Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07 09:01 - © България усвоява Космоса още от 60–те години на ХХ–ти век
Автор: kvg55 Категория: Технологии   
Прочетен: 596 Коментари: 8 Гласове:
12

Последна промяна: 03.07 09:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
03.07.2024г.

     В сайта на Атлантическия клуб в България в раздела "Събития" пише : Състояли се събития, "Ало, Космос | Говори България 4.0". Има и други състояли се събития
image

Виждаме повече за събитието "Ало, Космос | Говори България 4.0", където четем :
Четвъртото издание на младежкия научен фестивал "Ало, Космос | Говори България" се завръща на 25–ти юни в София Тех Парк под патронажа на Министерството на образованието и науката.
Фестивалът запазва фокуса си върху изследването на космоса и STEAM областите и продължава да бъде вдъхновяващо образователно събитие за деца на всякаква възраст, техните родители и учители.
Тази година "Ало, Космос" отново ще бъде изпълнен с разнообразни активности, разпалващи въображението и мечтите за изследване на Вселената и отвъд нея. Подготвили сме безброй изумителни занимания за малки и големи, сред които чат на живо с астронавт от НАСА, завладяващи научни работилници, интерактивни изложби, провокиращи мисълта лекции и атрактивни демонстрации.
Тазгодишното издание ще се фокусира повече и върху A–то в STEAM, а именно ARTS, като програмата ще включи множество артистични занимания, сред които работилници за виртуална реалност и генериране на изображения чрез изкуствен интелект, рисуване, изложби и много други. Всичко това, за да отворим погледа на децата на България към изкуството и естетиката, които играят жизненоважна роля във всяка област, включително и в космическите науки.
Докато се подготвяме за нашето четвърто издание, се стремим към още по–забележително събитие, което да събере преподаватели, професионалисти от индустрията, научни експерти и най–вече – бъдещото поколение иноватори, астронавти, нобелови лауреати и мечтатели!
Уж информацията е за "състояли се събития", а в текста се говори за намеренията на организаторите като 3 (три) пъти е употребена частицата за бъдеще време "ще".
Видео от събитието не намирам.
По телевизия NOVA News даваха и нещо директно – доцент доктор Владимир Божилов, заместник–декан на Физическия факултет на Софийския университет нещо обясняваше.
Показаха ни и ухилената мутра на Сополан Паси, който проведе с публиката психосеанса "Аз казвам "Ало, Космос", а вие хорово отговаряте "Говори България"; и Кенет Мертен ни показаха, видяхме още министър Галин Цоков, министърът на туризма (важно е да се отбележи, че е на туризма) Евтим Милошев, изпълнителният директор на Фондация "Америка за България" Десислава Тальокова и разни други киеци, един от които, професор,  каза : "За мен е огромна чест и невероятно удоволствие да ви приветствам с добре дошли в "София тех парк", където се провежда най–невероятното междугалактическо събитие "Ало, Космос", последното казано в стил "името му е, неговото име е".
Нищо лошо, добра и вероятно полезна инициатива, само че събитието е само фестивал – тоест преглед и показ на постиженията в нещо. И както разбираме – на чужди постижения
image
Брат ми беше в VIII–ми клас, аз в V–ти клас – 1966–та година. До VIII–ми клас той учеше в града, а VIII–ми завърши на село. Поради болест беше изостанал с училището две години и беше с две години по–голям от съкласниците си. Откъде знаеше технологията за правенето на ракети, не мога да кажа. И така под негово ръководство децата от махалата бяхме впрегнати да правим ракети. По точно със снабдяването с материали за производството на ракетите.
От рисувателен лист се правеше цилиндър с вътрешен диаметър колкото плътно да влезе гилза от ловджийски патрон 12–ти или 14–ти калибър.
image

Гилза за cal. 12 Red Sterling. Червена гилза за снарядяване на патрони 12–ти калибър

Върхът на ракетата се издялкваше от леко дърво – топола или върба. В долният ѝ край се залепваха три стабилизатора също от картона с формата на триъгълник или ромб. На двата края на ракетата на около 2–3 пръста по навътре направени от тънка тел се закрепваха около корпуса две кръгли скоби, на които ракетата се нанизваше на водача, който пък се забиваше в земята перпендикулярно. Водачът беше право арматурно желязо с диаметър 4–5 мм и дължина до 1 метър. В основата се поставяха два камъка с подходяща височина, на които се опираха стабилизаторите на ракетата и така се осигуряваше свободно място за фитила.
Горивото на ракетата беше смес в определена пропорция, която съм забравил, от калиев перманганат (3), сяра (2) и бял бронз (1). Калиевият перманганат и сярата купувахме от аптеката, а бронзът от железарския магазин. Бронзът не беше чист, а някаква смес с течност за боядисване на печки. Сместа се изсушаваше на слънцето, течността се изпаряваше и оставаше само бронза. Със сярата нямаше проблем. Най–трудно се снабдявахме с калиевия перманганат. А след като се разбра за нашите занимания, които предизвикаха у учителското и родителското тяло притеснения да не стане сакатлък, снабдяването с калиев перманганат от селската аптека стана невъзможно. Спомням си, че брат ми разправяше как в града лъгал в аптеката, че има екзема, която се лекувала с калиев перманганат и беше успял да купи.
image


image

image
Съставните части на горивото за ракетата
се намираха свободно в търговската мрежа. Намират се и сега. Но едва ли някой би проявил интерес. Всичко се продава в готов вид 

Гилзата много внимателно за да не се самовзриви сместа се натъпкваше плътно с дървена пръчка дебела колкото вътрешния диаметър на гилзата. Отгоре се запушваше с картонени тапи. Случвало се е, ако не е натъпкана плътно, сместа да не гори постепенно до края, а да се взриви по време на полет или още на старта, което също беше ефектно, но не както летенето.
На мястото на капсула в гилзата се пъхаше фитила – свита от станиол тръбичка натъпкана със същата смес. Работа вършеше и бомбаджийски фитил. В селото имаше кариера за камъни, по това време се прокопаваше водопровода и се взривяваха скалите по улиците и такъв фитил се намираше. Селото си имаше човек, който се занимаваше с тази работа – бомбаджия, Цвятко се казваше, а сред децата беше известен като "байчо".
Ракетите се изстрелваха на края на селото и по тъмно – за по–голям ефект. Обикновено при гробищата за да се крием зад мрежестите огради на гробовете. Защото се е случвало ракетата да се закачи на втората скоба за водача и да се върти около него в кръг или пък да полети хоризонтално. Но опасни ситуации не е имало. Ракетите излитаха най–малко до 30 метра.
Веднъж отнякъде ни изпадна гилза от сигнална ракета. Голяма работа. Едвам я натъпкахме с гориво. С нея направихме самолет. Стартовата площадка беше на един склон, а самолетът беше ориентиран полухоризонтално с отклонение нагоре от 30–40 градуса да кажем.
Малко след запалването на фитила последва як взрив, от който ние се търкулнахме по склона надолу, а върхът на самолета намерихме след време на 50–на метра от мястото на старта.
image

Примерно така изглеждаше двигателят на нашите картонени ракети

Та така ние като деца през 1966 – 67–ма година практически се приобщавахме към Космоса.
Теоретично баща ни през 60–те и в началото на 70–те години редовно ни абонираше за списанието "Космос", както и за "Наука и техника за младежта", "Математика" и "Родна реч".
А вечер лежахме по гръб на ливадата в училищния двор, брояхме звездите и гадаехме дали утре ще е слънчево за да сме на трудова бригада или ще е дъждовно и ще сме на училище.
Помня че някъде в отделенията имаше слънчево затъмнение. Предупредиха ни да си опушим със свещ парче стъкло, през което гледахме затъмнението. В Уикипедията е посочено само едно слънчево затъмнение по онова време – на 15–ти февруари 1961–ва година (пълно).
Мисля си, че не може да е било то, ама оттогава е минало много време.
"Специален гост на фестивала беше астронавтът Майкъл Лопес–Алегрия", когото Лорчето Крумова пред Сополан Паси нарече космонавт, научаваме още от новините на телевизията. Ама разбира се, при наличието на двама живи родни космонавти ние каним [us]американец. На такъв национален нихилизъм е способен само мизерник като Сополан.
И тая умствена и морална измет при Лора Крумова ни разправя : "В Европа има много остър дефицит на въображение и последните избори, европейски избори, показаха това … За България картината е още по тъжна. В България по изследване на PISA на ОИСР, условно да кажем по дванадесетстепенна скала, средноевропейските деца имат въображение "9", то българските деца имат въображение "6". Това е доказано, изследване на PISA … Много са причините, но една от основните причини е опростачаването на политическия ни живот. Това е една от основните причини. То удря върху всяка една сфера, включително върху най–младите, защото те виждат недобри екземпляри за подражание".
Ами как ще видят добри "екземпляри за подражание" като с Реставрацията на буржоазното общество в обществения живот изпълзяха и узурпираха властта посредствеността, глупостта и простотията, нахалството и наглостта, егоизмът. Държавата се управлява некомпетентно и непрофесионално от люде морално нечистоплътни, от "екземпляри" без какво и да е съзнание за отговорност пред другите хора и пред обществото като цяло.
Наглостта и безочието на тая жид Сополан Паси е с галактически измерения. Та простотията се оказа основна атлантическа ценност и сополанкото неин проводник.

https://adn.bg/event/hello-space-4-bg/
https://nova.bg/news/view/2024/06/25/460719/%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BB-%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%81-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/
https://nova.bg/news/view/2024/06/23/460589/%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0/

© Красимир Говедаров, Главен експерт




Гласувай:
12


Вълнообразно


1. nedovolen - Ха-ха-ха
03.07 11:23
Доста се посмях, докато четях.
Изнесъл си данни как се правят фишеци, за което евроатлантика Сополан да те похвали, а комитета по националната сигурност да те подгони.
:-)))
цитирай
2. dovolen - Доста се посмях, докато четях. И...
03.07 11:51
nedovolen написа:
Доста се посмях, докато четях.
Изнесъл си данни как се правят фишеци, за което евроатлантика Сополан да те похвали, а комитета по националната сигурност да те подгони.
:-)))

Аврамчо Георгиев хайде да почнеш да работиш.
Двадесет години дрънкаш простотии в блога от над 150-те си фалшиви профила .
Тридесет и пет години мааш осторожно чикии.
цитирай
3. icansing - Леле, що кибрит сме стъргали за направа на "барут"
03.07 17:50
После бяха "бомбите", за които сместа е в почти същото съотношение като за ракетите, димки няколко вида : с жълт пушек, с бял пушек, с черен пушек, взривни устройства от кутии с карбид, ужасни детононации със самоделен "амонит" (секрет!) само "за кеф" от които треперят джамовете!, а ние крещим "наш'те идат"! А милиционерът си подръпва мустака и благо пуска: "От възрастта е- ще мине".
цитирай
4. kvg55 - До 1. nedovolen
03.07 18:53
Сега, причисляваш ме на шега към терористите, ама те нашите органи по сигурността не са с всичкия си.
цитирай
5. kvg55 - До 2. nedovolen
03.07 18:54
Изплакни си очите със студена вода и си сложи компрес на челото.
цитирай
6. kvg55 - До 3. icansing
03.07 19:10
Е–е–е, пушкалата са друга обширна тема.
Имаше един доста по–голям от мен мъж, чиято ръка беше откъсната до китката от граната. А на мой приятел и съсед дядо му се занимаваше с взривни работи и държал в къщи взриватели. Момчето имаше откъснати 2–3 пръста при инцидент с един от тях.
Веднъж намерихме в реката довлечен от някъде снаряд. Предадохме го в милицията. Но имахме намерение да го хвърлим в руклата, голям огън, който се пали на високо място около заговяване. Разумът е надделял. Детиша работа.
Аз пък вече по–голям ученик, може би в гимназията, намерих граната – метален цилиндър като консервна кутия със стърчащ от нея фитил. Погуби се някъде.
Като голям и не се занимавах вече с пиротехника чувах че правели бомбички от оловен миниум и гайки.
цитирай
7. mt46 - Ние
03.07 21:44
не можем да усвоим Космоса, защото сме миниатюрни частици от него...
цитирай
8. kvg55 - До 7. mt46
03.07 21:53
Под усвояване не се разбира поглъщане.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 6363301
Постинги: 2926
Коментари: 27353
Гласове: 35397
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031