Постинг
20.12.2011 13:22 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2011 10:10
Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.12.2011 10:10
20.12.2011г.
Ахилесовата глава на един министър. Такава една тема за размисъл възникна внезапно у мен, когато видях по Канал 3 поведението на министъра на интериора в кулоарите на Народното събрание. Изразът ”Ахилесова глава” е афоризъм на Александър Фюрстенберг, съветски радиоинженер и писател-сатирик, и чиито смисъл е пределно ясен за образованата публика и не се нуждае от тълкуване.
Министърът, устремен към някаква врата, самодоволно пореше (тука се сещам за кир Михалаки) журналистическата тълпа, очакваща от него информационна храна. Крачка преди да хлътне във вратата, отчаяна журналистка с качества на психолог, добила в отчаянието си смелост, подхвърли на министъра екзистенциалния въпрос : ”Толкова ли ви е страх от нас?”. Този въпрос беше стрелата, която порази ахилесовата глава на министъра. Реакцията му, съвсем естествено, беше първосигнална – направи кръгом и с въпроса ”От кого да ме е страх?” бабаитски се изрепчи на репортерите, търсейки със строг поглед провокатора сред тях. Останах с впечатлението, че ако министърът не държеше в ръцете си папки, на журналистката нямаше да й се размине едно хващане за гушата и яко разтърсване.
Така правеше и старшината в казармата, когато чуеше зад гърба си мърморене в строя – рязко се обръщаше с лице съм ротата и по гласа и израженията на лицата ни се мъчеше да открие нарушителите на дисциплината. Ако не успееше, директно и заплашително задаваше въпроса ”Кой говори?”.
Като боднеш вола с остена отзад, той се забързва напред; боднеш ли го отстрани – завива в противоположната посока. Наведеш ли се към земята за да вземеш камък, лаещото те куче подвива опашка и бяга – все първосигнални реакции.
Но да се върнем на въпроса на министъра и потърсим евентуалните отговори.
В това, че министърът го е страх, няма никакво съмнение. При чуването на тази думичка, подскочи като ужилен. И понеже е ”ахилесова глава”, не можа да го прикрие. От журналистите не ще да го страх, иначе щеше светкавично да изчезне зад вратата. А и журналистите са много повече досадни, отколкото страшни. Страх да не бъде запален автомобилът му от модерните напоследък подпалвачи на автомобили също е изключен, защото такава възможност просто не съществува, по причина на служебното и социалното му положение – не може човек с шест апартамента да няма поне един гараж. Не би трябвало да го е страх и от министър-председателя, който има властта да поиска оставката му на министър, за каквито причини му дойде наум. Все пак работата на министъра се оценява много високо от сходните служби на приятелските нам страни, което за премиера е много по-важно от оценката и мнението на сънародниците му, защото главно това изтъква, когато говори за работата на министъра. Освен това, министърът знае достатъчно много за изборните потайности, а председателят на партията и министър-председател е убеден, че падането на партията им от власт ще бъде гибелно за държавата България. В което си убеждение е напълно прав, трябва да признаем. С добавката и уточнението, че която и да е от сега парламентарно представените партии на власт, гибелта на държавата е неминуема.
На сегашната държава, обаче.
В това е и големият страх на министъра – мигът, когато няма да е вече на власт. И понеже сме човеци, надарени с човеколюбие и благородство, трябва своевременно да го подготвяме за този миг, за да не изпадне в шок, както се случи с друг един наш управник преди време.
Ахилесовата глава на един министър. Такава една тема за размисъл възникна внезапно у мен, когато видях по Канал 3 поведението на министъра на интериора в кулоарите на Народното събрание. Изразът ”Ахилесова глава” е афоризъм на Александър Фюрстенберг, съветски радиоинженер и писател-сатирик, и чиито смисъл е пределно ясен за образованата публика и не се нуждае от тълкуване.
Министърът, устремен към някаква врата, самодоволно пореше (тука се сещам за кир Михалаки) журналистическата тълпа, очакваща от него информационна храна. Крачка преди да хлътне във вратата, отчаяна журналистка с качества на психолог, добила в отчаянието си смелост, подхвърли на министъра екзистенциалния въпрос : ”Толкова ли ви е страх от нас?”. Този въпрос беше стрелата, която порази ахилесовата глава на министъра. Реакцията му, съвсем естествено, беше първосигнална – направи кръгом и с въпроса ”От кого да ме е страх?” бабаитски се изрепчи на репортерите, търсейки със строг поглед провокатора сред тях. Останах с впечатлението, че ако министърът не държеше в ръцете си папки, на журналистката нямаше да й се размине едно хващане за гушата и яко разтърсване.
Така правеше и старшината в казармата, когато чуеше зад гърба си мърморене в строя – рязко се обръщаше с лице съм ротата и по гласа и израженията на лицата ни се мъчеше да открие нарушителите на дисциплината. Ако не успееше, директно и заплашително задаваше въпроса ”Кой говори?”.
Като боднеш вола с остена отзад, той се забързва напред; боднеш ли го отстрани – завива в противоположната посока. Наведеш ли се към земята за да вземеш камък, лаещото те куче подвива опашка и бяга – все първосигнални реакции.
Но да се върнем на въпроса на министъра и потърсим евентуалните отговори.
В това, че министърът го е страх, няма никакво съмнение. При чуването на тази думичка, подскочи като ужилен. И понеже е ”ахилесова глава”, не можа да го прикрие. От журналистите не ще да го страх, иначе щеше светкавично да изчезне зад вратата. А и журналистите са много повече досадни, отколкото страшни. Страх да не бъде запален автомобилът му от модерните напоследък подпалвачи на автомобили също е изключен, защото такава възможност просто не съществува, по причина на служебното и социалното му положение – не може човек с шест апартамента да няма поне един гараж. Не би трябвало да го е страх и от министър-председателя, който има властта да поиска оставката му на министър, за каквито причини му дойде наум. Все пак работата на министъра се оценява много високо от сходните служби на приятелските нам страни, което за премиера е много по-важно от оценката и мнението на сънародниците му, защото главно това изтъква, когато говори за работата на министъра. Освен това, министърът знае достатъчно много за изборните потайности, а председателят на партията и министър-председател е убеден, че падането на партията им от власт ще бъде гибелно за държавата България. В което си убеждение е напълно прав, трябва да признаем. С добавката и уточнението, че която и да е от сега парламентарно представените партии на власт, гибелта на държавата е неминуема.
На сегашната държава, обаче.
В това е и големият страх на министъра – мигът, когато няма да е вече на власт. И понеже сме човеци, надарени с човеколюбие и благородство, трябва своевременно да го подготвяме за този миг, за да не изпадне в шок, както се случи с друг един наш управник преди време.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34438
