Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2011 21:52 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 1417 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2014 18:58


24.03.2011г.
На 25 март се навършва една година от създаването на Института за радикален капитализъм ”Атлас, с девиз : ”Свободата да избираш”. За създаването прочетох във вестника, но не му придадох особено значение, защото у нас постоянно се създават какви ли не безполезни (да не кажа вредни) за обществото органи и организации – държавни, общински и частни.
Неотдавна, като се ровех в интернет посредством търсачката Google, попаднах на интернет-страницата на ”Институт за радикален капитализъм  ”Атлас” – Свободата да избираш” (ИРКА) ( http://atlas-bg.eu/).
Като човек с претенции, т. е. човек и с духовни интереси, освен личния материален, отделих време, т. е. загубих пари, защото всички знаем, че ”Time is money” и уважих инициативата на създателите, като разгледах поместените в страницата материали. Видях портретите на петима радетели на капитализма и прочетох тяхни мисли в негова защита, но най-голямо внимание обърнах на рубриката ”За нас”, за да разбера, естествено, с кого си имам работа. Една такава инициатива за морална защита на капитализма е най-малкото, което може да се направи за добруването и просперитета на обществото ни, но все пак е полезна, защото вече двадесет години го строим този капитализъм – на материалното и духовно богатство, на политическата, интелектуалната и икономическа свобода, на свободата да избираш, на личната и обществена хигиена, на честните и непосредствени отношения между индивидите, на радостта и удовлетворението от положения труд, на културните, щастливи и усмихнати хора, на моралът и благородството, на мирният и спокоен живот, на непрекъснагият прогрес във всичко, а все още не ни се получава, според демократичните капиталистически стандарти на цивилизования свят, в завършен вид, продуктът на това строителство.
От рубриката ”За нас” разбрах кои са те, т. е. създателите на института, както и каква е мисията му; прочетох капиталистическия манифест на професор Андрю Бърнстийн, който институтът е приел едно към едно и за свой манифест; чрез ”въпроси и отговори” се осветлих ”Какво представлява Института за радикален капитализъм ”Атлас” ?, ”Какво представлява капитализмът laissez-faire?”, ”Каква е мисията на Института за радикален капитализъм ”Атлас”?, ”Каква е идейно-философската основа на Института за радикален капитализъм „Атлас”? В какво вярват неговите членове?”, ”Какви са целите на Института за радикален капитализъм „Атлас”? и ” Как ще осъществява Институтът за радикален капитализъм „Атлас” своите цели?”.
Още в началото, след като отворих страницата, ме стресна думата ”радикален” и мигновено в съзнанието ми се появи асоциацията ”радикален ислямизъм”. Това първо впечатление, впоследствие беше изместено от друго, по-съществено и вече ми познато – докато четях изложените материали, от отсрещната страна много силно ми замириса на апологетика, с каквато 34 години ме облъчваха ... . И тъй като апологетиката е враждебна на мислещият интелект и присъщото му чувство за хумор, почувствувах личният си духовен интерес на мислещ човек засегнат от изложените в програмните документи мисли.
Признавам, че повече съм чел Маркс, Енгелс и Ленин, и по-малко Адам Смит, Дейвид Рикардо, Джон Лок и Аристотел, а Ростоу, Фредерик Бастиа и особено Айн Ранд – още по-малко. Нямам вече и желание повече да ги чета, заради възрастта им.
Първите трима са върли врагове и критици на капитализма, но :
1) ”Не пренебрегвай враговете : те първи ще забележат твоите грешки” – Антистен
2) ”В съжденията си за нас нашите врагове са много по-близо до истината, отколкото ние самите” – Ларошфуко
3) ”Противник, който разкрива вашите грешки, е по-полезен от другар, който ги скрива” – Леонардо да Винчи
4) ”Този, който правилно посочва грешките ми, е мой учител; онзи, който правилно отбелязва верните ми постъпки – мой другар; този, който ме ласкае – мой враг” – Сюн Цзе
5) ”Само с чужди очи можеш да видиш своите недостатъци” – китайска пословица
6) ”Не питай приятелите си за своите недостатъци – те ще ги премълчат. По-добре разузнай какво говорят за тебе враговете ти” – Саади, защото
7) ”Можеш да се поучиш и от врага” – Овидий.
Освен поуката, ползата от критиката и критиците е и, че ”Понякога благодарение на добър ритник получаваме криле” – Ларс Бьорг.
От друга страна, за последните трима : ”Камилата не вижда гърбицата си” – арабска пословица; ”Всеки смята своите гъски за лебеди” – английска пословица и ”Всяка лисица хвали своята опашка” – руска пословица.
А за ”златната среда” – само добро и ”Без гняв и пристрастие” – Тацит.
Приключвам поредицата сентенции с великата мисъл ”Подхвърляй всичко на съмнение!”, прочетена в  ”Изповед-та” на Маркс, която е мое изследователско кредо, та затова и обонянието ми е все още добро, си мисля. Но правилността на мислите се проверява в практиката, затова да проверим :
”Мисията на Института за радикален капитализъм „Атлас” е моралната защита на капитализма” (цитат от програмните документи). Защита, от какво? Кой заплашва капитализма, разбираме по-надолу в текста : ”Днес ... много правителства убеждават обществата си, че капитализмът е нестабилна система, осъдена периодично да преживява такива и дори още по-сериозни кризи, и лансират възгледа, че държавата трябва да играе по-голяма роля в икономиката ... “ (цитат). Кои са тези правителства, които с речи клатят световния капитализъм – Китайското, Севернокорейското, Венецуелското или Кубинското? От всички тях най-речовит е команданте Фидел Кастро, но едва ли осемдесет и пет годишният вече старец е заплаха – единственият останал му само порок е да пуши пури. Нито едно от изброените правителства не е заплаха, защото става въпрос за правителства на страни с капиталистическа икономика. Тогава, дали това не е  monsieur Никола Саркози, който с речта си пред икономическия форум в Давос преди година време, потвърди написаното от Енгелс, че ”след материалистическите ексцеси (разбирай борсови спекулации, необуздана алчност за пари, непрекъснат ламтеж за печалби и разбира се фалит), в главата на буржоата неизбежно възникват мисли за един по-добър свят” или президентът на САЩ Барак Обама, който халоса Уолстрийт със закона Dodd-Frank?
Какво пречеше на моралните зашитници да кажат ясно и конкретно, от кои правителства следва да се пази капитализмът? И по-точно, от кои ръководители и членове на тези правителства? Та нали размитото понятие ”колективна вина” е присъщо само на тоталитаризма – демократичното капиталистическо общество признава единствено индивидуалната вина – в това общество всеки носи лична отговорност за последиците от делата си. Абе, трудно преодоляваме насажданият ни четиридесет и пет години социалистически манталитет.
Откровено казано, правителствата на други страни и народи в този случай, въобще не ме интересуват. Интересува ме нашето правителство и българският ни капитализъм, и смятам, че в събирателното понятие ”много правителства” на първо място трябва да се постави правителството на господин Борисов. Защото, какво направи неговото правителство? – отново въведе, отмененият от демократичните правителства социалистически Български държавен стандарт; кани се да назначи ”Отговорник за дребния бизнес”, който по-точно следва да се нарече ”началник”, предвид управленските разбирания на държавните ни чиновници; намеси се в таксиметровите услуги, търговията със зеленчуци и работата на бензиностанциите; национализира частично професионалните пенсионни фондове; отказа обективно необходимото увеличение цената на елтока, поискано от електроразпределителните дружества; ограничава (почти забранява) тютюнопушенето и рекламата на цигари, с което административно потиска тютюневия бранш, притеснява банките заради лихвения процент по кредитите, и ред подобни антилиберални мерки ... .
Това е грубо погазване на ”капитализмът laissez-faire” като ”... политико-икономическа система, основана върху частната собственост върху средствата за производство, при която ролята на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила. Тези права се защитават чрез писмена конституция, ефикасно разделение на властите и най-вече чрез върховенство на закона, чиято основна функция е да въздава справедливост” (цитати).
И тези репресивни действия на държавната администрация спрямо свободната икономическа инициатива на свободните индивиди, ако не са пълзящ комунизъм в действие, здраве му кажи.
Колко проницателно и точно го е казал народът ни, че ”рибата се вмирисва откъм главата” ... . Капитализмът май започна да се вмирисва откъм управленските си глави? То и реалният социализъм от същата страна се вмириса, но между двете вмирисвания няма нищо общо и двете миризми съвсем различно миришат.
И като е тръгнало да се вмирисва, и ако иска да оцелее и да има успех и на следващите избори, управлявящото мнозинство трябва час по-скоро да  подготви и приеме закон за национализация на нефтопреработвателния комбинат в Бургас – ”Лукойл  Нефтохим Бургас” АД (такава дума се отрони и от устата на министър Трайков), както и на електропроизводителните предприятия – ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, ВИЕ и електропреносните такива. За просперитета на цялото общество са допустими и приемливи всякакви форми на собственост. За прогреса няма и не може да има нещо свещено и неприкосновено.
Успелите и забогатяли индийци, които живеят в Лондон, са успели и богати, защото ядат бифтеци.
Трайното материално, а от него и духовното забогатяване на автохтоните обитаващи територията на Република България е единствено възможно само върху здрав колективен гръб – обществена собственост върху полезните изкопаеми (което съществува); горите (много важно!) и дивечовъдните и рибовъдни стопанства, язовирите; енергетиката – от добиването на енергията до пренасянето й при крайния потребител, железопътният транспорт и инфраструктурата – пристанищни комплекси, магистрални тръбопроводи и пътища; най-малко една държавна търговска банка; финансови облекчения и стимули за земеделците и животновъдите.
Военна интервенция срещу Република Македония (другите съседи не са ни по силите) също е средство за съживяване на икономиката (и вдигане на рейтинга), но е временно и несигурно решение, предвид юначеството на македонците.
Нашата управленска глава надали ще посмее да се вмирише дотолкова радикално, но вероятно заради такива, макар и по-малко вмирисани глави ”... капитализмът се нуждае именно от морална защита. Има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден” (цитат).
Капитализмът има право на морална защита ”... защото по природа е морален ... и благороден”. Всичко морално, благородно и невинно, ако се възприема от всички като такова, не се нуждае от защита. Всичко е морално, благородно и невинно, до доказване на противното. Всяко новородено също е морално, благородно и невинно. Но капитализмът не е новородено, и затова към цитираното твърдение следва да подходим със съмнение. И понеже, ”Повече от 20 години капитализмът в България се представя изопачено, за да се дискредитира.” (цитат)(и отново не се казват конкретните изопачители и дискредитатори), имам съмнение дали от 1991 година насам (20 години) съм живял в капиталистическо общество, няма да коментирам тези двадесет години, а ще разкажа една случка от живота на дядо ми. Но преди това ще вметна, в интерес на обективната истина за представянето, че според мен изопачено представяне на капитализма имаше през ”ония четиридесет и пет години”, а през последвалите ги двадесет имаме апологетично представяне и дискредитиране чрез порочното му практикуване, за което са виновни ... ченгетата от Държавна сигурност.
И така, случката : Дядо ми, частен земеделец и собственик на тридесетина декара ниви, крава и други по-дребни домашни животни, два вола, волска кола и стопански инвентар, в условията на капитализъм преследва своя рационален личен интерес, т. е. служи на своето собствено и на близките си добро – да се наслаждава на по-голямо богатство, като отглежда тютюн. Но в самото начало на тридесетте години на ХХ-ти век, в разгара на световната икономическа криза, селото ни е блокирано от конна полиция. Започва претърсване къща по къща. Всички производители на тютюн насилствено са принудени да изкарат подготвеният за изкупуване тютюн на едно широко място в коритото на реката, където тютюнът е изгорен. За собствениците на тютюна няма парични или други обезщетения. Понесената от дядо ми щета е в размер на две волски коли тютюн, обработен и подготвен за изкупуване от тютюневите експерти. Със земеделската си работа, дядо ми не е накърнил ничий частен материален интерес, но неговият е бил тотално погазен.
В чий интерес е било това действие на тогавашната буржоазна власт? – местна или централна, не ми е известно. Във всички случай не е било в интерес на дядо ми и неговото семейство, защото след по-малко от година, второто му дете, момиче на 5-6 години, умира от дифтерит, тъй като дядо ми не е могъл да осигури необходимите за лечението му парични средства.
Отплеснах се в история с осемдесетгодишна давност, а днешният капитализъм е съвсем различен, в смисъл, по-добър от тогавашния.
Доброто му лице е показано най-добре в Манифеста – За принципите и възможностите на Капитализма, написан от професор Андрю Бърнстийн през 2005 година, съвсем пресен, където четем : ”Само за два кратки века капитализмът издигна жизнените стандарти на хората до нива, които бяха немислими преди. ... Капитализмът създаде изобилие, непознато дотогава в човешката история, позволяващо на стотици милиони хора да живеят днес по-добре, отколкото царете в миналото” (цитат).
Така е. Това са факти, които никой не отрича. Напротив – Карл Маркс и Фридрих Енгелс нееднократно в своите произведения изтъкват историческата роля на буржоазната класа и капиталистическият начин на производство за развитието на обществените производителни сили и прогреса на човечеството в областта на науката, техниката и културата.
”Но некапиталистическите общества – фашисткия, социалистическия, военния или теократичния режими – заробват своите граждани и ги принуждават да живеят в бедност. В много африкански страни жизненият  стандарт се измерва с един – два долара на ден. В Северна Корея десетки хиляди умират от глад. В Куба хора загиват в опитите си да доплуват до свободата си в САЩ. Милиони потиснати от режимите хора по целия свят желаят да имигрират в Свободния Свят. Но кой в капиталистическия свят желае да имигрира в Камбоджа?” (цитат).
Не е съвсем така – фашистките, военните и теократичните режими са политически, а не икономически режими. При тези режими частната собственост върху средствата за производство и производният от тази форма на собственост капиталистически начин на производство не са премахнати. Има ограничаване политическата свобода на гражданите. Никой преди професор Бърнстийн не си е и помислял, че Италия при Мусолини, Германия при Хитлер, Испания при Франко, Португалия при Салазар, Гърция при военната хунта, Уругвай, Парагвай, Аржентина, Бразилия при властвалите там военни диктатори, Чили при Пиночет и т. н. са некапиталистически общества.
А как генерал Пиночет се домогна до политическата власт в Чили е ”тайна от кухнята” на най-капиталистическата през 1973 година държава.
Социализмът е качествено различен от изброените по-горе режими. Социализмът е първата, низша фаза на комунистическото общество, при която принудително (принудата може и да се избегне, ако собствениците- капиталисти осъзнаят обективната необходимост и доброволно се откажат от правото си на собственост) се премахва частната собственост върху средствата за производство и се трансформира в ”... колективна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост”, което ”... не ще бъде превръщане на личната собственост в обществена. Ще се измени само общественият характер на собствеността. Тя ще загуби своя класов характер”... ”Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост” (К. Маркс и Ф. Енгелс. ”Манифест на Комунистическата  партия”).
При реалния социализъм освен отнемане на частната собственост върху средствата за производство, имаше отнемане и на лична собственост, която не е била средство за експлоатация на чужд труд, но за която се предполага, че е била придобита чрез експлоатация. Отнета беше и частна собственост, която не е използвала наемен труд – собствеността на дребни и средни земеделци и занаятчиите. Имаше и принудително ограничаване на икономическата и политическата свобода на гражданите.
Причините за тези неортодоксални и ”глупави” (от днешна гледна точка) действия на тогавашната политическа власт не са предмет на настоящото писание, но те все някога ще бъдат анализирани и обяснени от науката. Занимателно е също така да се поразсъждава относно ограничаването на политическите права при фашистките, военните и теократичните режими, и ограничаването на икономическата и политическата свобода при реалния социализъм – причините за тези ограничения и най-вече в интерес на коя част от обществото са били предприети, защото повече от ясно е, че не са били предприети безцелно и необосновано.
Що се отнася до понятията ”роб, робство, заробване”, употребата им за  характеристика на социални процеси несвързани с класическото разбиране на робството като социално-икономическа система, която се основава на трудът на робите, възприемани като неодушевени средства за производство, смятам за ненаучна художествена литература.
За жизненият стандарт в африканските страни и в частност за страните населени с араби, най-компетентно могат да се изкажат компаниите, които експлоатират природните богатства в тези страни и държавните им глави.
Възможно е в Корейската народно-демократична република да има масов глад и да умират хора, срещал съм такива информации. В тях обаче се говори за природни бедствия, довели до унищожаване на реколтата. Според мен пък, севернокорейците гладуват, защото наблягат повече на ученето, отколкото на копането – ”Образованието в Северна Корея е на много високо ниво. Нивото на грамотност сред населението е 99% – едно от най-високите в света, близко до това на държави като Франция, Белгия и Австрия.[101][102] Всички нива на образование са задължителни.”(уикицитат). Те и китайците, до преди четиридесетина години, се хранеха с цитати от книгите на председателят Мао, в резултат на което се научиха, че има и други храни, освен ”цитати с ориз”, което е установил и ”министърът на финансовия колапс” при ”романтичната си екскурзия в Китай”, и вече са по цялото земно кълбо, че и в космоса даже.
Да, бягат хора от Република Куба, но това са лоши ученици, които не искат да се учат. Защото и в Куба ”Средната грамотност на населението е 99,8%, [6] детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни,[7] а продължителността на живота е 77,64 години.[8] През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.[9] (уикицитат).
И ние сме били ученици, и ние сме бягали от училище.
Допускам, че няма желаещи да имигрират в Кралство Камбоджа, но нямам информация нито за желаещи, нито за нежелаещи. Открият ли се, обаче, в тази страна, лесно достъпни и в големи размери нефтени залежи или други много ценни за икономиката природни богатства, желанието на деловите капиталистически кръгове за командировка на ВМ и ВВ сили в Камбоджа ще възникне незабавно.
Проява на невъзпитаност и лош вкус е ”в чужд манастир със свой устав да ходиш”, и както всеки манастир си има свой устав, така и всеки народ си има своят път към богатството и свободата. И ако капитализмът наистина ”... се основава на доброволни договаряния между хората ...” (цитат), в отношенията си с тях (капиталисти или некапиталисти – няма никакво значение), щеше да се ограничи само до търговски отношения, т. е. до действително доброволно договаряне. Но капитализмът не се задоволява с ”доброволни договаряния”, както със себеподобните си, и още по-малко с по-неразвитите от него общества. И към обществото, което претендира да го наследи в историческото развитие на човешката цивилизация е също така безмилостен, докато срещне съпротивата на равностойна нему сила. Когато капиталистите се договарят доброволно, то е само, защото никой не се чувства по-силен за да завладее другия. И винаги това договаряне е за сметка на някой трети. Така е между капиталистическите държави, така е между капиталистическите корпорации, така е и между индивидуалните капиталисти. Капитализмът не се задоволява с много – той иска всичко. И ако завладяването чрез търговия става бавно или е неизгодно, тогава влиза в действие силата, военната. Няма да посочвам конкретни исторически примери, защото съвременният безпристрастен читател е достатъчно образован за да си ги открие сам. Ще спомена само общите процеси : първоначалното натрупване на капитала – морското пиратство, покровителствано от кралете, колониализмьт и най-вече историята на най-развитата по-това време капиталистическа държава – Великобритания; двете световни войни и десетките локални; военната интервенция срещу Съветска Русия, икономическата блокада срещу Република Куба – с какво този дребосък застрашава гиганта САЩ, та му се отказват равноправни търговски договаряния?
За да се убеди мислещият и непредубеден човек в казаното до тук не е необходимо да чете дебели научни трудове. Достатъчно е да прочете художествени литературни творби, да гледа игрални и документални филми, както и новините.
Всъщност капитализмът, освен че е невъзпитан и проявява лош вкус, казано с една дума, си е отвсякъде ”рейдър”, в широкият и в класическият смисъл на тази дума. Примери, за което има, колкото щеш – в миналото и днес, в живота и в литературата. На мен лично любим рейдър ми е Додсън Акулата от разказа ”Пътища” на О. Хенри, а от две-три седмици все по-любим ми става и президентът на Франция Никола Саркози.
”Кои принципи обясняват факта, че най-великите духовни и материални открития на човечеството – парната машина, киното, телефона, телеграфа, електричеството, романът, автомобилът, симфонията, самолетът, радиото, телевизията, компютъра, интернет и безброй животоспасяващи лекарства – са създадени в условията на капитализъм? Простият отговор е – Свободата.” (цитат).
В условията на капитализъм са създадени и други велики открития, които могат да променят развитието на човечеството към окончателното му изтребване – атомното, ядреното и неутронното оръжия. Тогава превъзходната степен ”най-” съвсем
основателно може да се постави пред всяко прилагателно, защото човечеството повече няма да има възможност да изобретява, ако не завинаги, то поне за векове.
Капитализмът и научните, техническите и културните му постижения не са изникнали от небитието, което трябва да е известно на един що-годе средноинтелигентен индивид, та бил той и професор. Те са резултат от хилядолетен труд и ако човечеството в началото не беше открило огъня, сега нямаше да четем моите ... и на професора глупостите. А дали дивакът, открил топлото, е бил прокапиталистистически ориентиран, никога няма да узнаем.
Да признаваш постиженията на другите хора, народи, поколения, религии, общества, от коите си се възползвал или си получил идея или стимул, е присъщо само на благородните. Та капитализмът дори не възприе думата ”космонавт”, една дума и нищо повече, а си създаде свой термин, който според мен е и по-неточен.
Благодарение на ритниците получени на 07.11.1917г. (ст. ст. 25.10.1917г.), през 1941-1945г., на 04.10.1957г., на 01.01.1960г. и 12.04.1961г., от Куба и Виетнам, капитализмът ”получи криле” и излетя доста нависоко. Дали още лети нагоре или вече се приземява?
Със сигурност все някога ще се приземи и е изключително важно за бъдещето на човечеството как ще се приземи – сполучливо или несполучливо. Ако сме живи, ще видим ... .
За сравнение ще кажа, че реалният социализъм успя да се приземи що-годе сполучливо, т. е. без фатални последици за околната среда. От друга страна, може да се каже, че и не излетя кой знае колко нависоко. Може би ритниците на капитализма не са били достатъчно силни? От трета страна – пък се спомина. А дали това не е било негов подставен двойник? Интересно е да се поразсъждава.
И тук ми идва на ум, колко мъдро постъпи премиерът ни, когато не си позволи да фрасне гривчото от БСП, както на мен ми се искаше за да стане зрелище, по време на дебатите при вота на доверие. И колко глупаво постъпват недоволните и несъгласните с политиката на премиера, правителството и партията, като им отправят критични ритници. Ами ако вземат, че излетят още по-нависоко, а?
За да победиш противника си, трябва да го ласкаеш и хвалиш, а не да го критикуваш. Както подходиха към Горбачов враговете на Съветския съюз.
И ако не лаская и хваля моралните защитници на капитализма, а ги критикувам, то е защото материалните ни интереси все още не си противоречат и в този смисъл те засега не са ми врагове, а само идейни опоненти по отношение на правилата в борбата за материално и духовно забогатяване.
Макар и вече приземил се, докато все още бродеше из Европа и по света, реалният социализъм също имаше успехи, значими за цялото човечество.
Ако го нямаше съперничеството на социалистическите страни и най-вече на Съветският съюз, успехите на капитализма в науката и техниката нямаше да са така впечатляващи, а в утвърждаването на хуманизма щяха да са незначителни. Защото в своето развитие и утвърждаване, капитализмът устрои на човечеството две големи световни касапници и десетки  регионални, при които отсъстваше всякакво благородство и морал, а властваха ”доброволни договаряния” между международния капитал за сметка на народите и цинично незачитане на интересите на другите.
И понеже тази практика на капитализма продължава, допускам и варианта ”несполучливо приземяване”.
Наистина, борбата е иманентно присъща на човека и човешкото общество. Но борбата бива : свободна и класическа, и кеч. Правилата обаче, могат да се определят от разумните индивиди, да се договарят от тях. И за какви правила ще се договорят, зависи от човешкото ниво на борещите се, т. е до какво ниво са се осъзнали като обществени животни. И като анализираме историята на капитализма от Великата френска буржоазна революция (като връх в налагането му) насам излиза, че освен невъзпитан, капитализмът е и неблагороден, и неблагодарен, меко казано. Рицарството е било присъщо на друг обществен строй и това, че буржоата си купува с пари благородническа титла, никак не го прави благороден.
И като отворих дума за правилата на борбата, ще кажа : Дотук, каквото било – било. Важно е, как ще се борим занапред, предвид желанието ни (моето и на моралните защитници) за материално и духовно забогатяване и придобиване на пълна свобода (колкото се може по-скоро, защото не съм в първа младост) или в краен случай – за оцеляването ни, физическо и морално.
И понеже моралните защитници и Андрю Бърнстийн говорят за ”морална защита на капитализма”, т. е. осъзнали са, че досегашните правила и практики са вече негодни; за ”политическата и икономическа свобода на капитализма”; за капитализма като ”система на ума” и въобще за ”капитализмът laissez-faire?”, като за форма (правило) на борба, повече от ясна е необходимостта от определянето на правилата за предстоящите борби. И както вече казах, правилата на борбата са много важни и за да не стане някой сакатлък, то изясняването и съгласуването им изисква повече време, за да бъдат прецизно формулирани.
По тази причина, въпросът за правилата на борбата, както и изказаната от моралните защитници дълбоко екзистенциална по смисъл мисъл ”Защитавайки моралното превъзходство на капитализма, ние защитаваме себе си, своя труд, и своето и на децата си бъдеще”, ще бъдат разгледани в отделни постинги, някой друг път.
И така, продължаваме с хронологичното разглеждане на ”За принципите и възможностите на Капитализма”.
За свободата като условие за прогресивното развитие на човешката личност и ума в частност, и като висше житейско благо не е необходимо да говорим, защото спор няма: ”Истинското наслаждение е в свободното разполагане със самите себе си”, мисъл на Жорж-Луи Леклерк конт де Бюфон – френски естествоизпитател-материалист, който не е успял да поживее при капитализма, защото е починал година преди старта на Великата френска буржоазна революция.
Относно ”Най-великият изобретател Томас Едисън” : Томас Алва Едисън наистина е уникална личност, но както вече казах, превъзходната степен ”най-“ е логично да се използва само, когато е безспорно ясно, че определеното като ”най-“ е единствено и непревъзходимо завинаги или поне да се определи за кое време е такова. Иначе превъзнасянето с превъзходна степен, особено за смъртен човек, отнема много от величието на превъзнасяния. Конкретно за Едисън, геният му е повече организаторски (мениджърски) и по-малко технически – ”в своята лаборатория в Менлоу Парк” той все пак не е работил сам, а с много кадърни и работливи сътрудници (помощници), повечето покрай него останали неизвестни за обществото. Негов сътрудник е бил и сърбинът Никола Тесла, който като чепат балканец, по-късно поема по свой път в науката и изобретателството.
Бил Гейтс е също така велик, а сигурно и много по-богат, но като всеки капиталист и той май попоглеждал към чуждата собственост с алчни очи.
Мисълта : ”Ако искаме да се възродим културно, трябва да защитим каузата на политическата и икономическа свобода” приемам като грешка при превода, защото се възражда нещо, което е в упадък, а капиталистическата култура не е никак западнала. Напротив – пищно процъфтява в нашите телевизори и радиоприемници, по киноекраните и сергиите за книги.
”Сега в Третия свят гладуват милиони хора, както са гладували в Европа през средните векове. Телата и умовете на хората са потискани от политически диктатори. Дайте им свобода – и ще им дадете живот” (цитат).
Така. Ако се вярва на написаното в книгите, на филмите и на съвременните телевизионни репортажи, в третия свят е имало и все още има гладуващи и политически диктатори. Но гладуващите не гладуват от вчера, а диктаторите се крепят на власт с въоръжена сила. Тези народи са били в колониална и неоколониална зависимост по един-два века. Ограбеното няма да се възстанови, изоставането трудно ще се навакса. На освободените от колонизация народи никой не им е дал независимостта и свободата, и няма да им ги даде доброволно – те сами са си ги извоювали или предстои да си ги извоюват, сами – Китай и Индия, Филипините и Виетнам, Мексико, Ангола, Конго, Мозамбик, Южна Африка, Ирак, Египет, Либия и Алжир и прочие.
В главата ми не идва пример, когато господстваща страна или народ да са дарили свобода и независимост безкористно на потисната страна или народ. А ние българите добре познаваме чувствителността на капиталистическа Англия към потиснатите народи.
Призивът ”Хора от всички страни, бъдете заедно в своята защита за капитализма” отправен от професор Андрю Бърнстийн в края на манифеста окончателно ме убеди, че капитализмът е заплаха сам за себе си, но за негово съжаление, невъзможно е да се предпазиш от самия себе си и затова, ”Каквото си е надробил – това ще сърба”.
И понеже тепърва ни предстои, според моралните защитници, да строим истинският капитализъм ”laissez-faire”, защото ние българите от векове се движим с вековно закъснение спрямо другите народи, и защото винаги ползваме нечий чужд опит, предлагам ви съвсем безплатно следните рецепти за капитализъм, преписани едно към едно от : http://forum.kulinar.bg/viewtopic.php?f=20&t=644,
”Автор : Rus0koska ; Сготвено на : 29 Март, 2005г., 10:15 am Вторник
Традиционен капитализъм :
Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж. Продавате ги и се пенсионирате с дохода.
Американска корпорация :
Имате две крави. Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави. Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.
Френска корпорация :
Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави.
Японска корпорация :
Имате две крави. Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко. Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и го пласирате по целия свят.
Германска корпорация :
Имате две крави. Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами.
Английска корпорация :
Имате две крави. И двете са луди.
Италианска корпорация :
Имате две крави, но не знаете къде са. Правите кратка почивка, за да обядвате.
Руска корпорация :
Имате две крави. Броите ги и научавате, че имате пет крави. Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави. Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави. Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.
Швейцарска корпорация :
Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша. Взимате други, за да ги държите на склад.
Индуска корпорация :
Имате две крави. Обожавате ги.
Китайска корпорация :
Имате две крави. Имате 300 човека, които ги доят. Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата.
Израелска корпорация :
Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така? Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права. Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора?”.
Опитайте се. Но ако не се получи нищо и си останете гладни, си е за ваша сметка. Затова повтарям : ”Каквото си надробите, това ще сърбате”.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Отговор от автора
28.03.2011 15:18
Поздравявам ви! - правилно сте ме разбрали. Поставяте въпроси, върху
които и аз разсъждавам. Подсетихте ме за Кейнс, когото бях позабравил.
Ако имате отговори на въпросите - публикувайте ги.
И мисля, особено ако сте млад човек, че не бива да сте анонимен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5753266
Постинги: 2808
Коментари: 25795
Гласове: 34176
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031