24.05.2026г.

     • Какви езици ще се говорят на сметището в каквото се превръща територията на Република България след време, се запитах когато в тролейбуса срещу мен 2 момичета и 1 момче в ученическа възраст си тейспиикат на английски. Може някой от 3–та да е чужденец, бива. Когато при необходимост се говори правилно на чужд език е естествено и приемливо. Но когато, особено по телевизията (тия във Faceфук не ги броя), се употребяват на английски думи и изрази, за които уж няма адекватен превод на български, често изговорени бързо, неясно или не съвсем правилно, това прави казаното неразбираемо и дразни …
В един анекдот прочетох :
• Държава : България
• Географско положение и граници : На три магистрали
• Население : Предимно в чужбина
• Малцинство : българско
• Официален език : английски, 1–во ниво … и така нататък
Така го виждам и аз – не след дълго на територията ще се говори [us]"английски, 1–во ниво", при това с български акцент, както от малцинството (оригиналните българи), така и от мнозинството от населението – по[us]американчените българи, също от циганите, турци и украинци и другите етноси населяващи страната, които ще говорят и своите си езици …
За официалния език (член 3–ти от Конституцията) не се наемам да предвиждам; възможно е да си остане "Член 3. Официалният език в републиката е българският", който както много други членове от Конституцията ни още сега, ще бъде изпразнен от съдържание …
Българските писатели ще пишат под англозвучащи псевдоними; българските музикални групи ще носят англосаксонски имена и ще пеят на английски; Други имена на групи и песни на испански или френски ще са изключението, което потвърждава тенденцията …
"Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила …", казва Алеко за героя си, който е събирателен образ на една част от нас.
И е точен : тази част от българския народ, чиято еманация е националният ни герой бай Ганьо, дълбоко е възприела в бита си грозни и груби турски думи като "боклук" и "късмет", пренебрегва звучните и красиви български думи "смет" и "сполука" и столетия не изоставя грозното и грубото … Така от "криворазбрана цивилизация" тази част от българския народ, чиято еманация е националният ни герой, възприе невзрачната и двузначна дума "ром" и изостави звучната и съдържателна дума "циганин" … Същото е и с "хепи бърдей", "о кей" и много други англицизми – купищата смет в българския език растат – растат и купищата смет около нас … Тази част от българския народ, чиято еманация е националният ни герой, трайно и буквално възприе и [us]американския начин на живот и тръгна да забогатява с всякакви средства и поради липсата на прерии у нас, се разхожда с огромни пикапи с размерите на камион ГАЗ–51 "Молотовка" по тесните софийски улици …
И на днешния светъл празничен ден висшите попове пак ще гъгнат безсмислено нямащото никакво отношение към празника "на твоя пророк Самуила и на твоя помазаник Соломона" и неразбираемите пророчества на евангелиста Йоан и прочие религиозни глупости, в опит да пренесат връзката и единството които някога е имало между религията и културата днес, и затова поповете активно участвуват в тържеството за Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност пред Народната библиотека и затова светиня му патриарха каканиже за "празникът на нашата азбука, на българската и славянската просвета, култура и книжовност […] не може да бъде отделен от своя християнски и църковен контекст (Може, може и е крайно необходимо!). Този ден и този празник е и винаги ще бъде празник на българската християнска просвета" и се опитва да пришие религията към науката : "Не рядко църквата е била представяна като противник на науката (От кого е била противопоставяна, бе отче? Самата църква се е противопоставила на учения Галилео Галилей и други), вярата е била противопоставяна на знанието" … Това че книгите на вярата и книгите на науката се пишат с едни и същи букви, не ги прави близки и еднакви по значение за съвременното общество … И ни призовава, включително и учените : "Да отправим заедно с нашата дълбока благодарствена молитва към всеблагия бог, всеблагия бог за неговата наистина велика милост към нашия народ, която милост продължава да се излива над нас и днес. Да му благодарим и за всички онези, които в благоприятното за това време той ни изпрати за да отворят очите ни за неговата благост и човеколюбие" :
И храмът ехтеше от моми, невести,
кат падаха в кръвье или в безчестье!
И господ от свода, през гъстия дим,
гледаше на всичко тих, невъзмутим! …
"Да благодарим на всички онези достойни труженици на просветата и книжовността, на науката и културата, които днес продължават святото дело на Светите солунски братя Кирил и Методи, на Светите седмочисленици и на всички приемници на равноапостолното им свято дело през вековете. Да пазим като най–скъпо свое достояние нашият език и нашата писменост, които са наистина свещени, както вярно ги нарича и поетът, защото са родени в святост. За да може чрез тях да се прославя онова което е свято и свещено. Но най–вече и преди всичко онзи (тоя пък защо?), който сам е свят и който и нас призовава към святост и вечен живот […] Човеколюбецът бог (да бе, човеколюбец) да ни дарува своята любов и своя мир и всесветия негов дух да ни упътва във всяка истина" …
И не пропуснаха 2–3 пъти да споменат "святейшему нашему Даниилу, митрополиту софийскому и патриарху болгарскому, святейшему болгарскому синоду" и разни други владици, явно заслужили за затъпяването и култивиране на послушната възприемчивост на енориашите на правилните ценности … Защото и патриархът по [us]американски тертип завърши проповедта си с "Бог да пази България" … Да я пази ама как, като самата църква руши устоите на България : имаше ли ясна реакция и анатема от църквата на идеите за замяна на кирилицата с латиница и на православието с католицизъм? Нямаше …
Нещо повече : през 1929–та година по поръка на синода, някой си Петър Наумов, пишещ с псевдоним Макдъф, издава книгата "Чий е Ботев? Нравствения лик на тая зловеща личност. Ботев или Левски е хероя на България?" с целта да противопостави уж дълбоко религиозния Левски на атеиста Ботев за нуждите на тържеството на религията …



На всяка годишнина, на всяка важна дата в нашата история – било на 24–ти май, било на 3–ти март, било на годишнина от Априлското въстание, от Съединението или друго значимо историческо събитие, ние винаги тъпчем на едно място – говорим патетично за миналото, хвалим се с миналото, и никога не правим равносметка доколко се придържаме към заветите на Левски да кажем; доколко сме се приближили до него или до Ботев? … Не смеем да говорим откровено за настоящето и особено за бъдещето, не само на празничните дати, защото трябва да признаем че пътят ни отново е към социализма, защото буржоазното общество се изчерпи с критиките си за реалния социализъм и няма положителна идея какво следва занапред, но и във всекидневието : • При "тоталитаризма" ни занимаваха със светлото бъдеще, при "демокрацията" ни занимават с мрачното и тежко социалистическо минало, а за настоящето време все не остава, отбелязвам на страница 33–та в Книгата … Така беше, и сега е така, защото • След 10.11.1989–та година миналото се възцари над настоящето, сграбчило ни е и ни влачи назад : «Освен съвременните бедствия нас ни потискат цяла редица наследени бедствия, които произхождат от продължаващото се вегетиране на старовремски, отживели начини на производство, със съответните остарели обществени и политически отношения. Ние страдаме не само от живите, но и от мъртвите. Le mort saisit le vif! [Умрелият сграбчва живия!]» …
Ние пълзим мисловно след събитията – от събитие към събитие – забили нос във видимото, сензационното и несъщественото … Казано с понятията на философията, ние сме пълзящи емпирици : "Емпирикът изпуща предвид, че понятието отразява общото присъщо на отделните предмети. На пълзящия емпиризъм е чуждо теоретическото мислене. А фактически дори за да свържем два факта, е необходимо да мислим с понятия" …
На страница 55–та в Книгата отбелязвам, че • Главата на българина съдържа обективната истина само на битово ниво … В представите си за света и обществото той е идеалист …И като "човек който не си прави труда да обобщи данните на опита, е склонен към всевъзможни суеверия" … "Пълзящият емпиризъм от идеалистически тип не само съжителствува с религията, но и се опитва да обоснове необходимостта от нея" …
Което именно прави патриарха Даниил, защото не е глупав, както и много новобуржоазни интелигенти – преподаватели в университети, журналисти и прочие, защото са глупави.

https://kvo.bg/vicove/izbori
https://www.parliament.bg/bg/const
https://chitanka.info/text/3706-baj-ganxo/0
https://www.youtube.com/watch?v=0hXLK-AKcGI
https://chitanka.info/text/3851-kocho
https://dlbooks.eu/portret-na-edna-nepoznata/portret-na-zloveschoto-botev-spored-makdf#note2-2
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Българските букви и език са живи души от миналото.

Изразил си се изключително пуетично.

Че може един ден да бъде - А, честита ви латиница!
А демокрацията? Усеща се при демоклатацията!

Засега уж се размина, но с явното разделение на света дебатът за азбуката и вероизповеданието може да се възобнови.

Пропуснал съм демокрадацията!
Тогава всевишният праща свлачища и наводнения!....

Е да, от човеколюбие всеблагия това праща.

чести празник 24 май!

Благодаря! На теб ти е по–празник, затова нека си по–радостна.

Правиш мрачни прогнози, но е истина, че много българи са възприемчиви към западното, към американското влияние и не пазят езика ни... А децата и внуците на устроилите се в чужбина българи може би съвсем ще забравят корените си...

Забравят ги, има такива които окончателно са скъсали с Родината.

Какви комунисти те тресат? Алчността да живеят богато и лъскаво ги води на Запад. Ти понеже си богата по наследство си стоиш тука.