02.06.2026г.

     • Официално на 2–ри юни отбелязваме Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България … "На този ден се почитат и всички загинали във въстания и войни за свободата и независимостта на страната", пише в Уикипедията …
За това че по време на османското (турското) присъствие не сме били свободни и сме били зависими като народ, защото държава не сме имали, е безспорно – с това всички са съгласни … И след като в резултат на Руско–турската освободителна война от 1877–1878–ма година придобиваме държавност, а новобуржоазията ни отрича освободителния характер на войната и не приема датата 3–ти март да ни е национален празник, е извън областта на разума въобще и на здравия разум в частност …
Всички предлагани от новобуржоазията дати за национален празник, с изключение на 24–ти май, за производни на датата 3–ти март и следователно са неуместни и не на място …
Датата 24–ти май също е неподходяща, защото тя е нещо повече от национален празник : делото на светите братя Кирил и Методи се отбелязва в Русия, Сърбия, Македония, Чехия … И не бива светлият и чист празник, особено за учещите се и хората на духа и словото, който произлиза още преди Освобождението ни, да се забърква с политически събития …
В Народна република България 2–ри юни беше Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война – от 1953–та до 1988–ма година и Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България – от 1988–ма до 1990–та година …
След това новобуржоазията отрече, че в буржоазна България е имало социална не свобода и социална зависимост, конкретно за периода 1–ви март 1941–ва – 9–ти септември 1944–та година, че не е имало и национална не свобода и национална зависимост, и следователно загиналите в Антифашистката Съпротива и Втората световна война (Отечествената война), не са загинали за свободата и независимостта на България и промени наименованието …
И така загиналите за социална свобода и социална независимост отпаднаха от списъка на споменаваните на тържествената заря–проверка … И новобуржоазията обяви класов мир …
И като нелепа гавра с паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, в тържествената заря–проверка се включи "Вечна памет на българските военнослужещи, загинали в операции по поддържане на мира при изпълнение на войнския дълг в мирно време" … Има български военнослужещи загинали в мирно време – 13 войници и 1 офицер в катастрофата на 11–ти август 1995–та година на Околовръстния път в София; има български военнослужещи загинали в операции по поддържане на мира – 10 офицери, сержанти и войници по време на участие в мисията на ООН в Камбоджа (UNTAC) – 4 май 1992 – 27 ноември 1993–та година … Но не те се имат предвид, защото въпросният текст се появи в тържествената заря–проверка след инцидента със загиналите по време на участието на Българската армия в състава на Многонационалните сили в Ирак (22.08.2003–та година – 20.12.2008–ма година) – 13 военнослужещи … Какво общо имат воюващите срещу заплащане и загинали за интересите на НАТО и Съединените щати наемни военнослужещи с борбите и загиналите за национална и социална свобода и за национална и социална независимост? Нищо общо нямат … Но буржоазната политическа коректност налага имената на загиналите в Антифашистката Съпротива и Втората световна война (Отечествената война) срещу Нацистка Германия да не се споменават при тържествената заря–проверка, а на наемниците да се споменават … Включването на тези жертви във  формулировката "при изпълнение на войнския дълг в мирно време" е недостойно : известно е че са загинали във войната на НАТО и Съединените щати срещу Ирак и Афганистан … Какво "мирно време"? Какъв "войнски дълг и към кого"? Те са отишли там доброволно за по–голямо заплащане, за повече пари … А не заради Отечеството …
И това се осъзнава от самите наемници : "Винаги съм работил, работите ми досега са да служа на държавата. Изведнъж като заминах навънка в Ирак и в Либия, аз реално не служих на държавата. Служих на някакви хора, които не ги познавах, служих, работех за пари", казва за себе си Цвятко Луджев от село Ивайло, Пазарджишко, бивш военен с мисии зад граница в Ирак и Либия, по телевизия NOVA …



Това е то националния нихилизъм на българската новобуржоазия и на буржоазията въобще … Това е то класовият интерес на буржоазната класа – отричане и премълчаване на саможертвата на борците срещу класовото ѝ господство и почитане на полезните идиоти загинали за интересите ѝ … «Господствуващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господствуващата класа» … Така че от тези господствуващи идеи и не само от тях разбира се, е ясно че ние живеем в буржоазно капиталистическо общество …
Буржоазните идеолози и пропагандисти ни сливосват, че живеем в някакво, измислено от тях, посткомунистическо общество … Така е удобно за пороците на буржоазното общество в което живеем, да се обвинява Комунизма и Държавна сигурност в частност … Комунистическо общество не е имало, за да има и посткомунистическо. Ние живяхме в социалистическо общество на един определен етап от неговото развитие, което се определяше като "реален социализъм", който по обективни (либералната политика на Горбачов към Запада) и субективни (главозамайване у управляващите и закъснялите промени в икономиката и политиката) причини, изпадна в несъстоятелност, след което се извърши Преврат и Реставрация на капиталистическото общество със съответните му базови икономически и надстроечни обществени отношения …
В резултат на тези отношения така беше миналата година на 2–ри юни между 12:00 и 12:01 часа. И тази година няма да е по различно :













Признателните потомци си седят невъзмутимо на пейките или тичат по задачи и гледат любопитно в камерата. Автомобилите също си се движат, защото зеленият светофар не бива да се изпуска. Ако спреш, отзад ще започнат да ти свирят настоятелно да тръгваш.
Имаше разбира се и спрели автомобили и хора излязли и застанали прави до тях :



Което означава че обществото ни е разделено дори по въпроса за Ботев и загиналите …
Всъщност буржоазията никога не е уважавала Ботев – та той пише срещу чорбаджиите …
Впрочем и Левски кори чорбаджиите, даже по–лошо защото ги скубе и заплашва : "Сега за последен път Ви (заявяваме), защото работа ни не е само с Вас. Десет години става откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес. (Трябваше) отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши (нищо), па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас. Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме так(ива) жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по–много стават, колкото страдат, по–много се разпалват. И (най–главно) взели са се на друг ум – на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свършат … Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече – или да Ви съберем (да Ви привлечем при нас), или да Ви поразим, както Ви казваме по–горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто (и да е) начин тая сума … И те(зи) пари ще ги приготвите в 4–5 деня и да Ви бъдат в пазвата, че (в) който час дойде наш човек със знак и Ви намери от (името на) Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате (нито) за (един) час време. (А) после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от (Вас) сума пред бъдещето правителство, което ще дири от (всеки) един и докрай – кой какво е дал и закъде са употребени. Ето, ако дадете повече отколкото Ви се искат, ще си купите по–голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате", Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871–ва година" …
"И тази нощ дваесети април мина,
Дваесе и първи ден април наста.
Стотника и десятника у поп Груйови додоха,
И чорбаджи Тодар Стефан доведоха.
Лесицата много пъти жива на мрътва се претваря
Само кожата в нужда да си отървава.
И Тодар, догдето бе изпърво народу гонител,
Сега лицемерно се претваря – нищи любител.
Защо, като бе за жито оскъдна година,
И той са обещава с жито бедни да помилва.
Хилядо ока жито да хариже на бедни обеща,
Гдето после и калта под ноктето им зема …

Бенковски повтори : "Ти както каза, добре е и така!"
Ето и Тодар чорбаджи от село Баня че стигна.
С пищоле са нафтикал и на конят воседнал,
И с голема горделивост в полицейския двор влял.
В дворат от ръката му коня вземаха
И в същото време опашката му прерязаха.
На Тодар чорбаджи казаха : "Ти тука не седи,
Иди горе в полицията, пред Бенковски са яви".
Чорбаджи Тодар горе излезе, пред Бенковски са представи,
Като влък с овча кожа облечен, са изправи.
Бенковски Тодаровото коварство знаел,
Само че с очи не бил го виждал.
Сега Бенковски, като видял,
Той изведнъж на крака рипнал,
С разгневен глас му викнал,
И саблята си в същи час изтръгнал :
"Скоро вън, ското, да та обезглава,
Тука стаята мундар да не права!
Аз толкова села с поп Груйо убедих,
И за востание готови ги согласих,
А едно село Баня ничтожно,
Да се убеди от тебе не бе возможно!"
Тодар изведнъж гордост забравя,
Вън на тропозана главата си прекланя.
Поп Груйо пред саблята са препречи,
И следующите думи на Бенковски изрече :
"Мола та, сега го остави,
Защото той са умилостиви.
Той и в работата участие зема,
И хилядо ока жито на бедни да хариже обеща".
Така поп Груйо от клането го отърва,
Но после той от него много пострада.
Защото влъкът саде косата си е фърлял,
А пак занаята не си оставял", от поемата Записки по Средногорското въстание на поп Груйо Тренчов Бански …
Та през април 1876–та редом с националното е вървяло и социално освобождение …
Тя буржоазията и особено новобуржоазията и Левски не уважава, защото загърби неговия завет за Свята и чиста Република – тръгна да бие метани на Симеон Борисов и да се прекланя пред кокалите на дядо му Фердинанд и да го възхвалява …
"Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско–тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт", Из "Нареда (проектоустав) на работниците за освобождението на българския народ" – Наказателен закон, § 3" …
Е, господа новобуржоа, смеете ли да погледнете Левски?

https://kvg55.blog.bg/politika/2023/02/20/guzni-upravnicheski-syvesti.1856456
https://nova.bg/news/view/2023/02/12/401056/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%86/
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T4/BKP50-4.pdf
https://chitanka.info/text/27139-apostolyt/0
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4,_1871

© Красимир Говедаров, Главен експерт

самочувствието Ви. Много труд полагате, но нацръканият бацил в организЪма Ви - Безпартиен комунист" - не Ви нарежда сред свободноте хора, да не казвам творците...

А бе бае Коста, вие буржоата постоянно сте вторачени в себе си да се оглеждате как стоите сред хората, оставете другите да ви оценят.

но се обръщам към примата Ганю Балкански: : "Мръсно говедо! Когато завиха грозно сирените ти даде ли си поне елементарен отговор; ЗАЩО? Спря ли таралясника, излезе ли да отдадеш почит с мълчание, тишина?! Ти не разбираш, идиотино- а защо тогава не го пише в Закона, какво ти трябва да сториш на 2-ри юни в 12 часа- под заплаха от колосална глоба и затвор? Пернишкият голф зад тебе свирка и ти даваш газ, че си закъснял с милисекунда на светофара? Мръсно просташко говедо!"

Ех, бай Ганьо. Знаем чии събирателен образ е той.

Снощи сефте си дадох зор да изгледам 50 минутния митинг заря по бнт.
Президентката с комсомолски патос произнесе заученото слово. Съвсем неподготвена изръси фраза /по памет/ - Дъждовна Враца. Ако сме така обединени, можем да победим природата.
Ще победиш ти. Да беше се изсипало едно буйно дере на площада, щяхме да видим какво ще победиш.
Другото няма да коментирам.
:-)))
ПС - да, официални тържества, национални е друго, както и тържество и помен.

Обединени да сме – не можем. Но по–умни трябва да сме.

Българи, обединени?
Туй е добро заглавие за филм в областа на фантастиката!
Обидени, омаскарени - да!
Но обединени- никога!
Как да стане, като ние търсим приятели сред враговете и врагове- сред приятели!?

Много точно си го казал за враговете и приятелите.