08.05.2025г.

     · Моделът на "глобализация" като модел на глобално капиталистическо господство, се основаваше на разширяването на капиталистическите отношения на производство и разпределение, заедно с тяхната идеологическа и културна надстройка, върху по–голямата част от планетата след "разпадането – самоубийството" на СССР и на "реално съществуващия социализъм" през 1989–91–ва година. Той се основаваше и на международната организация за налагане на неолиберални икономически доктрини чрез Вашингтонския консенсус, споразуменията за свободна търговия, премахването на повечето ограничения върху действията на финансовия капитал и утвърждаването на неолиберализма и монетаризма, имплицитно, но ясно като конституционен принцип на Евроколхоза и еврото …
Това беше ["беше", защото вече не е] модел на глобално господство на Съединените щати и капитализма, силно повлиян от идеите на [Милтън] Фридман и [Фридрих] Хайек, които бяха експлоатирани и "циментирани" от спекуланти, представящи се за интелектуалци, като [Джордж] Сорос, или от фантазьори от ниско качество и с ограничена обща култура, като [Франсис] Фукуяма (класически глупак в обществените науки) за "Края на историята" …
"Глобалното общество" трябваше да се превърне в поле на действие за международния финансов капитал без никакви пречки. Това е по–дълбоката причина, поради която "глобализацията" се противопоставя на всички силни идентичности, които биха могли да устоят на пълното господство на глобалната Империя на финансите, включително традиционните религии и идеологии, нациите и държавите (поне в техните демократични, национални и социални функции), национализмите (*) и дори половете (**). Всичко трябваше да бъде флуидно, с изключение на един принцип : максимизирането на печалбата, основата на новата глобална социална организация …
Зад този модел стоеше поредица от стратегически предположения (социални фантасмагории) на управляващата капиталистическа класа на Запада :
а) Че [US]Америка и в по–широк план Колективния Запад, заедно с доминиращите елити на финансовия капитал, ще осигурят своето глобално господство чрез силата на западния политически и икономически пример ("Демокрация" под формата на западен [буржоазен] парламентаризъм и "Пазари", тоест господство на финансите и капиталистическите отношения на производство и разпределение), особено като се има предвид, че капитализмът се е превърнал, след краха на източните бюрократични режими, в единствения модел на икономическа и политическа организация на национално, регионално и международно ниво;
б) Че тази система ще бъде достатъчно стабилна в рамките на развитите капиталистически страни и ще осигури тяхното господство в конкуренция с по–низши конкуренти като Китай и страните от Глобалния Юг (Третия свят). Тези страни ще поемат ролята на второстепенни подизпълнители на западните мултинационални компании и ще трябва да се задоволяват с трохички, докато по–голямата част от печалбите ще се връща на Запад;
в) Че Русия която е запазила съветския ядрен арсенал и "военен стратегически паритет" със САЩ, макар и със значителни загуби, през 1991–ва година, бидейки единствената държава способна да унищожи USA–та, ще остане завинаги в състояние на "бананова република", треторазряден западен протекторат, какъвто беше ["беше", защото вече не е] при Елцин, и може би дори ще бъде разчленена, перспектива, която теза вече е разгледана благосклонно от Бжежински в книгата му "Голямата шахматна дъска" [която книга си купих, попрелистих я, но така и не прочетох]; и която теза продължава да се експлоатира и да се работи по нея …
г) Че Китай също ще преживее под влияние на масивния приток на чуждестранен капитал и развитието на китайските капиталисти, собствена "перестройка", прерастваща (опитваща се да прерасне) в "катастройка", тоест свалянето на политическия ѝ режим (управлението на ККП) и икономическата му система (планова икономика, работеща предимно с пазарни методи, където стратегическите решения, за разлика от капиталистическите режими, се вземат от управляващата комунистическа партия, а не от правителството, което е колективен представител на управляващата буржоазна капиталистическа класа в буржоазните страни) …

Глобализацията в криза
Тези предположения [на буржоазните глобалистки идеолози] обаче се оказаха погрешни :
A) Системата се оказа нестабилна, причинявайки огромни неравенства и дългове, ниски инвестиции и растеж, вътрешна дисфункция и делегитимизация на западните елити, което в крайна сметка доведе до голямата икономическа криза от 2008–ма година, в чийто контекст все още се намираме и която все повече се развива към това да се превърне в дългова криза на развитите капиталистически страни, на първо място в Щатите. В развитите капиталистически страни (Гърция, Испания, Франция, Британия, САЩ) се появиха силни политически движения на радикалната или крайната левица, дори и в крайна сметка да бяха победени;
Б) Останките от съветския режим като Въоръжените сили и Службите за сигурност на Руската федерация, намериха начин да окажат решително влияние върху политиката на посткомунистическия режим в страната и без да го свалят напълно, особено в икономическата сфера, където посткомунистическата олигархия и западният неолиберализъм продължиха да доминират, въпреки това значително ограничиха прозападната му ориентация във външната политика, поне с пасивната подкрепа на руското население, което плати огромна, тежка цена за илюзиите от всякакъв вид, които имаше за [us]американците и капитализма през 1991–ва година (у нас СДС–то цяла фабрика за илюзии построи) …

По този начин Москва започна постепенно да се опитва да се защити от постоянната геополитическа експанзия на Запада в бившия СССР и постоянното разширяване на НАТО, както и от интервенциите срещу поредица от съюзнически или поне приятелски настроени към Русия режими от Югославия до Близкия изток. Тази западна експанзия дори достигна точката, в която засегна пряко руското население на Крим и Донбас през 2014–та година, а на следващата година Русия реагира с намеса, вероятно за първи път, в Сирия. Това беше предшествано още през 2008–ма година от нападението на Грузия срещу руските сили в Южна Осетия, насърчавано от САЩ и Израел. Да не говорим за постоянните атаки на Запада срещу Югославия и впоследствие на Сърбия, както и на редица съюзнически или поне приятелски настроени към Русия режими в Близкия изток от 1991–ва година насам;
В) Китайският режим, имайки опита от разпадането на Съветския съюз, не се разпадна. Той не се присъедини към финансовата глобализация, китайската централна банка не се подчини на МВФ, юанът не стана свободно конвертируем, китайската икономика остана планова, където планирането се извършва главно с икономически инструменти, а не с административни, почти военни, както беше в СССР след възхода на Сталин и премахването от него на Новата икономическа политика (НЕП) въведена от Ленин и проведената в селата насилствена колективизация. Китайският режим, въпреки че направи много големи отстъпки на капитализма, които създават дългосрочен риск от неговото сваляне, съумя да използва инвестирания чуждестранен капитал, а не просто да бъде използван от него, както беше при повечето други страни от Третия свят. При тези условия Китай преживя експоненциален икономически растеж, превърна се грубо в "световна фабрика за цялото човечество" и в основен, много значителен икономически, технологичен и все по–военен конкурент на САЩ;
Г) Имахме значителна съпротива срещу [us]американско–израелския империализъм в Близкия изток, но също така и силни движения наляво в Латинска Америка, съсредоточени около Чавес от Венецуела и Лула от Бразилия. Тези усилия не винаги бяха успешни, но показаха относителната нестабилност и ограничени възможности на глобалната "империя" на Съединените щати след 1989–та година (която вече комично се разпадна);
Д) Накрая редица страни със средна мощ, като Индия, Индонезия и други, постепенно се стремяха да повишат своята мощ и независимост и да намалят политическата и икономическата си зависимост от Запада, особено чрез участието си в БРИКС …
С други думи, икономическият, политическият и идеологическият модел на глобализацията престана да функционира в полза на [US]Америка, "Колективния Запад" и капитализма (И постепенно въобще престава да функционира, смазан от Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна). Управляващата Колективния Запад класа, тази която държи реалната власт на планетата, или поне част от нея, трябва [ама не могат] да реорганизират господството си на различна основа, в опит да запазят глобалното си господство, за да могат да се изправят пред новите предизвикателства и новите страховити конкуренти …
Бележки :
Горният текст е базиран на доклада на автора на конференцията за възхода на крайната десница, организирана от гръцко–руския клуб "Диалогос" през декември 2024–та година …
(*) Ерата на глобализацията се характеризира с криминализирането на всяка форма на национализъм и дори на самата национална идея. Национализмите и дори нациите се разглеждат от водещите идеолози на  "глобализацията" (ако помните, че "национализмът е последното убежище на комунизма", дуднеха буржоазните идеолози у нас – мина, замина и се забрави) като осъдително доказателство за културна изостаналост и варварство, без да се разглежда дали те са национализми на защита или на атакуване и потискане на нации, тоест извън историческите условия, в които се появяват. Разбира се самият империализъм няма проблем да ги "легитимира" и използва когато е необходимо [в Югославия, в Китай, Руската федерация и Кавказкия регион, и където има условия] : така Западът подкрепя хърватския национализъм, вдъхновен от сътрудниците на германските нацистки усташи срещу сръбския национализъм, който реагира на разпадането на Югославия от Германия, Австрия, Ватикана и впоследствие на целия Евроколхоз и сатаНАТО. Те подкрепят и украинския национализъм, чийто символ и отправна точка е касапинът на украинци и евреи Степан Бандера, защото е насочен срещу руския национализъм, който в този период е прогресивна сила, доколкото се съпротивлява на западното империалистическо настъпление в републиките от бившия СССР.
Историята на руския национализъм ни показва как една патриотична сила може да играе както прогресивна, така и реакционна роля в различни условия и исторически моменти. Преди декември 1991–ва година руските националисти допринесоха и за разпадането на СССР и за капиталистическата реставрация в бившия СССР. След това руският национализъм се превърна в сила на съпротива срещу западното империалистическо настъпление във вътрешността на Руската федерация и целия бивш Съюз. Едно и също идеологическо течение, в зависимост от мястото, времето и условията на неговото приложение, може да се прояви като относително реакционно или прогресивно. Само "конкретен анализ на конкретна ситуация" може да ни позволи да заемем политическа позиция, тоест да правим политика;
(**) Някои от тези институции също имат силно реакционно и потискащо съдържание. Това допринесе за стратегическата грешка, направена от част от западната левица, по–специално, да приемат деконструкцията си чрез глобализация за непременно прогресивна. Но разрушаването на структура, която не харесваме, само по себе си не може да бъде прогресивно (Само ако разрушаването е самоцелно и разрушеното не се замени с по–добро). Внезапният крах на съветския режим например беше много лошо развитие не защото самият съветски режим струваше много, а защото беше заменен от джунглата на най–дивашкия неолиберален и често мафиотски капитализъм. Чрез деконструирането на буржоазните национални държави "глобализацията" не доведе до някаква форма на национален или международен социализъм, а до света на Давос, до общества неспособни да устоят на силата на финансите. Това което по–голямата част от левицата не разбираше задълбочено е, че след 1980–та година и особено 1989–91–ва година ние се намираме по–скоро в среда на глобална контрареволюция, отколкото на революция (чиста контрареволюция и реставрация на буржоазното общество), характеризираща се с усилията на Големия финансов капитал да деконструира всички социални и политически постижения на модерната епоха – от Ренесанса и Просвещението (класическата буржоазна култура и обществото на реалния социализъм).
Димитрис Константакопулос в Defend Democracy Press, уебсайтът на инициативата Делфи

"Това е варварство. Виждам го да идва, маскирано под беззаконни съюзи и предварително определени поробвания. Може би не става дума за пещите на Хитлер, а за методичното и квазинаучно подчинение на човека. Неговото абсолютно унижение. Неговият позор", думи на Одисей Елитис, гръцки поет, на пресконференцията по случай получаването на Нобеловата награда за литература за 1979–та година.

https://www.defenddemocracy.press/crisis-of-globalization-crisis-of-the-left-and-the-rise-of-the-far-right-2/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Тук е мястото да вмъкна. Всяка логическа формула на този етап-
глобализация, партия, организация..., е признак на масова шизофрения.
Не съм го измислил аз.
:-)))

Облечен в пурпурна тога завоевателят изрева: това беше на дядо ми-сега е мое и така ще бъде.. След година носът се срина- погреба и построения на него фар. Ромеят бе направен на дроб сърма от брадвите на варварите- на, забит над купчина камънаци йощ стърчи ръждивият му меч.
Година 2025 сл. Хр.: Мутрагенът паркира мерцедеса, прегледа схемата и описа полукръг с ръка- сипей над морето, шепа пясък долу. Това е било на дядо ми, сега е мое и така ще бъде. Първото свлачище ондулира бетонените зъбери, смаза мерцедеса в гаража- размириса накупените меса от десетките спрели фризери. Бурята отнесе пристана с яхтата. Обеднялата задлъжняла мутра скоро бе гръмната в челото от другата банда..

За теб може да е шизофрения, ама за някои е маса пари и власт.

2005–та година ходихме до Каварна на концерт на "Скорпиънз". В Балчик на пристанището има ресторант, в който ядохме рибена супа. Там дето пътят прави завой, в дъното на залива, на лично място имаше голяма къща в груб строеж, цялата обрасла в повет, коприва и прочие диви растения. Такива има и в София и из страната : строени–недостроени. Като ги видя единствената ми мисъл е – собственикът са го застреляли.

чук е, абсолютно изказано. Истинско.

Да.

Глобализацията е неизбежен обективен процес с положителни и отрицателни страни...
"Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата."

Глобалицацията е перспектива за някой!
Да стане господар на глобуса- на света!
Хитлер и той е бил глобалист, Наполеон и Александър преди него- също!
Даже Александър е имал идеята, чрез смесени бракове да създаде един народ в света!
Е, не е успял!

Че "светът ще стане едно", го пише още във Вечния календар. А глобализацията във вида в който световната финансова олигархия се опита да наложи, не стана обективен процес, защото няма обективни предпоставки и условия за нея. Маркс е обяснил докъде капитализмът може да е глобален. Глобално може да е само едно безкласово общество.

Да, и тримата герои са глобалисти. Александър – един световен народ; Хитлер – също един народ, ама само германския; а Наполеон като французин е ларж, стига децата да са от него.