Постинг
09.03.2012 23:20 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2020 19:37
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.08.2020 19:37
09.03.2012г.
Преди месец и нещо похвалих изпълнителната власт за практикатиката ̀ѝ своевременно да дава гласност на разискванията и взетите от нея решения по време на заседанията на Министерския съвет чрез публикуване на стенограмите от тези заседания, за да се разбира незабавно от всички заинтересувани граждани на Републиката мъдрото и отговорно отношение на министрите и премиерът към проблемите на държавата и народът ни. Възхитих се и от интелектуалната мощ и желязната логика на тези високоотговорни ръководители. Властта явно прие похвалите ми с удовлетворение, радост и ентусиазъм, защото на едно от следващите си заседания покани телевизиите да документират и в картина решенията ̀й по един болезнено важен, предимно за младежта (бъдещето на нацията) въпрос, относно споразумението АCTA. И разбира се да разпространят, знае се силата и влиянието на тази медия, грижовността и мъдростта на правителството не само по българската, но и по цялата земя чрез международния видеообмен. Няма лошо. Откритата работа на властта е важна предпоставка за правилното възприемане и разбиране от обществото на количественото измерение и качественото състояние на свършеното от нея, но при подобни случаи на ненужно престараване, когато прекалявах в нещо, баба ми казваше : Ти му речи да пръдне, то се насере. Така баба ме укоряваше иронично и едновременно възпитателно, че съм прекачил общоприетите по онова време норми на поведение. Преминал съм мярата.
Мярата е важна философска категория и спазването на точно определено съотношение в количеството прави качественото състояние на нещата такова, каквото го виждаме. Мярата е диалектическото единство между количеството и съответстващото само на това количество качество. Мярата е онази граница, след която всяка промяна в количеството, неминуемо предизвиква промяна в качеството на предмета или процеса. И обратното – промяната в качеството предизвиква промяна и в количеството. Тя определя ”докога и докъде”, до какъв предел ”нещото” може да се променя количествено без да се промени и качествено. Например, ако вашата мяра е пет водки, след чието изпиване вие все още можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите приблизително, както преди изпиването им, то след шестата водка нарушавате мярата си и преминавате в друго качествено състояние, т. е. вече трудно или съвсем не можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите в онова качество, в което сте извършвали тези действия преди първата или преди шестата водка.
Когато една държавна власт не знае мярата в своите действия или още по лошо, въобще не знае какво да прави, тя слуша и прави това, което и кажат по-нахалните и силни от нея държави, които са наясно със своите интереси, а в по-добрия случай подражава папагалски на това, което са направили околните по-близки или по-далечни страни. Когато една държавна власт не знае какво да прави, тя влачи държавата, на която е власт, в опашката на световното движение. Липсата на мяра вътре в самата власт, в съставящите я структури, неизбежно води до разпадането и преминаването им в друго качество, различно от състоянието, в което са били преди това. В последните седмици властите на няколко пъти изгубиха мярата в поведението си. Един преставител на електронната медиина власт наруши професионалната етика като демонстративно унищожи в ефир продукта на представител на печатната медиина власт. Висши политически и административни фактори от структурите на държавната власт прекачиха установеният от общественото мнение и премиера размер на паричните им залци и не само се насраха, но отгоре на това ще трябва и да повръщат. И за капак на всичкотото това неспазване на мярата от властите, навръх националния празник на републиката президентът взе че пропусна да отбележи в словото си на тържествената заря-проверка на площад ”Народно събрание” на Трети март вечерта заслугите на Британската империя за освобождението на българите от Игото. Като бивш министър на пътищата, президентът прокара в словото си четири пътя, но всички те заобикаляха ”международното положение” и така не се разбра, какво е подтикнало Руската империя да нагази в Турската империя и я удари право в сърцето. Въпреки че има на разположение един крупен учен-историк като господин Божидар Димитров в държавната глава е налице огромен и недопустим дефицит от знание за историята на държавата, на която е глава. Продължилото векове наред политическо съперничество между Руската империя и Британската империя е първопричината за Руско-турската война от 1877-1878г., оказала се освободителна за нас и унизителна за протежето на съперника – Османската империя. Империите, дори и бивши, са болезнено честолюбиви и докачливи, господин президент, и не прощават глупавото пренебрежение към особата им от политически и териториални лилипути. Поинтересувайте се какво е било мнението на сър Уинстън Чърчил за милата ни държавица. Така че, за ”руските” паметници по нашите земи трябва да благодарим на британската империя, а за ”съветските” – на германската империя.
В новата история на държавата ни властта изключително рядко и определено с много условности е намирала успешната и печеливша мяра на нещата в отношението си към народа и към околните нам народи и държави. За нас българите, като отделно взети индивиди и общо като нация, също не може да се каже, че успяваме да спазваме точната мяра в отношенията помежду си, към природата и другите народи, както и към самите себе си. Да спазваме такава мяра в общуването, която да ни дава самочувствие на нас самите, както и уважението на другите народи. Да спазваме в живота си такава мяра, която да ни дава здраве, дълголетие и удовлетворение от него.
Ако се окаже, че властта е що-годе умна, то тя се вглежда в интересите и проблемите на редовите си граждани – данъкоплатци и електорални единици, вслушва се в думите на мъдрите измежду тях, като така научава, какво е необходимо да се прави. Тоест за да има успех, властта в своите действия трябва да изхожда от интересите на по-голямата част от населението и следва да се учи от знанията и опита на цялото общество, което управлява. Такова едно явление започва да се заражда напоследък и сред нашата изпълнителна власт, било под принудата на природните стихии, къде под натиска на улични протести, евродоклади или на пишещи във виртуалните мрежи устати граждани, както и на пишещи по вестниците и говорещи по телевизията и радиото съвестни журналисти. И понеже на сегашната власт, особено на олицетворяващи я знакови персони, много и се иска да е по-дълго време на власт, единствено възможният начин властимащите да материализират потребността си от власт е като слушат внимателно дишането и пулса на редовите членове на обществото. На обикновените хора, както ги квалифицират в публичното пространство някои индивиди със специфично самосъзнание, като че ли останалата по-малка част от него, към която смятат да принадлежат и тези индивиди, са необикновени хора, тоест чудни, дивни и изключителни редки екземпляри, според българския тълковен речник. Да изучават, да защитават и удовлетворяват интересите на по-голямата част от членовете на обществото, на трудещата се част, на мислещата част, на умната част, на образованата част, на морално здравата част и въобще на прогресивната част, доколкото управляващите могат да схванат правилно смисълът на тези понятия, е пътят към успеха на всяка една политическа власт.
Изпълнителната власт се вслуша леко в гласа на подопечния си народ и временно защити и удовлетвори интересите на обществото по споменатото споразумение АСТА и даже отчете това си действие като свой успех пред телевизионните камери, както вече се каза. И в същото време от един от все още съществуващите тъмни ъгли на властта, съвсем типично и характерно за нашата си власт, под давлението на кака Хилъри и бай Ричард Боздуганов, откъм министъра с инициали като на марка съветско късоцевно оръжие се зашушука за вдигане на мораториума на проучванията у нас за наличието на залежи от шистов газ. Това означава, че властта все още продължава да залита към различни, противостоящи на националния интереси и да шикалкави пред данъкоплатците за своите нечисти користни намерения. Едно такова шушукане, което много лесно и неусетно може да преобърне ”външната ни политика” в друго качество, е крайно вредно за ”националната ни сигурност”, която е приоритет за президента ни, защото ”Шушу-мушу къща разваля”. Ако се развалят спокойствието и благоденствието само на властта – това е добре и полезно за цялото общество. Развали ли се обаче цялата държава, както винаги е ставало, когато управниците ни шушукат с ”великите” сили зад гърба на народа, в което имат богат и многопечален исторически опит, жална ни майка. Затова ще е необходимо още много, много здраво набиване кратуните на президента, премиера и министрите, докато влязат в правия път да казват на народа всичко, ясно и точно, т. е., докато придобият такова качествено състояние, което да отговаря единствено и само на интересите на българското общество, защото се оказа, че ”демократичната” власт е много по-потайна що се отнася до интересите на обществото, в сравнение с тоталитарната. Нека народът знае, ако се интересува разбира се, какви ги върши властта. Останалото е въпрос на обществено, политическо, историческо и всякакво друго съзнание.
Що се отнася до шистовия газ, безспорно държавата трябва да знае какви и колко природни богатства се съдържат в принадлежащата ̀и територия. Желателно е само тя да го знае и колкото се може по-малко хора. Изключително важно е да придобие това знание без да застрашава сигурността, здравето и живота на гражданите си. Това може да стане по правилния начин в подходящия момент. Гореспоменатият министър също има желание да знае. ”Аз искам да знам, има ли в България шистов газ”, каза той на 23-ти януари т. г. и ни осветли за посоката на течението му – ”За шистовия газ търсете посоката на парите”. Когато иде реч за пари и национални интереси, нашите държавни мъже днес (а често и в миналото) винаги предпочитат парите или друга лична облага пред защитата на националните ни интереси, за което народът нехае, видно от историческите му преживявания през последните стотина години.
Преди месец и нещо похвалих изпълнителната власт за практикатиката ̀ѝ своевременно да дава гласност на разискванията и взетите от нея решения по време на заседанията на Министерския съвет чрез публикуване на стенограмите от тези заседания, за да се разбира незабавно от всички заинтересувани граждани на Републиката мъдрото и отговорно отношение на министрите и премиерът към проблемите на държавата и народът ни. Възхитих се и от интелектуалната мощ и желязната логика на тези високоотговорни ръководители. Властта явно прие похвалите ми с удовлетворение, радост и ентусиазъм, защото на едно от следващите си заседания покани телевизиите да документират и в картина решенията ̀й по един болезнено важен, предимно за младежта (бъдещето на нацията) въпрос, относно споразумението АCTA. И разбира се да разпространят, знае се силата и влиянието на тази медия, грижовността и мъдростта на правителството не само по българската, но и по цялата земя чрез международния видеообмен. Няма лошо. Откритата работа на властта е важна предпоставка за правилното възприемане и разбиране от обществото на количественото измерение и качественото състояние на свършеното от нея, но при подобни случаи на ненужно престараване, когато прекалявах в нещо, баба ми казваше : Ти му речи да пръдне, то се насере. Така баба ме укоряваше иронично и едновременно възпитателно, че съм прекачил общоприетите по онова време норми на поведение. Преминал съм мярата.
Мярата е важна философска категория и спазването на точно определено съотношение в количеството прави качественото състояние на нещата такова, каквото го виждаме. Мярата е диалектическото единство между количеството и съответстващото само на това количество качество. Мярата е онази граница, след която всяка промяна в количеството, неминуемо предизвиква промяна в качеството на предмета или процеса. И обратното – промяната в качеството предизвиква промяна и в количеството. Тя определя ”докога и докъде”, до какъв предел ”нещото” може да се променя количествено без да се промени и качествено. Например, ако вашата мяра е пет водки, след чието изпиване вие все още можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите приблизително, както преди изпиването им, то след шестата водка нарушавате мярата си и преминавате в друго качествено състояние, т. е. вече трудно или съвсем не можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите в онова качество, в което сте извършвали тези действия преди първата или преди шестата водка.
Когато една държавна власт не знае мярата в своите действия или още по лошо, въобще не знае какво да прави, тя слуша и прави това, което и кажат по-нахалните и силни от нея държави, които са наясно със своите интереси, а в по-добрия случай подражава папагалски на това, което са направили околните по-близки или по-далечни страни. Когато една държавна власт не знае какво да прави, тя влачи държавата, на която е власт, в опашката на световното движение. Липсата на мяра вътре в самата власт, в съставящите я структури, неизбежно води до разпадането и преминаването им в друго качество, различно от състоянието, в което са били преди това. В последните седмици властите на няколко пъти изгубиха мярата в поведението си. Един преставител на електронната медиина власт наруши професионалната етика като демонстративно унищожи в ефир продукта на представител на печатната медиина власт. Висши политически и административни фактори от структурите на държавната власт прекачиха установеният от общественото мнение и премиера размер на паричните им залци и не само се насраха, но отгоре на това ще трябва и да повръщат. И за капак на всичкотото това неспазване на мярата от властите, навръх националния празник на републиката президентът взе че пропусна да отбележи в словото си на тържествената заря-проверка на площад ”Народно събрание” на Трети март вечерта заслугите на Британската империя за освобождението на българите от Игото. Като бивш министър на пътищата, президентът прокара в словото си четири пътя, но всички те заобикаляха ”международното положение” и така не се разбра, какво е подтикнало Руската империя да нагази в Турската империя и я удари право в сърцето. Въпреки че има на разположение един крупен учен-историк като господин Божидар Димитров в държавната глава е налице огромен и недопустим дефицит от знание за историята на държавата, на която е глава. Продължилото векове наред политическо съперничество между Руската империя и Британската империя е първопричината за Руско-турската война от 1877-1878г., оказала се освободителна за нас и унизителна за протежето на съперника – Османската империя. Империите, дори и бивши, са болезнено честолюбиви и докачливи, господин президент, и не прощават глупавото пренебрежение към особата им от политически и териториални лилипути. Поинтересувайте се какво е било мнението на сър Уинстън Чърчил за милата ни държавица. Така че, за ”руските” паметници по нашите земи трябва да благодарим на британската империя, а за ”съветските” – на германската империя.
В новата история на държавата ни властта изключително рядко и определено с много условности е намирала успешната и печеливша мяра на нещата в отношението си към народа и към околните нам народи и държави. За нас българите, като отделно взети индивиди и общо като нация, също не може да се каже, че успяваме да спазваме точната мяра в отношенията помежду си, към природата и другите народи, както и към самите себе си. Да спазваме такава мяра в общуването, която да ни дава самочувствие на нас самите, както и уважението на другите народи. Да спазваме в живота си такава мяра, която да ни дава здраве, дълголетие и удовлетворение от него.
Ако се окаже, че властта е що-годе умна, то тя се вглежда в интересите и проблемите на редовите си граждани – данъкоплатци и електорални единици, вслушва се в думите на мъдрите измежду тях, като така научава, какво е необходимо да се прави. Тоест за да има успех, властта в своите действия трябва да изхожда от интересите на по-голямата част от населението и следва да се учи от знанията и опита на цялото общество, което управлява. Такова едно явление започва да се заражда напоследък и сред нашата изпълнителна власт, било под принудата на природните стихии, къде под натиска на улични протести, евродоклади или на пишещи във виртуалните мрежи устати граждани, както и на пишещи по вестниците и говорещи по телевизията и радиото съвестни журналисти. И понеже на сегашната власт, особено на олицетворяващи я знакови персони, много и се иска да е по-дълго време на власт, единствено възможният начин властимащите да материализират потребността си от власт е като слушат внимателно дишането и пулса на редовите членове на обществото. На обикновените хора, както ги квалифицират в публичното пространство някои индивиди със специфично самосъзнание, като че ли останалата по-малка част от него, към която смятат да принадлежат и тези индивиди, са необикновени хора, тоест чудни, дивни и изключителни редки екземпляри, според българския тълковен речник. Да изучават, да защитават и удовлетворяват интересите на по-голямата част от членовете на обществото, на трудещата се част, на мислещата част, на умната част, на образованата част, на морално здравата част и въобще на прогресивната част, доколкото управляващите могат да схванат правилно смисълът на тези понятия, е пътят към успеха на всяка една политическа власт.
Изпълнителната власт се вслуша леко в гласа на подопечния си народ и временно защити и удовлетвори интересите на обществото по споменатото споразумение АСТА и даже отчете това си действие като свой успех пред телевизионните камери, както вече се каза. И в същото време от един от все още съществуващите тъмни ъгли на властта, съвсем типично и характерно за нашата си власт, под давлението на кака Хилъри и бай Ричард Боздуганов, откъм министъра с инициали като на марка съветско късоцевно оръжие се зашушука за вдигане на мораториума на проучванията у нас за наличието на залежи от шистов газ. Това означава, че властта все още продължава да залита към различни, противостоящи на националния интереси и да шикалкави пред данъкоплатците за своите нечисти користни намерения. Едно такова шушукане, което много лесно и неусетно може да преобърне ”външната ни политика” в друго качество, е крайно вредно за ”националната ни сигурност”, която е приоритет за президента ни, защото ”Шушу-мушу къща разваля”. Ако се развалят спокойствието и благоденствието само на властта – това е добре и полезно за цялото общество. Развали ли се обаче цялата държава, както винаги е ставало, когато управниците ни шушукат с ”великите” сили зад гърба на народа, в което имат богат и многопечален исторически опит, жална ни майка. Затова ще е необходимо още много, много здраво набиване кратуните на президента, премиера и министрите, докато влязат в правия път да казват на народа всичко, ясно и точно, т. е., докато придобият такова качествено състояние, което да отговаря единствено и само на интересите на българското общество, защото се оказа, че ”демократичната” власт е много по-потайна що се отнася до интересите на обществото, в сравнение с тоталитарната. Нека народът знае, ако се интересува разбира се, какви ги върши властта. Останалото е въпрос на обществено, политическо, историческо и всякакво друго съзнание.
Що се отнася до шистовия газ, безспорно държавата трябва да знае какви и колко природни богатства се съдържат в принадлежащата ̀и територия. Желателно е само тя да го знае и колкото се може по-малко хора. Изключително важно е да придобие това знание без да застрашава сигурността, здравето и живота на гражданите си. Това може да стане по правилния начин в подходящия момент. Гореспоменатият министър също има желание да знае. ”Аз искам да знам, има ли в България шистов газ”, каза той на 23-ти януари т. г. и ни осветли за посоката на течението му – ”За шистовия газ търсете посоката на парите”. Когато иде реч за пари и национални интереси, нашите държавни мъже днес (а често и в миналото) винаги предпочитат парите или друга лична облага пред защитата на националните ни интереси, за което народът нехае, видно от историческите му преживявания през последните стотина години.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34183