21.06.2025г.

     · На 14–ти юни 1645–та година превъзхождащите сили на Парламентарната армия разгромяват армията на кавалерите на английския крал Чарлз I–ви. Ще си кажем, какво ни интересуват събитията, случили се преди 380 години в далечна Британия? Но може би все пак ни интересува, тъй като именно това историческо поражение [на феодализма] е предвестник на събитията, които неизбежно следват в капиталистическото общество до днес. Тоест, до реалността на световната революция, в която се намираме [днес] …
След поражението на бойното поле Чарлз бяга в Шотландия, където е фактически държан в плен, след което е екстрадиран в Лондон. Там на 30–ти януари 1649–та година кралят е обезглавен. Това е първото легализирано цареубийство в историята на християнския свят, пише публицистът Владимир Можегов в Деловая газета «Взгляд» …
[Феодалният] християнски свят всъщност вече наближава своя край и убийството на символа на тази обществено–икономическа формация и на феодалната власт – кралят – увенчава така да се каже Тридесетгодишната война в Европа (1618 – 1648) между католици и протестанти … До която катастрофална война Западният християнски свят представлява единно, макар и доста нестабилно, но феодално цяло. Константинопол отдавна е завладян от турците; Лутер отдавна е запалил огъня на Реформацията, превърнал се в пожара Тридесетгодишна война … Но все още "Земята на християните", както Европа е наричана от враговете си, продължава да е единно пространство, идеологическа, че и политическа глава на което е Папата Римски, а германският император се опитва да играе ролята на император на Рим, на Свещената Римска империя или каквото там са приели за наследник на минало величие …
Вестфалският мир, който слага край на Тридесетгодишната война, променя всичко. Това е било пълен крах. Не остава и следа от предишното християнско единство. Сега това е вече нов свят от отделни национални държави, готови да воюват помежду си във всеки един момент. Създаването на този нов свят е увенчано с екзекуцията на християнския крал …
Самата Английска буржоазна революция обаче все още е в разгара си. Тя ще завърши едва с държавния преврат от 1688–1689 година, в резултат на който на английския трон ще бъде инсталиран Уилям Орански, протеже на холандските банкери. Самата "славна революция" (както "революционерите", по скоро заговорниците, очевидно пародирайки Славното Второ пришествие на Исус Христос, нарекли своя преврат Second and Glorious coming again [което "пришествие" всъщност е само регионално – в Англия]) ще бъде увенчана със създаването на [капиталистическата] Банка на Англия през 1694–та година …
Банката на Англия ще се превърне в център на новия капиталистически свят, който започва да се издига от руините на падналия [феодален] християнски свят. Тя е първата истинска централна банка. Тоест банка собственост на частни банкери, които отпускат пари на държавата в замяна на изключителното право да секат държавни монети. Появата на Банката на Англия означава, че властта в държавата преминава към финансовия капитал …
И Англия, вече напълно завладяна от банкерите, ще започне да организира нова [буржоазна и то] голяма революция – във Франция. Тази революция също ще завърши с екзекуцията на краля [че и кралицата] : Луи XVI–ти ще бъде обезглавен на 21–ви януари 1793–та година …
(Първата централна национална банка е Банката на Швеция (Sveriges Riksbank), основана през 1668–ма година. Банката на Англия, създадена през 1694–та година е следващата видна централна банка. Въпреки че Riksbank е най–старата съществуваща централна банка, Банката на Англия често е цитирана като първата истинска централна банка поради ролята си в управлението на държавния дълг и емитирането на банкноти … И не само. Тя е финансовият гръб на Източноиндийската компания и колонизирането на планетата)
Защо [за буржоазните] революционери е важно да екзекутират християнски монарси? Защото екзекуцията на християнски монарх е символ. А символите както знаем, управляват света. Екзекуцията на християнски монарх означава, че няма да има връщане към миналото – тоест, към християнския свят. В лицето на християнски монарх – помазаника Божий – се извършва нова символична екзекуция на Христос, твърди Владимир Можегов …
(Да–а–а, така : екзекутирането на крале от буржоазията е прогресивно и естествено е и оправдано. Екзекутирането на императора от болшевиките е варварско и естествено е осъдително. Макар че Николай II–ри е екзекутиран заради възникналата опасност да бъде освободен от белогвардейците и да поведе съпротивата им срещу Съветската власт на работниците и селяните. Това налага буржоазната пропаганда от 1918–та година насам и ние днес с пяна на уста се възмущаваме от жестокостта на болшевиките цареубийци) …
От времената на Английската и Френската [буржоазни] революции, западноевропейският свят е здраво в релсите на капитализма, тоест във властта на [промишлено]–финансовия капитал … (Сега вече господар на всичко е финансовият капитал, наглосаксонският) …
Третата революция от същия вид (Глупости! Защото либералът Можегов има предвид не Февруарската буржоазна революция, а ВОСР – Великата октомврийска социалистическа революция) – и най–чудовищната от всички – ще бъде революцията в Русия. Тя също ще бъде увенчана с екзекуцията на царското семейство. И тази екзекуция (Глупости на търкалета!) ще доведе до безпрецедентен в света терор, по време на който първо ще бъде изклана цялата руска аристокрация, а след това ще бъде унищожено цялото руско селячество …
(Екзекуцията на императора и на императорското семейство е следствие, а не причина за Гражданската война. Ама то в главата либерала е метафизика и еклектика) …
Днес се намираме в тази ситуация на погром на цялата национална идентичност. И затова наричаме датата 14–ти юни 1645–та година повратна и символична : именно тогава кълбото на революцията започна да се търкаля към сегашното състояние на нещата [тоест към израждането разложението и разпада на буржоазния капиталистически свят] …
(Ето ви го либералът! Пример на ненаучно непоследователно мислене. Добре започна и по средата се осра. Пропуска Февруарската буржоазно–демократична революция, която сваля императора от престола, както пропуска и много събития преди това не само в руската, но и в западноевропейската история. И направо скача върху омразните му болшевики : "изклана цялата руска аристокрация" (като у нас след Девети септември с "елита") – а тая вълна от емигранти на Запад, в Париж и другаде, от какви е?; "унищожено цялото руско селячество" – кое селячество? Това неграмотното и тънещо в мизерия, насилвано от помешчиците и чиновниците, което описват Некрасов, Чехов и други руски писатели ли?; "погром на цялата национална идентичност" – днес руският народ и руско общество се връщат към съветско–социалистическата си, смазана от либералите на Елцин национална идентичност) …
Разбира се самата английска буржоазна революция е имала своя предистория. Преди всичко войната между краля и парламента е довела до директен военен сблъсък. Но как се е стигнало до тази по същество гражданска война?, връща се отново към историческия подход Можегов … Всичко е свързано с парламента, който за кратък период от време напълно променя своя социален състав … Стогодишната война с Франция и особено Войната на розите (1455–1485) – междуособните сблъсъци между династичните претенции за английския трон – буквално унищожават английската аристокрация. Хиляди млади лордове загиват. Кралската династия Плантагенет е почти напълно унищожена. Същата съдба сполетява много благороднически семейства, които престават да съществуват … В първият следвоенен парламент на Хенри Тюдор е имало само 20 лорда, в сравнение с 50 в парламента преди войната. И повечето от тях са получили благородническите си титлите по време на самата война … (тоест за заслуги, а не по наследство, новоизлюпен "синьокръвен" аристократичен елит) …
Но ако английската аристокрация [в хода на Гражданската война] беше победена, международната [тоест по точно западноевропейската, защото друга по това време няма] буржоазия и търговците [като господари на парите] – напротив – вдигнаха глава …
(А, ми това е естественият ход на общественото развитие бе, Можегов. Добро утро!) …
Практиката на търговия с аристократични титли е процъфтявала и преди това време. И най–често се е случвало така : обеднели [аристократични] семейства са се обвързвали в брак с успешни търговци и лихвари. Сега на фона на разрухата, търговията с титли вече придобива характера на стихийно бедствие … (Кой беше Уинстън Чърчил? Основният факт за Уинстън Чърчил е, че бащата на майка му [дядо му] е Леонард Джеръм (бивш Джейкъбсън, 1818–1891), спекулант и бизнес партньор на Август Белмонт (роден Шьонберг 1813–1890), който е главният [us]американски представител на Ротшилд. Бракът на Джени Джеръм с Рандолф Чърчил, вторият син на херцога на Марлборо "изглежда" е бил брак по сметка, типичен за много съюзи между прахосници английски аристократи и дъщери на еврейски финансисти …
На страница 55–та в Книгата ;–) казвам : • Английските лордове са оцелели, защото са се комерсиализирали … Очевидно възраженията на [фамилията] Марлборо бяха преодолени със зестра от 50000 паунда, около пет милиона долара днес. Въпреки това те (роднините) не присъстваха на сватбата през април 1874–та година и херцогинята наричаше младия Уинстън, роден седем месеца по–късно, "ново начало" (upstart), разказва Хенри Маков в статията си "Уинстън Чърчил, Илюминати – Лондон, Бомбардировка в перспектива" …

Ето как за "една нощ" мястото [във властта] на древната наследствена аристокрация бива заето от новобогаташите–лихвари, така наречените джентри – "нови благородници". А с тях в страната настъпва и духът на капитализма и "либералните ценности", заключава авторът …
И последиците не закъсняха. Ужасната трагедия на английския народ едва започваше (Аха!) … Обичайно се говори за политиката на "ограждане" [на пасища за овце заради вълната, важна суровина за английската текстилна манифактура, основата на първоначалното натрупване на капитала], която довежда до фактическото ликвидиране на старото английско селячество, като факт от ужасното отношение на английските власти към собствения си народ, вълнува се и страда либералната душа на Можегов (Дали знае за израза "овцете изядоха хората"?) … Наскоро колегата блогър nedovolen ми изпрати тази Тема за размисъл

Всъщност тази политика е пряк резултат от осъществения [капиталистически] преврат …
Бившите аристократи били кръвно обвързани със земята си и се грижели за селяните си. Сега дошли хора, които често били чужди дори по кръв. Те се отнасяли към народа с пълно презрение, интересували се само от печалба. А новата им капиталистическа индустрия не се нуждаела от селяни, а от хиляди разорени, лишени от права роби. И в това се превърнало английското селячество … След като по този начин завзели значителна част от властта в страната, търговците и лихварите сега искали неразделена власт. Това е основната причина за конфликта между краля и парламента … Примката около краля се затягала бавно. Всичко следвало законите на всяка революция : първо елиминирали хората лоялни на краля (като херцога на Бъкингам, графа на Стафорд и архиепископа на Кентърбъри Уилям Лоуд). След това засипали страната с клевети, осъждащи короната. Накрая започнали бунт в Шотландия, който бил представен на краля като пълна катастрофа, което всъщност изобщо не било така … Така стъпка по стъпка заговорниците подготвяли капан за краля (те щяли да действат по абсолютно същия начин по–късно срещу Луи във Франция и срещу Николай в Русия) (Ето го, пак започна с либералните девиации. Заговорниците? Заговорници могат да са неголяма група хора, а не масата от обществото : всички революции, включително и буржоазните, са мощно и съзнателно движение на масите и коренна смяна на обществените отношения) …
Стигнахме до мястото, откъдето започна историята. Символите [използвани от двете страни] в прекия военен конфликт между краля и парламента също са много красноречиви : Роялистите поддръжниците на краля, се наричали "кавалери" и носели дълги коси и бели кафтани, заради което били наричани Бялата гвардия (Ха–ха–ха!). Поддръжниците на Парламента имали къса коса и носели червени униформи, заради което били наричани "кръглоглавите" (на английски roundheads) или още Червената армия … Хе–хе–хе!
(В статията "Английска гражданска война" в Уикипедията на английски, такива понятия не се срещат. Не се срещат дори думите "бял" (white) и "червен" (red) … А армията на парламента е наричана Нова моделирана армия (New Model Army) – сформирана през 1645–та година и разпусната след Реставрацията на Стюартите през 1660–та година) …

Катехизисът на войнствуващите : Религиозното оправдание за Новата моделирана армия

"Бялата гвардия" на Чарлз е съставена главно от представители на старата аристокрация с всички представи за чест и дълг. Парламентарната "Червена армия" е армия от нов тип и образец и представлява безмилостна и безлична машина за разрушение. Тя се основава на пуританска пропаганда, ред и желязна дисциплина. Пуританските комисари (леле!) водят в битка не хора, а зъбни колела в единен механизъм (Не може да му се отрече на автора яко развинтено техническо въображение, а дали може да си представи, каква злоба и омраза се е била натрупала у народа, включително средното съсловие, към аристокрацията и краля?)
"Червеноармейците" на Кромуел (авторът съвсем го отнесе либералното въображение и представи) ще станат известни главно с геноцида над католическа Ирландия, разрушаването на католически манастири, разрушаването на католически и англикански църкви и убийствата на свещеници (за монахини не споменава) (революционерите най–много мразели [може и да е имало такива] икони, разпятия и други "стари" църковни красоти) … И в същото време, в отличие от "Бялата гвардия" на Чарлз, Парламентарната [Червена] армия разполагала с почти неограничени човешки (идващи от народа, което не говори за заговор, а е потвърждение за масовия характер на движението) и най–важното – разполага с финансови ресурси [идващи от буржоазна Холандия] … Ама капиталът по същество e интернационален бе, Можегов. Затова и пролетариатът е интернационален … Самият Кромуел бил истински пуританин – женен "за големи пари" и щедро субсидиран от амстердамските банкери … И тъй като флотът също бил в ръцете на парламента, Чарлз бива лишен от всякаква подкрепа от континентална Европа. Революции не се правят по друг начин, постулира Владимир Можегов (Виж ти!?) ...
Що се отнася до екзекуцията на краля, има доказателства сочещи, че пряката заповед за погубването на монарха е била дадена на Кромуел от амстердамските банкери (някой dutch Ленин или Троцки), които са платили за цялата революция (Тук либералът отново започва да налага либералните си представи за масовите социални движения, защото за него само материалния стимул може да задвижи хората, имайки предвид практиката на НПО–та. Да, разходи е имало, но ние знаем какво си представя и какво има предвид либералът) …

Въпреки това (изобилието на пари), на Кромуел му е отнело много усилия за да организира [съдебен] "процес" [срещу краля] … Болшевиките не са си губили времето с процес … За да направи това, той първо е трябвало да прочисти парламента : след така наречената "чистка на гордостта", от цялата Камара на общините (почти петстотин души) са останали само малко над петдесет известни радикали, предшественици на френските якобинци. Именно този парламент (наречен "Задница" (Rump) е сформирал съда, за който граф Алджърнън Сидни забелязва на Кромуел : "Кралят не може да бъде съден от никакъв съд, а що се отнася до този съд, той не може да съди никого" … Кромуел не успява да намери и един английски адвокат, който да се съгласи да участва в процеса (а самата концепция за "обвинение срещу краля" просто не съществува по това време). Всички трудности обаче са преодолени. Намерен е съдия. Както може би се досещате, той е "чужденец" – някой си Исак Дорислаус от Холандия … Тук ще приключим с нашия кратък разказ за началото (А къде забравя Холандия?) на световната [буржоазна] революция. А демократизацията и либерализацията на Европа продължава, завършва статията си "Как се правят революции" Владимир Можегов.
Така според Владимир Можегов се правят буржоазните революции, което е повърхностно и ненаучно разбиране, което пък либералът публицист приписва и на социалистическите.

https://vz.ru/opinions/2025/6/14/1338091.html
https://rense.com/general67/curch.htm
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/11/30/veche-na-150-godini.1931120

© Красимир Говедаров, Главен експерт

От революции не разбирам.
Опитвам се да разбера защо вибрациите на планетата се повишават, а на човечеството изостават. Има дисбаланс. От което следва, че някой ще пострада. Определено планетата не.
Налазили сме като кърлежи и само смучем. Скоро ще се "поотърси".
Не унивайте, днес е първият летен горещ ден. Ще се утешаваме с деня на музиката и повече бира.
:-)))

Утре е Ден на българския фолклор. А чалгата направи революция в българския фолклор. Така че не си съвсем невежа в революциите. За отърсването на Земята от паразитите и аз мисля, че наближава. Пиенето на бира е полезно – ние навремето много разчитахме по времето на Октоберфеста в Германия, да се вдигне нивото на река Дунав, за да пускаме шлеповете с продукция нагоре по течението.

Да, но и днес има кралска институция във Великобритания /а и не само там/... Така че буржоазните революции не премахват всичко старо /църковните институции, селячеството/...

В тези страни където не са могли, а това зависи от съотношението на силите, не са премахнали. Във Франция, Австро–Унгария, Германия, Италия са премахнали монархията. Но то не е защото буржоазията е била някъде милостива, а другаде жестока.

И в Русия!
След катастрофялно загубени войни, обикновено!
Англия, ако беше загубила срещу Хитлер, кралят или к.алицата с ко щяха да отидат в историята!

Да, и нашият Фердинанд са го изритали след две национални катастрофи.