на цялото общество, е единствено възможно само с придобиването на по-изгодни производствени условия в сравнение с останалия свят. САЩ продължават да са водеща страна в научно-техническия прогрес, но това не е достатъчно, защото този прогрес все още не е измислил заместители на минералните суровини, металите и нефта или добиването им от други места извън нашата планета. Освен това новите научно-технически открития вече все по-бързо се разпространяват в останалите страни, благодарение на други открития на прогреса – глобалната информационна мрежа, средствата за наблюдение и шпионаж; просто научно-техническият прогрес не може да стои изолиран встрани от процесът глобализация и по тази причина не дава предимство за продължително време на по-развитата технически страна. Освен това, основен фактор в прогреса и прилагането на неговите постижения в живота е човекът и степента на индивидуалното и обществено развитие до което е достигнал, какви потребности, интереси и ценности са формирали в себе си отделните индивиди и обществото като цяло.
Глобализацията е процес в начален етап и макар да е с възходяща тенденция, все още се развива противоречиво без ясно изразено съдържание и форма. Във Вечният календар пише, че жълтата раса ще завладее света и светът ще стане едно цяло. Това пророчество е едностранчиво, предвид смисъла на думата ”завладяване”, независимо дали под жълта раса се разбират китайците, евреите, извънземни или други народи, както едностранчиви и нереални са плановете на САЩ да завладяват света и да го държат под свое покровителство.
Преди да се интегрира, светът ще се дезинтегрира, каквито и процеси вече протичат от доста време в отделните страни и между самите страни. В процеса на глобализация промяната е обективно необходима и нито един народ и държава не ще останат същите, каквито са сега. Страните и народите, които намерят точната формула на интеграцията и глобализацията, съвместяваща частните интересите на по-голямата част от населението на планетата, ще са водачите на този процес. Водачи, които водят човечеството напред в неизвестното бъдеще, а не владетели, господари, надзиратели и ментори.
За да продължават своето съществуване в сегашният си вид на САЩ им е необходимо жизнено пространство, жизнено пространство изобилстващо с разнообразни природни суровини и евтина работна ръка. Жизнено пространство – познато историческо понятие от не дотам далечното минало.
Руският народ е привикнал на нисък материален жизнен стандарт. Престои ни да разберем дали и на us-американците ще им се наложи да понижат своя. И дали ще са съгласни да понижат стандарта си или ще предпочетат да заграбват чужди природни богатства. Германия и Китай, явно поучили се от горчив исторически опит, намериха правилното печелившо двустранно икономическо сътрудничество с Русия. Германия се ползва от природните ресурси на Русия, а Китай освен от природните ресурси се ползва и от техническите й постижения и нуждата от работна сила в рядко населените й територии.
Ние, както вече сме показвали и друг път, не се учим от историческият си опит.
А us-американците, те са млад народ с още по-невръстна държава – тепърва им предстои да се учат.
На държавите и народите, които имат интереси по целия свят, ще препоръчам да прочетат прогнозата на Иван Хаджийски за бъдещето на британската империя.
Като непосредствено обвързана с геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ, за бъдещето на България и за моето бъдеще като неин жител, е от най-съществено значение развитието и разрешаването на противоречията между САЩ и Русия и САЩ и Китайската народна република. Благоприятното разрешение, при което САЩ стават господар на цялата планета и ние като вярни тяхни слуги, с принос за световният им успех, преживяваме покрай тях спокойно и богато, защото те ще ни продават газ от територията на бивша Русия много по-евтино от сега продаваният ни, е скучно и безинтересно. Но понеже това положение не е абсолютно вероятно, моят личен егоистичен интерес ми подсказва, че за мен е по-изгодно сега да ползваме природен газ от Русия, докато го има. А чак като им се свърши, тогава да пристъпим към експлоатация на нашите си находища. И в тази връзка смятам, че засега не са толкова належащи проучванията за наличие на шистов газ. Може да се изчака усъвършенствуването на технологията по добиването му. Освен това не е сигурно, че продаваният ни от ”Шеврон” шистов газ ще е по-евтин от руския природен газ. Едно друго нещо, обаче, е напълно сигурно. При военен конфликт руските ракети ще ударят фатално страната ни. Тогава няма да имам потребност не само от природен газ, ами и от каквото и да е.
Едно такова развитие на противоречията, при което САЩ не успяват в авантюрата си, е много по-интересно и гъделичкащо. Китай и Русия не се поддават на натиска – политически, икономически, военен и всякакъв, държат се здраво една за друга и постигат успех срещу САЩ. Успехът може да не е непременно военен и свързан със смърт и разрушения. Тогава България или част от нея, спокойно може да стане вилает на Република Турция, поне докато все още има отделни държави. Вярно е, че Турция е военен съюзник на САЩ. Но в същото време Турция поддържа много добри делови икономически и политически отношения с Русия. Така че, не е ясно чия страна ще избере Турция в някакъв момент от конфликта. Така че, ако Турция предпочете да хване питомното у нас, вместо да гони дивото по света със САЩ, ще има да си спомняме много неща от историята. Може да се наложи и друго да си спомняме – че от другата ни страна, от запад, има една държава, която исторически и последователно повече време от нас е била в добри отношения с Русия и която няма нищо против да се поразшири териториално за наша сметка.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34434
