Постинг
21.04.2011 22:57 -
Коментари(и) :
21.04.2011г.
Откакто десетинагодишното хлапе на моя колежка ме видяло в коридора на административната сграда и попитало майка си : ”Това бате Бойко ли беше?”, започнах да се замислям за Неговите общи неща с мен. Сравняването на Неговите познати ми от публичните Му изяви и изявления качества с моите е с променливо съотношение в Негова или в моя полза. Затова ще ви опиша общите ни прилики и разлики, а вие безпристрастно ще прецените : Той е роден и израсъл на село, аз също. Неговото село от 1969 година е обявено за град, а моето село все още си е село. Имената на родните ни места са съставени от еднакви букви и са близки по фонетика (и по смисъл може би), името на Неговото село е само с една различна буква повече : моето е четирибуквено, а Неговото – петбуквено. Първата буква от личното ми име се съдържа в името на Неговото село и в личното Му име, но не е главна. Първата буква от Неговото лично име също се съдържа в името на моето село и е главна, но не се съдържа в моето лично име. Ходя остриган (и небрежно небръснат) и Той също преди ходеше така. Изучил се е и е работил като пожарникар – аз без да уча за това се бях засилили да ставам пожарникар, но секретарят на ГК на БКП не разреши. Той е прочел книжка и е активен спортист, аз също съм чел книги, но не съм спортист.
Той напоследък все по-често е замислен, а аз все по-често съм ухилен, понякога от пръв поглед съвсем безпричинно.
Такива общи прилики (и разлики) бях установил до 15 април тази година, преди да чуя коментара Му в кулоарите на парламента по повод нападките на опозиционната депутатка К. Н.. Чувайки казаното от Него по този повод осъзнах, че сме имали и почти еднакво детство – и аз съм хапвал дебели филии хляб намазани със свинска мас и поръсени със сол и червен пипер; и аз съм ритал топката със скъсани гуменки, по нашенски платненки; имаше деца, които ритаха топката и боси ... .
Всичко разказано до тук е външно и несъществено. Същественото е, че Той помни миналото и е бил съпричастен с живота на повечето българи през шестдесетте години на миналият век.
Познаването на миналото е предпоставка за разбирането на настоящето, както и за провиждане в бъдещето. Това е така нареченото ”учене от историята”. Защото в крайна сметка, нещата не се случват изолирано и без връзка с други неща. ”Всяка крушка (круша) си има опашка”, т. е. всяко нещо води до друго нещо – раждането на дете е следствие на причината любов, което дете от своя страна може да стане причина за друго следствие; условията, при които работи правителството, са следствие от работата на предишното правителство; всяко ново поколение унаследява по нещо от предните поколения и така нататък, и т. н. ... .
Светът, реалният, действителният свят се състои от свързани помежду си предмети и процеси, които винаги са конкретни : раждането на конкретното дете е резултат от конкретен вид любов. И в този смисъл няма и абстрактна истина, а истината е винаги конкретна – една от конкретните истини за шестдесетте години на двадесети век е, че едни деца са яли филии с мас и ритали топката със скъсани гуменки. ”Контрапункт” на тази истина е ”Членовете на Политбюро и децата им живееха в охолство", според премиера, по ”Дарик нюз”. За истинността на това твърдение нищо не мога да кажа, защото моето село е много по-далече от столицата, където са живеели членовете на политбюро и децата им, отколкото е селото на премиера и не съм имал поглед върху живота им, който тогава въобще не се коментираше от средствата за масова информация, както е сега например.
Относно конкретните истини на 2011-та година всеки може сам за себе си да каже : работен ли е или безработен?; има ли в ръката филия с мас или се случва и въобще да няма филия и прочия. Така че, абстрактни ”истини” от рода на ”ние сме добри – те са лоши” са манипулация или глупост, според интереса и интелектуалното ниво на изговарящите ги.
След като познава миналото с неговите зависимости и противоречия (от едни снимки даже е видно, че Той лично е познавал персоналното олицетворение на това минало), вероятно е способен да разбере и предизвикателствата на настоящето. А може би наднича и по-натам?
В края на интервюто си от 13 април т.г. пред Frognews експремиерът Иван Костов заключава : ”Ако стане нещо в България, няма да почне отгоре надолу. Ако стане нещо, ще стане отдолу нагоре”.
Манталитетът, възпитанието и общественото положение на господин Костов не му позволяват да развие мисълта си докрай и конкретно да каже, че първото изречение означава ”неможенето на върховете”, а второто изречение – че низините не искат и даже по-лошо – може да поискат нещо ново, различно и най-вече по-добро от досегашното. Също така, господин Костов не може да признае публично, че следващото ставане ”отдолу нагоре” няма да има сходство със ставането през 1990-та година и още-по малко с това от 1997-ма година.
Просто няма как да повярваме отново в ”новото евангелие” писано от господата Ричард Ран и Роналд Ът или от други тям подобни незапознати и изостанали от българската действителност лъжепророци.
Като човек практичен (четете Алеко), когато прави нещо, българинът го прави най-вече за себе си и затова се осланя пак най-вече на себе си, и на близки нему и по-земни неща, като онова ”Верую въ единаго хъша балканскаго ... “ на свещеник Груйо.
По-горе говорихме за истините – субективни и обективни, абстрактни и конкретни. Една научна истина е и твърдението, че ”битието определя съзнанието”, което означава, че съзнанието следва битието, т. е. при промяна на битието следва промяна и на съзнанието. А битието на българина през последните стотина години се променяше много – опиянение от победи и национални катастрофи; мизерия и по-сносен живот; опропастен труд и ползотворен труд; сигурност и безработица; обществен мир и физически и интелектуален терор; пророци, месии ... .
Ето, едни опитни и препатили политици като Иван Костов и Президента, които доста промениха битието си, вече променят и съзнанието си : единият се зъби на Посланика, а другият говори за движение отдолу нагоре (^). И то за движение не на индивиди-герои, както следва да говори десен политик като господин Костов, а за движение на ”драгалевчани” – селяни, маса, народ. При това неорганизирани, а де.
След битието е на ред съзнанието. А промененото съзнание от своя страна, чрез дейността на човека, променя битието. И така до безкрайност ... .
Откакто десетинагодишното хлапе на моя колежка ме видяло в коридора на административната сграда и попитало майка си : ”Това бате Бойко ли беше?”, започнах да се замислям за Неговите общи неща с мен. Сравняването на Неговите познати ми от публичните Му изяви и изявления качества с моите е с променливо съотношение в Негова или в моя полза. Затова ще ви опиша общите ни прилики и разлики, а вие безпристрастно ще прецените : Той е роден и израсъл на село, аз също. Неговото село от 1969 година е обявено за град, а моето село все още си е село. Имената на родните ни места са съставени от еднакви букви и са близки по фонетика (и по смисъл може би), името на Неговото село е само с една различна буква повече : моето е четирибуквено, а Неговото – петбуквено. Първата буква от личното ми име се съдържа в името на Неговото село и в личното Му име, но не е главна. Първата буква от Неговото лично име също се съдържа в името на моето село и е главна, но не се съдържа в моето лично име. Ходя остриган (и небрежно небръснат) и Той също преди ходеше така. Изучил се е и е работил като пожарникар – аз без да уча за това се бях засилили да ставам пожарникар, но секретарят на ГК на БКП не разреши. Той е прочел книжка и е активен спортист, аз също съм чел книги, но не съм спортист.
Той напоследък все по-често е замислен, а аз все по-често съм ухилен, понякога от пръв поглед съвсем безпричинно.
Такива общи прилики (и разлики) бях установил до 15 април тази година, преди да чуя коментара Му в кулоарите на парламента по повод нападките на опозиционната депутатка К. Н.. Чувайки казаното от Него по този повод осъзнах, че сме имали и почти еднакво детство – и аз съм хапвал дебели филии хляб намазани със свинска мас и поръсени със сол и червен пипер; и аз съм ритал топката със скъсани гуменки, по нашенски платненки; имаше деца, които ритаха топката и боси ... .
Всичко разказано до тук е външно и несъществено. Същественото е, че Той помни миналото и е бил съпричастен с живота на повечето българи през шестдесетте години на миналият век.
Познаването на миналото е предпоставка за разбирането на настоящето, както и за провиждане в бъдещето. Това е така нареченото ”учене от историята”. Защото в крайна сметка, нещата не се случват изолирано и без връзка с други неща. ”Всяка крушка (круша) си има опашка”, т. е. всяко нещо води до друго нещо – раждането на дете е следствие на причината любов, което дете от своя страна може да стане причина за друго следствие; условията, при които работи правителството, са следствие от работата на предишното правителство; всяко ново поколение унаследява по нещо от предните поколения и така нататък, и т. н. ... .
Светът, реалният, действителният свят се състои от свързани помежду си предмети и процеси, които винаги са конкретни : раждането на конкретното дете е резултат от конкретен вид любов. И в този смисъл няма и абстрактна истина, а истината е винаги конкретна – една от конкретните истини за шестдесетте години на двадесети век е, че едни деца са яли филии с мас и ритали топката със скъсани гуменки. ”Контрапункт” на тази истина е ”Членовете на Политбюро и децата им живееха в охолство", според премиера, по ”Дарик нюз”. За истинността на това твърдение нищо не мога да кажа, защото моето село е много по-далече от столицата, където са живеели членовете на политбюро и децата им, отколкото е селото на премиера и не съм имал поглед върху живота им, който тогава въобще не се коментираше от средствата за масова информация, както е сега например.
Относно конкретните истини на 2011-та година всеки може сам за себе си да каже : работен ли е или безработен?; има ли в ръката филия с мас или се случва и въобще да няма филия и прочия. Така че, абстрактни ”истини” от рода на ”ние сме добри – те са лоши” са манипулация или глупост, според интереса и интелектуалното ниво на изговарящите ги.
След като познава миналото с неговите зависимости и противоречия (от едни снимки даже е видно, че Той лично е познавал персоналното олицетворение на това минало), вероятно е способен да разбере и предизвикателствата на настоящето. А може би наднича и по-натам?
В края на интервюто си от 13 април т.г. пред Frognews експремиерът Иван Костов заключава : ”Ако стане нещо в България, няма да почне отгоре надолу. Ако стане нещо, ще стане отдолу нагоре”.
Манталитетът, възпитанието и общественото положение на господин Костов не му позволяват да развие мисълта си докрай и конкретно да каже, че първото изречение означава ”неможенето на върховете”, а второто изречение – че низините не искат и даже по-лошо – може да поискат нещо ново, различно и най-вече по-добро от досегашното. Също така, господин Костов не може да признае публично, че следващото ставане ”отдолу нагоре” няма да има сходство със ставането през 1990-та година и още-по малко с това от 1997-ма година.
Просто няма как да повярваме отново в ”новото евангелие” писано от господата Ричард Ран и Роналд Ът или от други тям подобни незапознати и изостанали от българската действителност лъжепророци.
Като човек практичен (четете Алеко), когато прави нещо, българинът го прави най-вече за себе си и затова се осланя пак най-вече на себе си, и на близки нему и по-земни неща, като онова ”Верую въ единаго хъша балканскаго ... “ на свещеник Груйо.
По-горе говорихме за истините – субективни и обективни, абстрактни и конкретни. Една научна истина е и твърдението, че ”битието определя съзнанието”, което означава, че съзнанието следва битието, т. е. при промяна на битието следва промяна и на съзнанието. А битието на българина през последните стотина години се променяше много – опиянение от победи и национални катастрофи; мизерия и по-сносен живот; опропастен труд и ползотворен труд; сигурност и безработица; обществен мир и физически и интелектуален терор; пророци, месии ... .
Ето, едни опитни и препатили политици като Иван Костов и Президента, които доста промениха битието си, вече променят и съзнанието си : единият се зъби на Посланика, а другият говори за движение отдолу нагоре (^). И то за движение не на индивиди-герои, както следва да говори десен политик като господин Костов, а за движение на ”драгалевчани” – селяни, маса, народ. При това неорганизирани, а де.
След битието е на ред съзнанието. А промененото съзнание от своя страна, чрез дейността на човека, променя битието. И така до безкрайност ... .
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34376
